Сивостен
https://www.sivosten.com/forum/

[Хари Потър] Академичен съвет - I, II, III сесия
https://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=165&t=7906
Page 1 of 2

Author:  The Doctor [ Sat Jun 12, 2004 1:12 am ]
Post subject:  [Хари Потър] Академичен съвет - I, II, III сесия

Петров разсеяно почука по катедрата си и преброи още няколко мухи. Някои в Заседателната учтиво се покашля.
- А? - рече доцентът и прокара ръка през косата си. - А да. Здравейте колеги, радвам се да ви видя. Надявам се и вие мен. Добре ли изкарахте лятната ваканция?

Разнесе се тихо мърморене. Само Лайденфрост се намуси и скръсти ръце.
- Значи чудесно, чудесно.. - рече Петров - Радвам се да го чуя.

Настъпи неловко мълчание. След минута някой пак се прокашля.
- Ама къде са тия хора? Не сме в пълен състав нещо.. Що така?
- Остава месец до началото на годината - сопна се Лайденфрост.
- А, тъй ли? Добре, добре. И какво правим тук?
- Обсъждаме учебния план.
- А.. ами добре изглежда, да.. да го приемем, а?
- Още не сме го прочели дори!!! - кресна немецът.

Петров извади очилата от вътрешния си джоб и го фокусира внимателно.
- Тъй, тъй. Да. Ами да видим тогаз..

Author:  Dark_Lord_ [ Sat Jun 12, 2004 1:20 am ]
Post subject: 

В стаята през единия от отворените прозорци влетя една черта сова и пусна на катедрата един червен плик. След това бързо излетя от там където е влязла, и остава преподавателите да се чудят.
- Ха, конско !
- Отваряй го, да не избухне ! - проплака немец.
- Добре де добре...
Доцентът взе писмото и го разопакова, то започна да блести и прие формата на хартиена уста, от която вместо език висеше парче червена хартия. Устата се разтвори..

" Оплакване от Българското Министерство на Магията !
Искаме да разберем кой от вас, некъдърни учители ще преподава по липсващите предмети ! Имате ценз, а още не сте решили ! Изпратете ни веднага сова с решенията си, след като вашето заседания приключи ! Искаме пълен състав до края на месеца !!! "

Златолин Дончев
Заместник-министър намагията


- Ъъъъ, това прозвуча лошо ! - каза някой от дъното на масата...
- Определено !
..............................

Author:  Andras [ Sat Jun 12, 2004 4:36 pm ]
Post subject: 

-Впрочем, зам-министъра не се ли казваше друго яче...Гвидон някой си?
-Колега, влезте в час! Гвидон Изтравски вече е министър, новия замесник е Дончев!
-Всъщност, кой е тоя Дончев?!
-Ламуга, три пъти го скъсах на аналитична, тъпия мъгъл! За има нема трийсет години стигна до зам-министър. Още малко ще почне да ми се бърка в науката!
-Спокойно, Лайденфрост, защо не си изкарвате яда с малко спорт?
-Може би не ми се спортува, колежке. Впрочем къде е оназ стара ча...чародейка Хаджикарапопдървеняшка?
-Някъде на конференция...
-Емиии...без нея колеги. Та какво трябваше да обсъдим?
-Учебния план и тъпото писмо!
-Аха, това е на дневен ред. Значи за писмото...
-Оставете го на мен. Ще отговоря на Златолинчо както подобава!
-Добре, да гласуваме проф. Лайденфрост да поеме кореспонденцията с Министерството.
Против нямаше и една тънка усмивка мина по лицата на присъстващите. Ако аритмантика доброволно се хванеше да върши нещо, то бе само защото му доставяше садистично удоволствие. Точно човек, който да осигури качествени ядове на оная магокрация.
-Сега учебния план...Кои предмети липсват...Астрономия, Вълшебство, ЗЧИ, руните, пророкуване, трансфигурация...А, и мъгълознанието.
-Болезнено ни трябват нови учители...
-По възможност достатъчно ненормални, за да работят без пари, колежке!
-А, да и бюджета е продънен...колко жалко. Дали някой ще се навие да вземе по още някоя дисциплина?
Рехавото присъствие на академичния се направи на разсеяно и Петров, който по силата на притежаващ плана беше нещо като председателстващ повтори въпроса.
-Може да взема защитата...-промърмори с преувеличено снизхождение Лайденфрост и предизвика моментно очудване у останалите. Не му се случваше често.
-Ааа, Стрезов ще се върне, но ако вземете трансфигурацията и доцент Петров вземе Руните, нали все пак са исторически, аз мога да взема мъгълознанието...
-Руни...ъмъх Карбоника, нека отложим и да видим, дали още някой от колегите няма да се върне към преподаването или да си намерим нов..
-Нямаме пари...
-А, това го пропуснах. Еми...
-Колко са хмм, кандидатите за научна степен? Нали по съвместителство сме и атестационна комисия?
-Уфф, не ни напомняйте...
-Неее, имах предвид...Ако включим в изискванията за придобиване и преподавателски опит...
-Това ще си е чиста проба изнудване!
-Но пък от друга страна, ще ни отърве кожите...
-Точно това казвам, Караиванова, веднъж да сме на едно мнение с вас!
-Еми...лоша мярка...но като се налага.
-Писмо до Златолин Дончев! ЕСКРИБИР!
Перото от масата се вдигна и застана в началото на един празен лист пергамент.
-Г-н зам.-министър, нов ред Позволяваме си да ви напомним, че академичния съвет е независим в своите решения и да ви съобщим че празните преподавателски места ще бъдат заети, когато му дойде времето. За последното имаме уверение от Висшата Атестационна Комисия, чиито последни решения, ще осигурят липсващите места. Съветваме ви за в бъдеще да обърнете подобаващо внимание не на учебната, а на фнансовата страна на нашите взаимоотношения нов ред Координатор връзките с МнМ, проф. чл-кор. дмгн. Майнрих Лайденфрост Пост скриптум, запиши с мастилото за еднократно четене Златолине, когато те пуснах на онзи изпит не ми ли обеща да не чуя за теб повече никога през живота си? Край на писмото!
-Хехехе.
-Отървахме се от него.
-Край на втора и последна точка от дневния ред, разотиваме се.
-Ами прогрмата, не сме я прочели?
-Друг път!-бурно отговориха останалите, но още преди да станат, вратата се отвори и през нея влезе лиспващата Хаджикарапопдървеняшка.
-А, хубаво че ви хващам всички...повечето...Нали не сте свършили съвета без мен?
-Моля ви се, къде без вас, колежке.
-Уффф!-мечтата за бързо приключване се изпари с няколко тежки въздишки
-Тъкмо се връщам от конференцията по билкарство в Шадоугроув, там говорих с доста интересни хора, имаше превъзходни условия и много билки. Също и прекрасна научна програма. Та, както и да е, за това на сбирката на научния съвет...Не че не сме същите хора...
-Уффф!
-На кратко ще имаме няколко ученика на разменни начала!
-От къде?
-От Хогуордс.
-И защо са ни, ако мога да попитам? Все още не съм се научил да говоря на два езика едновременно! Как въобще ще им преподаваме?
-Всичко е измислено, идват с полиглотски пръстени и солидно количество материали в знак на подкрепа към нашето училище.
-А материалите са?
-Амии...предимно билки, няколко котела за специфични отвари...малко билки...споменах ли котелите?
-Да, на кратко, нещо друго освен котели и билки има ли?
-Така като се замисля, май не.
-Ужас, колежке, нищо ли друго не взехте...един малък спектрален анализатор...
-Не, но ще дадат още нещо, ако се съгласим да им изпратим отвърдената програма в най-скоро време.
-Значи днес?
-Казах ви че трябва да я разгледаме сега!-процеди Лайденбах и седна обратно в стола, разтягайки злобно-киселата си усмивка.

