Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Воините на Сатаната (статия) - Блек метъл, Дет метъл, Музикален обзор
Воините на Сатаната

Поредици: Как се ковеше желязото...

Автори: Любен Загорчев - LifeJoker, Warrior of Ice, четвъртък, 23 март 2006.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В средата на 80те години на музикалния небосвод се появява един нов стил, със собствена концепция и изразни средства, който за около 20 години развитие се налага като основен в екстремната музика. С течение на годините този стил се доказа като един от най-пластичните и творчески плодородни клонове на метъла, разпростирайки се далеч над първоначалните си превъплъщения и изграждайки се като нещо много повече от блек метъл.

Блек метълът като стил би трябвало да се разглежда от две страни. Първоначално терминът се използва за групи, чиято музика е насочена към мистицизъм или открито сатанински имидж. Вторично стилът се изгражда като своеобразен клон на метъла, който се оказва и един от най-пластичните и продуктивни в музикално отношение стилове.

Самото наименование започва да се използва масово от журналистите след излизането на втория албум на Venom – Black Metal (1982). В днешно време корените на стила се търсят буквално като “теле под вол”. Мистични и сатанински елементи се приписват на The Beatles, Rolling Stones и кой ли още не. Black Sabbath са изкарани освен родоначалници на десетина други стила в рамките на метъла, и на блека (вероятно заради името на групата). Всъщност една от първите по-известни групи, които вкарват явен сатанизъм в имиджа и текстовете си, е Black Widow, които стилово не биха могли да се нарекат и хард, а просто рок.

Реалното “раждане" на стила се реализира от Venom с първите им два албума от 1981 и 1982. Англичаните свирят доста обикновен и на моменти нескопосан траш, но откритото преклонение пред Сатаната в текстовете им предизвиква невероятна реакция в музикалния свят. На практика в рамките на няколко години траш и блек метъл са припокриващи се понятия - ситуация, която се появява аналогично и при паралелното зараждане на дет метъла. По-късно стиловите параметри се конкретизират, очертавайки границите между доскоро родствените поджанрове. Класиците на траша (Sepultura, Slayer, Sodom) в първите си албуми се придържат към стереотипа, въведен от Venom. Утвърждава се и символиката на сатанизма като част от имиджа на групите. Пентаграмите и обърнатите кръстове стават неразделна част от облеклото и разграничават блекърите от класическите металисти. Наред с това като основен за блека отличителен знак се утвърждава въведения по-рано от Църквата на Сатаната образ на Козела - всъщност стилизирано изображение на древното езическо божество на плодородието Бафомет (вдясно). В ранните години този имидж се възприема и от групи, спадащи към следващото ниво на “бруталност” - дет метъла. Част от флоридската вълна текстово са се приближава до блека (Deicide, Morbid Angel, Acheron) и до ден днешен някои от изпълнителите на дет сцената открито използват сатанински имидж.

Оформянето на блека като самостоятелен стил обаче се осъществява в Европа и най-вече в скандинавските страни. Особен статут си е спечелила норвежката сцена, най-вече заради прилагането на практика на идеите, заложени в музиката и заради невероятната пластичност в музикално отношение. Първите групи, почерпили вдъхновение директно от Venom са Bathory, Hellhammer, Tormentor, Imperator и разбира се норвежците от Mayhem, Darkthrone, Satyricon, Immortal (вляво) и Burzum. Кратък разбор на тази сцена показва, че всъщност голямото количество групи се въртят около малко на брой музиканти. Около тези групи се оформят и организации (напр. Inner Circle), заели се с палежи на църкви като бунт срещу християнството, убийства и редица други пикантни подробности. Това разбира се е без особено значение за музикалната страна на нещата, която е и предмет на настоящата статия.

Първоначалният трашърски звук се насочил към по-прави ритми и по-изкривен звук на китарите. Вокалът, все още различим при траша, поема две посоки. За разлика от дет метъла, при блека той е по-висок, не толкова брутален и някак “по-сатанински”. Като скандинавски групи с основно значение в тези ранни години безспорно трябва да се посочат Mayhem и Bathory. В Швеция Quorthon, на моменти самостоятелно, на моменти с помощта на гост-музиканти, ръководи проекта Bathory - другата група с огромно влияние за блек метъл сцената, но по-скоро в чисто музикален аспект. Проследявайки творчеството му, човек много ясно може да чуе голяма част от еволюцията на стила в музикално отношение. Самия Quorthon в късните албуми и в едноименния си проект преминава и към викингски метъл - стил, на който се явява своеобразен кръстник, постепенно вкарвайки в по дефиниция примитивно звучащия блек много мелодичност и изчистени вокали. Норвежците от Mayhem могат да се смятат за първите в страната си, изградили рамките на стила. Макар и само с един дългосвирещ албум (De Misteriis Dom Satanas) в ранните години, те печелят известност и култов статус заради самоубийството на вокалиста Dead и трагичната смърт на лидера Euronymous (вдясно), убит от Count Grishnackh - човека зад проекта Burzum. Същият Euronymous създава и една от първите независими звукозаписни компании Deathlike Silence Production, която издава много от първите групи в този стил.

