All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 10 posts ] 
Author Message
 Post subject: Слейърс 06 - Маслиненият пътепис II
PostPosted: Thu Dec 02, 2004 7:10 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Тих бял Дунав се вълнува...

От известно време следваха реката, посочена им от местните като път към заветния Дунав. Доста няколко, и все през пресечена местност Едва онзи ден бяха излезли на равно, и нови планини като че ли едва вече надвисваха отгоре.
- Гладна съм - прозя се Лина мързеливо срещу изгряващото слънце - Гаури? Гаури!
- Ъ? Да? - блондинът се суетеше около огъня.
- Къде са всички останали?
- Хъммм... да видим... - остави съчките и засмука буза в израз на дълбока мисловна дейност; след малко добави съвършено безобидно - Кои останали?

Сутрешното кроше замести добрутрото.
- Как кои! Зелгадис, например!
- А.. отиде за закуска...
- Аха. А Амелия?
- На ей онзи бор, високия.
- Така. Резо?
- Под земята.
- Аха - Лина пак се прозя, и изведнъж се опули - Под земята, ли?!?!
- Ами.. да.. Каза, че ще рови земята.
- За какво му е на Резо да рови земята?!
- Не зная - вдигна рамене безметежно рамене Гаури - Ще лови мишки.
- Гаури, добре ли се чувстваш?
- Прекрасно, защо питаш?

Юмрукът на Лина описа великолепна балистична крива и се заби в темето му. Понечи да отвори уста, но звучна уригня, съпроводена с криволичеща песен на писклив китайски секна напиращата тирада в зародиш. Господарят Ли и Волът се връщаха от щурма на близкото тракийско селце.
- И ще наричат тракийците варвари - изхълца щастливо старецът - А самите развалят виното с вода! Ех, Мавруд, Мавруд, благодат на боговете!... - след известно замисляне добави - които и да върлуват тук...

От противоположни посоки се зададоха и Червеният жрец и Зелгадис, с различен товар.
- Какво е това? - намуси се Лина.
- Банички - заключи химерата - И боза.
- Не това! Имах предвид това!
- А, това е Пенка - рече самодоволно Резо.
- Пенка?
- Пенка. Тя е земеровка, както предполагам можеш да видиш.
- Виждам. И защо я носиш в кутия от орихалкон?
- Колко е сладкааааааааааааааа... - обади се гласът на Амелия, притичала от бора при миризмата на храна.
- Бозата трябва да е сладка - отбеляза мъдро Господарят Ли - Макар че може да бъде и резлива. Съдържа около два градуса алкохол. Ферментиралата боза разбира се е по-богата от сладката, но тъй като количествата са нищожни, можем да пренебрегнем - тук подсмръкна - алкололната наслада, и да се отдадем на сладостта.
- Говорех за земеровката.
- Пенка.
- Освен това - мъдро продължи господарят Ли - бозата е полезна за момичета като теб.
- Искам и аз, тогава - любезно забеляза Амелия.
- Боя се - подхлъцна господарят Ли - че няма да е справедливо от твоя страна да не оставиш голямата част на Лина. За нея ще бъде значително по... здравословно.
- Какво искаш да кажеш? - напуши се от своя страна гореспоменатата.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Last edited by Guest on Tue Aug 02, 2005 4:22 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Dec 27, 2004 9:44 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Оооооооооох!- просена Лина.- Защо никой не ме предупреди, че това така кипва в стомаха?
-Защото никой не можеше да предположи, че ще изгълташ цял гюм.- посочи очевидното Резо.
-Интересно, дали ще се напие?- поинтересува се академично Ли Као.- Това питие има слаб алкохолен градус...
-Едва ли!- изсумтя Зелгадис.
-МУАХАХАХАХАХАХАХАХАХА!!!- обади се Нага, изпъчила пищна гръд, въпреки че в света на Слеърс боза не се намираше.- Лина, ще си останеш дете... Вместо да си пийнеш от това хубаво тракийско вино, ти се наливаш с тази... ъъъ... боза.
-Ще ми се да млъкнете всичките!- озъби се Лина.- Ще ми се да намерим най-сетне онзи идиот ханджията осма степен Ту и да се махаме!
-Ще ти се!- изсумтя отново Зелгадис. И на него не понасяше много-много Балканската кухня. Получаваше невероянтни киселини от всичките тези препържени и мазни работи. А в неговия случай, киселините си бяха проблем... твърде неорганичен проблем, като се замисли човек...
-Шеста степен.- поправката на Ли Као извади Зелгадис от мислите му.
-Е, добре, че вторият гюм остана...- намеси се безметежно Резо.- Така Пенка няма да стои гладна. Знаете колко са чувствителни на глад земеровките...
-МУЦУНКА СЛАДКАААААААААААА!!! АГУУУУУУУУУУУУУ!!! – чуваше се зад гърба на червения жрец. Амелия държеше орихалконовия кафез на сумтящата и зъбеща се Пенка, която всячески опровергаваше твърденията на Амелия по неин адрес.
-И сега къде ще ходим?- попита Гаури и леко се сниши.
Ами, в моята книжка са показани доста градове...- започна Кселос.- Знам ли го Ханджията къде е избал да върлува?...
Внезапен звук като от каменна лавина прекъсна изложението на мазокуто.
-Какво беше това?- попитаха в един глас всички.
-Хи...- започна загадъчно усмихнат Кселос, но от посоката на звука, иззад ниския храсталак се подаде Лина, която никой не бе успял да усети кога бе изчезнала.
-Олекна ми!- съобщи с усмивка тя.
-Сега ми се изясни произхода на тукашното нефтено находище...- проточи господарят Ли.
-Идните поколения много губят от това, че Лина не можа да допие втория гюм с боза...- допълни Резо.
-Ами аз предлагам да продължим натам.- обади се Кселос.- В тази посока има голям град.

