Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Ивайло Николов, петък, 16 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Това се случи в годината, когато Овцата-стръвница изяде любимите вълци-кучедави на Кардинала, факт, който не само предизвика лека меланхолия у главата на Вярната църква, но и стана повод за 100-месечната война, която генерал Швахкрийгер спечели за шест дни и половина. Събитията, за които става дума, обаче се развиваха на петия ден, когато не само войната, но и нито една битка не беше още спечелена, най-вече поради подлостта на врага, посмял да разположи малка, но изключително непревзимаема крепост на пътя на гениалните военни планове на Швахкрийгер. И ето че генералът ядно сучеше мустаци и час по час пийваше шнапс, услужливо доливан от неговия адютант полковник Линкерханд, който беше нещо като дясна ръка, а и дясно - всъщност единствено - мозъчно полукълбо на генерала. - Хм, хм... -

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 14 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Драгнор се беше надвесил с мрачна физиономия над пространството с бушуващ метал. Не че разчиташе особено този път да се получи някакъв по-приличен резултат. В крайна сметка той беше едва треторазреден маг и не притежаваше достатъчно умения да концентрира и насочва магическите си сили в правилна посока. Докато бавно обгръщаше със съзнанието си сребристите нишки на полиморфната материя и се опитваше да оформи представата за нещо материално, живо и разумно, няколко дълги, подобни на пипала метални ръце се протегнаха от ямата и се опитаха да го придърпат в студената си прегръдка. Твърде странни бяха свойствата на този метал, едновременно студен и втечнен, податлив на магическо влияние, но Драгнор можеше да се закълне, че черната материя има собствено съзнание и намерения. Твърде изтощен,

Автор: Черно слънце, сряда, 14 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Аз съм обречен навеки и само сянката ми крачи по студените алеи на пустия парк. Спирам до поточето, ромолящо през градината и се навеждам, за да отпия късче отразена сребърна светлина. Върху езика ми водата се превръща в непоносима мътилка с вкус на отвращение. Луната ми взема болката, но с нея си отиват вкуса, ароматите, цветовете и звуците. Остава ми все по-малко живот, който Нощта разтегля върху все по-непоносими протяжности от вечери, пълни със сребърно вцепенение. Посрещам буден утрини, в които - изоставен от нея - крещя вътре в растящата кухина на душата си. ...Нощта е болно дете в шепата Тъмнината, надвесена над пресъхналото ми сърце... Габриел вдигна очи от собствения си красив и ясен почерк и се вгледа в живата картина от мрак, звезди и леещо се сребро, изпълваща

Автор: overdom, вторник, 13 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Кехайот Бахур е голяма работа. Този човек е инфлуентална единица за цялото човечество, че влияе дори и на други видове като октоподи, норки, пеликани и блондинки. Цялостната му същност е една схоластична проява на свръхчовечното. Или с други думи – Кехайот може да уринира на разстояние шест и половина метра, оригването му няма ехо, може да чуе как боровинка пъшка в репродуктивен екстаз и да прочете етикета на дамско бельо, само помирисвайки от 40-50 метра въздуха около самата дама. Случва се да се чувства объркан, ако тя не носи бельо, но е свикнал да си придава вид, че това за него е нещо обикновено. Кехайот носеше наполеонки, отгоре им боксерки, специален ластичен бандаж, омотаваше се в две-три въздълги партенки и цялата асамблея на мира потапяше в своя изискан комбинезон за бременни.

Автор: Мартин Петков, събота, 10 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Къркоран, Гъргоран и Мърморан В къщурата, изникнала от нищото, юнашки хъркаха Къркоран, Гъргоран и Мърморан. Огромните им безформени туловища се повдигаха и спускаха равномерно. Дори обитателите на гората не знаеха, какви са тези същества и от къде са се взели. Бяха издигнали дома си насред самата пътека, за да причакват странниците, решили да минат по нея. Но пътници минаваха рядко. Затова през повечето време Къркоран, Гъргоран и Мърморан спяха и страшното им хъркане огласяше цялата планина. А когато се случеше да са будни, от тъмното на къщата се разнасяха жални стонове и оплаквания: - Пак няма нищо за ядене. - Така и ще си умрем от глад. - Ще си умрем, я. - Карти дайте да поиграем. - Какви ти карти, стомахът ми стърже, уми-и-ирам. - Пък и няма четвърти, никакви карти

