Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 19 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Продължение на Бог умря, да живее бог В Галактическата централа кипеше усилена ремонтна дейност. На практика цялата централа се ремонтираше – от единия и край беше тръгнал козметичен ремонт, но след него по неизвестни причини, или поне неизвестни по документи, тъй като всеки инженер дори на изостанала планета като Земята ще ви каже, че като в зала с колони бутнеш колоните, които държат покрива то той най-вероятно ще се срути. Та след козметичния ремонт вървеше ремонтна бригада, която възстановяваше щетите, а след нея още една бригада, която вършеше същото като първата, само че за щастие върху вече пригодена за целта структура. Никой не можеше да обясни защо трябват три бригади и стотици жертви на срутванията, за да се извърши съвсем проста операция като преустройство на

Автор: Александър Василев - Alord, петък, 11 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Бутилката с прозрачната течност стоеше на масата, разделяйки ме от мъжът и жената, седнали срещу мен. До нея бяха поставили кутия с шоколадови бонбони. Нито алкохола нито бонбоните бяха скъпи - напротив, бяха от най-евтините. Знаех, че двамата бяха бедни, живееха в мизерия, но това не им пречеше сега да седят пред мен, хванали се за ръце и усмихнати. - Приемете ги като скромна благодарност за това, което сторихте. Можеше ли да има по-садистични думи, които да изрекат. Сякаш ме пронизаха хиляди ледени остриета, вкочанявайки тялото ми в смъртна прегръдка. Да, усетих я като едно неистово, реално присъствие. Kато отмъщение, не на който и да е друг, а на самата съдба. Да бяха се развикали, да ме бяха нападнали, да ме бяха, унижили, убили, унищожили. Но те ми благодариха. Колкото

Автор: Стефан Червенков, вторник, 08 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Градът изглеждаше невероятно красив, гледан от тази височина. Фаровете на колите по "Цариградско" се сливаха в двупосочен златен поток, във феерична река от електрически светулки, гонещи се по асфалта. Зимното небе беше чисто и обсипано със звезди, безбройни свидетели на живота, бдящи над света. Въпреки че синоптиците обещаваха снежна коледа, засега небето беше напълно безоблачно и вятърът, макар и студен, не смразяваше. Мъжът с отработено движение извади цигара и я запали, направил заслон на трептящия пламък с шепите си. Дългата му рошава коса се развяваше свободно, брадатото му лице не трепваше, а светлите му очи бяха взрени в нещо далечно и недостижимо. * * * Родил се бе в коледната сутрин и родителите му, добри християни и мили хора, но лишени от въображение, го бяха

Автор: Калин Ненов, сряда, 02 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

В началото на тази легенда виждаме Юна да тича. Косата й не се вее и не се надбягва със снежинките, защото... я е отрязала. А я е отрязала... след срещата с Дей. Отрязала я е... за да има една улика по-малко, по която да се познава истинският й пол. По петите й не препускат преследвачи с коне, защото... защото това е друга приказка. Всъщност виждаме как Юна тича и пее. Тя пее, защото... защото го може. Нали помниш? Тя пее, откакто се помни. И в банята, и в градската библиотека. *тя изхихиква* Докато меси питки. Докато е със своя любим. Добре де, излъгах те. Тя пее, защото е пълна. И ако не намери начин да се излива навън... какво ще се случи? Не знам. Не се е случвало никога. В такива случаи тя винаги просто пее. Юна тича и пее. Снегът пада. ...Откъде виждаме

Автор: Ангелина Ангелова, сряда, 26 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

- Искате приказка? Добре, този път ще ви разкажа празнична приказка. Главният герой в нея изглежда изключително необичайно ... да кажем, че много прилича на мен – разказвачът се беше разположил удобно в широкото кресло и докосна замислено носа си с показалец. - Всичко започнало в една дъждовна сутрин точно месец преди Коледа. Файтонът от Бирмингам за Лондон беше спрял в Ковънтри, за да се качат нови пътници. Каретата тъкмо щеше да тръгне, когато един джентълмен помаха на кочияша да го изчака. Джентълменът беше много висок – шест и половина фута, изключително слаб, с продълговато и изпито лице, имаше черни проницателни очи и много дълъг гърбав нос. Беше облечен в черни бричове, високи ботуши, черно палто, цилиндър и носеше куфар, който явно много му тежеше, защото горкият човечец

