All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 42 posts ]  Go to page Previous  1, 2
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:05 pm 
Шопландски боец
User avatar

Joined: Tue Jun 01, 2004 9:55 pm
Posts: 2397
Location: In-a-bun On-a-stick
Докато преподавателите се наслаждаваха на една кавга, която, по всичко личеше, щеше да е от добра, макар и не от първа класа, вратата хлътна навътре, като изостави пантите си на произвола на съдбата. Самата врата се превъртя три пъти зрелищно около оста си, но никой не го забеляза и тя, разочарована, напусна сцената през прозореца.
- Какво значи това!? – попита сепнатата Полиморфия Дончева, а Стрезов захвърли сложният сплит от чесън, кромид, праз, арпаджик и мента и с вик “НЕЕЕЕ!!! Не и след всички тези години-и-и-и-и!!!!” се опита да се превърне едновременно в прилеп и стъклена статуя – и двете, впрочем, неуспешно, тъй като все пак носеше защитни средства.
Лайденфрост тъкмо си пое въздух и извика в себе си стария прусашки дух, за да закове на място натрапника с два-три строеви лафа, когато видя фигурата, изникнала от прахта и треските, и мигом си глътна и командите, и граматиката, и синтаксиса. Имаше защо.
На входа, огрян от лъчите на слънцето, стоеше някакъв явно мутирал мечок, чиято муцуна беше нашарена от широки белези. След като пристъпи една крачка напред стана ясно, че все пак не е мечок. Представляваше млад? мъж, висок към 1,90 м, мургав, с нос, напомнящ на орлов клюн или на боен таран на египетска галера. Над това чудо имаше впечатляваща вежда, разположила се самодоволно над чифт черни очи, окопали се дълбоко зад издадените като скални отвеси скули. Те, от своя страна, бяха почти заслонени от засуканите на три ката мустаци. Цялото това нещо завършваше увенчано с астраганова папаха, за която най-вероятно бе отишъл един цял овен. Надолу следваше рязко разширение до тяло, като широчина на последното беше почти достатъчна, че да може да мине направо през вратата, но само почти. Това цялото, от своя страна, беше обвито с наметало от мечешка кожа, достатъчно голямо, за да вкара цял един вид мечки в Червената книга. Отдолу стърчаха завитите носове на два ботуша, украсени с около пет килограма злато. Носовете, впрочем, стигаха до средата на пищялите.
Със звук, наподобяващ шума от внезапното опъване на корабно платно, половината наметало се отметна настрана и откри черна копринена чоха, върху която бяха препасани два реда сребърни газири с общо тегло, достатъчно за 2,45 национални резерва. Показа се също така и шашка колкото не особено млада фиданка. Златната чеканка, служеща за тока на портупея, беше колкото колело на детска количка. Измежду златото на чохата и кончовите на ботушите се мяркаха панталони от къртича кожа.
Докато преподавателският състав се съвземаше от унеса или – в случая с мъжката страна – уплаха си, изпод мустака се дочу:
- гамарджоба! чеми сакхелия звиад пиромансшвили. сакартвели вар, ме вар 23 ц`лис. ме вцкховроб цхинвали. ме минда савета хаджикарапопдървеняшкашвили.
Действие, оживление, зацепване, отговор – нито едно от тези неща не би могло да се използва за описване на реакцията на съвета. Тя се състоеше в едно хорово, нестройно “Ъ-ъ-ъ???”.
- Акх, да – протътна отново мечото нещо. – Не гховоритэ... картвели? Э-э-э... а, хрузинскхи, да! Дхобър дэн, аз сем Звиад Пиромансшвили от Хрузиъ, на 23 тодини. Живэя в Цхинвали. Тхърсиъ Савета Хаджикарапопдървеняшкашвили. – Поразмисли малко, изрови нейде из бездните на паметника на незнайната мечка кесия и я тресна на масата. Масата от стар, видял и патил дъб се огъна и пропука застрашително. – Аз сем пхо пхрогхрамата за... э-э-э... сколаши? Укхчиликще? Акха, укхчиликще! Э-э-э... пхо пхрогхрама за... э-э-э... аз-тэбэ?
- Хм... – окашля се Полиморфия с премрежен поглед, - и такава ли пхрго... пфу, програма имаме, колеги?
- Акх, бодиши... э-э-э... извинава сэ? Нэ, извинавам сэ. Э-э-э... пхрогхрама... э-э-э... вас-ниэ? Э-э-э, нэ, пхрогхрама ниэ-нэя? – С всеки следващ опит Полиморфия придобиваше все по-замечтан, а Лития – все по-апоплектичен вид. – Бодиши, пхрощаватэ мэ, пхрогхрама ниэ тух, виэ там... да, точну такха, пхо тази пхрогхрама. – И доволно засия насреща им.
- А, по програмата за взаимен обмен, искате да кажете? – досети се най-накрая Лития. – В такъв случай, ако мога да попитам, КАКВО правите в тази стая, млади... човече? Да, млади човече! Е? Какво ми червенеете там, досега хриптяхте, сега какво, котка ли ви изяде езика?
- Звиад не кхрадэц, ти, долна... э-э-э... жхэна! – се чу от обвиняемия, който се бореше да измъкне шашката от гънките на резултата от мечешкия геноцид.
За момент Лития го погледна като умствено изостанал. После й просветна:
- Не “обман”, а “обмен”, млади... човече! Или “обмэн”, ако ще разберете. И въобще, ако възнамерявате да останете тук, ще ме слушате, разбрахте ли – ще ме СЛУШАТЕ много внимателно! – После се обърна и с драматичен тон сподели с колегите си – O, tempora, o, mores!!

