Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 28 юли 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Корабът за страната, където луната се връща назад и стълбите те бият по челото потегляше към 1500 от китната държава, чиято основна забележителност се явява несъществуващият бар „Гоганци” и известната по цял свят Ге Арена. Бях в командировка до Центрум ат Сливнишката Река и се наложи да се придвижа максимално бързо с пощенски коне до Ге Арена, откъдето с каляска се стигнах до пристанището. Преоблякох се набързо в ханът до пристанището (който понастоящем обитавам) и отидох на кея. Платноходът носещ гордото название 85 закъсняваше, но това е обяснимо, бяхме чели в По Д’ Уя Прес, че каналът свързващ старата бирена фабрика с нашата малка китна страна е в ремонт и пропускателната му способност е намалена до минимални стойности. Без да описвам скучното пътуване ще спомена, че платнохода за

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 19 юни 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Имало едно време едно малко момиченце, някъде около 11ти клас, което се казвало Алисия. Всичките й съученици й викали Червената Шапчица, защото в някакъв момент от познанството им прическата й била тип Зара от Биг Брадър, само че с червен цвят на косата. В момента разбира се косата й била съвсем друг цвят, а дори и тя не си спомняла, какъв бил естественият, но това за шапката си останало. Та нашата мома не се славела като примерна ученичка. Рано-рано била открила сладостта на удоволствията, които предлагал животът, а и заработвала джобни като сервитьорка в МакДоналдс, та затова си позволявала някои волности. Баща й, който бил бизнесмен изобщо не се интересувал от нея, понеже бил зает да пере пари по цял ден, а пък майка й била избягала още преди години с някакъв кубински танцьор, та

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 16 май 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Вечен миг Вълни от страст разбиват се в брега Телата ни треперят от любовна сласт Душите ни се сливат две в една Когато любовта добива пълна власт Експлозия на чувства, вечен миг Последен дъх на радостна възбуда Целувката - един финален щрих Превръща ларвата във пеперуда Образ на дете Стоя замислен, загледан в звездите, и мисля за хората, които познавам, мислите си претеглям пак на везните и започвам отново, безкрайно да страдам. Безкрайна, очевидно е хорската злоба, доброта по-рядко започвам да срещам дали, когато спокойно легна във гроба за света съжаление все пак ще усещам? Спасителна мисъл промъква се бавно, поглеждам прекрасното звездно небе и слаба надежда в душата ми пламва - със звезди нарисувано е малко дете

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 07 май 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Планетата беше изключително красива. Всъщност доста приличаше на Земята преди техническата революция - имаше много зеленина, вековни гори, чисти реки и впечатляващи планини. Слънцето й бе по-студено от земното, но планетата бе по-близо и получаваше необходимото количество слънчева радиация. Това я правеше още по-очарователна - червеният отенък на облаците бе почти хипнотичен. Изследователският екип използваше всяка свободна минута, за да се любува на красотата и чара на планетата, призвана да стане втори център на човешката раса. Не че Човекът не бе стъпил и на други планети, в други слънчеви системи, просто това бе първата, която щеше да приеме толкова много колонисти. Политиката на заселване беше от типа "по малко на навсякъде", причина за което беше ограниченият човешки

Автор: Йордан Йорданов, събота, 28 април 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Фьодоров лежеше в калта без да помръдне. Дишаше бавно и тихо. Придържаше фотонната пушка на педя от себе си, без да я стиска и без пръстите му да дращят нервно по обкова. Беше се превърнал в същински камък. Дори не мигваше с очи. Стоеше замръзнал така вече два часа. Влагата се просмукваше през крачолите, през чорапите, през бельото му. От време на време някакви насекоми пролазваха по лицето му без да им обърне внимание. Студът и мъглата отдавна се бяха загнездили в дробовете му. Оставаше му още малко и всичко щеше да свърши. Не трябваше да се поддава на емоциите си точно сега, в крайния момент. Статистиката показваше, че в цели 57% от случаите дебненият е загивал през последните две минути на дебненето, когато нервите му не издържали и се поддавали на копнежа всичко да свърши веднага.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 12 април 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Животът в голямата гняс бе тих и спокоен. Храна имаше за всички, обилно разпростряна в рядката течност и периодично разбърквана от равномерните движения на Силата. Мехурчета въздух изпълваха дълбините и осигуряваха прекрасна аерация. Беше топло, почти душно, но температурата се поддържаше на онези благотворни нива, които провокираха към растеж. Баба Ешерихия се отърси от глицероловата обвивка и жадно всмукна от живителния сок около нея. Беше стара, почти на три часа, но бе прекарала осем години в състояние на дълбок сън при свръхниски температури, които блокираха всичките й жизнени функции. А сега имаше възможност да си припомни колко сладък беше сиропа на изобилието. Някъде далече около нея нейните събратя също се бяха отърсили от дългогодишната дрямка и пренастройваха функциите си