Два дни по-късно, след като не бяха достигнали до никакъв град, а на всичкото от горе, бяха загубили реката, Лина отново нервничеше.
-Ох, писна ми! Писнамиписнамиписнамиписнами!!! Поне да имаше разбойници, които да оберем...
Още недовършила и от близките храсти се дочу подозрително шумолене.
-FIRE BALL!!!- Лина изобщо не дочка да види какъв е произходът на шума.
От храстите се чу женски писък и на пътя изскочи дребно хубавичко девойче, облечено в тракийска туника.
-Пощадете ме!- извика тя.
Амелия отправи укорителен поглед към Лина и изтича да види добре ли е момичето.
-Не се притеснявай, ние сме от добрите. Няма да ти сторим нищо лошо. Мислехме, че си разбойник в храстите.
Момичето се поотупа от прахта и уплашено изгледа пъстрата компания на пътя.
-Ами... Аз се казвам Савета.- представи се тя.
Амелия представи по ред всичките си спътници. Савета ги огледа с любопитство. Резо усети как погледът и се задържа малко по-дълго върху него и по навик се зачуди дали тя си пада по кадаври...
-Запътили сме се към Сердика.- каза Кселос.
-Чудесно! И аз съм натам.- каза Савета.- Бих се радвала ако ходим заедно... Тук действително има разбойници.
Очите на Лина светнаха.
И действително, малко по-нататък пътят бе запречен от голяма маркова каруца. Пред нея стояха неколцина дебеловрати типа, с дебели бухалки в ръце. Като видяха пътниците, широко се усмихнаха.
-Ние сме застрахователи. Искате ли да ви застраховаме? МНОГО разбойници има по тия пътища...
-Виждам.- каза Лина с доволно изражение.
...................................
Малко по-късно надолу по пътя Лина си подсвиркваше доволна.
-Ихаааааа!!!- прошепна очарована Савета.

Тази мимолетна среща реши съдбата на простото селско момиче. Когато отиде в Сердика, Савета забрави какво и беше поръчал баща и да купи от пазара. Първата и работа беше да се запише в наскоро сформирания Национален Институт за Изучаване на Чародейство, Алхимия, Вълшебство и Класически Орфизъм, защото бе решена НА ВСЯКА ЦЕНА да стане магьосница...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 02, 2005 3:12 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
10:00, в околностите на Бдин

- Линаааа! Линааааааа!

Гаури разгърна още един храст и се вгледа в картинката. Дунав мързеливо избълбука насреща му.
- А! Ето къде си била - усмихна се блондинът и пристъпи напред.