_________________
Какое-либо совпадение с реальными лицами, местами или событиями меня ниибет!

Все беды в России - от того, что Ленин не по фен-шую лежит.

Dostoevsky FM - това не е радио, това са инициали!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:05 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Tempora mutantur et nos mutamur in illis - доволно отбеляза Петров, преди да измери с поглед новодошлия, което едва не му докара изкълчване на врата - Хъм.. младежо.. хъм. Ти кой курс си? Не, не.. кое.. отделение, искам да кажа? Клас, де, такова...
- Много впечатляващо за учител по древни езици - забеляза Лития.

Петров и хвърли унищожителен поглед.
- Нищо древно не виждам в тоя, хъм, другар, освен първобитното му облекло.

Гигантът ги заливаше с мило неразбиране.
- Обмэн? - изгъргори най-накрая.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:06 pm 
Emeritus
User avatar

Joined: Tue Oct 21, 2003 11:45 am
Posts: 8767
Location: София
-Хмм, не подхождате с правилния подход, Петров. дори не на правилния език-Лайденфрост стана и бавно се обърна към новодошлия-Джихад Пироман...щайн?
-Звиад Пироманшвили!!!
-Звиад, вот не...канцелария oбмэна!!!Ферщеется?
-Обмэн не тук?!-отвърна полуразбиращо грузинеца.
-Найн! Не тук!!!
-Где?
-Какво где?
-Где обмэн?!-милото неразбиране продължаваше да залива обилно заседателната зала.
-Ухх...
Академичния състав искренно започваше да се забавлява на лингвистичните напъни на аритмантика. Лайденфрост почеса ухото си, или по-точно пръчката, която стоеше закачена на него и с най-злобния си поглед се озъби на колегите си. Такава амбиция не го беше тресла от...от както не се беше захванал с хипотезата на Нагласьов преди...да кажем доста години.
-Ний не отговорници обмэна.
-Нет??
-Найн. тоест, нет. Да, нет.
-Дха или не?
-НЕ!!!
-А дхе Савета Карапопдървеняшкашвили?
-В Сицилия...уффф в Малта...Фердамт!!! В Русия!!!
-Савета Карапопдървеняшкашвили ф Русия Мхалта и Сцилия? Еднофременно? Трябва бъде велика магьосница!!!
-Дха, тоест да ама не съвсем!
-Дха или не?-От към местото на Стрезов се чу едно тихо 'репликата вече става култова', което жегна аритмантика и той извърна обърнатата си гримаса към остроумния доцент.
-Все тая! Важното е, че въй не тражите...
-Това е на сръбски Майнрих!
-Мълчи Стрезов!-трети опустошителен поглед се насочи към 'вампирджията'.
-Въй не търсите Хаджикарапопдървеняшка. Она не отговорник обмэна.
-Не?
-Не. Въй търсите Кольо Шмекеровски. Он отговорник обмэна.
-Кхолю?
-КО-ЛЬО ШМЕ-КЕ-РОВ-СКИ. Ферщееется, такова схванахте ли?
-Кхолю Шхмехерошки?
-И това е добра апорксимация. Същият!
-Где он?
-Пффф, Не знам. Папробуй в...в разсаднику!
-Рхасадниг?
-Дааа, разсадник, растения, зарзават. И един казан има. Не питай защо.
-Казан?Шмекерожки ф...ф...ееее...сюлфюрджко*???
-Сигурно. Да, точно там е!-Звиад бодро потегли обратно по коридора, а тържествуващият аритмантик се обърна към съвета.
-Като не можеш да решиш един проблем, го отложи...или тръсни на някой друг! Да продължаваме колеги, освен ако не искате да ме похвалите за успеха ми.
-Ще те похваля Майнрих...-проточи бавно Лития-...ако преди това ми кажеш какво точно е сулфурнещото си, на където се запъти тоя...

