All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 22 posts ] 
Author Message
 Post subject: [Хари Потър] Откриване
PostPosted: Fri Jul 09, 2004 7:34 pm 
Morituri Nolumus Mori

Joined: Sat Jan 17, 2004 10:49 pm
Posts: 331
Location: Palatine, IL, USA
Небето през този септемврийски ден беше оловно сиво, направо магично и запленяващо с негостоприемния си и навъсен вид. Слънцето се беше скрило зад няколко още по-сиви облака и беше доста тъмно и студено.. Вятърът накланяше дърветата на една страна, карайки ги да танцуват под ледения му напор, а едно ято крилати нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци (летят!?!) се носеше право на юг в бавен полет издавайки звук наподобяващ този, излизащ от развален акордеон при всеки мах с крилата си. Ужасният звук се разсейваше от бурния вятър...
"Вардаааааааааааааааа !" - чу се сподавен вик зад ятото квакльовци, последван от едно могъщо - " Фюююююююююююююю " и уплашеното квакане на ятото, което се пръсна встрани, щом натрапника мина точно през средата му. Въпросния натрарпник се носеше на метла "Чистометка" с чудовищна скорост и явно беше забелязал малко късно животинчетата, та се наложи на мине през тях.. и да ги стресне "малко".
На пред през хълмовете и напред имаше само едно нещо, което можеше да накара един човек.. (или полуелф) да лети с такава скорост и то беше Българското Училище за Магия и Вълшебство.. Скрито от погледите на мъгъли, то винаги беше там, чакащо новите ученици, без които започването на новата учебна година бе немислимо.
Момчето се беше запътило към училището, което щеше да бъде негов дом, през настоящата учебна година. Вървеше или по-точно летеше към въпросното училище, след като напусна най-непростимо "Хогуортс" в самия край на годинита.. защото просто не му беше интересно и защото нивото на учението там.. беше "под всякаква критика", както беше казал на няколко свои съученика. Фучеше, дори беше по-правилно от летеше, защото след себе си оставяше бяла диря, и беше направо невидим за останалите.. а метлата му дори не беше "Светкавицата" и все пак се носеше като така... доста странно. Беше забравил да си върже косата и сега тя се вееше от вятъра, заради което щеше да се нацепи в едно дърво, което се беше оказала точно на пътя му. Добре, че зави навреме, че.. не се знаеше.. какво щеше да се случи с него след близката среща с дървото.. "Ето го и училището ! " - помисли си момчето и колкото бързо се носеше из въздушното пространство, толкова рязко спря пред разкриващата се гледка...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jul 17, 2004 12:02 am 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Директорката Савета Хаджикарапопдървеняшка надигна глава от убийствената документация и разтърка очи под големите си кръгли очила. Май се беше попрестарала с тези обменни програми... Заминаха най-способните ученици, а какви ли келешчета щяха да им натресат от чужбина? Както и да е... Сега, след като се оправи с бумащината, не беше зле да съчини речта си за откриването на Новата Учебна Година. Изкушаваше се да използва старата, само да добави онова за обменните програми и другите постижения от последната година. Май накрая така щеше да стане. Както миналата година. Както по-миналата... Всъщност, тази реч Хаджикарапопдървеняшка я беше наследила от предишния директор, а имаше смътното подозрение, че не я беше измислил той. Не, че не беше присъствала на откриванията на учебните години в продължение на... ъъъ... толковагодини... Просто тя прекрасно знаеше, че никой, ама абсолютно никой не обръща внимание на встъпителната реч на директора. Май, все пак ще ползва старата... Нямаше да се изненада, ако някъде из неизброимите чекмеджета на директорския кабинет се валяха копия от същата тази реч, изписани със стария правопис от преди 1945та, с “ъ”тата накрая на думите и двете допълнителни букви, от които, между другото директорката доста трудно отвикна... опа... това май не трябваше да си го припомня... Ех, старост- нерадост. Както и да е, човек е на толкова, на колкото се чувства, пък онази отвара против бръчки имаше наистина чудодеен ефект...
Савета стана и отиде до големия прозорец, който гледаше към двора. Тази година есента наистина подрани. Едва средата на Септември, а времето вече се беше скофтило. Хаджикарапопдървеняшка не ги обичаше тия думи, но гледката навън едва ли би могла да се опише така правдиво по друг начин. Е, поне нямаше да се налага да стои на отвратителните мачове по куидич. Тъкмо се накани да се върне отново на креслото си, когато нещо на двора привлече вниманието и...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jul 18, 2004 7:27 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
... беше блъджър ! Той влетя през десния прозорец , вряза се в бюрото й като нож Хенкелбах през аха изпечен топличък хляб , разби го на трески пред смаяния поглед на Хаджикарапопдървеняшка , огледа се и разбрал , че няма нищо интересно тук излезе безцеремонно през другия прозорец . В началото лицето на Хаджикарапопдървеняшка беше съвършенно бяло , после премина през жълто , лилаво , после премигна с едното око ,после с другото . Най-накрая успя и с двете , след която лицето й беше съвършенно червено . Тя излезе от кабинета си с гръм и трясък решена на всичко да спре поредната шантава игра , която се разиграваше на двора . Стълбите едва не се продънваха под бързата стъпка на директорката , а учениците й правеха място да мине , защото тя изглеждаше точно като парен локомотив , забравил да изпусне парата . Няколко скочиха от ужас през перилата и се сгромолясаха от 20-тина метра право във фоайето .

