Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Библиотека "Галактика"

Автор: Ангел Генчев, събота, 15 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Френската фантастика си е заслужила меко казано особено име. Дори закоравелите почитатели на жанра пристъпят към нея с известна предпазливост - твърде често и прилягат определения като експериментална, ексцентрична, а по-хлевоустите нерядко я заклеймяват съвсем без заобикалки като трудно до съвсем не- читаема. И в интерес на истината, не без известно право. Колкото до причините, или по-точно поводите за раздумка по темата, може да се отбележи, че рождението на местната школа малко закъснява, и по време на появата и попрището е доволно разработено, принуждавайки пробивните французи да търсят малкото останали неоползотворени ниши или пък съвсем невероятни интерпретации. Други биха споменали и без това нетипичното им литературно наследство, което винаги се е подвизавало по пограничната

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 04 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Всеки любител на доброто четиво рано или късно посяга към кримито. Литература, която обикновено намира своето място в графата "булевардна" - малко пренебрежително на пръв поглед, безспорно, но пък и доста акуратно, предвид че основно се чете по спирките, а и качеството и обикновено е наистина тротоарно. За сметка на това обаче, истински качествената кримка се предава от поколение на поколение, заедно с библиотеките, с малко повече късмет - и от издание на издание - като неколцината автори на подобна литература са се превърнали в същински идоли. А от малко по-модерното поколение, доколкото за модерно се брои втората половина на отминалия век, към тях се числи и шотландецът Алистър Маклейн - може би не чак толкова безкрайно продуктивен като част от колегите си, но пък с афинитет към

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 30 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Отново и отново. И отново Клифърд Саймък. Американският фантаст може да има не чак толкова богата творческа биология като някои други видни и изключително плодовити писатели, но затова пък всяка негова отделна творба е уникална сама по себе - жива, убедителна, носеща онзи специфичен дух на фантастика, познат ни като мечти от детството. Времето, когато си представяхме, че се борим с извънземни, летим с ракети и завладяваме чужди светове. "Отново и отново" не е точно най-оптимистичният роман на Саймък, въпреки, че финалът му е по-скоро позитивен, колкото и противоречиво да звучи това. Особено на фона на цялостната история, където главния герой умира два пъти по пътя към изпълнението на своята съдба. Да напише книга. Да напише, че всички ние, човеците, сме равни и дълбоко свързани с

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 11 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

С какво пленява „Денят на трифидите”? Заплахата, която описва, надали е нещото, което привлича читателите десетилетия наред към тази великолепна творба на британския фантаст Джон Уиндъм. От една страна дори да е съществувала, вече до голяма степен е отминала. От друга, всъщност е съмнително дали изобщо някога е имало подобна опасност. Е, в някои вариации, можем да намерим дори модерни аналози, но не това е важното. Както и в „Чоки”, тук фокусът е на друго място, независимо от социално-политическата страна, която може да се пренебрегне, централните идеи неизбежно приковават погледите и пленяват сърцата. Вече споменахме една от безсмъртните творби на британеца, друга такава е „Какавидите”, носеща същия дух и заряд, които срещаме в настоящата творба. Всъщност даже повече

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 05 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Четейки книгите на Джон Уиндъм, човек може да остане с впечатлението, че авторът е поредният мизантроп, творящ в полето на научната фантастика. Нещо, което казано така звучи абсурдно, когато се отнася към човек с толкова дълбока вяра в човека. Да, истина е, че голяма част от творбите си роденият в Иджбастън през 1903 г. британски писател са наситени с критика към най-върховото постижение на хомо сапиенс – обществото, цивилизацията в този и вид. Но въпреки това, въпреки дефектите, които вижда, които ни предава и които ни внушава, че трябва да изчистим, Уиндъм вярва в човека. Вярва, че има достатъчно хора, достатъчно индивиди, заради които човечеството заслужава неговата и наша любов, които могат да променят това, което трябва да бъде променено. В „Чоки”, може би най-поетичната му творба,