Междувременно, изоставена юрта из Влашко

Лина отвори очи и се протегна. Противно на добре смазания и биологичен часовник, слънцето явно още не си бе направило труда да изгрее, и наоколо цареше пълна тъмнина. Нещо беше и задушничко, явно утре щеше да дойде буря. Тя изсумтя, почеса се, врътна се на другата кълка и отново заспа.

10:03, Бдинско

- Ама че смрад! - бледото лице на Резо свали още една боя и той затъкна благовонна кърпичка пред чувствителния си нос.

Някъде встрани прозвуча ефектен анатомичен звук от изпразване на гастро-интестеналния тракт през неправилния изход.
- Млади човече - започна господаря Ли, който както обикновено искрено се забавляваше - Нима не знаеше, че на речните брегове често се затлачват купчини водорасли?

Гаури гузно увеси нос.
- Помислих си, че е Лина. Имаше почти същата форма, особено след глигана, който изяде снощи - огледа се и сниши глас - Такова, плоско в единия край, и издуто в средата...

Инстинктивно се присви, но внезапен удар не последва. Сред гробното мълчание се разнасяха единствено фученето на вятъра и гласът на Амелия:
- ... Сейлунските Мокри Кърпички на Чистотата могат да се справят дори с насран бебешки гъз, камо ли с някакви ботуши!
- ХМПФ!
- Мислите ли - вмъкна в неловката пауза блондинът - че някой може е отвлякъл Лина?

Този път настъпи гробна тишина, и дори вятърът смутено замлъкна. После всички заговориха през глава.
- Но кой... - опашката на Филия щръкна и тя изпусна чашата си чай - би могъл да направи нещо толкова ужасно?

Амелия седна на земята и очите и плувнаха в Справедливи Амебки:
- Ето това наистина не е справедливо...
- Според географския наръчник - вметна Кселос, разгръщайки книжката - се намираме в район с нестабилна тектонична плоча.
- Не, не, не! - спореше на висок глас Зелгадис - сигурен съм, че радиусът може да надмине двадесет и пет километра. Трябва да покрием възможно най-голям периметър.
- Такова нещастие, такова нещастие - вайкаше се театрално Резо.
- А няма ли да я спасите?

Новият глас секна олелията.
- Кого това?
- Ама Саветке, ти не трябваше ли да си в Сердика? - осведоми се любезно Ли Као.
- Прибирах се да си взема малко дрехи и друг багаж.
- Кого да спасим? - попита отново химерата.
- Ами.. госпожица Лина, стру...

Някъде из Влашко

"DRAGONSLAVE!"

В околностите на Бдин

Първите вълни на мощен трус събориха спорещите на земята, прекъсвайки Савета в средата на изречението.
- Твърде късно - промърмори Зел в опит да не си прехапе езика - Мразя героините!

На едно не особено отдалечено място, древният Везувий се пробуди от дългия си сън и прокашля гърлото си с колона дим.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 03, 2005 12:58 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Съвсем се оплетоха, врънкаше Кселос някъде на майната си случайно открил Ханджията да души един сом /първо с ръце после с подправки/ накъм място след столетия което щеше да се казва Русе. Трябва да ги преместим, макар да ме блазни възможността да спомогна за унищожаване на още един свят. Уви, нямам директна заповед за товам а и Шефката наминава насам на кални бани чат пат.

- Сома върви най добре с..
- МЛЪК, Млък млък - не издържа Кселос подтикнат от пореден трус. Дай да ги преместим бързо, нанякъде на по-спокойно.
- Ама трябва да ти кажа че...
- След като ги преместиш на без. бе някъде другае.
Ханджията примлясна доудуши сома метна го в тревата и замърмори.
Някъде някога около всички се появи зеленикава мъглица. Народа повсеместно изчезна и се озова в зелена стая без врати и прозорци. амо тапети с апликациики от сом огряна в отвратително зелено.
- Ама какво става в един глас запитаха всички.
- NAMAGOMI досетиха се след секунда.
- Къде отиде Пенка?
- Май я забравихме.
- Пенкееее, неееее. толкоз беше сладинка.
- Яре яре, след минутка ще излеземе на друго място сподели мазен мазокувски глас.
- Неее, тясно е за..
-Файърбоол.
- Ой, ЛИНААА. Кхъ кхъ,
- АХАХАХАИАИЙХАХИАХИАИАА
- Вол, апликаците по тези тапети са рядко срещана стилизирана форма на Мин Чи, използвана понякога в обреди в провинция Фу. Казват че може ла да плуват във времето.
- Ахааа, значи сега ни премества ханджията и във времето и във пространството.
- Искам да излязааааа.
- Смърди на блато.
- Хмф!