В главната зала/заличка тя срещна доцент Петров , който пушеше нещо с наргилето си .
- А , хубава прическа ! - поздрави я той . - Какво е станало ?
- Пак онези игри и пак Хвърчилков , надушвам го от километри ! - извика Хаджикарапопдървеняшка - Намери Лайденфрост и ела на двора !

Вън на двора :
- О , не как можа да влезе точно там ? - със съжаление промълви Иван .
- Ами не знам , явно блъджъра й е имал зъб ! - отговори спокойно Смоуди - Във всеки случай беше красиво , НО !
- Какво ?
- Трябва да бягамеееее ! - и двамата се втурнаха към гората като попарени .
- Чакай ! - извика Смоуди и се хвърли върху Иван . Двамата се строполиха на земята .
- Хей ! Защо го направи ?
- Защото това е единственият начин да се спасим ! Сега ... ранен ли си ?
- Не ! - отговори Иван . ПРАС ! Смоуди го беше цапардосал с бухалката за куйдич .
- Ох ! - едва успя да каже Иван - Ама ... мислех , че сме приятели !
- Хей , замисли се ! От къде мога да знам какво мислиш , а ? Сега ... виждаш ли онзи блъджър ?
- ДА !
- Удари ме ! - Иван се приготви да го удари с бухалката. - Не ! С него ! - Късно беше ! Смоуди лежеше по очи в тревата и последното , което чу бе :

" Какво е това ? Не е самолет или птица ! Мисля , че е метла ! Къде ти такива удобства - метла ! Абсурд ! Ние използваме килимчета ! "

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jul 24, 2004 4:46 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Метлата с пасажера си пикира и се отрпави към училището с бясна скорост. Причината бе малка група други метлоездачи с черни метли "Гоночний" 486. Сред тях се различаваше една малко по-особена - последен модел "Нимбус" със сребристо покритие. Гъстият строй бе поддържан постоянно дори и токова близо до училището и ездачите спряха току пред самия вход. Смоуди и Иван се приближиха, предвкусвайки предстоящата случка.
Групата бързо влезе, предвождана от Директорката, която като ги видя спря вече безмисленото преследване, и се запъти по коридорите право към Учителската стая...

Вратата на учителската стая се отвори и Хаджикарапопдървеняшка влетя вътре, следвана от младо момиче в мъгълски дрехи и с Връзваща магия на ръцете. След нея нахълтаха няколко магьосници и вещици с черните манти и обозначителните знаци на Русия и на аврори, като окончателно събудиха Лития и привлякоха учудените погледи на колегите й. Директорката се извъртя и с ядосан писък се обърна към тях:
- Никой не ви дава право да влизате тук! Изчакайте пред вратата ако обичате! - но те си стояха и не мърдаха от мястото си. Петров се изкашля:
- Хм, мисля че не разбират.
- Нормално за такива дървени глави като тях - Лития изгледа с недоволство прекъсналите дрямката й. - И какво прави тази мъгълка тук? Това нарушава законите!
- Лайденфрост, превеждай им, по дяволите! Кажи им да се махат оттук!
Лайденфрост размени няколко думи с аврорите и те с неприкрито задоволство се изнизаха и след малко се чу излитането на "Гоночнийте" им и през отворения прозорец нахлуха задушливи магични газове. Директорката кихна и понечи да напсува нехигиеничната руска магия, но се сети за момичето и се удържа. Учителите гледаха и двете с празен поглед, очаквайки обяснение.
- Петров, измъкни отнякъде полиглотски пръстен! По ведомост трябва да имаме няколко!
Петров се изкашля:
- При текущите обстоятелства ведомостта не е точна... май само един ни е останал и той е ... той се намира на пръста ви.
Хаджикарапопдървеняшка изгледа с одозрение пръстите си. Беше и нужен, все пак... с въздишка тя го свали от кутрето си и го подаде на момичето. То каза нещо на руски и Лайденфрост преведе:
- Каза да и махнете Връзващата магия. - Директорката се поколеба в следващите 30 секунди, но махна с жезъла си с думите:
- Вълент Зелус! - и сияещата нишка, оплитаща ръцете на момичето се разтвори във въздуха. То разтри китките си и си сложи пръстена, който промени размера си и прилепна по пръста й. Директорката кисело си помисли "И без това ми стягаше". След това се зае с обясненията:
- Това момиче...
- Тази вещица - прекъсна я момичето. Директорката го изгледа със запазния си за "онези случаи" поглед, но отсреща очите й срещнаха същия.
- Тази вещица се казва Перла Маренска и е прехвърлена спешно от "Дурмщанг", но не на разменни начала, а защото... - очите й отново срещнаха тези на момичето.
- Знам всичко - каза простичко Перла.
"Не се и съмнявам" помисли директорката и се обърна отново към колегите си:
- Маренска е преместена тук поради непосредствена опасност. Поради съобръжения за сигурност тя бе преместена от бившето си училище тук. Можете да съобщите това и на другите преподаватели. - тя се обърна към Лития - Би ли завела новата ни ученичка до стаята й?

/By Ver Lark/

- Савета.. - Петров намести очилата си, след като бе изгледал безмълвно процесията над тях - Ти не трябваше ли да си вече някъде из Гърция?
- Тръгвам! - изсъска директорката.
- Не е хубаво да се връщаш, нали знаеш. Но...
- Спести ми лекцията.

Хаджикарапопдървеняшка се завъртя на ток и изфуча извън стаята. Момиченцето остана само под втренчените погледи на преподавателите.
- Какво ли пък е станало? - подметна Карбоника.
- Не знам - вдигна рамене Петров, въздъхна тежко и отиде при детето - Я кажи, момиченце, с какво си ядосала госпожа Директорката?