Author:  Dark_Lord_ [ Sat Jun 12, 2004 5:00 pm ]
Post subject: 

В това време на дъбовата врата се почука...
- Кой е пък сегааа ? - завайка са Лайденфрост...
- Може да влезете ! - каза доцент Петров..
Вратата все още си стоеше затворена...
- Ах, тези домашни духчета и таласъми ! Мразя ги, вчера цяла мастилница....
- Тихо ! - каза Хаджикарапопдървеняшка
- Майнрих, отиди да видиш кой е ! - каза отново доцентът..
- Аа-а.. Аз ли ? - и тръгна, като си мърмореше нещо под носа... - Майнрих, ще му дам аз едно Майнрих, на него.. !
Вратата се отвори и в стаята нахлу една овца...
- Аааа к`во тва ! Тези тъпи таласъм да оставят, една нищо и никаква, проскубана овца да се разхожда..
- Кхъ`кхъ... - беше прекъснат от женски глас..
Лайденфрост се обърна и видя, че на мястото на овцата стои висока, изумително красива, русокоса жена...
- Професор Полиморфия Дончева !
- Ъъъъ.. и коя сте вие !
- Имате място по Трансфигурация, нали ? - попита тя леденостудено
- Имаме, но...
- ВЗЕМАМ ГО !
- Ами, биография ?
- Преподавала съм от 18 годишна в "Бобатон", тоест вече четири години...
- Ааа.. "Бобатон"..
- Да "Двете пръчки", ако не знаете се намира във Франция ! - каза Полиморфия и си измасьоса едно пурпурно кресло, точно като за нея и седна на него...
- Не искам пари !
Очите на останалите бяха грейнали... Учителка по Трасфигурация, идваща от елитно училище, че и адски красива, която щеше да работи без пари...
- Е, как така ? - намеси се Петров.
- Ами, ето така... Още ли се нуждаете от биографията ми ?
Петров я изгледа от глава до пети, после и Лайнеднфрост...
- Мммай не ! - каза доцентът и се усмихна широко..
През това време от другата страна на масата..
- Аз съм Карбоника. Лития Карбоника. преподавам по ...
- Знам по какво преподавате ! - прекъсна я Полиморфия..
- Та, на кого казвате сте дъщеря ?
- Златолин Дончев, Заместник-министъра на Министерството на Магията...
- Ъъъ... - Лайденфрост и Петров се изгледаха.. странно...

*****
Златолин Дончев, беше най-добрия ми приятел в България. Не се и учудвайте от името му.. Роден е в Китай, Пекин.

Author:  Blade [ Sat Jun 12, 2004 9:32 pm ]
Post subject: 

Тихи стъпки оттекваха по коридора. Една слаба, сравнително висока фигура бавно вървеше към Заседателната зала. Спря пред вратата, поизтупа мантията си и влезе.

- Златолин Дончев, Заместник-министъра на Министерството на Магията... - чу той, влизайки.
- Добър ден, професори - каза Георги някакси унило и мрачно кимна. - Времето навън е много хубаво, нали? - всички погледнаха пред прозореца, но Стрезов очевидно не беше много заинтересован. Всъщност като че ли бе задал въпроса "ей така".

Отиде до един стол и седна, потъвайки в мълчание. Другите, след като бяха завършили оглеждането на околната среда, го погледнаха.
Полиморфия Дончева изсумтя пренебрежително.
- А кой, ако смея да попитам, сте вие? - тя го изгледа от глава до пети. Като изключим красивата, черна мантия, по всичко друго изглеждаше мъжът да бъде просяк - дрехите му бяха доста мръсновати. Въпреки това косата му бе невероятно чиста. А очите му... тя се вгледа по-добре. Сякаш бе преживял много неща - тези очи показваха ту опит, ту издаваха изблици на ... страх и лудост.
Стрезов си играеше с нещо. Полиморфия се зачуди, какво прави професорът с един чесън. Еми .. той просто го въртеше из ръцете си.
- Името ми е Георги Стрезов, учител по Защита от Тъмните изкуства - каза той и очите му се впиха в тези на Полиморфия. - А вие сте?
- Полиморфия Дончева, професор по трансфигурация - тя го изгледа един вид надменно.
Той не и обърна внимание, а продължи да си играе с чесъна.
- Имаше едно време един вампир - Морфей, но го наричаха Полиморфей, не знам защо. Гоних го чак до Рим - той се изсмя. Смехът му бе някакси дрезгав и нервен. - Успя да ми избяга. Но следващия път ... - той поклати глава и се умълча. Изведнъж се изправи и весело продължи. От меланхолията му не бе останала и следа. - Е, трябва да се готвим за учениците, нали? Остава още един месец. Петров, нямаше ли да казвате нещо? - каза и захвърли чесъна настрана.

Author:  Amelia [ Sat Jun 12, 2004 9:37 pm ]
Post subject: 

