Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Българска фантастика

Автор: Ал, четвъртък, 11 март 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Последният колективен роман на „Светлини сред Сенките” за мое най-голямо учудване се оказа чиста доза постапокалиптична фантастика. Тийнейджърите от Казанлъшкия фентъзи клуб този път са оставили всички митологични създания, населяващи различни измислени планети, и насочват писалките си към нашата собствена Земя... или по-точно към ерата след нейния екологичен крах. Планетата ни вече не съществува, а Луната се е разцепила на два огромни къса, наименувани на Шекспировите Ромео и Жулиета. Спасилото се човечество се е консервирало в десетки космически станции, разпилени из пределите на бившата орбита на Земята, и също като двата астеороидни отломъка на Луната се е разделило на Северна и Южна станция. Имена, откраднати от стария свят, без смислова употреба в космическото им битие, но

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 26 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Името Георги Малинов не е неизвестно за българския читател, и поне за мен е станало синоним на качество. Още дебютната му повест - "Вирт", привлича вниманието, а последвалите разкази издадени в различни антологии затвърждават първите добри впечатления. Ето защо подходих към "Шампионите" с очакване за нещо добре написано, но без никакви предположения за сюжета. И по-добре, защото тази книга няма нищо общо с предишните му писания. Хюпърт @ааам е първото извънземно същество, което влиза в контакт със земната цивилизация, или по-точно не с цялата, а с отделни нейни представители, в лицето на Джон Силвър, Тоширо Мифуне, Карл Люис, Вито Корлеоне и Виктор Бълхата. Но горните имена не трябва да ви заблуждават. Человеците, които ги носят, нямат нищо общо със знаменитите си съименници (изключая

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 16 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Казват, изкуството било основоположен камък на цивилизацията. Казват, също, изкуството бележело повратите със своите собствени остри завои. Казват дори, животът бил кратък, изкуството - вечно. Любопитно е, като се замислиш - в днешни дни, като хвърлиш поглед през рамо и заплюеш сочно упадъка на нравите на новоизрастващото общество, обикновено го свързваш с неуважението към старото. Като се позамислиш малко по-дълбоко обаче, откриваш, че новото също има своите кумири - прясно измазани стълбове на човешката мисъл и творчество. "Орбитата на Сизиф" на българския фантаст Петър Кърджилов е книга, която се вписва добре в традициите на славянската фантастика на вкус, но това не е най-важното. Философска е, третира проблеми на модерното общество, изобличаваща ги, дори ги и развива в бъдеще

Автор: Владимир Атанасов - Delvig, вторник, 27 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато най-после "Митове за овъгления мрак" попадна в ръцете ми, в погледа ми, казват, имало нещо от начина, по който стар евреин-ювелир гледа южноафрикански миньор с подозрително издута буза, слизащ от стълбичката на самолета от Йоханесбург. Тъй като прочитането на една книга традиционно започва с разгръщането на корицата, ще започна с нея. Тя е ужасяваща. Тя е от типа корици, които - в случай че реша да чета книгата на обществено място, например в обществен транспорт - ми се налага да увивам в 'Дуализмът като основен символ на индивидуализма' на Шопенхауер или нещо подобно. Вижте сега, отидете на което и да е клубно събиране на български фантасти, отворете произволен форум и е абсолютно сигурно, че ще чуете обичайните тъжни литании за това как българската фантастика не се чете,

Автор: Т. Христов, четвъртък, 24 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

По определение пикселът (освен, че е фантастичен роман от известния хуморист Весел Цанков) е най-малката частица, която изгражда дадено цифрово изображение. Всъщност пикселът в съвременното информационно общество е аналог на малкото винтче от машината по времето на промишлената революция. Безмълвна и безправна единица, която се самоопределя само като част от масата и намира смисъл единствено в съществуването си в огромна, сложна и тромава организация, която обаче работи, а по този начин осмисля битието на всичките си съставни части. Интересен е начинът, по който се разпространява романът. Не е съвсем новаторски подход - дори и за българските условия - и преди са публикувани текстове онлайн. Любопитното е, че първите две части на книгата са пуснати за свободно четене, докато другите две