То го изгледа с добре изтренирано, невинно неразбиране.
- ... - Петров отвори уста да попита пак, но размисли и се обърна към колегите си - Лайденфрост, кога за последно инвентаризирахме пръстените?

Онзи изсумтя, и мърморейки нещо под носа си се зарови в бумагите.
- А, ето.. Двайсти август...
- Бре..
- Хиляда деветстотин осемдесет и шеста.
- О.. ама това е по Тошово време! Кой отговаря за тая работа, да питам аз?!
- Ти.
- А.. така ли.. Момиченце, я ми дай пръстенчето, ако обичаш.

Перла продължаваше да го гледа все така неразбиращо.
- Ама някой тук не говори ли... Колеги.. колеги.. товарищи.. вие от свитата, имам предвид...
- Петров. Преди малко детето проговори на чист български.
- А тъй ли... Чудесно - доцентът се подсмихна - Е, тогава съм сигурен, че ще намери стаята си и само. А вие, другари, какви ги дирите тук?

Погледът му се спря на огромната свита.
- О, Природният корпус - по лицето му се разля широка усмивка - Тъкмо навреме. Знаете ли, имаме известен проблем..

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Last edited by Haos on Sat Nov 13, 2004 12:38 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Oct 02, 2004 11:32 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-...проба: едно, две, три... проба... Шмекеровски!!! Уредбата пак не РАБОТИ!!!- последните думи на Петров бяха многократно усилени от внезапно проработилата уредба. Едно от залепените с тиксо стъкла на физкултурния салон се разби с трясък.
-Е, не може така...- Каза уморено замдиректорът.- След няколко часа започва Откриването, а нищо не работи както трябва.
-Нищо, де. Всяка година така става. Ето, вземи си ментово драженце, успокоява.
-Не искам ментово драженце!- Петров изгледа кръвнишки професорката по модерна магия.
-Добре, де. Тогава шоколадче. Савета каза, че покачвало серотонина в мозъка...
-Не ща серотонин в мозъка. Искам всичко да работи както трябва! Колю пак се е попилял, а и Савета, като стана дума за нея, никаква я няма.
-Приема списъците с хоноруваните преподаватели.- обади се Караиванова.
-Ейййй!!! Що не каза по-рано?- ободри се Лития и задейства мантра за левитация. След секунди се намираше в директорския кабинет и със задоволство наблюдваваше физиономията на директорката.
-Кого са ни пратили от Академията по Черни Изкуства?- не се сдържа накрая.
Хаджикарапопдървеняшка я изгледа злобно над очилата.
-Доктор Александра Шеол.- процеди през зъби.
-А Тинкториус?- попита Лайденфрост.
-Да, и Тинкториус.
Лития се изкиска пред недоумяващия поглед на Дончева.
-Пак ще гледаме сеир цяла година.- подшушна и тя.
-Лития, млъкни!- сряза я машинално директорката. Тя не беше чула какво казва на Дончева, но фактът че шушне нещо в този контекст говореше сам за себе си.
Карбоника отново се изкиска.
-Така да не се понася със собствената си племеница...
-ЛИТИЯ!!!

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Oct 03, 2004 12:58 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Добре, добре - промърмори си под носа Петров и отбеляза нещо върху листа - Да видим сега осветлението...

Намести очилата на носа си и се втренчи в таблото, описано със завидно криволинейния почерк на байчото.
- Зъ... зъ... - заекна - Зхръвн?

Невероятното свойство на Колю да пише с не повече от една гласна на дума винаги го изумяваше и от край време се чудеше дали да не дръпне някоя статия по въпроса, но така и не оставаше време. Почеса се с молива зад ухото. Все пак придобитият навик се намеси и формулира йероглифа в "Захранване". Петров се пресегна и не без известно притеснение цъкна превключвателя. Нищо не стана. Въздъхна облекчено и премести поглед надолу, където се заредиха "пържктр"-ите - "глвин", "лф", "дисн", "фисклтр", "рисрф".

Задъвка нещастното моливче, впрягайки наличните си познания по древни езици и писмена. На челото му изби хладна пот, докато ги подреждаше с мъка в стройни думи.

Докато не стигна до "дуплин".
- Мамка му - измърмори отчаяно.

Въздъхна. Постоя малко, въздъхна още веднъж. Изглежда стигна до някакво решение, щото затвори очи и с отмерен жест щракна всичките прекъсвачи. Отвори ги. Пак не стана нищо, само леко засилващо се жужене зад гърба му подсказваше наличието на някакво електричество в околовръст.
- Хъммммм... - сви устни замдиректорът.

Нежели, малкият прожектор над физкултурния салон премигна. Петров пусна квант облекчение. Един по един и останалите го последваха. Таман като на сцена.
- Добре, добре.

Посегна да ги изключи, ала в същия момент централния прожектор просъска и се пръсна с трясък, посипвайки го с дребни стъкълца. Генераторът изгъргори жално и замлъкна, отнасяйки светлината със себе си.
- КАКВО ПАК СТАВА ТУК!?

Директорката се бе надвесила през прозореца на кабинета си и наблюдаваше Петров, който спокойно отърсваше боклука от сакото си.
- Ами - вдигна рамене, обръщайки се към нея - Същото като миналата година... Нямаме ток. Някой да е виждал Стрезов? Да ми материализира два джина. И... мамка му... тука е тъмно като в рог!

Което съвсем не беше вярно, макар че точно между трите крила на сградата трудно проникваше достатъчно светлина. Петров щракна с пръсти.
- Fiat lux!

