Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: За дъжда, империализма и класовото разделение (статия) - Англия, Лондон, Пътепис
За дъжда, империализма и класовото разделение

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 30 март 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Малко са градовете, които могат да се похвалят с толкова нисък коефициент на завземаемост. Всъщност от римляните насам Лондон удобно се е свил в безопасността на дъждовното си небе, обгърнал Темза и от висотата на отдалеченото си островче решава съдбите на цели народи. Мрачен, мръсен, но огромен и значим както никой друг. Паметник на империализма и класовото разделение, прикрит зад натруфеното определение космополитен.

Когато се стоварих на Гетуик честно казано не знаех какво да очаквам, освен мъгла и дъжд естествено. Мъгла уви не видях, може би не съм попаднал в сезона на мъглите, но за сметка на това пък на дъжд се наситих. Вали постоянно, в един момент виждаш гордото слънце и се впускаш в кратка разходка из парковете, а след три крачки извън сигурността на покрива небето придобива коренно различен облик и започва да вали, дребни, неусетни капки, които овлажняват в продължение на часове. И разбира се вятър, сигурно основният виновник за непрестанните капризи на времето, бръснещ, студен вятър, който се опитва да смъкне дрехите, кожата и месото, за да достигне до костния мозък и да го замрази.

Освен това Лондон е и огромен. Наистина огромен, съставен от безброй градчета, платили своя дан за превръщането на Greater London в наистина great. Когато ти се налага да живееш между Harrow и Kenton в северен Лондон, а работиш на пъпа на града в Westminster, това означава 40 минути път с метро, при това от бързите влакове или иначе казано е на …. лелина. А това е между четвърта и пета зона от общо девет. Не искам да правя спекулации относно разстояния, но мисля че Уембли спрямо Сити-то е сравним с разстоянието Перник – София.

Освен че е огромен, Лондон е и убийствено еднообразен. Редичка подир редичка, улица след улица все същите едно, дву- или триетажни къщи от тъмночервена тухла, с изнесени бели прозорци на дневната, подобие на градинка отпред и значително по приятна такава отзад. Добре, че периодично се намира по някое модерно кварталче със сякаш проектирани от Пикасо общежития, та човек да може да си хареса ориентир. Но тук я няма ведротата на австрийските градове, няма ги цветята по прозорците и градинските гномове, само строени войници, в които лондончани прекарват спокойните си уикенди.

Огромен е и мащабът на паметниците. Паметник до паметник, на този херцог и онзи парламентарист, всички в прослава на империализмът. Ако ми позволите пак да направя сравнението с Австрия, то там националните символи са Моцарт и Сиси, първият безспорен музикален гений, а тя, съпруга на император, но мъченица в очите на обичащия я народ. В Лондон най-често срещана е гордата фигура на Уелингтън, следвана от адмирал Нелсън, Чърчил и други герои на победоносната английска външна политика. Ватерло, Трафалгар, там са положени символите на британската гордост. Дори прочутия British museum, събрал в себе си историческото наследство на почти целия свят, сам по себе си е олицетворение на империализма. Ами представете си ако тракийските златни съкровища кротко си седяха зад лондонски витрини? Което дори не е било и толкова невъзможно, предвид на факта че във времената на зараждане на британската археология ние сме се свивали под камшиците на една надживяла времето си империя.

Е, нека бъда честен, внушително е, дори красиво по свой особен начин, но дразни дори самите англичани. А те са добри хорица, макар да страдат от националните си навици. Един огромен град разбира се трябва да е и доста населен, а Лондон е прекрасен пример за мултинационалност. Да, Лондон не е космополитен, той е мултинационален и причината да използвам това определение се корени в царящото класово разделение и расова сегрегация. Наскоро по телевизията един тип убедено разправяше, че единствено в Обединеното Кралство можеш да определиш класовата принадлежност на даден гражданин само по няколко изговорени изречения и за съжаление беше адски прав.

