Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Magnum - Into the Valley of the Moon King (2009) (ревю) - Прогресив рок, Magnum, Нови албуми
Magnum - Into the Valley of the Moon King (2009)

Автор: Ангел Генчев, неделя, 14 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Magnum - Into the Valley of the Moon King
2009, SPV

Line-up:
- Tony Clarkin - guitars
- Bob Catley - vocals
- Al Barrow - bass
- Mark Stanway - keyboards
- Harry James - drums

Tracklist:
1. Intro; 2. Cry To Yourself; 3. All My Bridges; 4. Take Me To The Edge; 5. The Moon King; 6. No One Knows His Name; 7. In My Mind's Eye; 8. Time To Cross That River; 9. If I Ever Lose My Mind; 10. A Face In The Crowd; 11. Feels Like Treason; 12. Blood On Your Barbed Wire Thorns

Двадесет и седем години на сцена, с известно прекъсване в края на деветдесетте, и петнадесет студийни албума, гласи равносметката при британските прогресив рок ветерани Magnum. Банда, която всъщност досега не бях слушал, и може би именно затова и ме изненада още по-приятно.

При подобна визитка, със сигурност могат да се очакват две неща - инструментално майсторство и доста сериозно многообразие в изпълненията, като и двете тук са определено са налице. Близо едночасовата тава се отличава със сложна композиция, богат и наситен от различни елементи фон, върху който изпъкват донякъде по-силно китарите, както и не особено мощния, но специфичен вокал на Боб Катли - всичко това, придавайки до голяма степен неповторимо звучене на музиката на Магнум. Същевременно обаче, парчетата и като цяло остават изключително мелодични и хармонични - нещо, което не винаги може да се каже за представителите на прогресив течението, а и не е напълно задължително. На всичко отгоре, и единадесетте песни - без да броим преливащото в "Cry to Yourself" кратко интро - са доста разнообразни, дума не може да става за монотонност, макар и да се усеща някаква много основна линия по време на целия албум.

Ако има нещо по-негативно, което може да се каже, то е че "Into the Valley of the Moon King" е малко уморителен - и без всъщност да отегчава, не може да превърта продължително време. Най-вероятно, това е в следствие на комплексността, за която стана дума, и отново тя може би е причина албумът все пак да се нарежда сред онези, изискващи малко по-особено настроение, и то такова конкретно за слушане на музика.

При все това, юбилейната тава на Магнум е албум, който любителите на този тип изпълнения не бива да пропускат с лека ръка. Най-малкото заради това, че в него няма нито един слаб елемент, което автоматично го превръща поне в технически брилянтно издържано произведение. А от там нататък, разбира се, всичко е въпрос на вкус.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 3031 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (265) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.