Меко сияние без определен източник изпълни двора.
- А някой да е виждал Владимир Ависионович? - допълни Петров.

Пред очите му изникна Онази усмивка на руснака.
- Или да не е? - допълни с надежда, но без късмет; Разпутин се материализира на два пръста пред лицето му - А, Владимир Ависионович, хе-хе... Илюминации, пожалуйста, хе-хе?

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 04, 2004 11:10 am 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
Професор Разпутин го дари с презрителна усмивка.
- Руският ви е отвратителен, господин Директор. Илюминациите са готови. Ще ги пусна когато кажете. - в очите му проблясна искра раздразнение - И се надявам , следващ път да не ме занимавате с такива дребнави "хозяйствени" проблеми. Доъл съм да науча тези малки лигльовци да бъдат достойни магьосници , а не да им устройвам увеселителни партита.

С пукот той се магипортира преди Петров да обели и дума.
- Странен тип! "Очень" странен! - неловко се усмихна директорът и вдигна рамене. - И сега как ще го открия като ми трябват фоерверките?

Чу се пукот и пред него на катераа се появи дървено трупче с три приковани към нея превключватели номерирани с 1, 2 и 3. Директоръ пак безсилно вдигна рамене...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 04, 2004 9:51 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Най-накрая настъпи паметният час. Замдирът огледа тълпата крещяши, мърморещи или поне говорещи ученици. Покри внимателно микрофона с ръка и под сурдинка измърмори към Директорката.
- Всичките са, нали?
- Лития още не се е появила - отвърна Хаджикарапопдървеняшка.
- Малките катилчета, имам предвид...
- О.. А, да, мисля. Да почваме, викам аз.
- Време му е. Писна ми да вися тук като истукан.

Петров се прокашля на микрофона, което изтрещя като бич през и без това поопърпаните колони на уредбата. Настъпи тишина. Половин минута по-късно заместник-директорът пристъпи неспокойно от крак на крак.
- Химна, колеги, химна - рече възможно най-тихо на микрофона, предизвиквайки лек смях - И знамето, ако обичате, ПОНЕ този път...

Грамофонът проскърца, прошумоля, и първите акорди на "Горда Стара планина" жално измучаха. Петров сви устни.
- На нормални обороти, бе Колю!

Пуснаха го отначало. Не, че особено подобри нещата - продължи да влачи като Белчо и Сивушка талига, но поне флагът започна да се издига в синхрон в музиката. Не, че въобще премина средата на пилона.
- Ъъ.. скъпи ученици, студенти, магистрати, аспиранти и докторанти.. - наруши накрая неловкото мълчание Петров - Скъпи колеги, добре дошли в Научно-изследователския институт по чародейство и вълшебство към Българската академия на науките. Първо, няколко думи от нашата уважаема директорка, професор доктор Савета Хаджикарапопдървеняшка...

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 04, 2004 10:03 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Хаджикарапопдървеняшка се изправи невъзмутимо пред микрофона и с добре отрепетиран през последните (доста) години тон започна:
“Уважаеми колеги преподаватели,
Скъпи ученици,
Всяка година преподавателската общност постреща един нов випуск. И всяка година изпраща друг. Човекът и времето вървят ръка за ръка. Годините градят дълголетието и традициите на нашето училище.
Тук ние ви предлагаме учение, което да наслои у вас основните пластове на богата магическа култура.
Стараем се да зачитаме свободната воля и самоопределението на младия човек. Искаме да поощряваме способността да вземате самостоятелни, но ангажирани решения. Стараем се да ви въведем в механизмите на комуникативността- така необходима за разбиране на живота. Искаме Нашето НИИЧАВО да бъде за вас и Школа по толерантност, след която усилието да разбереш другия става по успешно! Умение полезно за професията и живота.
Вярвам, че ние, заедно с вас, в дългата поредица от учебни часове ще останем верни на категорията “висше учение”. Дали ще ви научим на всичко необходимо за магьосническата правоспособност? Дали вие ще възприемете всичко събрано в изречени и написани слова, което трябва да ви въведе в Магията и да стане част от вашата нова същност, наречена Маг?
Искам да вярвам, че преподавателската ни съвест е чиста и че предстоящите работни години ще утаят в душата ви добри мисли и признателност към вашите учители. Искам да вярвам, че ще получите от тях освен знание и стремеж за формирането ви като личности с широка култура.
Обръщам се специално към онези от вас, които престъпват прага на Училището ни за първи път:
Денят на Тържественото Откриване е един праг към промяна в живота, който вие щастливи преминавате, след като с много труд сте следвали пътя към него. Аз вярвам, че зрелостта ви е прозряла значението на свободната воля на личността: да мобилизираш силите си, да впрегнеш самочувствието си в мотивировка за среща с желаната работна позиция.
Пред вас е учението, подкрепено от практика. Когато завършите и започнете работа- уроците на практиката, опиращо се на знание. И ако преподаватели и студенти сме си отговорили на въпроса, как един магьосник трябва да мисли и действа в рамките на едни нови социални и икономически отношения, характерни за информационното общество, значи сме изпълнили мисията си. От днес нататък професионалният ви успех ще зависи в голяма степен опт способността ви да трупате знания и в по-далечен план да пресътворявате знанието в дейност, да го обогатявате и модернизирате.
Мисията на училището, обаче, е не само да подготвя магьосници за всекидневната практика, а да тласка напред развитието на магическата наука. Умението, с което някои от вас ще правят магиите и заклинанията, сигурността и дълбочината на вашите изследователски анализи, изобретателните ви хрумвания ни правят нас, вашите учители, щастливи свидетели на ранното съзряване. Бих се радвала, ако част от вас потърсят и намерят свое място в науката. Новото законодателство в тази област обещава улеснения за кариера в научното поприще. А насочващите погледа си към специализация извън България могат да потъсят финансова подкрепа от познати големи фондации.
Вие вече ще усетите доминиращите тенденции на новото хилядолетие. Мобилността, възприета за инструмент на евроинтеграцията предлага нови алтернативи за вас, младите. Пред вас стои решението дали ще работите в страната или ще потърсите път към благоденстващи земи.
Те нямат нужда от вас, както има България, но впишете ли се в тяхната общност, ще ви предложат по-добър живот. Изборът ще е само ваш.
Той ще е плод на вашата материална, социална и духовна култура.
Класиката в магията си стои непокътната, като се полага на здрав фундамент, върху който поколния стъпват, остават и си отиват, но модерността в нея галопира. Необходимо е човек непрекъснато да следва движението на съвременните мисъл и идеи в магията. За 5 години знанието остарява с 50% в магическите науки. Но, стига да желаете, за вас има богато книжно слово, има ценна информация в Интернет-пространството. Непрестанно опреснявайте вашето знание, за да се чувствувате на висота, да имате самочувствие. България и българската нация жадуват за специалисти с висока образованост и нравствени достойнства. Модерната магия не може без Морал.
Морал, свързан с умението да общуваш и носиш отговорност пред човека. Убедена съм, НИИЧАВО ще ви е дарил с етиката на отговорността, която ще покрие моралния кредит, предоставян ви от обществото.
Присъствието на емблемата и името на най-престижното висше училище по магия в България във вашите дипломи ще говори във ваша защита, когато се състезавате за желаното работно място. А вие, надявам се, на свой ред ще подкрепите с изявата си, със своите учебни и научни постижения, престижа на своята Алма Матер. Сигурна съм, че когато събличате тогата след вашето дипломиране, съприкосновението с което ви е изпълнило със самочувствие и достойнство, няма да загърбите зад себе си Училището, дарило ви със знание. Най-добрата реклама за Училището ще бъдат вашите изказвания, мнения и съвети, професионални успехи.
Ще бъда дълбоко удовлетворена, ако участвувате активно в живота на Училището. Нека не само заедно да уважаваме миналото, да празнуваме настоящето, но и да изграждаме съвместно бъдещето.
Добрият магьосник, като и добрият учен, непременно бива забелязан. Добре дошли в нашето училище! Вярвайте в себе си! Бъдете щастливи и на добър час!
Обявявам учебната година за открита!”

