|
" От гледна точка на съвременната палеонтология всичко е започнало например преди 8 милиона години на източното крайбрежие на Африка, малко по-южно от Екватора. Сега там се намират държавите Кения, Танзания и Мозамбик, край брега група малки островчета и по големи като Занзибар и Пемба, малко по-далеч Коморските и Сейшелските острови и Магадаскар. После ще видим, че всичкитези географски подробности са изключително съществени.
По отношение на въпроса "как" - ще започнем с неочакваното на пръв поглед твърдение: човека - това е почти амфибия. Предтечата на човека е станал отначало двукрак, ходещ изправен, без козина и всеяден, чак след това разумен, и още по късно се научил да прави оръдия на труда. С полуводния начин на живот и склонноста към животинска храна от воден произход са свързани основните разлики на човека с човекоподобните маймуни. Основните разлики са такива: двукрак и ходещ изправен, широки стъпала и длани, неокосмена кожа, дълъг нос и слаба диференциация на зъбите, вродена способност да се гмурка и дебел слой мазнина, особено разположение на половите органи и млечни жлези, конструкция на гръдната клетка и разгъване на горните крайници. Нито една човекоподобна маймуна не умее толкова добре да плава (а да се гмурка съвсем не е способна, просто заради друго устройство на носоглътката). Човек не просто без особени усилия да се гмурка и да плава, а също така и да се държи над водата в неподвижно състояние - човек е способен на това по рождение. Първи обърнаха внимание на това двама биолози - Елистър Харди и Ян Линдблад. Линдблад предположи, че примерно преди 10 - 12 милиона години от някаква разновидност на африкански рамапитек е произлязъл хидропитек - маймуна, водеща полуводен начин на живот, с анатомия характерна за млекопитаещите амфибии (по-подробно в неговия труд "Човек - ти, аз и първосътворения").
Хидропитека се е хранел преди всичко с молюски, ракообразни, земноводни и риба. Високата чувствителност на пръстите, бинокулярното зрение и координацията на движеният, способноста на бързо разпознаване и сложната реакция позволявала на хидропитека да намира и лови с ръце ядливата, но доста подвижна фауна.
Примерно с това би се занимавал и до днес, ако не бе прискръбното (за него) или обратно, щастливото (за нас) обстоятелство. Около преди милиона години климата на Екваториална Африка се изменил към по-сух. Площта на системите от компактно свързани плитководни водоеми започнала да намалява и на хидропитека му се наложило от една страна да се приспособява към живот по периметъра на реките, езерата и заливите, а от друга страна да мигрира в търсене на места богати на водоеми.
Наред с многото неприятности които го очаквали на твърда земя, неокосменото правостоящо двукрако двуръко същество нямало кучешки зъби и нокти, но имало и малки радости. Например било способно да хвърля прицелно тежки предмети (окомер + координация + конструкция на раменния пояс). Или Възможност да се спасява във водата от едри сухопътни хищници - хидропитека, съвършенно беззащитен пред него на сушата ставал в своята родна среда смъртна заплаха за всяко сухопътно същество. Не е изключено хидропитеците да са ловували дребни копитни на водопоя - просто са завличали животното под вода, където то напълно самостоятелно се удавяло (например както ловуват крокодилите). Така или иначе хидропитеците еволюирали в направление позволяващо да се размножават, оцеляват и убиват на сушата (макар и близо до водата). Никой не знае кога предците на хората са започнали да ползват огън и приспособления за лов - съответно никой не може да определи границата на "очовечване". Така или иначе, примерно преди 4 милиона години се появява кениантроп -същество, прекалено силно приличащо на човека, за да го наричаме "питек", а примерно преди 2 милиона години възниква homo erectus (изправн човек).
Палеонтологичните изследвания дават основание да се предположи, че преди 1,5 милиона години е започнал да се разселва по планетата, давайки началото на различните човешки раси (някои от които съществуват и до днес). Homo erectus, той също е и палеоантроп, е бил до толкова човек, че ако безапазен до наши дни - то без колебание биха го признали заедно с останалите африкански племена и за вде бройки биха го приобщили към благата на цивилизацията (такива като средното образование, паричните отношения и организираната престъпност). Но в тез далечни времена просто е нямало кой да направи всичко това, така че homo erectus постепено се учил на всичко сам, под влиание на природните обстоятелства.
Въпрос: КОЛКО БЪРЗО се е учил?
В края на XX век научната общественост изпита поредния шок вследствие на публикуването на резултатите на група немски археолози начело с проф.Цигерт (Zigert). Изследванията били проведени в либийската пустиня, провинция Фезан. Преди 400 хиляди - 200 хиляди години тук се намирало древното южнолибийско езеро (или вътрешно море) с площ малко по-малко от съвременото Черно море.
Освен поселища на палеоантропи (Homo erectus), били намерени почти вкаменени пластове пепел от изгорена тръстика с дебелина 2,5 метра. Тогава или крайбрежната тръстика са я изгаряли с цел безопасност (от едри хищници и хапещи отровни) или за пазширяване на площите за израстване на ядливи растения ( и тогава вече става дума вече за прототип на селско стпанство). Покрай растителните култури палеоантропите с удоволствие се хранели и с околоводни птици и тревопасни, а също се занимавали с риболов (при което за да ловят риба ползвало лодки или салове). Както е известно, тръстиката има остри краяища на листата, способни да нанасят дълбоки прорези - както се оказва са носили защитно облекло от кожи. По отношение на инструменталната култура - палеоантропа изготвял и използвал повече от 20 типа инструменти, всеки от които бил предназначен за конкретна цел и съответствал на определен "стандарт".
Освен всичко друго, археолозите открили гердани, направени вероятно от черупки на щраусови яйца (видимо огърлици от такива гердани са били на мода преди 200 000 години).
Накрая, най-сензационната находка - остатъци от къща на възраст 200 000 години. Стените са каменни, от блокове кварцит и пясъчник. покрива вероятно е бил от камъш и естествено не се е запазил, по средата на земленния под имало примитивно огнище.
ПАУЗА - после палеонтолога се замисля: едно е да изучаваш живота на разумни животни (нека дори да са почти хора), и съвсем друго - да изучаваш културата на племена строящи каменни къщи и занимаващи се с нещо, което подозрително прилича на земеделие. Стова вече трябва да се занимава историка.
И така, палеонтолога вика историка.
"- Какво се е случило?" - пита той.
"- Ето - казва палеонтолога, представяйки реконструкцията на първобитно селище - Това вече е по твоята част."
"- А това от кой век е ?" - интересува се историка.
"- Това е от преди 200 хиляди години, плюс-минус 10%" -честно отговаря палеонтолога.
"- Тогава още не е имало хора - отвръща историка - нима това са триглотити ..."
"- А тези - казва палеонтолога - могат да се смятат за хора"
Възниква някакво видение. Тропици, крайбрежие, плаядне. Триглодит поправя лодка и комплектова инструменти - сигурно вечерта има намерение да излиза на риболов. Над камъшовия покрив над каменната къщичка се вдига дим - изглежда триглодитката му готви обяд. Триглодитчета се ровичкат из разчистен земеделски участък, подозрително напомнящ градина. Изобщо, кипи активен триглодитски живот.
"- Какво се върши тук ? - пита възмутено историка - Нали е известно, че семействот възниква едва в неолита, около 5000 год. пр.н.е."
"- Произхода на семейството, частната собственост и държавата" - коментира палеонтолога - "но те тук са политически неграмотни,защото не са чели Енгелс." "
|