*кухня, ако се не лъжа

_________________
Si vis pacem para bellum


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:06 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Све е гюбре - измърмори Петров, поизостанал в словесната престрелка; махна с ръка и вратата се трясна, прещраквайки с ключалка - Абе колеги, ракиено време стана. Давайте значи да го решаваме това - Лития и Стрезов ще оправят тая работа с дестилацията и Директорката. Нали?
- Уфф... Абе...
- Е няма кой друг, бе колеги.. Вие сте специалистите. Пък ние с Лайденфрост ще натаманим откриването. Ей го къде е утре! Докога ще се моткаме? Ей го, и с програмата доникъде не стигнахме - Основи на магията в десет варианта имаме.

Петров се почеса зад ухото.
- Което май не е толкова лошо, като се замислиш. Таа.. Какво направихме с академичния цвят?

Немецът светкавично подхвърли папка към замдиректора. Която онзи, естествено, не смогна да хване.
- Хъм.. хъм.. хъм.. Кой идиот го избра тоя цвят, всъщност? Тука да не сме военни, бре колеги?!
- Ти - изсъска Лития - Заедно с Хаджикарапопдървеняшка! Трябваше да е пурпурно-виолетово!
- Хъм.. - Петров погледна най-общо в нейна посока - Е.. като се замислиш, и каки не е толкова лош цвят..
- Нима?
- Хъм.. Ми.. - замдиректорът въздъхна и пооправи очилата си - Както и да е, да минем нататък? Ъъ.. значи утре в 10 казвам аз, на двора.. кратка реч.. Някой иска ли да я чете?

Отвърна му пълно радиомълчание.
- Ама никой ли?

Тишина.
- Ех.. добре, значи ще чета кратка реч.. къде ли са записките на Директорката.. и после химна.. Лития, нали пазиш плочите?
- Ще проверя.
- Да.. и после.. да хапнат децата, да се настанят, нещо такова викам, а?