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Oct 08, 2004 9:35 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
В синхрон с доста скромните аплодисменти, Петров дръпна лостчето на фойерверките. Нещо леко припука, а той изпсува през зъби. От палеца му стърчеше огромна треска. Дръпна я и яростно го засмука.

В същия момент се разнесе леко свистене и първите облаци дим нахлуха на площадката. Петров, без да ще захапа палец. От смрадта на очите му се насълзиха, а дясното започна ритмично да примига.

Хаджикарапопдървеняшка намести очилата си хладнокръвно.
- Колеги, надявам се, заредили сме пресни яйца в кухнята?

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Oct 16, 2004 10:02 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Ето, най-после първият учебен ден.Този толкова отдавна очакван ден настъпи. В двора на училището е пълна лудница...Явно никой няма търпение учебната година да започне...Я... тази стара госпожа, която излезе отпред, ами да Директорката... Засякохме се в банката с нея... г-жа Хаджи.пхо.с....такова .... Хаджикарапоп ... някак си беше... Е, ще попитам някого как точно се казваше... Явно с нейната реч ще се открие годината...
- Уважаеми колеги преподаватели,
Скъпи ученици ....
Звучи прекрасно... кара ме да се чувствам горд, че съм приет в това изключително училище...
- Пред вас стои решението дали ще работите в страната или ще потърсите път към благоденстващи земи. ...
Никога не бих напуснал България за нищо на света... Тя се нуждае от мен... Затова с упорство и труд ще се опитам да защита името и и да се опитам да я направя едно по-добро място за живот... Защото тя има потенциал!!!
- Модерната магия не може без Морал. ...
Да така е... Затова ще давам всичко от себе си за да постигна нещо...
- Бъдете щастливи и на добър час!
Обявявам учебната година за открита!”
Мисля си, че най после намерих това, което търся - училище с цел, с традиции!!!Училище, с помоща на което мога да постигна много!!!
Мислите ми са прекъснати от леко вялите аплодисменти и от шума на фойерверките.... ако могат да се нарекат така.... Такива фойерверки не съм виждал дори по телевизията... Огнени феи се разхождат из въздуха, дракони минават над и под тях.Малки таласъмоподобни (поне приличащи на описанието им) същества се разхождат из въздуха, който всякаш се изпълни с живот...
Времето все едно спря!!! Нямам представа колко време съм стоял така и съм гледал картините в небето... Докато обратно в реалния свят ме върна стържене на микрофон...
- Кх, кх ... та сега нека започнем с настаняването на новодошлите по домовете. - започна отново жената от банката, директорката!!! трябва вече да свикна...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Oct 16, 2004 10:21 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Пууу! Да не очакваш такъв ентусиазъм тая година!- прошепна Директорката в Ухото на Карбоника, докато се четеше "Посланието на завършилите към зайците".
-Да, бе! Гледай ги как се радват, миличките!- изчурулика умилена преподавателката по Модерна Магия. После се присети нещо, сепна се и попита с леко присвити очи:
-А ти, Саветке, какво имаше предвид с това, че Модерната магия имала нужда от Морал, а? Това май го нямаше в миналогодишната реч.
-Хе-хе-хе!- изхили се Хаджикрапопдървеняшка.- Гузен негонен бяга. Ако бях имала предвид тебе, щях да кажа "Квантовата магия", не модерната... :D