-Кхъм - изкашля се след 2-3 секунди неловко мълчание Хаджикарапопдървеняшка. - Да считам ли, че този ТЕАТЪР свърши?
-Моля? - изправи гръб новодошлата.
-Ако сте приключили със зрелищните си появи - процеди ледено директорката, докато Петров, Лайденфрост и Стрезов заемаха местата си - можем да продължим по дневния ред. Програмата...Лития! Какво си въобразяваш, че правиш?
Карбоника, която в този момент замислено проектираше от мястото си жезълът си върху снагата на новодошлата, подскочи стреснато, след което разцъфна в усмивка:
-О, повярвай ми, Савета, не искаш да знаеш.
-Вярвам ти, вярвам ти! - махна уморено директорката. - Но ми се иска да преустановиш това срамотно нещо на мига!
-Защо да е срамотно? - нацупи се Карбоника.
-Защото ТИ го правиш! Та значи, програмата...КАКВО има пък сега? Да, госпожице Дончева?
-Какво е това? - показалецът на младата жена леко трепереше от ярост, докато показваше лепкавото кафяво петно уютно разположено в седалищната част на красивото й одеяние. Директорката безмълвно се втренчи в Карбоника.
-Ами, опитах се да я предупредя... - вдигна рамене пълничката магьосница.
-Лития - започна Хаджикарапопдървеняшка - Тя призова това кресло за себе си мигове преди да седне в него. Как и защо тогава успя да поставиш бонбониерата си на седалката?
-Не съм аз! - размаха отбранително ръце Карбоника. - Това вероятно се дължи на флуктуация в пространствените й координати...
-Тишина! - ядоса се директорката. - НЯКОИ хора тук са способни да убият у човека дори неубиваеми неща като удоволствието от това да си захванал сполучливо Златистолистия Широкостеблен Лопен, който както знаете се гледа невероятно трудно, а е ужасно полезен при редица ритуали...
-Хех, добрата, стара Савета - обърна се Карбоника към Лайденфрост, докато агрономичната тирада се лееше около тях, след което сниши глас, за да може само той да я чува - Трудно преживява факта, че сред учителите са се появили и по-бастуногъзи от нея...
-ЛИТИЯ!
-Ок, де, Савета! Обсъждам с професор Лайденфрост бъдещата програма. Нали това искаше? - след което се обърна към професора, намигна му и продължи на висок глас - Знаете, че курсът по квантови основи на магията се чете на по-горните паралелки, поради значителната си сложност. Има и тежък аритмантически апарат. Затова ми се искаше да ви помоля да включите някои неща в лекционния си материал...
-Ще стигнем и до това! - прекъсна я Хаджикарапопдървеняшка. - Нека първо уточним основните дисциплини, които ще се четат тази година!

Author:  armageddon [ Sun Jun 13, 2004 12:32 am ]
Post subject: 

- Нека първо уточним основните дисциплини, които ще се четат тази година! - провикваше се с пълно гърло Хаджикарапопдървеняшка, но Караиванова я прекъсна.
- Савета, мисля че преди да стигнем до вездесъщата програма трябва да решим кой ще заеме поста на заместник директор на Мереогаст УЧМКВ, както и кой да назначим за мястото на овакантените места на ръководителите на Домовете.
Хаджикарапопдървеняшка се замисли за момент, след което явно беше решила :
- Така - Полиморфия поема "Дениагрин", да видим как ще се справи със тази пасмина които са по хитри от цяло стадо лисици, Лития поема "Ворвия", ти, Анастасия, поемаш "Хилендар", на доцент Стрезов ще връчим онези лудитини от Меркос, а със Лумрия ще се разправя Петров. Да има неодовлни? - каза тя и ги изгледа със онзи неин поглед, който почти всички присъстващи разпознаха като онзи, нетръпящ противоречия.
Естествено, Дончева нямаше как да знае това :
- Ама аз .... не мога ... нямам опит в това ... - започна да смотолеви тя, обаче бе грубо прекъсната :
- Какво ти, Дончева? Нима се нямаш за квалифициран кадър или се притесняваш че няма да озаптиш цяла тумба дечурлига? А сега да преминем все пак към учебния план! Този съвет май взе да се проточва достатъчно дълго! Имаме нужда от малко по експресно взимане на решения, с цел започването на набиране не ученици по възможно най-бързия начин - все пак колкото повече ученици, толкова по голяма ще бъде Държавната Субсидия, а по нататък можем да участваме и във програми за усвояване на фондове по програмата СМАР, ФАР и Магическите фондове на Евросъюза.
Майфрост се обади от другия край на масата :
- Колежке, забравихте заместник директорския пост.
- По дяволите! Ви всичко ли смятате че трябва аз да ви реша! Добре тогава - тя огледа учителите преценявайки кой би бил най-зает през годината за да го натовари със още купища работа, които по прицнип се очератаваха нейна работа и изведнъж си хареса жертва - Караиванова. - Анастасия, ти ще си новата замесник директорка, смятам че си много подходяща за длъжността, все пак се опитваш да биеш мъгълските артефакти ТЕФАЛ, които мислят за всичко.
Караиванова преглътна, но реши да си мълчи. И понеже няма да стоя тук вечно да ви чакам да свършите това заседание? Oставям на новата си заместничка да говори, нека и тя покаже малко дейност!
- И така, колеги стигнахме най-накрая и до учебната програма - започна лекторкси новоназначената заместник-директорка, след призоваване на съотвения заветен документ. - Списъка от изучавани предмети включва :
- История на магията, теория и древни практики - преподава : доцент Петър Петров
- Аритмантика - преподава : професор Майнрих Лайденфрост
- Физкултура за Магосници - преподава : професор Анастасия Караиванова
- Модерна магия - преподава : професор Лития Карбоника
- Трансфигурация - преподава : професор Полиморфия Дончева
- Защита от Черни Изкуства - преподава : доцент Георги Стрезов
- Билкология и Магически отвари - преподава : професор Савета Хаджикарапопдървеняшка
Сега остава само да намерим банда луд ... желаещи да преподават Астрономия, Вълшебство, Руни и Пророкуване и да съставим прослувутия график на часовете!
След като спря да говори, Kараиванова погледна възможно най-злобен поглед стоящите около нея колеги с надеждата да схванат че е крайно време да измислят нещо и да отърват себе се, че и нея от цялата тази пародия на заседание. А да, и изпрати една хартиена ракетка на доцент Петров, че ако не е доволен от опредлянето му като Ръководител Лумрия, да подаде оплакване по стандартната сум с цел да бъде избран нов ръководител на негово място.

Author:  Amelia [ Sat Jun 26, 2004 7:52 am ]
Post subject: 

Ok, тука слагам онзи пост с програмата. Преди него имаше други постове, така че помислете си кои бяха и ако ги имате дайте да оправим работата. Ако ли не - сигнализирайте, за да мога да го преправя.