Пльок. Изведнъж всички се изсипаха на полянка, на нея на импровизиран трон се кефеше седнал над чаша направена от човешки череп някакъф обрасъл тип с кожени дрехи и шлем. Около тех некви войски се мотаха насам натам.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 03, 2005 5:03 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Кви сте вие, бе да ви еба майката? - опули се типът - Откъде, да му еба майката, се пръкнахте?
- Пътешественици сме, ъ... - Ли Као за момент заглъхна, обмисляйки следващия си ход - ...ювиги хане? - и след още известно замисляне добави - Да ти еба майката?

Нареченият хан млъкна за миг и ги огледа проницателно. Ли Као преглътна. Онзи внезапно се разсмя.
- Еба си майката! Помислих ви за някакви византийски шпиони, че си е ебало майката от тех.. Ма кат те гледам такъв жълтичък, викам си, еба му майката, тоя не може да е византиец. Тия са мургави, та са си ебали майката. Я елате да ми поразправите къде се пътешествали, че си еба майката от скука.

Присъстващите се спогледаха, с изключение на Гаури, който замислено се потупваше по устните и зяпаше небето.
- А ...какво значи.. еба си майката? - промълви накрая.
- Я па тоя... - ханът изпадна в нов пристъп истеричен смях и наконец обобщи - си е ебал майката!

//* http://www.sivosten.com/upload/krum.htm *//

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 03, 2005 7:42 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Ханджийо Ту де си бе, да ти е.. /замислно опита думата Кселос/, .ба майката. Макар да се съмнявам същество като тебе да е родено от човешка такава. Къде ни запрати сега отвратителен чревоугоднико. След бърза справка с поредното книжлем назидателно мазокуто посочи към хана занарежда.

В 811 г., Византия преминала в контранастъпление, успяла да овладее българската столица Плиска (Крум се бил оттеглил от нея), но на 26 юли 811 г. император Никифор I, който се завръщал триумфално, е напълно разбит в един от старопланинските проходи (вероятно Върбишкия) и намерил там смъртта си. Известен със трогите си закони срещу престъпността /наказателни дейности срещу кражбите, клеветничеството и лъжесвидетелството, изкореняване на лозята (?) с цел ликвидиране на пиянството, преследване и унищожаване на просячеството/