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 18 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество, Творчество

Върховният жрец на Светлината бавно отброяваше капките кръв, които се стичаха от жертвеното животно в улея, отвеждащ гъстата течност към гадателското колело. Няколко късо подстригани послушници се суетяха около ритуала, но съзнанието на сприхавия старец беше заето със съвсем други проблеми. В други случаи не би си позволил да пренебрегне важността на Месечната поличба, но безспорния му авторитет щеше да направи поклонниците слепи за немарливостта му. Много повече го тревожеше какво щеше да се случи по време на лично наредената от него мисия по елиминиране на някакво тайно убежище на жреци на Моргарон, езическия огнен бог. Жрецът за момент огледа огромната зала на храма, стотиците лица, вперили поглед в него и с досада започна да размазва засъхващата кръв върху деленията на дървения

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 15 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Старият асансьор се клатушкаше застрашително при бавното си спускане четири нива под земната повърхност. Майор Николов наблюдаваше със смесица от отвращение и неодобрение прегърбената фигура на съсухрения архивар и се опитваше да преодолее гаденето от вонята на евтина ракия, цигари и мръсотия, която в тясното помещение заплашваше да се превърне в химическо оръжие. Упадъка на държавата беше оставил ясен отпечатък върху сградата на Националния дворец на културата, който личеше дори от служителите в него. Най-сетне асансьора спря и вратата се отвори несигурно, скърцайки, разкривайки входния коридор на седмия подземен етаж. Седмият подземен етаж. Навремето твърдяха, че са три. В последствие изтичане на информация от висшите ешелони на полицията разкри още два. Но седмия етаж беше нещо ново

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 11 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Велик се събуди в приповдигнато настроение, отпочинал след дълбокия сън. Знаеше, че този ден ще е един от най-трудните в последните седмици, защото трябваше да ходи на погребение, а и пролетната сутрин беше дъждовна. Капките тропаха по избуялата между керемидите трева и не го бяха оставили да спи цяла нощ. Отгоре на всичкото го чакаше страшно много работа, която не търпеше отлагане. Мерудиев спокойно влезе в кухнята, тътрейки босите си крака и се насочи към шкафовете, от които извади пълният с кафе пакет, повдигайки се на пръсти. Подсвирквайки си, сложи джезвето и с известна досада, все още непреодолял умората изсипа вътре това, което беше останало в плика. Докато наблюдаваше появата на мехурчетата в напрежение, очаквайки всеки момент да кипне, Велик някак успя да поизпъне схванатите си

Автор: Черно слънце, сряда, 28 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Моите сънища са плетеница от фини образи, наслагващи се върху пластове от наситена тъмнина. Душата ми е черно слънце, под чийто лъчи изящни конструкции от символи разцъфват в пророчески видения. Плодовете им са прозрения с цвят на мастило, които набъбват в съзнанието ми, беззвучно избухват в дъжд от семена и ме събуждат. Плътта ми отваря очи и съзирам мрака, скрит в светлината на утрото. Долавям върховната лъжа на живота, който се храни със самия себе си и така се превръща в слуга на Смъртта и Болката. Умът ми обхваща преливането на Вселената от нищетата на нероденото Бъдеще към присъдата на неотменимото Минало. Всяко събитие, доловимо чрез сетивата ми, е трептяща нишка от възможности и аз мога да го докосна и променя с душата си на тъмен гений. Плътта ми раздвижва своите

Автор: Стефан Червенков, събота, 24 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Нека ви се представя. Казвам се Майк Хомър и съм частен детектив. Не, излъгах ви. Аз съм папарак, търсач на изчезнали вещи и хора, бияч, гард, куриер и общо взето всичко за което ми се плати. Но на визитката ми пише детектив, та ви се представям като такъв. Бивше ченге от полицията на Фрийпорт, като не съм убеден дали казвам последното като хвалба, или като оплакване. А може би е диагноза? Освен това съм на 34 години, щастливо разведен, от доста време бягащ по ръба на фалита и обичам да си пийвам. Циник. Пропадналец. И умея да се забърквам в каши. Мъглата се стелеше по улиците, обвивайки в мазната си, задушлива прегръдка многомилионния град. Гледката през прозореца на офиса ми беше повече от депресираща, но определено по разсейваща и приятна от мигащите на старомодния плазмен


Страница: « : : 1 2 3 4 [5] 6 7 8 9 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.