-OK, Стрезов и Лайденфрост се изказаха. Някой от другите?
-Хм, Савета, правим нещата по най-сложния начин!
-Какво имаш предвид, Лития?
-Ами няма ли да е по-лесно най-напред да видим самия план? Или пък направо да вземем този от миналата година? Надали ще се наложат чак толкова драстични промени.
-Може и така. Дайте един миналогодишен план.
Минаха десетина секунди, в които всички гледаха очаквателно. Хаджикарапопдървеняшка не издържа:
-Петров? Ей, Петров!
-А? Аз! Да? Какво?
-Какво какво? Ти разнасяш плановете насам натам. Дай го!
-Ъ-ъ кое?
-МИНАЛОГОДИШНИЯ ПЛАН!
-А, ъ-ъ ей сега.
Този път десетте секунди изчакване бяха наситени с ровене из някаква папка и объркано сумтене. Накрая Петров извади някакъв лист и го връчи на директорката.
-Нямаше ли да е по-лесно да складираме информацията чрез заклинания? – попита Стрезов.
-Да, ама нали си спомняте какво стана миналото лято.
-Не, бях в Трансилвания по това време.
-А-а, ами накратко, имаше много мощна магнитна буря и цялата запаметена документация се разбърка. Отне ни няколко месеца да подредим всичко. Оттогава Хаджикарапопдървеняшка ни накара да пазим и хартиени копия на нещата.
-Разбирам.
През това време директорката съсредоточено се опитваше да изплаши листа, който държеше. Той стоически издържа на изпитанието, след което беше предаден в ръцете на останалите преподаватели, за да се запознаят и те със съдържанието му.
-Ами, да. Изглежда адекватно. Предлагам да не променяме първите две години. Сложното идва в трети курс, след частичното профилиране. Какви факултативи ще имаме тази година за третия курс?
.-А какво ще правим в първи и втори курс?
-Каквото и миналата година, Петров! В първи курс ще четем Обща магия, Магическа книжнина, Аритмантика, Мъртви езици, Билки и Митофауна. И Защитата от черни заклинания, разбира се. То Аритмантиката и Защитата и без това се четат във всеки курс.
-Магическата книжнина какво ще я правиме? Пак ли ще е целогодишен курс? Нали се чудехме миналата година дали да не й намалим обема.
-И да я четем само първия срок? Не-е! Абсурд, Карбоника! Тези деца после няма да могат едно собствено заклинание да измислят! Една година си е добре. Има какво да им се каже.
-Всеки предмет си има съответните писмени източници. Децата ще ги анализират тогава. Има ли смисъл от така обособения курс въобще?
-Лития, да не си си изгубила ума? Знаеш, че не става въпрос само за анализ на текста. Те трябва да се научат да правят заклинания в рима и ритъм! Един срок няма да е достатъчен да овладеят всички възможни ритми. Освен това, ако го направим както ти искаш, с какво ще заемем втория срок?
-Но...
-Няма но! Сега щеше да ми кажеш, че “малките ангелчета не трябва да се претоварват със скучна и суха материя”. Да, ама ако ги оставим без работа започват да мислят за глупости! Освен това един срок не стига!
-На мен ми беше напълно достатъчен, за да схвана разните му там глупави ями и птеродактили, Савета!
-Сигурно имаш предвид “ямб” и “дактил”? Все едно. Това не се променя! Някой друг да има възражения по въпроса?
Нямаше. Стрезов се прокашля притеснено:
-Ъ-ъ, Защитата трябва да я чета всичките 5 години подред?
-Да, защо?
-Миналата година я четох на първите три курса. Нужно ли е да я разтягам така?
Директорката, Карбоника, Петров и Караиванова се спогледаха многозначително. След това Хаджикарапопдървеняшка и Карбоника отсякоха в един глас:
-Да, нужно е!
-Ама, аз няма какво толкова да им кажа...
-Ще им повтаряш материалът от предишните години! – прекъсна го директорката. – Нека го запомнят добре! ДО-БРЕ!
Стрезов се чувстваше нещастен. Обърна се към Караиванова:
-Случило ли се е нещо, докато ме нямаше?
-Не питай! – махна му тя с ръка. – После ще ти разправям.
-Така. – продължи директорката. – Петров, какво пише за втори курс?
-Ами-и, Аритмантика, Билки и отвари, Митофауна, Защита, Езици, История на магията и Интимен строеж на материята. Целогодишни.
-Добре, ти поемаш Историята, както обикновено, нали?
--Ами, май да. Предполагам...
-Хубаво. Лития, няма нужда да питам, интимният строеж е твой.
-Мда! – ухили се щастливо Карбоника. – Няма да променям програмата. Оказа се, че добре сработва. Доразвивам идеите за строежа на материята, които съм нахвърляла в курсът по Обща Магия. Него пак ще го водим като преди нали?
-Ами, да. Всеки преподавател – неговата си част. Но този път искам от АБСОЛЮТНО всички да ми представят подробна програма с разчет на часовете, защото знаете какъв хаос беше миналата година. Петров за тебе говоря! Така и не успя да си предадеш запланувания материал!
-Ами той беше най-много и...
-Оправдания! Програмата и разчетите за курса трябва да са готови до две седмици максимум. Идиотите от МОН искат копия от плановете, представете си!
-А, Савета, не се притеснявай за това. Все ще го уредим някак. Имам едно бивше гадже, което работи там...
-Достатъчно, Лития! Казала съм ти, че твоите връзки са последният ни резерв! Сега...стегнете се, защото баш гадното идва. Трети курс. Да, Караиванова?
-Абе тия деца няма ли да спортуват!
-Ауууууууу, забравихме физическото. Всичките пет курса ще имат и физическо. Това защо го няма в миналогодишната програма?
-Ми и миналата година така стана...
-Извиняваме се. Ще го коригираме. Сега, фиксираните предмети за трети курс са Аритмантика, Езици, Билки и отвари, Митофауна и Защита. Започват изучаването и на Философия и Астрология. Има оставено едно място за ЗИП. Какво ще ги правим тия ЗИП-ове?
-Ми пак ще ги оставим да си избират. Знаеш, че в този курс си избират н профил, в който да продължат.
-Знам, знам. Затова програмата за 4ти курс е един малък ад. Общите предмети остават Аритмантика, Защита и Философия. Останалото са ЗИП-овете за съответното направление.
-Мразя го това. Съгласуването на ЗИП-овете никога не е както трябва!
-Знам, Лития, но с това да се оправя канцеларията! Програмата за 5ти курс е същата, като се включва още един общ предмет – Социална магия. ЗИП-овете намаляват с един.
-Социална магия??? Това пък какво е?
-Това е поредната простотия на онея в МОН. Някой гений им е подхвърлил скъпоценната информация, че в развитите страни учели business magic.и магически мениджмънт. Нареждането дойде в комплект с госпожица Дончева.
-Брей, брей. Вие какво мислите, професор Лайденфрост?
-Мисля, че трябваше да скъсам баща й още няколко пъти...
-Налага се да направим този компромис. МОН ни даде някои свободи...Или по-точно даде устното си съгласие да запазим статуквото. Не че иначе нямаше да стане, де. Ако много се опъват винаги можем да ги превърнем в жаби.
-Хубаво де, но кой ще води това...нещо?
-Ами тя да си го води. Те я наемат – те й плащат. Бездруго смятам този предмет да го отняма догодина. Може и още тази. Ще видим. Сега за ЗИП-овете. Правим както досега нали?
-Ами да.
-Добре, тогава искам от всеки един лист с предложените от него ЗИП-ове. Знаете как – с кратко описание на предмета, хорариум и останалите простотии. До две седмици. Въпроси? Няма? Чудесно! Някой иска ли да каже нещо по-конкретно относно курсовете, които ще води?