- Ба деба от де знаеш толкоз много бе да ти...
- Хи ми цу, датиебамайката. Начи тая чашка е от кратуната на Никифор?
- Дали е ценна?
- Линааа
- Амелия стига го зяпа като някакъв герой, да не чуеш за справедливост и ти.
- Ама не чу ли че той бил известен със законите си срещу...
- Защо и лозята? - промърмори тихо Ли, светотатство е това,... нищо чудно че ще умре загадъчно карай някакво място наречено Константинопол, дочете той книгата която грабна от Кселос...
- И така значи тоя миризлив варварин е Хан Крум обобщи Резо.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jan 22, 2005 5:20 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
В този миг зад тях се чу глъчка и викове “Да ти еба майката византийска!” Един войник блъсна грубо някакъв човечец пред хана и извика емоционално:
-Визнатийски шпионин, да му еба майката! Навърташе се наоколо, мамицата му!
Ханът отново се измя гръмогласно и попита на гръцки:
-Какъв си ти, бе, да ти еба майката? Казвай, че сега ти ебахме майката!
-Философъ съмъ, философъ...- отвърна човечецът, въргаляйки се в прахта.
-Това противоречи на конвенциите за пленниците!- намеси се Амелия, която междувременно се бе покачила на едно дърво.- Като представител на двора на Сейлуун, аз не мога да позволя това и отправям протестна нота!!!
-Какво?!- попита изумен хан Крум и след кратка пауза добави.- ...да му еба майката.
Междувременно философът се беше изправил и отупваше изящната си бяла (е, вече по-скоро сива) хламида. “Чакай малко...”, помисли си Ли Као. “Хламидата би трябвало да е демодирана преди около хиляда години...”
-Резо...- побутна го господарят Ли.- Нещо тука не е наред...
-Какво има?- отвърна Резо.
-Не виждаш ли как е облечен гъркът?
-Явно е много странно, за да те накара да забравиш, че съм сляп.
-Така е.- продължи Ли Као, като се направи, че не забеляза забележката на Резо.
-И какво търсиш тука, да ти еба майката.- поднови разпита си ханът.
-Ами, азъ, такова... Какъто си правихъ опити съ аръфата... и такова... ами, нещу ся убърка. Не ми iе многу ясну какъ ся озувахъ тукъ...
-Прав си.- просъска Резо в ухото на Ли Као.- Не знам как е облечен, но допускам, че е крайно старомодно.
-Абе, ти не можеш ли да приказваш като човек, да ти еба майката?- ядоса се ханът.
-Изъвиняваi, ама трудъно ти отъбирамъ...
-Ювиги хане- започна Ли Као.- Този човек говори на старогръцки... да му еба майката.
-Па, не ми се вижда толкова чак стар, да му еба майката... Извикайте ичиргубоила Гаав!
-КОГО???- викнаха в един глас всички и очите им надминаха два пъти размерите на главата. Дори Резовите.
-Ичиргубоилът Гаав на вашите услуги, ювиги хане, да ти еба майката.- чуха познат глас зад гърба си. Ритуалното и традиционно българско обръщение придобиваше особена вещественост в неговата уста. Някак човек си го представяше...
-Ти!!!- викна Лина.- Какво правиш тук?
-Ами, реших да стана порядъчен мъж, да си намеря добра работа и уважение в обществото и влязох в туристическия бизнес. Сега записвам желаещи за новогодишно парти в Константинопол... Искате ли да се запишете? Само трябва да си водите кон и да си носите копие.
-Ичиргубоиле, бе, да ти еба майката! Какво да го правим тоя, мама му д’еба? Чалнат малко ми се вижда, да го еба у главата...
-Гаав!- дръпна го настрана Резо.- Направи така, че да го вземем с нас!
-Ами, ювиги хане, да ти еба майката... Щом е чалнат, да не го закачаме. Кой е той, между впрочем?
-Как ти е името, бе, да ти еба майката.- попита хан Крум.
-Питагоръ.- отвърна чужденецът и побърза да добави.- Философъ съмъ, да ти iеба маiката…
-ПИТАГОРЪ???- отново се изенадаха всички- ПИТАГОРЪ ОТЪ САМОСЪ???
-Я, ама вие отъкъде ме позънавате?- учуди се Питагор.
-Ти ни трябваше.- каза Лина.- Предлагам да уредим освобождаването ти, в замяна на което ти ще ни помогнеш.
-Е, нямамъ нищу противъ... Сътига да мога.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Feb 09, 2005 11:11 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- А междувременно... - Лина стисна зъби - ТИ!
- Кой? - учуди се Гаав.
- ТИ!
- Да де, кой?
- Ти, проклето мазоку!
- Моля, моля - вметна обидено Кселос.
- Все на топа на устата, а Зеро? - захили се червенокосият.

Кселос отвори очи и го огледа преценяващо-неразгадаемо, след което леко се подсмихна.
- Разбира се.

Усмивката на Гаав изгасна, и той смръщено отклони поглед.
- Какво за мен? - попита сухо.
- Знаеш, че не можеш да се бъркаш безнаказано във времево-пространствената линия на чужди светове - постави ръце на кръста си Лина.
- И какво от това? Нали затова съм мазоку.
- Хибрид - изсъска Кселос.