Автор: Ангел Генчев, неделя, 01 април 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

На Рижо, за палавите години и дребните пакости, с много обич! (24.02.1992 - 01.04.2007) Слънцето мързеливо изгря над ниските хълмове, кътащи миниатюрната долчинка. Трябва да беше пролет. Първите лъчи разбудиха работливия кошер, кошерът забръмча, зажужа, и цяла армада в жълто и черно се втурна настървено към девствените полски цветове. Някъде се обади кълвач, а почвата се размърда и, затоплени, дребните гадинки изпълзяха и се пръснаха по своя си работа. Стана обед и вече прежуряше, когато Котката се събуди. Протегна първо предните си лапи, една по една, после задните, после предните наведнъж, а най-после и четирите – след което се изправи и се опъна доволно. Замисли се за момент дали да не подгони пеперудата, но все пак предпочете да подремне. По пладне се надигна и,

Автор: Йордан Йорданов, вторник, 27 март 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Професорът беше скромен, от онези с не особено високите интелекти. Това се обясняваше с факта, че той съществуваше от осемдесет и две години по неговото летоброене или от около шест хиляди еона по летоброенето на процесора му. Процесорът му също беше старичък, но на подарен кон зъбите не се гледат, както ни учи поговорката, а професорът много обичаше поговорките. Професорът използваше процесора, за да си пише разни важни и неотложни неща като програмата на студентите например, или пък изводите от поредния си неуспешен експеримент. Професорът разбираше защо експериментите на студентите му често са неуспешни, но недоумяваше защо и неговите са такива. В крайна сметка, в тези области той имаше далеч повече опит от тях… Професорът беше тайно влюбен в новата асистентка и възнамеряваше да

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 19 март 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Малко след края на циганското лято реших да закрия сезона с един уикенд на Иракли. От вечерта сложих чувала и палатката в раницата, малко хапване и някоя връхна дреха и в хладната съботна утрин излязох от нас подсвирквайки си ‘On the road again’. На изхода на Стара Загора ме очакваше изненада – мястото ми вече беше заето от едно момиче на около 40 години, средно на ръст с тук-таме прошарени кичури и блага усмивка на лицето. - Здравей – поздравих аз, – отдавна ли чакаш? - Ами – поклати глава тя, – има няма десетина минути. - Накъде така? - Към Иракли. Нещо трепна в мен. Интересно съвпадение и двамата да пътуваме към Иракли в края на октомври. - Искаш ли да махаме заедно? - Разбира се, винаги е по-весело да пътуваш с някой. Аз съм Валя. - А аз Митака – отвърнах на

Автор: Йордан Йорданов, вторник, 20 февруари 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Червената лампа с размерите на тридесетлитров бидон примигваше нервно. Неприятният звук на сирената огласяше тесния коридор, отразяваше се от гладките му стени и се връщаше още по-неприятен до ушите на Фьодоров. Фьодоров не възразяваше срещу това по две причини. Първо защото имаше чувството, че беше слушал тази сирена повече пъти, отколкото е вдишвал въздух през живота си, и второ защото тревогата не беше истинска, а само следствие от отварянето на главния портал. Фьодоров правеше разлика между воя на сирената при тревога и при други обстоятелства. Реално звукът беше един и същ всеки път, но човекът усещаше някаква вътрешна, понятна само на него разлика. Фьодоров прекрачи прага и порталът се затвори херметически зад него. Изсъскаха обеззаразяващите системи и го напудриха с един куп


Страница: « : : 4 5 6 7 [8] 9 10 11 12 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.