Author:  Dark_Lord_ [ Sat Jun 26, 2004 3:54 pm ]
Post subject: 

Вратата отново се отвори и от вътре влезе Полиморфия, която носеше сега тъмно синя мантия с още повече брукат...
- Какво сте ме зяпнали ? - тросна се на професор Лайденофрост..
Тя се приближи към Хаджикарапопдървеняшка и й връчи един пергамент...
- Какво е това, Дончева ? - попита с мазен глас, въпросната Хаджикарапопдървеняшка, разгръщайки пожълтелия свитък...
- ЗИП-ът, който за смятам да водя....
- Брей.., добра идея, но как ще я реализираме * каза тя след като прочета набързо предложената от младото момиче идея.... Тя разгъна свитъка и го постави на масата, така, че всички да могат да го видят, докато Полиморфия се разхождаше напред-назад из стаята...
- Зоомагия - Предава се на всички шестокурсници, взели основните изпити по Трансфигурация. Характеризира се като висша трансфигурация за напреднали. Трансфигурация на животно в друго животно, измагьосване на предмет от въздуха, както и основна ориентация за профил на зоомаг. Помощ в избора на подходящото животно, както и подготвителни занятия, за седми курс, където ЗИП-ът придобива формата на Школа по Себе-трансфигурация. Тоест.. отново зоомагия, но в напреднал стадий на трансфигурацията. Възможност за частична трасфигурация на човека във избраното от него животно, както и доставяне на временен лиценз за зоомаг.
- Това ли е госопжице, Дончева ? - попита Хаджикарапопдървеняшка, която проследи с поглед момичето, гледащо през един отворен прозорец.
- Какво правите, вие там ? - попита Стрезов, и се приближи до прозореца..
- Вижте един от новите ученици, май... - извика Дончева и замаха бурно през прозореца..
- Този май е елф !!!!
- Елф ? Тук, в нашето училище ? - завайка се професор Лайденфрост и ставайки от стола се спъна, падна изправи се и от бързане замалко не литна през отворения прозорец.
- Римидалв Леонел Стиупаук ! И не е елф... - чу се изблик на съжаление и яд... - Полу-елф е !
- Полу-елф ??? - отново попита Лайденфрост, още по-притеснено... - Аз ще преподавам на полу-елф ?
- Да същия, както и всички ние... - отново се усмихна Хаджикарапопдървеняшка и на свой ред надникна през прозореца за да види едно високо момче, облегнато на ясеновото дърво край входа на училището.
- Да, и е изключително напреднал в Трансфигурацията ! - възкликна отново тя.. Полиморфия се отдръпна от прозореца и ококори очи.
- Той ли ? - попита тя и посочи с пръст момчето...
- Д, и е нерегистриран зоомаг. Сърна.
- Леле майко... Повикайто го веднага ! - изписка тя и започна да удря с дамската си чанта по главата на Лайденфрост..

Author:  Blade [ Fri Jul 02, 2004 9:34 pm ]
Post subject: 

- Хм ... - промърмори Стрезов. - Очевидно учениците тук са доста прилежни и обичат ученето. Странно, какво ли прави този ученик един месец преди началото на учебната година? Интересно, през цялата си кариера не съм виждал такова нещо - той се усмихна и бръкна в палтото си, за да извади някакъв тефтер. От вътрешната му страна бяха закачени скилидки лук, чесън и няколко кола. На врата му висяха доста дървени кръста. Стрезов погледна очудените учители. - А, предпазна мярка. Годините ми като Ловец на вампири в Трансилвания бяха доста смъртоности и ... - той огледа всички в залата. - ...кървави. - той се засмя. - А! Ето го - той извади малко тефтерче. - Моят един вид дневник - поясни той.
- Добре... може ли по-бързо да действате? - учтиво помоли Хаджикарапопдървеняшка.
- А, да да, разбира се ... - той прелисти няколко странички. - А, ето го. Тъй като г-ца Дончева изяви желание да води ЗИП, бих искал и аз да помоля за един СИП по-скоро. Който иска, нека го ползва - той се изкашля. - Идеята ми е за няколко часа на ден изучаване на всякакъв вид нападателни и отбранителни магии. От начален курс, до сега. В това тефтерче съм си отбелязал какви магии да се преподават на момчетата и момичетата от първи до последнен курс - той се усмихна. - Е, какво мислите? Според мен ще има доста желаещи.
- Ще се обмисли - каза бавно Хаджикарапопдървеняшка. - Е? Кой е следващия?

Author:  Dark_Lord_ [ Sat Jul 03, 2004 4:17 am ]
Post subject: 

През това време момичето продължаваше да налага ядосано неподчиняващия се Лайденфрост докато той не отвори вратата на конферентната зала и не тръгна тичешком по каменните стълби..
- И само да се върне без това момче ! - Полиморфия си измагьоса едно лилаво кресло с място за двама и зачака като трескаво заудря с пръстите си по дървената облегалка отстрани на креслото. Беше заменено от ритмичното потракване с върха на пръчката по другата облегалка и звукът обаче не беше толкова приятен.
- Госпожице Дончева какво ви има ? - попита Стрезов, който прибра прилежно тефтечето си, там от където го беше взел.
- А вие как мислите, Стрезов ? До сега не съм имал случай да се запозная с нерегисриран зоомаг и то още ученик. Най-малкото, че е полуелф ! Това не ви ли трогва, поне малко ? - тя впи студения си поглед в очите на Строзов и трепна едва след като чу краткия му отговор...
- Не съмсем ! Наистина е впечатляващо, но.. това не е нещо го прави по-различен от останалите... ученици..
- Мъченици.. - поправи го някой отзад..
- Мъченици.. да трябва да свикна с новото наименование на тези деца, след появата на новата учебна система, която онези некадърници от Министерството ни пратиха...
Полиморфия не издържа, стана и срита Стрезов в пищяла с върха на обувките си, и явно успя да го засегне защото той подскочи на един крак и изражението му малко или много се промени...
- Сдържайте се, ако обичате ! Това не е... Франция - тросна се Хаджикарапопдървеняшка на Полиморфия...
- Добре де.. - направи физиономия на седем годишно момиченце, Полиморфия - Просто съм нетъпелива да видя това момче !
През това време вратите се отвориха и вътре влезе Лайденфорс последван от въпросното момче, което изглежда и не подозираше на какъв терор щеше да бъде подложен от страна на учитилите..