Настъпи неловко мълчание.
- Добре, де - прокашля се Гаав накрая - Какво толкова искате от мен?
- Животът, вселената и всичко останало - изсъска Кселос.
- Не! - отвърна Лина - Върни ни в нашия свят.
- Съжалявам - отвърна язвително Гаав и вдигна рамене - Все пак съм обикновен хибрид.
- Но можеш да ни пренесеш до по-подходящо място, нали? - повдигна вежда Ли Као.

Гаав се начумери.
- Може и да мога, а може и да не мога.
- А, можеш... - огледа ноктите си зловредният старец - Все пак си чудовище, макар и хибрид, нали?
- О, ПО ДЯВОЛИТЕ!

Земята леко се разтърси.
- Добре де, мога. Защо усложнявате нещата?
- Не? - отвърна просто Ли Као.
- А ти - идваш с нас - допълни Лина.
- По-късно - отвърна неопределено Гаав и внезапно допълни - Лек път.

***

Мъглата бавно се разсея и откри монолитен каменен строеж във вид на порта. Разсея се още малко и откри, че не е единствен.
- И през коя да минем? - сопна се Лина и разроши грива - Проклето мазоку!
- Моля, моля... - смънка замислено Кселос.
- А?
- През отсрещната, казах. Започвам да се тревожа за нашия свят.
- Не се притеснявай, Кселос-сан - рече Амелия - Справедливостта ще възтържествува във всички случаи.
- Точно това ме притеснява - Кселос се втренчи в мъглата - Нещо не е наред. Какви мазоку имаше навремето... Някой да има чадър?