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Oct 17, 2004 12:40 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
Разпутин отегчено затвори прозореца на кабинета. Всичкия този шум го дразнеше. Никаква дисциплина....
На пода на стаята бе начеркана идеална пентаграма. Пет лоени свещи с тихо попукване къдяха на върховете и. Днес трябваше за извика няколко импа за утрешния урок.... по-възможност по-малко грозни. Няма нужда да плаши малките кретенчета още първия час...Макар какво ли ще правят, като стигнат до демони от 3-ти кръг.
Да! Трябваше да провери дали горните курсове всичките имаха навършено пълнолетие .... все пак сукубите са нещо което не е препоръчително да се показва на деца ....от законова гледна точка, поне.
Машинално произвесе думите на призоваването. Импа се материализира с ошашавен поглед на подгонен заяк. След секунда вече бе затворен в магическа клетка на бюрото.... Още 2-3 и достатъчно.

* * *
Разпутин, затвори внимателно вратата. От другата страна се чуваше веселата гълчава на имповете. Наложи на вратата затварящо заклинание и за всеки случай печата на Соломон. Имповете не бяха опасни същества, но крайно пакостливи. Хубаво беше да се държат под око.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Oct 17, 2004 2:05 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Малко след като преподавателите и учениците бидеха погълнати от околните сграда /всеки замислен за своите си дела, с чувството за изпълнен дълг и лека досада, както и мисли за Морала/, една дребна забрадена отгоре до долу в черно женица се дотътри с голяма метла. Фоерверките са красиво нещо, но боклука си е боклук в крайна сметка. Някъде използваха метлите да хвъркат върху тях, но правилната употреба за баба Сиика на подобно средство е да се чисти с нея. А дори и един обикновен училищен двор си е демонстрация на ентропията и свръхестественото разрушително замърсяване. Тук поне си имаше къде къде по-културни начини за една стара женица да свърши тежката работа. След кратка команда метлата се зае съвестно да се поклаща самостоятелно насам натам почиствайки двора, докато бабето приседна уморено на една пейчица, извади започнат вълнен чорап на две куки и се замисли.
"Тази година поне няма твърде много стъкла и още повреди по фасадата /да ми е живо и здраво детето, обеща тая година да ги оправи че втора година седи НИИЧАБ8 към БАН/. Надобряват тия келеши - Петров и моичкия, трябва да им се признае - мислеше си тя - а и баба Петровица си я бива, само да не беше такаава стисната уруспия. Трябва да отскочим с нея до "Лисата" да се поръзкършиме малко. Яка жилка имат тоя род, ма пусто тва пиене, уф то и моичкия харсъзин не мога го вида трезвен, ма баща му богдагопрости е виновен...
Тихите и занимания баха прекъснати брутално след като един мотор връхлетя в двора и спря оставяйки следи от гуми на чистия асфалт. От него слезе запъхтяна русокоса девойка на крехка тинейджърска възраст. На гърба си носеше ученическа чанта. Огледа се спокойно при което се видя очебиината разлика в цветовете на очите и като премисли за секунда и анализира околността и се насочи като торпедо зарязвайки мотора към административната сградата.
"Ех луди млади тия момичета, къде са тръгнали така с тия мотори в днещно време, си помисли Баба, но не без известна завист.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Last edited by Xellos on Mon Oct 18, 2004 9:02 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 18, 2004 12:31 am 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Петров материализира къс тебешир - незнайно защо, тебеширите бяха винаги полуизписани, дори и да бяха чисто новички - и ядно фокусира голямата черна дъска срещу входа, която ползваха вместо табло за обяви. Дъската му отвърна равнодушно дървесно. Доцентът настисна тебешира и ядно заскърца с него, леко прехапвайки език. След известно време приключи и огледа доволен творението си.
- А човечето с вдигнатите ръце какво ще да значи? - осведоми се любезно гласът на Лития зад гърба му.
- А?!?
- Ей това - посочи с пръст тя.
- Ами студенти, бре!
- Тъй си и помислих. Сигурен ли си, обаче, че първокурсниците са наясно с египетския?
- Хъм.

Не беше сигурен.
- Мамка му....

Въздъхна, изтри, и започна отначало.

"Всички студенти да се явят през идните три дни за заверка на семестъра, с книжки и талон за платена такса. Таксите се плащат с банков превод, при следните данни на получателя:

Получател: НИИЧАВО към БАН..."

БИН, Банков код, Банка на получателя, Разпоредител по сметката... Два пъти се връща назад, мърморейки недоволно под нос. Напоследък, кой знае защо, римските цифри не бяха много на почит.

Огледа пак творението, за всеки случай. Накрая добави:

"Лекциите по Генезис на магията, I, II курс, ще бъдат отложени за идната седмица; отговорниците по групи да определят извънредните часове. П.П."