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:08 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
През това време директорката Хаджикарапопдървеняшка седеше на една скала и си пличкаше краката в Сицилианския проток. Баба Корлеоне беше заета с някакви пратки, за които благоразумният човек не би разпитвал много-много и Савета реши да излезе на пикник сред, честно казано, доста негостоприемната Средиземноморска природа. Би било логично, навярно, да се чуди какво става с парите, които беше поръчала, но тя ни най-малко не го правеше. Просто седеше и си мислеше разни работи. От време на време подхвърляше по някой кокал на Сцила, която ги ловеше във въздуха и доволно махаше с опашка. Баба Корлеоне нямаше време да я извежда горкото животинче беше зажадняло за чист въздух. Подхвърчше радостно по камънаците, гонеше пеперудки и се мъчеше да създаде (поне за себе си) идеята за идилична картинка. Сигурно щеше да и се удаде, ако не беше с размерите на средно голяма къща увенчана с шест страховити глави...
“Тия, че няма да пратят пари-няма, ама поне за пред Еуджения трябваше да им пиша.” Мислеше си Хаджикарапопдървеняшка. “Лисица си е тя, трябва бая да внимавам с нея. Така ме подпиваше какво съм правила, къде съм била... Дано не заподозре нещо. Трябва да намеря пари от някъде и срочно да се върна в България. От къде ли?...” Погледът и разсеяно зашари пред нея и случайно се спря на едно лилво цветче сред розетка от тъмно зелени листа, досами повърхността на земята.
“А, за това не се бях сетила”...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:08 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Петров хвърли тежката папка, която преглеждаше от час и нещо, на бюрото,погледна колегите си, които спориха по темата, която вълнуваше почти всички магьосници в българия - Трябва ли след като България е приета в ЕС, европейските магически закони да се приемат и в българия, или да си останат сегашните такива, провлачи стола назад, изправи се и се подпря с едрите си длани върху масата, която изпротестира шумно...
- Колеги...
Никакво внимание
- Колеги... - Повиши леко глас замдиректорът и потропа по бюрото си, което отново изскърца...
Отново никой не му обръща нужното внимание...
- КОЛЕГИИ... - принуждава се да извика Петров, за да успее да привлече поне за малко вниманието на останалите преподаватели...
- Оу, Петров, стига си викал! Никой тук не е глух! - Скастря го бързо Лития
- Ооо, значи сега пък и аз съм виновен! От 10 минути се опитвам на привлека вниманието ви, но вие...."не" сте глухи и затова още от първия път се обърнахте към мен!
- Стига глупости! - потуши тъкмо навреме зараждащия се спор Лайденфрост. - Кажи сега, след като всички сме ти обърнали внимание, какво искаш!
- Какво искам?! Какво искам?! Не, какво може да искам... Всичко си върви по план. Имаме си готова програма и дори и Директорката е тук, за да произнесе ежегодната кратка реч по случей откръването на учебната година!!! Ама то всичко си е наред.
- Стига иронизира, положението не е толкова лошо! - обади се Карбоника.
- Не е ли?! След няколко дена започва новата учебна година... А ние нито си имаме директор, нито програма... Нито пък дори и идея как да испратим някакви средства до Хаджикарапопдървеняшка!!! По-лошо просто не може и да стане!!! Кажете м....
Но устрема на замдиректора да започне да бълва нов поток от почти неразбиращи се думи беше прекъснат от звук от удар на птица в стена. Всички преопдаватели се обръщат към прозореца и виждат точно на земята под него да лежи пощенски гълъб.
- Колеги. Да сме очаквали поща от някой? - съвзема се първа Лития.
- Ами да видим...Освен ако не е някоя неплатена сметка или нещо подобно, май не.
Петров, като най-съобразителен отива до падналата птица, която тъкмо започва да се изправя и взима писмото от дясното и краче.
- От Савета Хаджикарапопдървеняшка е, колеги...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:08 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Това е изключително странно...- каза замислена Лития.- Савета МРАЗИ да пише писма и го прави само в краен случай.
-Така си е.- обади се Лайденфрост.- Да получим 2 писма от нея с такъв кратък интервал помежду им е изключително необичайно.
-Няма съмнение, нейният почерк е...- каза Петров, докато развързваше писмото. За най-голяма изненада на всички то не се изчете само. Замдиректорът го разгърна внимателно, прокашля се и започна:
- “Да се прочете на глас веднага и при спазване на правописа и правоговора” ,три удивителни, Савета. Надолу продължава на Латински: “In nomine Domini: Patri, Filii et Spiritus Sancti, in nomine Mariae, Virginis clarissimаe, in nominibus sanctorum omnium , verba sacra arcanaque profunda lego. Verbis Dei mungus factus est. Verbum Dei caro factum est. Spiritus Divinus in forma columbae volavit in tenebris dicens “Fiat Lux!”. Spiritus Sanctus in ipsa forma occuravit ad Iordane flumen. Atque Saveta Hadzhikarapopdyrveniashka ideo venit in ovo columbae. Amen.”
Докато недоумяващите магьосници се мъчеха да си преведат странните думи, пред слисаните им очи се случи нещо изключително. Поосаферилият се от удара в стената пощенски гълъб снесе яйце, което започна да расте, счупи се и от него излезе ругаеща директорката.
-Никога, ама никога не се хващайте на тая, че в птичи гъз се пътува удобно!!!
-Саветке, от къде намери пари да се върнеш?- попита Лития, която първа си бе възвърнала дар слово.
-Аз ще ти кажа от къде съм намерила!!!- гневът от неприятното пътуване беше започнал да напуска директорката и тя каза последното с лека усмивка.- Мислиш, не ми беше ясно, че нищо няма да ми пратите? Продадох Онази рецепта на баба Корлеоне, много ми беше благодарна... А нейните момичета и... хм... клиентите им сигурно паметник ще ми издигнат насред Палермо. С парите купих евтина магия. Това, което остана, ще го използвам, за да ида да си взема багажа от Малта.
-Каква е тази отвара?- попита Дончева.
Диркторката се ухили мазно, а Лития погледна разсеяно към ясното синьо небе.
-Амииии...- проточи Хаджикарапопдървняшка.- Аз я измислих почти на ход едно време... С Лития двете бяхме до Съюза по работа. Аз ходих в Кавказ да изследвам влиянието на микроелементите от Прометеевата кръв върху местните билки, заедно с доц. Ягодина (тя е вече професор). Лития тогава си пишеше дисертацията за тихите електрически изпразвания и не знам защо и трябваше да проучва Курската магнитна аномалия...
-Е, недей така...- засмя се проф. Карбоника.- Всичко си има квантово обяснение.
-Да и твойто как се казваше? Младши научен сътрудник... Какмубешеимето... Паламарчин ли беше, Какалашкин ли?...
-Куропаткин.- поправи я Лития.- Владимир Кириллович Куропаткин.
-Да, бе... Помня, че беше нещо такова... Както и да е, трябваше да летя по спешност от Кавказ до Курск, защото тая зевзечка ми беше пратила спешна телеграма че имала нужда от моето изкуство. Акъла си изкарах. Реших, че се е разболяла от нещо... А, то какво мислите? Свършили им били балончетата...
-Е, тази отвара за правене на балончета ли беше?- попита в недоумение Дончева, което предизвика пристъп на бурна кашлица у Петров, Стрезов, Караиванова и Лайденфрост, за да не се разбере, че се смеят.
Хаджикарапопдървеняшка прехапа устни и се насили да запази сериозен вид.
-Мило дете.- каза най-сетне тя.- Мисля, че за твое собствено добро ще е да понаучиш туй-онуй за квантите от проф. Карбоника.
-Нема що.- допълни Петров.- А пустите семена поне донесе ли?
-Тука са.- каза директорката и бръкна в дамската си чанта.- Но, все пак предлагам, да не ги даваме на Шмекеровски да ги сее, че току виж открил начин и тях да направи на ракия... А, за малко щях да забравя... Ето това ти го праща Еуджения, “Много здраве”, каза, “да предадеш на Петров и ето това от мене...”
Савета извади стъклена бутилка с прозрачна течност, при вида на която очите на замдиректора блеснаха по-силно и от броката, с който се беше поръсила Полиморфия.
-Е, благодаря.- каза той, поемайки шишето и продължи леко припряно.- Доректорката ни сигурно е уморена от пътя, та предлагам да си продължим съвета утре...
-Утре е 15ти Септември.- напомни му Лайденфрост.
-Е, добре, де.Тогава вдругиден...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject: [Хари Потър] Академичен съвет, III сесия
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:14 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Колеги, не можем без да се съвещаваме, просто :)