Друга ранна one-man група е създадената от Count Grishnackh (или още Varg Vikernes) Burzum. Първоначално басист в Mayhem, след напускането си и поредица от събития, довели до охладняване на взаимоотношенията с лидера на Mayhem, той извършва споменатото убийство и е осъден на 21 години затвор, максималната за Норвегия присъда. От затвора Burzum продължава да издава албуми, постепенно започващи да звучат доста авангардно и отразяващи концептуално променящите се интереси на Varg - от сатанизъм през паганизъм до национализъм.

Постепенно в групи като Emperor се появяват синтезатори, китарите стават по-мелодични. Тази тенденция се задълбочава при наследниците им и се появяват групи, наричани Symphonic Black и Melodic Black, към които, да кажем, могат да се причислят дори Dimmu Borgir. Крайният вариант на това разклонение е Mortiis, където на моменти остава само меланхолична, синтезаторна музика, доста далеч от блека като звучене (Neo-symphonic). Постепенно изгряват и двете "най-комерсиални", оплювани и боготворени групи - Dimmu Borgir и Cradle Of Filth. Първите като че ли се впускат по естествения път на развитие на стила и без да изменят на стереотипите достигат до модерния блек, такъв, какъвто би трябвало да бъде. Англичаните от своя страна, силно повлияни от вампиризма и готик културата, създават свой собствен стил, останал тяхна запазена марка. Групи като Arcturus, Borknagar и Ulver, определяни като Avantgarde Black, окончателно разрушават първоначалните граници и дават пълна свобода на творческите си виждания, извеждайки блека като водещ експериментален стил в метъла.

Крайните като музикални виждания групи се отделят като War Black - бърз, оприличим на буря стил, където всякаква мелодичност е забранена. В много отношения този тип групи се връщат към корените на стила (Destroyer 666, Barathrum, Marduk), а при някои се появяват и националистични намеци. Интересен пример е one man групата от Австралия Horde, която стилово е типичен war black, но концептуално е про-християнска. Bewitched и Sigh пък приближават стила си плътно до хеви и спийд метъла - нека не забравяме че дори класици като Running Wild в първия си албум също са се поддали на сатанинското.

Следващата вълна в блека, подхваната от Enslaved, прокламира, че всъщност Сатаната е измислица на християнството и истинското противопоставяне на тази религия е завръщането към скандинавските корени и богове. Така се създава Viking Metal - стил, в който постепенно се вкарват и доста фолклорни мотиви за подчертаване на произхода и гордостта от миналото. Тази тенденция се затвърждава и от традиционните облекла. Докато викингският метъл се отнася главно за скандинавските народи, то като по-общ термин може да се възприеме Pagan Metal, валиден за всички групи с подобни убеждения, но в световен мащаб. Такива не липсват, особено със славянски произход като Nokturnal Mortum и Temnozor.

Постепенно се появяват и доста експериментално насочени музикални проекти. Членовете на Impaled Nazarene в проектите Raism и Diabolos Rising въвеждат електронния звук в блека, оформяйки стил, който би могъл да се нарече Industrial Black. В проекта De Infernali на Ion Notveidt от Dissection тази насока достига до чисто техно (винаги съм казвал че това е музика, достойна за саундтрак на Blade или Mortal Kombat). Bal-Sagoth и Covenant (с членове на Dimmu Borgir, Cradle Of Filth и Mayhem) внасят космичен звук - нещо доста трудно за описание и определение. Mayhem след реюниъна си се издигат отново до върха на сцената, постигайки един доста модерен и авангарден звук. Редица други родоначалници на стила като In The Woods… започват да създават модерна меланхолична музика, която няма нищо общо с първоначалната идея.

Естествено, България не би могла да остане встрани от музикалните тенденции и тук също се появяват последователи на този стил. Сред най-ранните примери, дори първите такива, могат да се посочат Biophobia. One man проектите Haron и Sabrax (на един и същи човек) стилово могат да се приближат до Mortiis - меланхолична сатанинска синтезаторна музика. Сред ранните групи изпъкват Demonism и Diabolism, както и най-голямата българска блек банда Korozy (вляво). Често обвинявани в плагиатство спрямо Cradle Of Filth, те все пак изградиха свой музикален облик, вграждайки и български фолклор в музиката си, а и са основна част от обособилата се бургаска блек метъл сцена (колкото и смело да звучи). Бих искал да спомена още war блекърите от Ork и Inspell с базираните върху мрачни интерпретации на детски приказки текстове, и паганистите Vrani Volosa като едни от интересните и заслужаващи внимание български групи.

Трудно е да се обхванат всички стилови разклонения, тръгнали от "наивния" траш на Venom, но е безспорен прогресът, постигнат от известни и неизвестни групи за славата на блек метъла и за изкуството като цяло.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4797






Допадна ли ви този материал? (1) (2) 6324 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.