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Oct 19, 2004 10:02 am 
Emeritus
User avatar

Joined: Tue Oct 21, 2003 11:45 am
Posts: 8767
Location: София
Майнрих протегна старите си кокали и се прозина като котарак на слънце, след което се отпусна в стола на катедрата на любимата си аудитория. Нова учебна година, нови идиотчета в чиито глави да се опитва да набие непонятните тайни на аритмантиката. Е, поне колектива се беше попроменил към добро - наличието на Разпутин даваше възможност за завръзване на едни доста ползотворни научни контакти... Едно ледовито въздушно течение се разходи из залата и погали бъбреците на магьосника, изваждайки го от размислите му...
-Какво!-вратата беше затворена, прозорците отдавна бяха заковани неотваряемо. Аритмантикът скочи, загърна се в тебеширено бялата си престилка и огледа стаята. След секунди погледът му се спря на две строшени стъкла, които осигуряваха свободен достъп на вятъра.
-Аз ще ви. Проклятие! Шмекеровскиииииии!-"Шмекероуски" както всъщност звучеше от устата на Лайденфрост името на байчото не даде признаци че се намира в подходяща епсилон-околност и Майнрих пусна още едно проклятие, като в изблик на безсилие го запрати към двете врабчета, които весело чирикаха, седнали на черчевето на избития прозорец.

_________________
Si vis pacem para bellum


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Oct 19, 2004 7:41 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Край обляната от слънце сграда на училището се появи фигурката на момиче, а пред него се носеше огромен сандък. Летеше на една педя от земята, а през едва затворения капак се подаваха крайчета на дрехи и наръфани страници на книги. Върху сандъка се беше разплул огромен котарак, а черното връхче на опашката му нервно потрепваше.

Нене крачеше покрай сградата на училището с унесена увереност на човек, наивно очакващ другите да му правят път. От двете страни на мургавото, ъгловато лице се спускаха черни лъскави плитки, завършващи с кървавочервени панделки. Носеше тъмносиня рокля, която обаче не успяваше да закрие обелените колене. Връзката на едната обувка беше развързана, но колкото и отчаяно да се мяташе при всяка следваща стъпка, не успяваше да привлече вниманието на момичето.

Когато стигнаха ъгъла на сградата внезапно се чу глух шум, сандъкът се спусна на земята и Нене се озова пред бай Колю.

- Ааааааа... – обяви развълнувано байчото на света, с което предизвика котарака да присвие злобно уши и да зафучи насреща му.
- ??? – отговори Нене, окръглила в недоумение тъмните си очи срещу него.
- Мани го тваааа – продължи да общува байчото, сочейки неистово към огромния сандък, стоварил се на крака му. Беше забравил, обаче, че носи в ръката си чук, който се стовари на капака на сандъка и едва не остави този свят с един котарак по-малко.

Нене извади втъкнатата в колана си пръчка и започна замислено да оглежда сандъка. В този миг болката най-после разреши на Колю да различи момичето пред него и пръчката в малката ръка с изгризани нокти го ужаси още повече. Но беше късно. Миг по-късно светът експлодира, сандъкът отскочи настрана и от него се посипаха смачкани дрехи и разкъсани книги. Котаракът изврещя гневно и избяга панически. Нене видимо се обезсърчи.
- Ай да му се не види, все не мога да го отработя това заклинание...

Обърна се към мястото, където до преди малко бе стоял Байчото, но той бе оценил тактиката на котарака (все пак животното си познаваше стопанката най-добре) и в момента се отдалечаваше накуцвайки и мърморейки под носа си. Нене сви безгрижно рамене, повъртя замислено пръчката в ръка, но накрая разумът успя да се наложи и момичето я втъкна отново в колана си. Започна да събира разпилените наоколо вещи и да ги тъпче безразборно в безпризорно зейналия насред пътеката сандък. След десетина минути се метна на капака и започkа да напъва изстрадалата ключалката, докато тя не се предаде и кротко щракна.

В следващите пет минути Нене кротко фиксираше сандъка. Накрая забрави какво точно иска да направи и мирно седна на него. Така и не чу приближаващите се иззад ъгъла стъпки. А сандъкът все така коварно стоеше насред пътеката, което неизбежно предизвика последвалите събития.

Професор Карбоника зави покрай ъгъла на училището, коляното й се вряза в ръба на сандъка, тя изпищя кратко и делово и се улови за пострадалото място. Извърна лице към стреснатото момиче и прехапа гневно устни.

- Да не сте решили да лагерувате тук, ъъъъ.... – запрехвърля една дълга поредица от имена през ума си, но правилното заглавие отказваше да се появи...
- Петрова... Ани Петрова.

Лицето на професор Карбоника просветна от задоволство...
- О, вие не бяхте ли дъщерята на ...
- Не съм – заяви механично Нене, изправи се и продължи да нарежда наизустената история. – Нямам баща... съвпадението в имената е случайно...
- Да, да, да .. – прекъсна я усмихнато Лития, сякаш, забравила за болката в коляното. – Разбира се... – огледа лицето на момичето, търсейки за пореден път прилика. – А защо днес? Учебната година я открихме вчера?
Изненадата плъзна по лицето на Нене.
- Вчера? Не е ли утре? – дръпна нервно едната си плитка. – Ама аз май ...
- В кой дом си, Петрова?
- Ами ... не зная в кой дом ще бъда тази година, професор.... ъъъ... професоре!
Сведе привидно притеснения си поглед надолу и започна да рови с обувка в прашната пътека. Внезапно вдигна глава и извика щастливо. – Сетих се!
Лития отскочи назад от този внезапен порив на въодушевление и едва не се удари отново в сандъка.
- Заклинанието... – сияеше Нене насреща й, махайки необуздано с пръчката, която междувременно отново бе измъкнала от колана си. След миг сандъкът рязко отскочи три педи нагоре, леко блъсна професора в гръб и се скри зад завоя.
- Простете професоре, аз... – Нене надзърна нервно зад ъгъла след отдалечаващия се сандък и се спусна след него.

