Така си е. Не че спамът е чак такъв проблем, какъвто го изкарвате, ако и дразнещ, но ниската активност в тази тема определено е срамота, като не изключвам и себе си разбира се. В свое оправдание, разказите са наистина прекрасни и е много трудно за определяне.
Колкото до разказността, аз мисля обратното на Таис. Това че разказът трябвало да е "кратък", ми е доста иррелевантно, по-важното е да е разказ. От тези произведения само две са истински разкази - "Реката" и "Бай Благой", едно е импресия - "Череши" - и едно е откровение/размисли/есе - "Половин мечта за двама".
По няколко изречения за всите, както Физикът е постановил навремето
-- При "Бай Благой" точно "краткостта" го дърпа назад и взима точки. Съспенсът се гради само с няколко изречения, твърде малко спрямо уводната част, която сама по себе си е малка. Идеята е добра, краят вероятно по замисъл нарочно е този, но би трябвало да има още работа, докато се стигне до него. Стилът е доста минималистичен за моите лични предпочитания, но пък си отговаря на замисъла.
-- Напротив, "Реката" е с нормален обем, като за разказ от няколко сцени. Сюжетът е донякъде само щрихован и оставен на въображението, но се компенсира от завладяващата атмосфера, от която струи простичка красота и щастие. Стилът ми е точно по вкус, с пищността и прилагателните

Финалът може би можеше да е малко по-различен, наистина, но не съм съгласен с Делвиг, че трябва да липсва епилоговата част - именно защото кулминацията отговаря на въпроси, но и поставя такива, завършваща част след това си е точно на място, като малко успокояване на топката.
-- "Черешите" също много ми харесват като стил, но на моменти той става самоцел. Не че всички не сме го правили, де

Картинността на писанието е забележителна, макар че картината се описва повече през крива призма, отколкото в реалността. Осите и изобщо самата идея зад впечатляващите описания, също ми допада с леко наркотичното си чувство. Като критика, комбинирането на самоцелните залитания в импресионистичния стил с нестройния consciousness flow малко размиват впечатлението от основната линия и затрудняват четенето. Не е задължително лошо това, разбира се, трябва си и трудно четене
-- "Половин мечта за двама" наистина е толкова красиво и искрено, макар и насочено към себе си, че... мисля, че ще се въздържа да пиша повече
Като цяло, разказите много ми харесаха (значително по-добро качество от масата при есетата) и съм за да продължат съществуването си, дано и повече хора се включат.
====================================
п.с. бати, като чета кво съм писал, звуча като литературен критик. пу, да не дава господ...