Author:  The Doctor [ Sun Dec 04, 2005 7:41 pm ]
Post subject:  [Хари Потър] Академичен съвет, II сесия

Слънцето вече надничаше през прозорците на Заседателната, когато Петров крадешком, и с виновна усмивчица се вмъкна през вратата. Лития подремваше на масата, тихо похърквайки, но отвратително свежият както винаги Лайденфрост незабавно се извърна от прозореца и го стрелна ядосано с поглед.
- Пак ли се успа, бе Петре! - и веднага допълни, посочвайки дебелата папка под мишницата му - А това какво е?
- Наследство от Директорката - смотолеви Петров.
- ...а? Кой умрял? - Карбоника надигна глава и сънено огледа стаята.
- Никой не е умирал - тросна се немецът.
- Колко жалко - отвърна невинно Лития и продължи занятието си.
- А Хаджикарапопдървеняшка къде е?

Петров вдигна рамене.
- Замина преди малко. На някаква извънредна сбирка в Русия..
- Пак ли!
- Пак.. Ама да започваме вече, а? Че позакъсняваме. Тия крясъци какви са?
- Малките шашкъни си играят по двора.
- Ама вече пристигат ли? Не е ли раничко?
- Как ще е раничко, бе Петров! Ти в кой месец живееш?
- Ми.. - онзи се стъписа - Вчера бяхме август?
- Ама днес сме септември! Давай вече това наследство!

И.д. директорът по неволя въздъхна и се тръсна в стола си. Сутрешната поща се разпиля пред него.
- Я.. министерството. Пак са ни съкратили щата.
- Дори не си го отворил!

Петров изгледа колегата си над очилата, но не понечи да отговори.
- Явно пак ще караме на хонорати и двойни смени. Ех, мъка, мъка - поклати глава - Няма да го забравя оня, англичанина..
- Стига с тоя Мерлин! Двайсет години я разправяш една и съща история! Вече мирише на ковачница от нея!
- Много си нервен днеска.. Ще събудиш Лития..
- Ми да става!
- Защо пък?
- Легнала е на програмата!
- О..

Петров се почеса по темето.
- Да, бе, програмата, вярно.. Не можем ли да използваме миналогодишната?
- Ох - Лайденфрост се плесна по челото - Този въпрос не го ли обсъдихме вече?

Author:  The Doctor [ Sun Dec 04, 2005 7:41 pm ]
Post subject: 

Два часа по-късно Петров трясна с все сила юмруци в плота на масата пред себе си. Силата на удара разтресе неприятно пълничкото му тяло, но за сметка на това прокънтя из училището като оръдеен изстрел.
- КОЛЕГИ! - повиши глас доцентът; това се случваше дори по-рядко от директния, челен контакт с катедрата - Не ви ли е срам?! Директорката замина и вие се разпуснахте като вавилонска пача.. ъъъ... да, пача! Не се подсмивайте, Карбоника!

Лицето му отдавна бе почервеняло и постепенно покачваше скалата на отенъците на моравото. Чак очите му престанаха да проблясват закачливо и грееха във фазово недоволство.
- Това няма да я върне по-бързо, колеги, а ние нямаме време да я чакаме! Програмата надава глас, уважаеми, и тоя глас е писклив! Лайденфрост! - Петров рискуваше гласът му да премине във фалцет, което особено зле се отразяваше на сливиците му - Някакви възражения върху миналогодишната?
- Ъъ.. не, хер Петер - отвърна немецът.
- Чудесно, тогава. Прилагаме я! А вие ще произнесете откриващата реч.
- Аз? Найн! Дас ист..
- ...фантастиш! - довърши Петров - Вие, другарю, единствен ще можете да вложите нужния патос, да я произнесете с нужния апломб, при липсата на Хаджипоп.. Карахаджи... Абе Директорката!

Най-накрая се успокои и приседна.
- Ох, това е, което трябваше да решим, нали?
- Е, да го бяхме решавали поне? - сопна се Лития.

Петров обърса челото си с носната си кърпа. Нормалното изражение бързо се завръщаше на лицето му.
- Но даде поне резултат, хе-хе..
- Швайн - измърмори Лайденфрост.

Author:  Жеко [ Sun Dec 04, 2005 7:52 pm ]
Post subject: 

В този миг през отворения прозорец на заседателната зала влетя пощенски гълъб, кацна пред Петров и остави на масата обемист свитък. Замдиректорът го вдигна внимателно, като че очакваше вътре да има бомба и, все така внимателно погледна от кого е.
- От Савета е. От Сицилия...
- СИЦИЛИЯ?!- викнаха в един глас всички.- Не беше ли в Русия?
Петров не отговори. Вместо това потропваше нервно с писмото по масата в продължение на близо минута и гледаше в една точка пред себе си.
- Стрезов!- наруши най-сетне мълчанието си.- Би ли задействал няколко противошпионажни заклинания?... Против тъмните сили, светлите сили и... и тия дето не са нито тъмни, нито светли...
Стрезов го изгледа изненадано, но направи заклинанията.
- Ще ми обясни ли някой най-стне какво става тук?- попита Дончева.
- Ще ти обясня, мойто момиче, всичко ще ти обясня...- промърмори Петров под носа си с тон, който можеше да заледи току що избухнала свръхнова. После продължи малко по-спокойно.- Хаджикарапопдървеняшка изобщо не трябваше да ходи в Русия. Това беше за прикритие. Разпространихме слуха, че е в Ленинград... така де, Санкт Петербург, като същевременно изпратихме нейни дубли в Астрахан и на Лисата планина... Лития, какво за Бога правиш?
- Ами горкото пиленце е гладно...- продума с невинен тон Карбоника и продължи да троши бисквити на масата.- Ето виждаш ли как кълве милото... Папкай, папкай... То и ти да прелетиш от Сицилия до тука, и на тебе ще ти се прияде; 2 часа е със самолет, пък така не знам, сигурно 2 дена е летяло...
Петров махна с ръка.
- Та, до къде бях стигнал?
- До Астрахан.- обади се Караиванова.
- Астрахан ли?... А, да. Е, в крайна сметка отиде в Малта.
- Това все още не обяснява какво търси в Сицилия.- подметна Лайденфрост.- Пък и защо ще ходи в Малта и при такава потайност?...
- В Малта отиде за да донесе семена от Малтийски Фунгус. Реши, че ако успеем да отглеаме това толкова скъпо и рядко нещо тук, ще си скрепим бюджета не, ами направо ще забогатеем. Няма да имаме проблеми с щата, с ремонтите, с техниката...
- Не съм сигурна, че това е законно у нас...- обади се Полиморфия.
- Законно е. Савета провери още преди да тръгне. Но, не е законно да изнася фунгус от Малта от друг освен от малтийските рицари. А, какво дири в Сицилия, това не знам.
-Ами отвори писмото, де!
Петров дръпна панделката и писмото започна да се изчита:
“Здавейте всички!
Преди всичко искам да ви кажа, че мисията е изпълнена. Събрах семена от Малтийски фунгус. Но, нещата се объркаха. Скалата, на която расте в морето е доста недостъпна и на всичкото от горе се пази от доста силна магия. Както и да е, добрах се до нея, но нямаше как да си тръгна. Силата ми стигна да разбия по безшумен и незабележим начин заклинанието, което ми пречеше да стигна до там, но ако бях пробвала да деблокирам задържащото заклинание, навярно щеше да се разбере. Никак не ми се искаха скандали с Великия Магистър на Йоанитите (отвратителен човек, веднъж само съм го срещала, на един конгрес в Рим и мисля, че това ми стига). За това се наложи да преплувам без никаква магическа подкрепа цялото разстояние до Сицилия. На всичкото от горе е ОНОВА време от месеца...” писмото направи кратка пауза, за да подчертае многоточието, през което време Лития не можа да се стърпи.
- Не мислех, че още и идва...
“Млъкни Лития!!!” продължи писмото. “Исках да кажа, че е новолуние и има висок прилив, морски течения и прочие. 90 километра от Малта до Сицилия никак не са малко. На всичкото от горе, се наложи да оставя целия багаж на скалата на която расте фунгусът, за да мога да плувам по-лесно. Сега съм в Палермо, без пукнат грош и добре, че имам приятели тук, та не съм на улицата. Отседнах при Баба Корлеоне (с нея се знаем от една специализация в Александрия).
Та, да си дойдем на думата. Пратете ми пари (от безотчетните) да се върна, после ще мислим как да си взема обратно багажа от Малта. Избягвайте да ги пращате по пощата или чез други конвенционални методи, че току виж някой разбрал и ще стане голяма олелия, задето превеждаме пари на семейство Корлеоне (не, че имам нещо против бизнеса им). Най-добре Лития да ми ги прати по квантов път.
Айде, стига толкоз.
Всичко добро, Савета Хаджикарапопдървеняшка, директор.

