Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Аз, бурхът. Прелюдия

Автор: Ангел Генчев, вторник, 29 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

“Мъдрите хора казват, че на всеки две сполуки се пада по едно нещастие. И обратно – на всеки две разочарования идва добър успех. Това не е игра на боговете. Нали животът не би бил сладък щом забравим киселия привкус на реалността.”
- Кер

“ПП. Още по-мъдрите допълват простичко – ако нещо върви добре, то то непременно ще се прецака.”


Кер се прозя и качи крака върху перваза на прозореца. Креслото му както винаги бе обърнато с гръб към отрупаното с бумаги писалище. Някъде на изток изгряваше слънцето и облаците започваха да се обагрят в чудесни розово-оранжеви оттенъци.
Зад гърба му се чу почукване, последвано от скърцане на панти.
- Господин кмете, сутрешната ви поща.

Кметът безмълвно посочи зад гърба си с палец и подритна прозореца, който отскочи навън. Свежият пролетен въздух нахлу в помещението. Леко шумолене на хартия му подсказа, че писмата са заели мястото си върху купчината подобни от последния месец. Настъпи тишина. След секунда бурхът въздъхна, приглади невчесаната си коса и бавно се завъртя. Секретарят все така стоеше пред писалището и го наблюдаваше с безцветните си, воднисти очи.
- Сега какво? – с всеки свеж полъх откъм прозореца се връщаха и спомените за снощното заседание. Първият пристъп на махмурлук заплашително изкъркори в стомаха му. – Последният ми скапан ден е!
- Нищо особено, господин кмете. – безизразно отвърна човекът – Имате писмо от царската канцелария.

Кер се прозя отегчено и направи опит да качи крака този път върху писалището. Купчината пергаменти застрашително се разклати.
- Пак ли реформи?
- Не.
- Заповеди?
- Не.
- Финанси?
- Отчетени са.
- Нали ти казах да изпратиш…
- Лично е – безцеремонно го прекъсна секретарят и наниза свитъка на заплашително размахания пръст. – Някакви други нареждания, шефе?
- Ходи се…
- На вашите заповеди – човекът си позволи зачатък на усмивка и все така безшумно се измъкна от кабинета.

Бурхът приседна на креслото. Потрака около минута с нокти по бюрото, докато се почувства достатъчно спокоен, и придърпа писмото към себе си. Беше до такава степен отрупано с печати, че отдолу не можеше да съзре даже сантиметър от пергамента. И най-отгоре се мъдреше кървавочервеният дракон на върколашкия владетел. Кметът изсумтя и разчупи восъка.

“Скъпи Кер от Звездовръх,

Имайки предвид заслугите ви към Короната и Ергонтар, сте освободен от досегашния си пост на управител на град Краегор и сте назначен за пълноправен пратеник на Царството в пределите на Колонията. Нека това писмо ви осигурява нужните пълномощия.

Според древната традиция, знамето на Царството се поверява единствено в ръцете на благородник. Поради тази причина се чувстваме задължени да почетем, макар и задочно, за вярната ви служба. От този ден нататък се зовете Кер Дестерел, баронет Бородел. С настоящата тапия удостоверяваме владението ви над 27 акра плодородна земя в пределите на област Звездовръх.

Боговете да бдят над вас.

По волята на Хазерот,
Вер Ларк, цар и самодържец на Ергонтар
Сивостен, 1408 зима от Епохата на Слънцето”


Зверска ругатня разтърси помещението.
- Копелета! Не можахте ли да изчакате още един ден! Щях да ви завра слабоумната заповед...

Кер помете бумагите от писалището. Бе пръснал стратегически из стаята всевъзможни чупливи предмети. Напоследък твърде често му се налагаше да ги подменя.
- Мръсна държава! Басирам се, че някой в скапаната канцелария… - огромната ваза се пръсна на парчета... - се нагърбва със специалната задача… да подбира глупаци за самоубийствени мисии…

Кристалните статуетки по библиотеката осеяха пода с фини парчетии. След миг и изисканата дърворезба на касата на вратата ипращя страховито.
- …от така наречения Шибан Списък на Заслужилите към Короната!

Кер замахна към огледалото. Спря в последния момент. Иначе мургавата му кожа бе пребледняла и върху нея ярко се открояваха шарките с цвят на борова кора. Дишаше тежко. Около тъмнозелените му очи контрастираха плътни виолетови кръгове, плод на редовно недоспиване. Косите му, в наситен виненочервен цвят, бяха разчорлени и пръснати в омазнени кичури, и поне няколкодневна брада в малко по-светъл отенък му придаваше бандитски облик. Почувства се глупаво. Не беше нужно старателно взиране, за да се забележат посребрелите слепоочия, нелепи на фона на не особено зрялата петдесет и шест годишна възраст - в сравнение с надминаващият век и половина бурхски живот. Кер пусна крака, отчупен от някакъв стол, на земята. Въпреки широко спряганата си авантюристична натура, се бе заседял за близо дузина години. Чувстваше се уморен, направо смачкан. Когато преди осем дълги лета прие поста на кмет, се втурна с главата напред и пълни сили в новото предизвикателство. Отговорността го накара да се чувства приятно и особено значим, откри в себе си нови, неподозирани черти. Но постепенно задължението го притисна и направо погълна в себе си, ограничавайки личността му до малък скрит вътрешен глас, всъщност нямащ думата. Отново посегна към чашката и животът се завъртя в непрестанния цикъл между безпаметност и задължение.
- Що за скапана фамилия, Дестерел...

Кер въздъхна. Бунтарската му същност се бе пробудила от няколкото прости и нетърпящи възражение реда.
- Свежият въздух няма да ми дойде никак зле.

Всъщност не бе пътувал вече близо десетилетие. Изгаряше от жажда за новост и авантюра. По-силно дори от недоволството от налаганата в последния момент на задължение воля. Вратата се открехна и през нея надникна безличната физиономия на секретаря.
- Всичко наред ли е, кмете?

Кер кимна.
- Заминавам за Огнедъб. Нареди да приготвят кон, продоволствия и касиера да отброи последната ми заплата.

***

Кеят на огнедъбския порт бавно се отдалечаваше от кораба. Кер винаги бе чувствал известна тъга при този момент, но сега изпадаше по-скоро в еуфория. Може би вече бе претръпнал – можеше да се похвали с пътешествия до Архипелага, Здрачната федерация и дори далечния южен континент, чието име точно сега му бягаше. Но освен това отново се усети свободен и самия себе си.

Гордо изправен в пълните си сто шестдесет и два сантиметра, бурхът се опря на перилата, обграждащи палубата на огромния върколашки кораб. Отдавна бе заменил поовехтелите си дрехи с чисто нови и блестеше в тъмно зелено-червено каре, любимата си разцветка, богато гарнирана със сребрърни нишки и орнаменти.
- Хей, капитане! – изкрещя – Тая работа за седемте месеца път беше бъзик, нали?

Тежката воинска ръка на бившия легионер кажи-речи пречупи рамото му.
- Ще ти се...

Следва...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=197382#197382






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3411 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.