Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Gran Torino (2008) (ревю) - Клинт Ийстууд, Дейв Йохансон, Ник Шенк, Драма, Ахни Хър, Бий Ванг, Брайън Хейли, Жералдин Хюджис, Кр
Gran Torino (2008)

Поредици: Златен Глобус 2009

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 02 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Гран Торино (2009)

Навремето, когато Ийтсууд се захвана с режисьорската професия, бях доста скептичен. От една страна, защото ми се струваше последният човек, който може да я върши, от друга - защото както са малцина футболистите, станали добри треньори, смятам, че и от актьор рядко става добър режисьор. Е, от тогава насам се заредиха филм след филм и почти с всеки от тях бях опровергаван. Без да се замислям мога да се сетя за десетина великолепни заглавия излезли изпод ръцете на американеца, което е добър атестат не само за него, а за всеки, дори най-великите в бранша.

„Гран Торино” не прави изключение и дори съм леко изненадан защо не попадна при по-сериозните номинации за Златен Глобус. Предполагам заради „Подмяната”, който безспорно е по-добрият филм, но пък и двата не са намерили място в режисьорската категория, което действително е озадачаващо. Но стига толкова общи размишления на тема академичното в киното и има ли то почва у нас, нека минем към конкретния повод. С едно изречение бих описал „Гран Торино” по следния начин: „един от филмите, които след като свършат, можеш спокойно да се върнеш в началото и да изгледаш пак”.

Историята звучи леко клиширано – ветеран от войната, от типа стар американски расист, живеещ в „лош” квартал, се сприятелява със съседското момче, при това азиатче. Преодолява всичките си задръжки, започва да харесва съседите си, за да стигне в крайна сметка до саможертва в тяхно име. Ийстууд обаче е направил всичко това с уникален стил, а ролята на Ковалски му приляга като добър костюм на миланско конте, или с други думи играта му е повече от безупречна.

Проблемът на лентата, доколкото може да се нарече така, е в поддържащия състав. Особено по-младите актьори някак не успяват да влезнат добре в ролите си, като на места това се забелязва. Хубавото е, че в края на филма човек е забравил всички неточности и е простил всеки момент на преиграване. Още повече че свежият хумор, който човек изобщо не очаква от подобно заглавие, маскира всички дребни неточности. И се връзва добре с циничния стар ветеран на Ийстууд. Който, между другото, колкото прилича на остаряла, но затова пък помъдряла версия на мръсния Хари, толкова е и далеч от нея - макар че човек може да се подлъже по началните сцени.

Или ако трябва да обобщим „Гран Торино” е филм, който може и да не е перфектен, но е наистина добър. И на фона на почти всичко останало излизало от Холивуд през отминалата вече година наистина си заслужава билета за кино. Една меланхолична лента с трагичен финал, но от онзи тип, който навява все пак една усмивка на надежда покрай иначе мрачната си атмосфера. Може би защото напомня началото, а може би просто защото е логичният завършек на един цикъл със собствена и неразбираема логика.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 4222 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.