Р.S. А, за малко щях да забравя... Поръчайте на градинарите да засадят в средиземноморския сектор на оранжерията млади тамариксови дръвчета, та докато се върна да са се хванали и да насеем направо фунгуса.”

- Е, нема що...- проточи Петров.- Откъде да и ги взема тия безотчетни пари?
- Ти и да ги намериш, как ще ги пратим?- продължи мисълта му Лития.- Тя не си е оставила координатите... Айде, да не са абсолютните, то поне относителни да беше дала, с Лайденфрост щяхме да сметнем с някакво приближение...
Математикът едва видимо потръпна при спомена как последния път Карбоника смяташе с ПРИБЛИЖЕНИЕ. Цяло чудо бе, от гледна точка на аритмантиката, че резултатите и излязоха точни.
-...Нали така, Майнрих?- сръга го Лития.
- Да, да...- промърмори Лайденфрост без да е съвсем сигурен с какво се съгласява.
- Ами да, с квантите не може така безотговорно да се отнасяме...- тържествено заключи професорката.- ...Я, чакайте малко... Какво всъщност значи да пратя нещо по квантов път?...

Author:  Xellos [ Sun Dec 04, 2005 7:52 pm ]
Post subject: 

офтопик леко и инцидентно ма мисля че не пречи на общия план на действията. :)

Хех, противошпионажни заклинания?... Отдавна разправям аз, че не могат си намерят и задника с две ръце тия.... Да беха зазидали и вентилацията да не се чува чак до тука какви ги мъдрят... мърмореше мургав, кльощав силует, нахлупил омазнен каскет и носещ син гащеризон със затъкната в него попродупчена бяла тениска измърляна с боя и други неизвестни съставки. Въпросния индивид стоеше на върха на една стълба в съседство до залата за заседания и поне до преди малко усърдно ковеше пирончета с идеята да закрепи коаксиален кабел тамън под тавана. Беше стигнал до 8-мия пирон за разстояние 4см и доволен от плодотворния ден, беше решил да отмори и взе че се заслуша в разговора отатък...
Хмф... Малтийски Фунгус... Пфу, добре че тва дет съм си насадил скришом не е в същия сектор, а и скоро ще трябва да се обира реколтата. Дано скапаните ученици не я надушат само, че ще издими толкоз труд... Пусто аверчетата от Сандеро ми го дадоха на последния семинар за лековити билки... продължаваше да си мрънка под носа байчото - щото всъщност това беше човека отговорен материалната база да не рухне без негова намеса.
След като се отплеснаха отатъка в изчисления и стана скучно, индивида ковна останалите 2-3 пирона през метър местейки с досада стълбата и заебавайки кабела естетично да си виси. Таман доковаваше последния пирон и стълбата леко но застрашително се заклати. Причината за това се оказа една от едрите местни котки (малтийска подобрена), която гальовно и с пълно осъзнаване на ефекта се търкаше в единия крак на стълбата...
- Сус ма, гад... Колко пъти ти казах да не се буташ кат съм на високото. Това на муцуната имай късмет да е перо от гълъб. Ако узнаят преподавателите причината за тоновете изгубени писма напоследък лошо ти се пише. Пфу... мърша лакома!
Котката се отдръпна обидено и се зае да се чисти. Байчото дозаби последното пиронче леко накриво и слезе на земята. Остави стълбата подпряна насред коридора и отиде да се порадва на реколтата си скрита зад насажденията от мандрагора в разсадника. Котката пък зави небрежно зад близкия ъгъл зад който леко се подаваха вирнати гълъбови крачета. Миг по късно въпросните бяха придърпани нанякъде...

Author:  The Doctor [ Sun Dec 04, 2005 7:53 pm ]
Post subject: 

- Добре де - настоя Петров - Защо все пак не пробваме със самодивско злато?
- Не е конвертируемо - унило отвърна Лития - Вариантът с разлагането на субатомно ниво е много по-удачен...
- Стига баба Корлеоне да има ускорител на частици в мазето си! - сопна се Лайденфрост.
- ...има дестилатор.. - измърмори Петров.

Зяпнаха го доста неучтиво.
- Откъде знаеш пък ти?
- Ъъ.. - замдиректорът смутено разхлаби вратовръзката - Такова..
- Да?
- Ами.. Ох. Бях на специализация в Сицилия.
- Да бе.
- Не, не, сериозно. С колегите от Съюза. Тъкмо беше отминала Кубинската криза. Докараха сигурно стотина товара тръстика и.. ъъ.. огурчики...
- Кисели краставички?!
- Ами.. Да.
- И?
- Ами.. Нали знаете.. Босфорът е плитък, и подводниците..
- И?
- Халт! - кресна Лайденфрост - Стига с тия дестилации и мистификации! Как ще пратим, питам, командировъчни на фройлайн Директорката?
- Със запис? - капитулира Петров - До поискване?