Прочее, първи семестър ще преподаваме Основи на магията в различните и същности.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:14 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- Какво?! - Разпутин яростно изпепеляваше присъстващите с погледа си - Вие представяте ли си какво означава да преподавам демонология на първокурсници? Какво си въобразявате , че тук е пълно с вундеркиндчета? Замисляте ли се как ще повлияе това на детската им психика?

- Владимир Ависинович ...

- Ависианович!

- Да, извинете, Ависианович ... - Петров плахо се опитваше да обясни становището на съвета, усещайки че са го забъркали там където той не би искал да бъде забъркван - Ние решихме, като знаем вашия голям авторитет и несъмнената ви гениалност ....

- Не ми се мазнете! Това е нелепо!

- Но вие сте опитен преподавател... бихте могли да подготвите така да се каже ....олекотена програма.

Разпутин затвори очи и се изправи до прозореца. Вдишваше и издишваше. "Олекотена ..хъмн ...хеички, хоминкулуси , пеещи гъбки .... глупости! Да занимават академик с такива простотии."

- Добре, но не отговарям за последствията. И никакви олекотени програми. Ще минават по основния курс .... без сукубуси естествено ...

- Естествено, естествено - повтори след него Петров, невярвайки на късмета си.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:15 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Пък и да добавя, нали, че Стрезов ПАК замина на специализация някъде на ма... лайския архипелаг, сигурно. Дали пък не можете да ги слеете с Черните изкуства? Той и Майнрих отдавна им беше хвърлил око, да си ги поделите един вид..

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:15 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
Добре! - озъби му се Владимир Ависианович. Но искам списъците на учениците и да им прегледам досиетата ... не искам пизненади като онзи .... Д -д-д.....как му беше името?