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Feb 10, 2005 12:51 am 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Резо вдиша с пълни гърди от влажния въздух. Усети миризма на пирен и чаени сладки.
-Као, би ли ми казал, какво виждаш пред себе си?- попита той.
-Леко килнат каменен кръст.- отвърна невъзмутимо старецът.
-Така си и помислих.- промърмори Резо и извърши сложно движение във въздуха с ръката си.- Sit quid fuit!
Разкошната му роба отново възвърна оригиналния си пурпурновиолетов цвят. Резо бръкна в пазвата си и извади от там странно парче плат със същия цвят, прилично на паничка. Нахлупи го набързо на главата си и се зае с нещо още по-странно. Ли Као го наблюдаваше с нескрит възторг. Резо отвъртя подрънкващите пръстени от жезъла си и на тяхно място завинти някаква странна статуйка на сгърчено човече, разперено на две скръстени летви.
-Какво, за Бога...- не се сдържа Лина.
-Не споменавай името Божие напразно, дете мое.- ухили се до уши Резо.
Още не бе довършил и по калния път се зададе странно същество. Отдалеч приличаше на трудно крепяща се на гърба на коня консервена кутия. Отблизо се оказа доста дребен на ръст рицар.
-Кой ще се бие с мен в името на лейди Рагнел от Еборакум, дамата на моето сърце? Кой ще посмее отрече нейната свръхестесвено съвършена хубост?- отдалеч си личеше, че рицарят предпочиташе а се намери такъв, който да отрече.
Лина запетна ръкави, но Резо я изпревари с частица от секундата.
Оооооооооо, благородни рицарю!- проточи жаловито той.- Защото по гласа ти познавам, че си именно такъв. Как бих искал да зърна красотата на лейди Рагнел от Еборакум, за която менестрелите пеят от тук та чак до Лутеция... Но, уви, черна магия отне светлината от взора ми и сега тъна в мрак...
Човечето беше видимо поласкано, а всички останали гледаха в недоумение абсурдния диалог.
-Хм...- започна леко неуверено рицарят.- Не знаех, че славата на любимата ми лейди Рагнел е стигнала толкова далеч... Аз съм сър Гарет от Дурновария. А ваша милост кой е?
-Оооооооооо, храбри ми сър Гарет...- продължи Резо в същия дух.- Аз съм монсеньор Резо, архиепископ на Етиопия. Бях пленен от злото чудовище (което е и черен магьосник) Шабран. Той искаше да продам душата си на Онази Стара Змия Дявола и да се отрека от сана си. Накара ме да поругая Господ и Света Богородица, но аз устоях и той ме ослепи за отмъщение. Превърна моя племеник сър Зелгадис в камък и отне разсъдъка на дамата на неговото сърце, принцеса Амелия и на нейната сестра принцеса Грация. Бедничките, още не могат да се свестят от черната му магия...
Зад гърба на Резо се чуваше онзи специфичен звук, който се получава, когато Лина, Филия, Мартина, Вол Номер Десет и Гаури се опитват да удържат бясно ритащите Зелгадис, Амелия и Нага.
-Добре, че беше мъдростта на покръстилия се китайски философ Ли Као и меча на храбрия Сър Гаури, та да се освободим от нашия злощастен плен... Но, уви, той не можа да убие Шабран, а само го рани и прогони.
При споменаването на името му, Ли Као набожно се прекръсти и сведе поглед.
-С нас дойдоха и другите жертви на злия Шабран – бедната принцеса Мартина, лейди Лина, които са били подготвяни за монахини, преди да бъдат отвлечени и лейди Филия, чиято съдба е най-тежка, защото е омагьосана да се превръща в зловреден дракон и да не знае какво върши докато е в тази форма...
Сега зад гърба на Резо чуваше онзи специфичен звук, който се получава, когато Зелгадис, Амелия и Нага се опитват да удържат бясно ритащите Лина, Филия и Мартина.
-Но, уви, дори вълшебството на добрия Кселос не успя да оправи напълно поразиите на Шабран. Той ни помогна да стигнем до Светия Отец в Рим. Там в пост и молитва прекарахме много дни, но силен е Сатаната и везде са слугите му. Светият Отец ни изпрати с последна надежда да обиколим гробниците на най-изтъкнатите светци. Бяхме на гроба на Свети Гуда Параноичния, на Света Здислаба, юродива ради Христа, ходихме при чудотворните мощи на Света Ерменгард Мироточива... Сега сме се запътили към знаменитото гробище на светци в Кормланския лес, където да се поклоним на нетленните останки на Свети Ателстан Интриганта.
-Колко мъка може да понесе един праведник заради Христа...- рицарят си бе свалил шлема и бършеше напиращите си съзли с мърлява кърпа.- Нека ви направя това добро да ви заведа при Мерлин. Той е прочут вълшебник и може да ви помогне. Освен това, не ми се иска да ви нападнат разбойници.
-Безкрайно сме ти задължени, сър Гарет, Господ да те благослови...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 08, 2005 7:48 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Племенникът Ви ми изглежда обезпокоително зелен, монсиньор - отбеляза загрижено сър Гарет - Да не би нашата кухня да не ви понася?
- О, не! - опроверга го с благ глас Резо, заслушан в яростното мляскане на Гаури и Лина - Кухнята ви е великолепна, благородни Гарет! - и след известно замисляне, побутайки почти недокосната си купичка встрани допълни - ...и питателна.
- Може би времето, тогаз?
- О, в никакъв случай! - обади се Ли, побутвайки и своята порция към сър Гаури, който и се нахвърли с нескрито възхищение - Бъдете напълно сигурен, че всеки миг във вашите благословени земи се отразява великолепно върху артрита ми! Всяка сутрин усещам все по-осезателно ефекта му. Нали, сър Зелгадис?
- Лишеи! - изсъска химерата.

На лицето на сър Гарет се изписа блажено невежество и русите му коси заблещукаха като ореол на светлината на факлите.
- Извинете, сър Зелгадис?
- НЯМА ЗНАЧЕНИЕ! - махна с ръка попитаният с гробовна физиономия и тон, наподобяващ отварянето на адските двери - Кога ще стигнем при тоя шарлатанин?
- Но моля ви, сър Зелгадис - приглуши глас рицарят - Не наричайте благородния Мерлин така на висок глас.. Той чува всичко, нали знаете..
- Все едно - въздъхна химерата - Колко път ни остава?
- О, утре заран ще стигнем в Камелот, а от там пътят е съвсем кратък, уверявам ви... Но нима вече ни напускате, вечерта едва започва? Старият бард, ето онзи в ъгъла...

Зелгадис изсумтя и затропа тежко към стаята си.