Автор: Т. Христов, сряда, 16 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Минаха години... Всъщност шест на брой откакто конкурсът на издателство "Квазар" хвърли ръкавицата на млади и талантливи автори, предизвиквайки ги да издигнат въображението си до недостижими допреди висоти и да се съревноват помежду си, кой пръв ще забие знаме отвъд пределите на плахите ни надежди за възраждане на българската фантастика. За съжаление сборникът закъсня, при това много. Някои от тогавашните нови звезди отдавна са утвърдени светила на родния ни литературен небосклон и топлят душите на почитателите си с нови изящни или пък провокативни произведения, други от тях незабелязано залязаха в мрака на унинието. Днес разгръщам сборника с чувство на носталгия, не само по собствената ми младост, а и по времето, когато в скромното ни фантастично общество кипеше от млади, талантливи и

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, вторник, 05 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Има книги, след чието прочитане искам да седна с автора да пием чай, да си поприказваме за нещата от живота или пък кротко да си помълчим. Не са много, но ги има. И това се случва, когато освен с писанията - стил, форма, съдържание и т.н. - авторът ме е грабнал с житейската си позиция. Щастлив съм, че последната книга, която прочетох, ми оказа точно такова влияние. Дами и господа - "Мигновечност" на Наско Славов. "Мигновечност" съдържа цикъла от кратки разкази "Фантастичната седморка", както и "Седморка новели". Много е трудно да се вкара душа в един разказ, който е едва няколко странички, но смело мога да заявя, че Наско Славов се нарежда сред майсторите в жанра. Всеки от разказите носи познати, но развити по различен начин идеи - за удоволствието като водещ мотив за нашите

Автор: Т. Христов, четвъртък, 31 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

България на три океана? Човече, иди се прегледай... Боя се, че читателите могат да останат с погрешни впечатления за книгата на Георги Малинов, да се подведат по някакви въображаеми шовинистични бълнувания. "Орфеус слиза в ада" е много, много различна от това, което човек би си помислил на пръв поглед. Има го Великото българско царство - да, България владее цяла Европа и праща морски експедиции към Америките - и това го има. Обаче като цяло царството е събирателен образ на всяка една империя - има ги препратките и към действителната римска и към китайските династични традиции ("Скрития град" Плиска, да добавям ли повече?). Плюс това Велика България е сякаш шарж на съвременната ни действителност - подкупните чиновници, несправедливи съдии, далавери с данъци, укриване на мита, своеволия

Автор: Т. Христов, събота, 19 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Винаги когато се сетя за Николай Теллалов, в ума ми изплува споменът за онзи ден, когато за пръв път разгърнах "Да пробудиш драконче" - четенето до 3 сутринта, обърканите и трескави сънища после, прогорени от прелитащи дракони, и ясното съзнание на другия ден, че светът просто вече не е същия. След това последваха други книги и разкази, някои ме впечатлиха, други не толкова, но в крайна сметка Теллалов се нареди сред един от любимите ми фантасти. Не български автори, а фантастични автори по принцип, защото така или иначе фантастиката не познава граници. И след този малък увод, да разлистя отново "Ангели пазители"... Книгата съдържа едноименния роман плюс няколко разказа, някои от тях добре познати, други нови или пък изредактирани до пълната им промяна. По традиция издателство

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, петък, 18 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Всички пътища тръгват от Плиска... Тъй като за българската фантастика се знае сравнително малко, първо смятам за започна с едно представяне на автора. Роден е в Пазарджик преди петдесет години (без някой друг месец). Явява се един от основателите на тамошния клуб Аркадий и Борис Стругацки. Макар и завършил икономика и работил както по специалността си, така и като програмист, Жоро пише като професионалист. Повестта му Вирт излиза в едноименния сборник на Квазар, а негови разкази са печелили награди както в Таласъмия, така и в конкурсите на Аргус. Нещата, които пише са толкова разнообразни, че ако не са някои специфични моменти, трудно можеш да се досетиш, че са писани от един и същ човек. И наистина, на Жоро се отдават с еднаква лекота както фентъзи, така и


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.