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:15 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
По лицето на замдиректора се разля заплашително блага усмивка. Распутин открай време си го шокираше с тия талибански тиради.
- В Учебен отдел са, уважаеми. А той Драгостинчо.. още не си е взел изпита...

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:16 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- Този път ще го вземе - загадъчна и плашеща усмивка се разля по бледото лице на Разпутин. - Лично ще се заема с него.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:17 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Колеги, да не забравяме хоноруваните от Академията по Черни изкуства.- обади се Лития.
Хаджикарапопдървеняшка и хвърли гневен поглед.
-Мисля, че дру... ааааа... академик Распутин ще се оправи и с техните предмети.- каза тя.- Мислех да откажем хоноруваните тази година...
-Ти, пък!- продължи мазно професорката по модерна магия.- При цялото ми уважение към Владимир Ависионович, едва ли има по-голям специалист по Физиологични Основи на Покварата от твоята племеница...
-Току що видяхме, че има!- изсъска директорката.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:18 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- Искам само да отбележа, че в Русия човек не става Академик току така ... налага се да поназнайва "туй-онуй" в няколко области. Та ще поема по молба на госпожа директор Защитата, Демонологията и Теологията ....за повече просто няма да ми стигне физическото време.
Да преминем към други въпроси от дневнияу ред....ако има такива...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:18 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Абре, колеги - измърмори Петров, който от известно време ровеше някаква брошура и се подхилкваше - Туй чудо някой чел ли го е, и знае ли отде идва?

Размаха пъстроцветната книжка, пръскайки капки от кафето, с която я беше залял преди малко без да иска.
- Ама Петров, по-леко де - сопна се Майнрих, неволно засегнат от кафеникавите бомбички.
- Извинявай, извинявай. Ма чуйте само - доцентът се прокашля - "...Разположен сред природата, между две красиви насаждения от горски тип, предлага предразполагаща и спокойна обстановка. Разполага с целодневни пансио..."
- А мадамата отпред каква е? - заинтригувано попита Лития, намествайки очила - И къде е тоя курорт?
- Самодива.
- О.. Аха. И защо е яхнала тоя жребец?
- Ами.. Това всъщност е еднорог, струва ми се. Ето.. има си рогче. Пък едно време си нямаха рогчета..
- И?
- Подозирам, че това е нашият герб - отбеляза хладно Лайденфрост, който беше успял да се докопа до листовката в паузите, в които Петров се протягаше към кутията със сладки, и я разглеждаше - А, ето.. изд. Магия и просвета, 2000 г. Това не беше ли на министершата?
- Комай.. Доста е излагащо, за всеки случай. В нашите земи никога не са се срещали еднорози, да не говорим, че когато видя самодива, способна да го яхне, спокойно ще мога да се пенсиорирам - отвърна Петров.
- Това значи, че никога няма да го направиш - подхвърли ехидно Директорката.
- Точно тъй. Викам аз да оправим тая работа. Прочее, предлагам за герб "дявол на магаре", все някой ще го нарисува. Пък и тия домове нещо не ми харесват. Много се интегрирахме вече! Не останаха ли хубави български имена? Е, "Василий Врач", както казваше шефката едно време. "Боян Магесник" също може...

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 04, 2005 8:18 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Ох...- въздъхна Хаджикарапопдървеняшка.- Този проблем скоро няма да го решим, като гледам. Хубави си бяха старите имена и гербове, ама то нали всяка власт си идва със собствената простотии... То не беха петолъчки, то не беха сърпове и чукове.
-Имената ги сменихме, ако не ме лъже паметта, защото не отговаряли на новите евроинтеграционни пътища, по които била тръгнала страната.- допълни Лайденфрост.- Ама тоя герб с еднорога кой го измисли? Такова май даже във вивариума нямаме...
-Което ме подсеща, че е крайно време да заведем децата на посещение във вивариума.- каза Директорката.- Без друго няма учител по зоология.
-Що да няма?- обади се Петров.- Какво стана с онзи... Какмубешеимето?... Зверинов?
-Вълчанов беше.- каза Лития с видима носталгия по широкоплещестия зоолог.- От Зверино, Врачанско.
-Да, бе...- присети се Петров.- Та, какво стана с него?
-Пенка го изяде.- обади се язвително Лайденфрост.
-О!
-Като ви казвам аз, да я закрием менажерията...- настоя отново на болната си тема аритмантикът.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 42 posts ]  Go to page Previous  1, 2

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group