Автори: Иван Ж. Атанасов, Ангел Генчев, петък, 26 септември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Въпреки, че в "Хейнския цикъл" на Урсула льо Гуин има едно безспорно поставено под номер едно произведение - "Лявата ръка на мрака" - в настоящето ревю бих се спрял по-скоро на "Градът на илюзиите". Всъщност, целият цикъл съдържа достатъчно любопитни не само като фабула, но и като идейна постановка произведения, така че всяко едно от тях само по себе си е ценно. Може би най е именно първото споменато, но свързващото звено все пак не отстъпва по значимост. Дори бих се пошегувал, че учените изпадат в далеч повече възторг от намирането на същото, отколкото от доизясняването на неговите преки и косвени наследници - разцъфналите цветя на еволюцията. Защо? Елементарният отговор би гласял, че точно тази творба не само влиза в противоречие с останалите, но и поставя своеобразна база,

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 24 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

В интерес на истината възхищението ми от точно тази творба на Алексей Толстой идва не от това, че ми харесва. По-точно не в онзи смисъл, в който ми допадат повечето фантастични книги - четат се леко и забавляват. Впечатлява ме по-скоро от другата си страна - с прозренията, идеите си, цялостната концепция в контекста на времето, в което е писана. Не че е неприятна за четене, даже напротив. Може би даже ако я бях чел преди петдесетина години щях да остана възхитен, но за жалост научната част от фантастиката в "Аелита" е безнадеждно остаряла и това няма да се промени. И въпреки че не е на нивото на "Ходене по мъките" и "Петър I", тази новела на мастодонта на руската литература и своего рода пионер на научната фантастика в световен мащаб - поне като за началото на двадесети век - си

Автори: Ангел Генчев, Иван Ж. Атанасов, петък, 04 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

В днешно време е популярно Първият контакт да е или с враждебно настроени видове, или пък с добронамерени такива. Но, все пак, съществува и трети вид. Не просто можем да се окажем тотално игнорирани, а това е на практика и най-вероятния сценарий. Замислете се за момент – десет на ента планети, от които десет на емта евентуално населени, от които десет на елта цивилизовани, но с цивилизация, коренно различна от нашата. Какъв е шансът за допирни точки? Почти нулев. Имайки предвид колко различни пътища за развитие на една цивилизация съществуват дори само от земна гледна точка - пътища, по които нашите общества вече са тръгвали и не са се разбирали помежду си – дори тях не можем да обгърнем с кратък поглед, а ще ни е нужен гигантски труд. Колкото до извънземното – него дори не можем да си

Автор: Ангел Генчев, сряда, 12 март 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Френската фантастика поначало се отличава с едно особено ниво на екстравагантност, граничеща с неразбираемост и често бива обвинявана в елитаризъм, при това не съвсем неоснователно. Това явление обикновено се отдава на относително късното и зараждане по отношение на англоезичната школа и Златната ера на научната фантастика, и опитите и да изкласи на отдавна обработена нива. В тази насока „Грубо в мозъка” не е идеалното изключение от правилото, доколкото такива въобще са немногобройни. Въпреки това, романът, фигуриращ под номер 79 в поредицата „Библиотека Галактика”, се радва на доста актуална тематика, а и се подрежда сред по-добрите прогнози за развитието на технологичното общество, макар и с известен апокалиптичен отенък. През 1982 г., когато масовите комуникации вече запълват усилено

Автор: Ива Коевска, понеделник, 24 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Заравям се в Библиотека "Галактика" с нетърпение и много любов. Събирах книгите дълго, с внимание и с обикаляне по сергии, с ровене в кашони и с джобни пари. Все още нямам цялата поредица, надали ще успея и да я събера, а и все още наваксвам с четенето. Открих истински съкровища и още толкова плява. Опитвам се да си обясня петокласните романчета със социализма и с цензурата, с нуждата да оправдаеш издаването на каквото и да е. Понякога разгръщам предговорите и търся "оправданието", което, облечено в думи, обикновено гласи "критика на капитализма и разложението". Питам се колко точно параграфа са били обречени на ампутация и колко книги така и не са стигнали до пазара. Когато напосоки избера номер от рафтовете, не знам какво ме очаква. Повечето имена са ми съвършено непознати и


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.