Мале, мале, мале... Откровено заявявам, че съм потресен, затова ще обърна внимание само на някои неща, които са най-фрапиращи според мен. Добре поне, че разбрахме, че Тъмния не е лекар...
Quote:
Сходство в хемоглобина на
Това е най-малкото смешно - има няколко вида хемоглобини. Ако реша, аз мога да докажа чрез "сравняване на хемоглобина", че някой не е човек.
Quote:
Д-р Майкъл Дентън твърди - "На молекулярно ниво няма и следа от традиционните за еволюцията преходи от риби към земноводни към влечуги и оттам към бозайници.”
Другарят креационист е абсолютно прав в този случай - на молекулярно ниво няма никаква следа от преходи между различните класове гръбначни. Няма и как да има - тук разликите са между про- и еукариоти. Разликите са на ниво минимум клетъчна морфология, при това дори и там са доста условни. На ниво тъкан вече има забележими разлики.
Quote:
Процентите показват също, че бактерията е еднакво отдалечена от гръбначните, растенията и мекотелите - т. нар. “еквидистанция”!
За каква еволюция става дума тук? Фактите говорят сами. [7]
(т. е. за повече информация - отсега и до края - виж [7].)
Няма да споменавам, че нийде взорът [7] не види... но интересно, КОЯ бактерия? Дрождите, например (всички видове дрожди) също се наричат бактерии, което не им пречи да са еукариоти.
Quote:
Голямото сходство между две ДНК последователности означава ли непременно, че те имат същата функция или значение? Сравнете сами следващите две изречения:
Аз казвам истината
Аз не казвам истината
90 процентна прилика. Смислово са коренно противоположни.
Какво значи "голямо" сходство? Тия работи - хомологията между НК - се измерват в проценти или в н. дв. (нуклеотидни двойки), никъде няма "голямо", "малко", "средно", "едно към Гьотере" или други сравнителни степени. Да не говорим, че ДНК и фонеми е несравнимо да се сравняват - никой не може да каже дали лимоните са по-зелени, отколкото е красива вишнята, например.
Quote:
Тук трябва да се спомене огромната прилика с реална огромна ДНК, където много малки участъци могат да “включват” или “изключват” (тоест да управлява) дълги последователности. Близостта на ДНК-ите (бел. Дилвиш) не означава това, което популяризаторите на еволюцията твърдят.
Не разбрах защо трябва да се споменава приликата с ДНК, но навсякъде из ДНК има промотори, терминатори, енхансери, оперони и други контролни елементи. Те служат за контрол на експресията - също както граматиката служи за контрол на правилната реч.
Чудно ми е, в този случай, какво означава близостта на ДНК-ите? Може би, че не са едноверижни? Или че не са денатурирани? Коя близост?
Quote:
Твърди се, че човекът е близък роднина на шимпанзето (споменават се 97%, 98 дори и 100% сходство в ДНК-ите (бел. Дилвиш)).
Не знам къде се споменава... Това, което аз съм чел, беше 99,2% и 99,8%, в замисимост от вида шимпанзе. Дори първокурсник не би приел насериозно информация, в която се говори за 100%.
Quote:
Приликата (хомологията) не е абсолютен индикатор за общ прародител (според еволюцията), а със сигурност сочи към общ архитект-дизайнер (както твърдят учени креационисти).
Хм, а къде има каквото и да е доказателство? Хората са правили хиляди и хиляди изследвания върху приликите и разликите в метаболизма на различните видове. Къде мога да прочета поне 1 (словом: едно) изследване, проведено от креационист, което да подкрепя горната теза?
Другите съображения не схванах защо са сложени, но ще коментирам това:
Quote:
3. Знаем, че ДНК в клетките съдържа огромна част от информацията, необходима за организмовото развитие. С други думи, ако два организма изглеждат сходни, бихме очаквали известна близост в техните ДНК. В ДНК-то на крава и кит, два бозайника, би трябвало да има повече прилика, отколкото в ДНК на крава и бактерия.
ДНК в клетките съдържа информация за необходимите на клетката белтъци, РНК-и и рибозими. Развитието на организма, от друга страна, подлежи на влияния както отвътре (т.е., от ДНК), така и отвън (т.е., от околната среда), като тези влияния са равнопоставено що се отнася до индивидуалното развитие. И не, никой биолог не е казал, че щом два организма изглеждат сходни, трябва да има прилика (ах, тази прилика!!!) в ДНК.
Quote:
Columba livia - гълъб - общ брой нуклеотиди в ДНК 172 061
Human immunodeficiency virus вирус на СПИН - 51 208 684
С`я, тоя пуст рилийз никъде не можах да го намеря, макар че подозирам, че НЕ Е общо брой, а е някаква определена последователност. Но, като не съм го видял, не знам - може и така да е. От друга страна, може и да е общ брой картирани нуклеотиди, което е съвсем друга бира.
Quote:
Катастрофа от грешки се получава тогава, когато генетичната информация се разрушава от мутациите с такава скорост, че като цяло поколенията са по-малко приспособими, отколкото родителите им, така че отборът не може да запази цялостността и функционалността на генома. Достигането на коя да е друга позната ни жива геномна подредба е кауза пердута.
Генетичната информация не се разрушава от мутации. Най-често се променя, понякога за лошо, рядко - за добро, най-често - за нищо (мълчащи мутации). Поколение, което е по-слабо приспособимо от родителите си, не доживява да остави свое собствено поколение, така че в случая отборът си действа напълно нормално. Но какво ще рече "позната жива геномна подредба" убийте ме, нямам представа.
Quote:
При бактериите скоростта на мутация за нуклеотид е между 0.1 до 10 нуклеотида на милиард за една репликация на ДНК. За всички останали форми на живот, обаче, тази скорост е по-малка.За организми, различни от бактерия, тази скорост е между 0.01 и 1 на милиард.
Няма такова нещо. При прокариоти грешка се допуска с честота 1 х 10<sup>-4</sup> - 1 х 10<sup>-5</sup>. При еукариоти, тъй като има много повече системи за контрол, грешката е 1 х 10<sup>-9</sup>. И при това тук става въпрос за грешки при репликацията. Мутациите, бидейки по същността си
случаен процес, няма как да настъпват с точно определена честота.
По-натам не ми издържа нервната система... може би по-натам, когато се възстановя психически.