Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Георги Малинов: "Шампионите" (ревю) - Георги Малинов, Научна фантастика, Сатира, Българска литература, Българска фантастика, Нови книги
Георги Малинов: "Шампионите"

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 26 октомври 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Името Георги Малинов не е неизвестно за българския читател, и поне за мен е станало синоним на качество. Още дебютната му повест - "Вирт", привлича вниманието, а последвалите разкази издадени в различни антологии затвърждават първите добри впечатления. Ето защо подходих към "Шампионите" с очакване за нещо добре написано, но без никакви предположения за сюжета. И по-добре, защото тази книга няма нищо общо с предишните му писания. Хюпърт @ааам е първото извънземно същество, което влиза в контакт със земната цивилизация, или по-точно не с цялата, а с отделни нейни представители, в лицето на Джон Силвър, Тоширо Мифуне, Карл Люис, Вито Корлеоне и Виктор Бълхата. Но горните имена не трябва да ви заблуждават. Человеците, които ги носят, нямат нищо общо със знаменитите си съименници (изключая Бълхата). Нещо повече, те дори не знаят за съществуването на други хора със същите имена. Както самият автор скромно заявява от корицата на своята книга, доста варианти за първа среща с извънземен разум са били обсъждани, описвани, та дори и филмирани, но точно това, което се разиграва на страниците на "Шампионите", е нещо наистина ново. А заглавието неслучайно е избрано такова. Просто всеки от героите е шампион в някоя доста специфична област, или в краен случай влиза във вселенската тройка. Като, например, любовчийство, или пък варене на първокачествен алкохол от нискокачествени продукти. И последното нещо, което ще ви разкрия, поне що се отнася до сюжета, е поредната прилика между главните действащи лица. Те се крият. Къде се крият, защо се крият, как се крият и т.н. ще оставя обаче на вашето въображение. Или поне дотогава, докато не прочетете книгата.

Според редакторката на книгата, Вихра Манова, текстът приличал на Кърт Вонегът. Донякъде съм съгласен с нея, още повече че самият Жоро Малинов сподели, че я е писал около смъртта на Кърт и книгата се явява един вид трибют в негова памет. Но освен Вонегът аз лично намерих в тази книга и следи от един друг мой голям любимец - Ричард Бротиган. Смешното и абсурдното са си дали среща на страниците на "Шампионите", а на мен отдавна не ми се беше случвало да цвиля от кеф, докато препрочитам по няколко пъти даден пасаж. Всичко написано до този момента обаче не означава, че книгата е еднопластова и написана само за майтап. Напротив, сериозните неща, казани с шеговит тон, могат да прозвучат още по-сериозно. А такива моменти в книгата не отсъстват, защото наред със заплетената история и развитието на героите се говори за политикономика, световни лидери и специални служби, и се казват някои не особено приятни истини за хората като цяло. Така че, чисто забавление или сериозна фантастика? Този въпрос остава отворен, но за мен лично в "Шампионите" има по много и от двете.

А за десерт авторът ни е приготвил два непубликувани никъде разказа, които го представят от още един неочакван ъгъл. "Тревожно настроение" и "Диагноза" могат да се приемат като едно намигване към Радичков, от една страна, и към глобалното село - от друга. Или какво се случва, когато селската кръчма се оборудва с няколко компютъра и бърза интернет връзка, а хората предпочитат да се събират в селския чат, нежели в хоремага. За мен лично тези разкази са доста добра политическа сатира, маскирана като фантастика. Макар и събрали се едва на няколко страници, героите си имат своята индивидуалност и стоят като истински. Съвсем земни хора, всеки със своите проблеми, поставени в един твърде технологизиран свят. Място, където скоро и изкуственото осеменяване ще се осъществява по жицата. Малко тъжно, малко страшно и много добре написано. Аз лично ще се радвам на нови срещи с тези симпатяги, които живеят в е-селото.

Та, ако съм успял да ви бъгна операционната система, инсталирана в главите, в посока прочитане на тази книга, то ще съм много щастлив. Защото въпреки малкия си обем тя дава доста храна за размисъл - в моментите, в които не ни боли коремът от смях - а и нищо не пречи да започнем да я препрочитаме веднага след първият прочит.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 4757 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.