Автор: Мартин Петков, събота, 10 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Джуджето Вика и град Невидим На границата, която разделя света на приказките от света на хората, се намира град Невидим. В центъра на града има голям площад, където се издига старата Невидимска часовникова кула. Тя е висока двеста двадесет и две стъпки, извисява се над всички други сгради и е първото нещо, което пътниците виждат, когато наближат града. Особеното на тази кула е това, че часовникът от западната й страна показва времето в света на хората, а този от източната страна – времето в света на приказките. Така всички невидимчани могат винаги да си сверяват часовниците по нея, когато поемат на път в едната или другата посока. Казват, че майсторът, който построил кулата бил голям особняк и дори... Но нека не се отклоняваме от нашата история. Обещавам да ви разкажа за този

Автор: Стефан Кръстев, петък, 02 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Предчувствах неприятности. Щях да си глътна езика като я видях. Как е преминала през целият квартал в този вид. Почти полунощ е. Изстрелите започват от десет и половина. Бронираните полицейски коли се оттеглят малко по-рано, а снайперистите от спец–службите по това време са слезли от покривите и шмъркат „лунни кристали” заедно със сводниците. - Скъпа! – изстенах. - Ама какво има? Възползвах се от промоцията. Погледа й е толкова учуден, че би я разголил повече, ако имаше накъде. - Ти си гола! - Не съм! Права беше. Имаше горнище на бански костюм и прозрачно копринено наметало. - Гледа ти се лехата. Как пък ми хрумна това „леха”. Тя се засмя, аз едва не се разплаках. - Е, и пъпа някога е трябвало да бъде скрит, бедрата да не се откриват, голите гърбове са

Автор: Черно слънце, неделя, 28 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Дърветата са красиви колони, обвити в сребърен мъх, с корони от изумрудени облаци, през които слънцето прокрадва с нежна усмивка божествената си златистост. Гората е протегнати зелени остриета към бездънното северно небе, тя е танцуващи в ласките на вятъра елхи, аромат на смола, скала и снежен прах. В нейното кехлибарено сърце аз вървя и моите стъпки раждат горещи извори, моя дъх пари зелената й, прохладна плът, кафявата й кожа на божествена любовница. Докосвам с раними пръсти снагите на нейните дъщери и страстно целувам треперещите им в студа пръсти от вейки. Премала и глад се раждат в душата ми с всеки поглед към любовно преплитащия се с клонките син въздух - и няма слова за жаждата на сърцето, избликваща щом вятърът помилва лицето ми. Пада здрач и сенките под елхите сливат

Автор: Никола Кереков, четвъртък, 25 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Имало едно време един ензим, който си имал три коензима. Беше голям (73kD), отговорен ензим от групата на лигазите. Лесно можеше да се открои сред останалите ензими – имаше леко изкривена форма, тъй като още при синтезирането си в резултат на неутрална точкова мутация един лизинов остатък бе променен в аргининов, а в последствие в един нелеп инцидент той бе случайно залят с водороден прекис, от което му остана леко изкривената походка и два хидрофобни остатъка, които излизаха извън глобуларната му молекула. Той се отнасяше много отговорно към работата си, въпреки че не участваше в някои главен метаболитен път. Често си мислеше че омаловажават работата му и понякога се чувстваше недооценен. Недооценен... и самотен! Другите ензими покрай него рядко говореха помежду си и никога с него.

Автор: Никола Райков, вторник, 16 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Не мога да ви разкажа нищо ново. Не е по силите ми. Разбира се, можете да чуете за безсмъртния герой Аранис и подвига му с меча на Огъня в ледените пустини на Елендил. Бих могла да напиша 20 тома от приключения в приказния свят Интай, създавайки го богат с разнообразни обичаи, вярвания и приказни същества. И бих могла да направя това в рамките на няколко часа. Защото аз съм компютърна програма. Възможността да ви разкажа тази история е предмет на вероятност. И макар никой досега да не я е чел, в нея няма да има нищо истински ново. Способността да създам нещо, което не е съществувало преди идва от възможностите да комбинирам по нов начин вече съществуващи елементи. Документирани, въведени и обработени. Всяка ваша приказка, легенда, статия, роман, фантазия и страх. Всяка история записвана


Страница: « : : 2 3 4 5 [6] 7 8 9 10 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.