***

Величествената твърдина на Артур гордо възвисяваше почти бяла снага над невисоко възвишение. От настоящото място, на третия етаж на източната кула, плоските английски земи се разстилаха като на длан пред наблюдателя, особено с помощта на Магическия Увеличител на Мерлин.
- Какво правим ТУК? - измърмори под сурдинка Лина - Нали щяхме да се виждаме с оня Мърльо?
- Мерлин, благородна лейди.
- Все тая! - напуши се Лина, повече от обръщението - Той нали не е тук?
- Не, благородна лейди - отвърна сър Гарет - Но ще имате честта да се запознаете със самия крал Артур, да се свети името му, и Рицарите на Кръглата маса - Ланселот, Пар...
- Хъм, хъм... а на тази маса... - прекъсна го с внезапен интерес Гаури, но се сви под предупредителното, макар и вече закъсняло изшъткване на Лина.

Гарет замлъкна обидено и ги поведе през редицата стъпала и порти, докато влязоха в обширна кръгла зала. Около чепата маса седяха няколко мъжаги в тенекии и весело бърбореха.
- О, вижте кой е тук, скъпи мои рицари! - скочи дребен, брадясал тип с кафеникава наметка.
- И това ако не е сър Гарет от Дурновария! Каква изненада! - обади се друг - рус и напет момък - Как я кара прекрасната лейди Рагнел?
- Великолепно, сър Ланселот, просто великолепно!
- А защитихте ли все така умело честта и този месец, храбри Гарет? - обади се трети.
- О! Нека ви разкажа! Яздех през...

- Ама какви ги дрънкат тия? - опули се Лина.
- Все едно, че дори не съществуваме! - намуси се и Амелия - Не е честно!
- Хайде, хайде, чеда... - започна Резо.
- Не е ли сладъъъъъъкккк!

Извисилият се тихичък писък не само прекъсна Червения жрец и го накара да се извърне объркано в посока източника му, но и секна всякакви дискусии сред недоволните пътешественици. Лина присви очи.
- Дали пък не може да я оставим тук, а?
- Идеята съвсем определено ми допада - обади се Зелгадис.
- Не можем - въздъхна Ли Као и се приближи към източника - Мартина, моето момиче... Виждаш ли, сър Ланселот ще си има едни работи с кралицата, а не можем току-така да нарушим правилния ход на историята...
- И АЗ СЪМ принцеса! - тропна с крак Мартина.
- Това безспорно е вярно - заключи старецът - Но не си Гуинивир.
- Ти си виновна, ЛИНА! - отсъди последната след миг замисляне и обидено се фръцна.
- Защо пък аз? - обиди се на свой ред целта на нападката - Нямам никакви апетити към ТОЗИ рус смръдло!
- Никак не лошо парче, а Зел? - обади се междувременно Гаури, изваждайки от ножницата небрежно захвърления край стената меч.
- Не - съгласи се Зелгадис - Но предпочитам собствения си. Виждаш ли как е нащърбено острието? Не знам какво са рязали с него, но трябва да е било поне...
- Камък? - подхвърли Гаури.

Химерата го изгледа обидено.
- НЕ, но за всеки случай е било доста твърдо!
- Какъв е този отвратителен шум? - намеси се Резо.
- Ами, тенекиите долу се маризят... - вдигна рамене Зелгадис след бегъл поглед.

Последните му думи увиснаха във внезапно застиналия въздух и той бавно обърна поглед към масата, поставяйки ръка върху меча си. Нага достолепно се бе настанила в средата на масата и вече посягаше към купата с малки розови нещица в центъра и, докато събраните рицари следяха всяко нейно движение с напрегнато внимание.
- Кога ли ще изплезят езици? - вметна Ли Као.
- Хъм, Лина?...
- ДА, Гаури? - сопна се магьосницата.
- Ама тя е квадратна...
- КОЕ, Гаури?
- Ами Кръглата маса...
- Медуза вместо мозък! - гръмна Лина - Да не очакваш Кавалерите на Ордена на жартиерата да носят жартиери?!!
- А какво е това жартиери?
- Ох, остави. За всеки случай си доста наблюдателен. Ама тия какво джвакат?
- Дъвки! - процеди Нага - Ето - "Идеал"! Розови и с вкус на шампоан. Хайде вече да се махаме от тук!
- Закъде се разбърза пък ти! - ехидно процеди Лина - Нали имаше цяла тълпа обожатели...

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 10 posts ] 

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group