Author:  Жеко [ Sun Dec 04, 2005 7:53 pm ]
Post subject: 

- Не сме решили още първия проблем...- проточи Стрезов, докато премяташе в ръце арпаджиковата си броеница.
- Първия проблем?- запъна се Петров.
- Ами, да. Откъде ще ги вземем тия безотчетни пари?
- Какво стана с парите от онова дарение?... Е... дето ни го дадоха от “Фондация Василий Врач”...- попита Караиванова.
Петров неловко се размърда на креслото под хладния поглед на Лайденфрост, а Лития побърза да забие глава в първата попаднала пред очите и купчина документи.
- Ами... - започна Петров. - Нали миналата есен се повреди парното и ги дадохме на Бай Колю за поправката... Е, той купи с тях...
- Ракия. - довърши услужливо Лайденфрост. - Способността на този човек да трансформира всичко в ракия са свръхестествени дори за нашето заведение. Мисля, че дори Полиморфия има на какво да се научи от него.
- Ами, да. - оживи се Лития, видяла сгоден случай да отмести темата на разговора от случая с ракията. - Даже нашата Савета ходи да се консултира с него, когато опре до дестилация. А я знаете иначе как слуша само себе си...
- Така си е, така си е. - додаде Петров набързо.
- Айде, пак почнахте с дестилациите...
- Ти пък какво се превземаш? - сопна се Лития. - И ти пи от тая ракия.
- Е, да, като е купена, да не трябваше да я хвърлим?! - защити се математикът. - Това не значи, че одобрявам закупуването й...

Author:  The Doctor [ Sun Dec 04, 2005 7:53 pm ]
Post subject: 

- Доста далеч от неодобрението беше - отбеляза ехидно Лития.
- Моля ти се - възмути се немецът - Аз поне не пиех от халба!
- Колеги.. - измърмори Петров.
- Но пък въртеше чашките по-бързо от циганин на Централна гара..
- Колеги..
- А кой топна глава в казана, а?
- Колеги! - кресна най-накрая замдиректорът - Знаете ли какво...
- Какво толкова?!
- Ами.. баба Корлеоне има дестилатор.. и Колю има дестилатор.. Като че ли може да измислим нещо на - как го каза шефката - квантово ниво, а Лития?

Author:  Amelia [ Sun Dec 04, 2005 7:54 pm ]
Post subject: 

-Хмммммммммм - замисли се Лития. - Ако имаме приемник и предавател, като нищо можем да заобиколим принципът на Хайзенберг. Но като стана дума за казани...
-... и дестилация - подигра се Лайденфрост.
-... и дестилация... - направи се, че не го чува Лития - вероятно изпращането на пари ще крие известни рискове...
- Рискове ли? Какви рискове? - притесни се Петров.
- Ами, гледай сега. Това е казан. В казанът се варят разни работи. В казанената същност на квантово ниво е заложено варенето на разни работи. В това се състои казанността на казана. Разбираш ли?
- Всъщност, Карбоника иска да каже, че не можем да пратим пари, посредством нещо, което се ползва за варене на алкохол. - опита се да обобщи нещата Лайденфрост.
- То че можем, можем. Ама с каква успеваемост, това е друг въпрос. Виж, ако пращахме джибри...
- Момент - писна му на Петров. - Искате да кажете, че все пак ако пратим джибри оттук, те ще бъдат получени в Сицилия.
- Да! - ухили се тържествуващо Карбоника.
- И после? После остава само алкохолът да се отдестилира, да отлежи няколко години и да се продаде, нали?
- Петров, не е полезно за здравето ти да се нервиш толкова. Ето, вземи си бонбонче...
- Не искам бонбонче! И дори това да стане, откъде ще намерим толкова джибри?

Author:  The Doctor [ Sun Dec 04, 2005 8:03 pm ]
Post subject: 

- Но дали ако пратим направо готов дестилат, няма да могат да го продадат и така да се намерят пари за директората? Не може Колю да няма някоя бъчонка под ръка... Само ме притеснява джибрето да не стане на гюбре, нали се сещаш...

Author:  Amelia [ Sun Dec 04, 2005 8:03 pm ]
Post subject: 

- Готов дестилат? - повдигна вежди Лайденфрост. - Колю, пазещ готов дестилат? Петров, ти си непоправим оптимист!

Author:  The Doctor [ Sun Dec 04, 2005 8:03 pm ]
Post subject: 

- Е, винаги може да го центрофугираме... Поне няколко литра ще пусне? Най-много да ни гледа лошо няколко дена, след като го съберем отново...

Author:  Amelia [ Sun Dec 04, 2005 8:04 pm ]
Post subject: 

-А дали няма да е по-лесно да изпратим туршийка? - зачуди се Лития. - Само ще трябва да направим известни модификации в казана. А, да, и да преместим зимнината в пластмасови съдове.

Author:  Xellos [ Sun Dec 04, 2005 8:04 pm ]
Post subject: 

Всъщност на "байчото" му се намираше известно количество дестилат/концентрат/. Ранните му наклонности в алхимията и опосканите фикуси и странни билки в района бяха довели до нещо надхвърлящо представите и на най-размечталия се алкохолик. Единствено факта, че нямаше къде да се сипе подобието на универсален разтворител спря експеримента и така и си остана в забвение подпомогнато от дрги подобни експерименти. А нахвърляните на младини нечетливи бележки с гордото заглавие "Теория на Запоя" отдавна бяха отишли за цигарени хартишки. По същество сега му се намираше забравена нейде из затрупаните с /жици, хартии, мистрии и стари пластмаси/ чекмеджета една течна проба въртяща се лениво в безтегловност помежду два медни диска домъкнати нейде от съюза едно време като куриоз. Изтървана в средно голям воден басейн - да речем Панчарево можеше да направи голяма поразия и да причини рязък недоимък от кисели краставички на Балканите.

Author:  Andras [ Sun Dec 04, 2005 8:05 pm ]
Post subject: 

-Я стига глупости! Туршията едва ли е много конвертируема толкова на юг. Та там са в субтропиците!-освен от аритмантика, рядко, много рядко, Лайденфрост показваше че отбира поне нещо и от други области-Ако в същността на казана е заложена ракията, то във същността на касата са заложени парите. Тъй като баба Корлеоне със сигурно има каса, дори няколко, можем да й изпратим и пари!
-Но ние нямаме пари в нашата каса?!
Лайденфрост се усмихна мазно.
-Колежке Дончева, донесете ми моля, от библиотеката 'Демонология на векторните пространства, том втори"
-Защо аз?
-Защото мен ме болят краката а и съм доста по-стар!!!
Девойката нацупено излезе, след като беше подтикната и от погледа на Петров. Лайденфрост изчака стъпките да заглъхнат и каза потайно
-Аз не говорех за нашата каса...
-А за коя...
-Кой ни дължи пари, които не сме получавали от години?
-Министерството?
-Именно. Ако Лития знае координатите на двата сейфа, на Хайзенберг не му ли е все тая какви са точно? От моя гледна точка това са просто стойности на някакви си променливи или нещото, с което ще заместим х y и така нататък...

Page 1 of 2 All times are UTC + 2 hours [ DST ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/