Ако има съвременна книга за българската история, която да се е превърнала в бестселър, то това непременно е именно „Български Хроники” на Стефан Цанев. Когато „неисторик”, пък бил той писател, драматург или журналист, реши да напиши историческа книга, обикновено става или страшно, или смешно. Западните тенденции(тъй като за български такива трудно може да се говори, макар бисери да не липсват) в това отношение са по-скоро плачевни, като някои от особено пошлите опити дори са преведени на...

--
Прочети тук: http://www.sivosten.com/content.php?review.1540

Много добър материал!

Моите поздравления към автора, че се е осмелил да се нагърби с ревю на толкова трудна за ревюиране на книга и, струва ми се, справил се е прилично.

За мен лично прочитането на томовете беше незабравимо преживяване. Никога не съм вярвал, че история може да се пише по толкова увлекателен начин. Макар и българин, никога не съм се интересувал кой знае колко от нашата история и вероятно я познавам доста по-слабо отколкото би трябвало. Причините за това са основно две - умопомрачително скучни учебници по история и честото използване на историята като чиста проба националистически лозунг. Тази книга до голяма степен промени отношението ми към собствената ни история, събуждайки към нея интерес, какъвто дори не съм вярвал, че е възможно да бъде събуден. Само по себе си това я прави, за мен поне, една велика книга.

Акцентът върху патоса е интересен. Така и никога не успях да разбера какво точно е "патос", но ако се има предвид нещо от сорта на "страстно въодушевление", то не би било лошо да се държи на каишка. Не мога да кажа, че в "Български хроники" ми е бил в повече от необходимото количество, за да се чувствам комфортно сред страниците. Предполагам критиката на автора - очевидно човек със значително по-солидни познания по българска история от мен - към обема на книгите и пропуснатите важни моменти е оправдана, но не вярвам че би могло да бъде другояче. Така или иначе, това не е "История на България", а дори не вярвам че такава би могла въобще някога да бъде написана без абсолютно нищо да бъде пропуснато или пренебрегнато. Ако човек иска да придобие наистина солидни и стойностни знания в която и да е област, това може да стане само по един начин - с внимателно четене и осмисляне на огромен брой книги. "Български хроники" ме стимулира изключително в тази насока, освен че ми дава и никак не малко исторически материал за размисъл.

В заключение - благодаря за списъка с други книги; живот и здраве някой ден ще ги прочета.

Желая много здраве и дълаг живот. "БЪЛГАРСКИТЕ ХРОНИКИ" ми доставиха голямо удоволствие!

Само едно ще кажа: не знам какво са изпитвали хората, когато са четяла или са слушали да им четат "История славянобългарска" на Паисий, но ние с майка ми много се вълнувахме, на места плакахме и можем само да кажем:БЛАГОДАРИМ ОТ СЪРЦЕ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ КНИГИ!!!

Да, има патос,но съгласете се, че патосът потдържа емоцията, а пък емоцията от своя страна интереса на читателя.Така покрай патоса и емоцията се запомнят лесно фактите.Иначе те (фактите) поднесени ни от въпросните академични умове - сухи, няма как да заинтригуват обикновенния човек - неисторик. Затова не ни се чете история, като се започне от учебниците в училище, та се стигне до сухо и академично написаните книги след това. Относно личните тези на Цанев за личности и събития. Смятам че има пълното право да го прави, след като те са на база достоверни факти и логични връзки.Какво значи не отчита другите теории?! Теории има всякакви и в много случаи противоречиви и за кои точно теории става въпрос? Цанев създава собствена теория, на база на огромната информация която е прочел (само за първата книга това са 40000 стр).Той има право на това, а пък ние читателите имаме право да му вярваме или не. Относно обема. Имаме 4 книги с около 500 стр. Общо около 2000 стр. Това за един професионалист - историк, или човек с хоби история може и да не е достатъчно, но повярвайте, за един обикновен човек, това си е доста. Да не говорим пък за един тинейджър дето хич не му се чете. В книгите са описани хронологично и много интересно най - важните събития от нашата вековна история.Човек се потапя в нея, съпреживява и запомня с лекота факти и събитя. Чувстава се герой от една много истинска и тъжна приказка,приказката за България. Най - важното е, че след като прочетеш \"Българските Хроники\" ти се ще да научиш повече за нашата история, та дори за историята въобще. Тогава на база на вече натрупаната информация от, започваш да се ровиш и в други академични дебели книги. Поне с мен се случи така - историята започва лека полека да ми се превръща в хоби :)).Този начален тласък, който дават книгите на Цанев е много по - значим от всякакви други критики, коментари,или хвалебствия. Какво по - хубаво от това да отвориш очите на един човек за трупане на знания и то по собствена воля.

Knigite sa otli4ni - BRAVO na avtora

Knigite sa otlichni! Kato zapochna da cheta, prosto ne moga da zatvoria knigata. Misleneto na pisatelia, duhat na istoriite, koito lyha ot tiah sa chudni.Zavyrshil sym gimnazia v 1956 v Triavna, ot otgava jiveia v chujbina. Mnogo sym blagodaren na Stefan Canev ( moje bi i toi e to Triavna)za tova koeto pouchih ot pisanata ot nego Istoria na Bulgaria. Adresa mi e stoychev@freemail.hu