Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Т. Христов, вторник, 27 април 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

“Позволи си да си мост,избери си да си въжен…”Хиподил – “Въжен”
Мостовете са странни същества. За разлика от своите събратя тунелите, които имат отвратителния навик постоянно да заравят глава в пясъка и да се задълбават в собствените си проблеми, мостовете стърчат гордо и независимо, напук на съдбата или лошото време. Мостовете винаги са били и символ, обикновено ги представят като две стиснати ръце, защото те не разделят, а свързват. Има една особена порода мостове – понтонни – които се използват за форсиране на малки реки, те съвсем не са миролюбив вид, въпреки че и при тях символиката на обединяването е налице – те са израз на неистовото ни желание да свържем нашите куршуми с вражите тела. Има мостове – залог за дружба, има мостове – белег на охолство и

Автор: Жеко Найчов, събота, 20 март 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

Като се разхожда човек по улиците на големия град, остава с впечатление, че онези всепризнати добродетели, за които се говори доста по интервютата, са безвъзвратно изчезнали от нормалния живот. И прав е да си го мисли. Но, все пак, далеч от “нормалния живот” на “нормалните хора” в “нормалния град” са останали островчета на благочестие, неподвластни на безмилостния будилник. Такова едно местенце бе затънтеният манастир “Св. Троица” с неговия игумен и единствен монах Дядо Антоний... Всъщност по-право бе да се каже, че щеше да е оазис на богоугодието, ако не бяха периодичните снобски набези, които скверняха до безобразие тази свещена земя. Цялата работа се състоеше в това, че Дядо Антоний бе безсребреник и всички смятаха, че така молитвите му по-сигурно се чуват от Бога. Разбира се,

Автор: Ангел Генчев, събота, 20 март 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

(Изход, 20:3)
Светото писание пръсна с трясък прахта от олтара. Мощта на Божието слово прочисти въздуха от излишни шумове и трептения. Застинал в поза на религиозен екстаз, свещеникът се възвисяваше над притихналото паство. - Амин, братя и сестри! - Амин - хорово отвърнаха присъстващите и се прекръстиха.

Няколко минути след туй хората се изнизваха през храмовия вход. По някое приношение издрънча в касичките. Двамината последни се обърнаха, пак се прекръстиха и се измъкнаха в бодрата дневна светлина. "Да пием по кафе, а?" - запита по-снажният. Другият, тънък та хърбав, вдигна рамене безгласно. Промъкнаха се през хорската шумотевица и се настаниха в близкото открито кафене. Скоро едрият шумно посръбна черната течност. - Абе, Гавраиле, да те запитам, че си

Автор: Tais, понеделник, 16 февруари 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

Егилиян бавно отсипа в чашата си вино и огледа небрежно помещението. Бе единствения хан на дни път от всяко друго населено място и трябваше да се примири с каквото предлагаше, което съвсем не беше малко – сравнително добра храна, поносимо разредено вино, достъпни хубавки слугинчета и най-важното – клиенти. Пристигна в разгара на ежегодния празник на града, отбелязван с панаир, веселие на открито, бурна търговия с всякакви стоки. Само да не бе проклетия дъжд. Наложи се временно да се приюти в хана до големия площад, докато реши какво да прави и дали да поостане. Отново хвърли бърз поглед наоколо – ханджията обясняваше нещо на висок глас на група странници, явно дошли за панаира. От бара ханджийката нетърпеливо го подканяше да се захване с работа, като зорко следеше чашите на гостите да

Автор: Жеко Найчов, вторник, 16 декември 2003.
Публикувано в Статии :: Творчество

В днешните модерни и просветени времена, учените с техните ракети, сонди и всякакви такива уреди, окончателно се справиха с налудничавите теории за рай на небето и ад под земята. Това хвърли в смут старите, все още вярващи хора, но пък позволи на младите да вършат каквото си поискат без страх ни от тоя, ни от оня свят. Обаче, из малките отдалечени селца, в дълбоката провинция, сред намирисващите на застояло патриархални представи все още намираше място, макар и вече доста разклатено, еретичната вяра в свръхестественото. Така, ако обиколите няколко такива селца ще чуете удивително много разказани на уше и под дълбок секрет публични тайни за караконджоли, вампири, змейове, самодиви, а много често - и за вещици. Тъй, в някое си село живееше една баба, за която хората се кълняха, че са я


Страница: « : : 13 14 15 16 [17] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.