А самите британци се гордеят с това. Освен британци и ирландци, в Лондон има ужасно много индийци, пакистанци, поляци, угандийци, ямайци, дори французи и италианци и това са само малка част от националностите. Но в зависимост от етническия произход и класовата принадлежност децата гордо носят униформите на дадено училище, родителите им пазаруват от определени магазини и да, говорят с различно произношение, използват различни думи. Няма гета в истинския смисъл на думата, няма пречки да си намериш каквато и да е работа, просто това е начин на живот и оцеляване. Богатия джентълмен си кара бентлито и работи престижна работа, не по-малко английския работник си счупва ръцете на строежа, двамата са горди от това и нямат никакво намерение, те, техните деца, внуци или правнуци да разчупят дори малко статуквото и така е от векове, много отпреди империалистичната експанзия. Когато си гост за няколко месеца с конкретна цел и покана, то тогава си приятел с всички, но какво става, когато станеш един от тях, когато станеш лондончанин.

Лондон също така се слави и като един от най-скъпите градове в света, което сравнително отговаря на истината, но само наполовина. Има един виц, в който се разправя как Господ създал слънцето, дяволът слънчевите изгаряния, Господ създал жената, дяволът венерическите заболявания и т.н. Та в случая дяволът направил пътуването с градски транспорт скъпо, а Господ създал Oyster card. Честно, умът ми не побира как с предплатена карта за пътуване може да ти излиза в пъти по-евтино от стандартен билет и горе долу на същата цена като повечето карти с намаления. Изразено в цифри и сравнено със София, ако си купиш карта за цяла градска мрежа за един ден и тя струва 3 лева, с нея можеш да се движиш безкрайно дълго време и да смениш стотина превозни средства. Ако имаш Oyster card, с нея си отчиташ всяко пътуване и в зависимост от това дали е пиков час и колко дълго е пътуването ти цака пари на всяко превозно средство. Накрая излиза, че с Ойстъра си похарчил 2.90, или ако сумата е над 3 ти възстановяват разликата.

След това дяволът направил храната скъпа, а Господ създал супермаркетите и като не останал доволен, създал и промоциите. Ако в ресторант за бързо хранене изяждаш грубо казано едно голямо нищо за шест паунда, то в супермаркет за същите пари купуваш храна за три дни. Ако все пак си прекалено беден, дебнеш разни надписи като “4 for 3”, “sale to clean”, “half price” и други подобни, или пък се занасяш на пазара малко преди да затвори, когато мангото, по принцип по паунд и половина, сега върви по три за паунд. И да не забравя, почти всичко е organic и fair trade, като последното ще да рече, че нито една берачка на банани не е била ощетена от твоя десерт.

Трябва да спомена разбира се за две силно неоправдани по света английски гордости – храната и жената. По отношение на типично английската кухня, с изключение на недопечените пържоли, често комбинирани с разни сладки съставки и “черния пудинг”, който още не съм се прежалил да опитам и представлява чисто и просто варена свинска кръв, то останалите им ястия са прилични и богато подправени с разнообразни билки. Прословутите пайове, макар и леко безвкусни, не са хич лоши, хлябът е разкошен, а чедъра и стилтъна като водещи сирена не отстъпват много на френските. Виж, английско вино също не смятам да пробвам, но пък имам забележки към бирата. Тежка, сладникава и прекомерно охмелена са само част от тях. Другото вървежно питие в лицето на сидера пък не представлява нищо по-различно от газиран леко-алкохолен ябълков сок.

Що се отнася до хубавата англичанка, за която всички говорят, но никой не я е виждал, това е твърде екстраполирано. Не всички британки приличат на Камила Паркър Боулс, макар и да е трудно да откриеш някой бисер на природата. Ситуацията не се различава съществено от коя да е друга европейска държава, единствено навика им да се носят неглиже, да не кажа като мърли леко разваля впечатлението.

В заключение само да ви предупредя, ако наминавате към острова. Когато пресичате, се оглеждайте първо надясно, стряскащо е, но е животоспасяващо, защото тук само лузърите чакат зеленото да пресекат и само крайно заблудени шофьори дават път на пешеходците.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201635#201635






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 5881 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.