Професор Карбоника сви рамене и продължи по пътя си. След малко се размина с един грамаден пъстър котарак, който се отърка в глезените й и отпраши да търси стопанката си.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Oct 20, 2004 7:37 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Дениагрин.... – мрънкаше си Нене под носа, докато, седнала на новото си легло, подритваше ритмично сандъка с върха на обувката си. – Що пък Дениагрин... Хубаво си беше в ... ъъъъ... в... Хилендар. И отборът беше добър...

Идеята за куидича се стрелна през ума й и от хаоса една мисъл се опита да привлече вниманието й. Сбърчи чело в опита си да я улови... Нещо липсваше... Нещо определено не беше наред. Огледа празната стая, но каквото и да липсваше... ами определено не беше там. Въздъхна и започна отново да подритва сандъка. Кога ли щяха да почнат тренировките? Обичаше да лети... да се рее унесено и накрая все пак да обира овациите, стиснала пърхащия снич в юмруче... Ето на, пак тази неуловима мисъл! Скочи от леглото и започна да се шляе из стаята.

- А къде ти е метлата? – попита внезапно заядлив глас зад нея. Обърна се и видя малко виолетово нещо да се кандилка неуверено върху омачканата завивка на леглото. Приближи се и нещото придоби крехките очертанията на момиченце, високо около една педя. С много намусено лице.
- Ти какво си? – полюбопитства Нене.
- ГАФ!
- Моля?
- Гневна алена фея – поясни недоволно нещото.
- Няма такива феи! – заяви самоуверено Нене.
- Те пък ще ми кажеш, че ме няма! Ако тук няма нещо, то това е метлата ти – тросна се Гневната алена фея.
- И освен това си виолетова!
- Това е дискриминация и аз... – започна да протестира Гневната алена фея, но в този миг забеляза коварно усмихнатата физиономия на котарака и изчезна. Пешо се метна напред и се преобърна. Ноктите му се закачиха в постелката и след миг на леглото имаше малък фучащ хаос от козина, одеало, нокти и гневно проблясващи очи. Нене рязко дръпна единия край на завивката, котаракът се изтърси от леглото и се скри под него.

Метлата.... наистина, метлата й не се виждаше никаква. Това несъмнено щеше да представлява проблем.

- И още как – чу се свадливият глас на ГАФ. Нене се извърна рязко и видя алената фея да се разхожда важно по капака на сандъка. – Обачеее... няма справедливост! – въздъхна театрално тя. – След малко проблемът ти...
Стъклото на прозореца избухна с трясък.
-... ще бъде решен. Е, донякъде...– продължи феята и изгледа със съжаление летящото недоразумение, мъкнещо нещо, подобно на метла. По-скоро приличаше на тлееща метла. Лицето на Нене помръкна.
- Това пиле някой трябва да го избави от мъките му – продължи да нарежда алената досада.
- Това е феникс, ако искаш да знаеш и принадлежи на майка ми.
Феята се затъркаля от смях по капака на сандъка, но бурната й радост в крайна сметка я катурна на земята, където Пешо, търпеливо дебнещ от известно време, бързо я затисна с лапа. Феята нададе уплашен вик и отново изчезна. Котаракът беше видимо разочарован.
- Дръж вонящата си гадинка на разстояние, ако обичаш – обади се ГАФ, сега пазейки равновесие върху обгорената дръжка на метлата. Изглеждаше вбесена. – И не ми разправяй такива смехории за пилето!
- Ама наистина е феникс.... обаче има някакво личностово разстройство... След всяко възкръсване се изживява като различно животно. Явно сега е сова, ама да не ти разправям колко проблеми създаде, когато се смяташе за петел и тормозеше съседските кокошки... така де... емоции, нежни чувства, вълнения... и в махалата непрекъснато миришеше на печено пиле. - тръсна метлата, за да изгони ГАФ и въздъхна тъжно. – Пак ще се купува нова метла.

В този миг през строшения прозорец влетя голяма сова, направи важно кръгче около момичето и кацна на сандъка. Нене измъкна окаченото писмо, просна се на леглото и зачете.

“Мило, Нене,

вчера ти приготвих метлата, за да ти я изпратя, но... имах много работа и забравих за нея. А нали знаеш, че Тошко се смята за сова... Ами.. искал е да помогне... Надявам се, че не му се сърдиш. Моля те, не го стресирай – знаеш, че е с крехка психика! Надявам се, че не е повредил метлата... Всъщност не се надявам – вероятно мисълта, че е поел отговорна задача ще го развълнува малко повече. Както и да е, утре ще ти купя нова метла и ще ти я изпратя.

Целувки
Мама

P.S. И да внимаваш в час!
И да си учиш уроците!
Моля ти се, маме, да се обличаш топло!
И да слушаш преподавателите!”

Нене въздъхна и извади от сандъка пергамент, мастилница и едно омачкано перо. Мастилницата беше празна, а обилните тъмносини петна по някои дрехи свидетелстваха с укор, че това съвсем до скоро не е било така. Нене разтършува до дъното на сандъка и намери нов пълнител. Изля мастилото, затръшна капака на сандъка и започна да пише!

“Мила, мамо,

НЕ УТРЕ – ВЕДНАГА!

Целувки,
Нене

P.S. Да, мамо!”

Завърза писмото на крачето на совата и проследи с поглед полета й навън. Тошко я погледна с укор, недоволен от това, че са пренебрегнали услугите му и също изчезна през прозореца.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Oct 23, 2004 4:20 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Първата вечер в НИИЧАВО, огънят гори в камината на моя нов дом (поне за следващата учебна година) Лемурия. Общата стая е огромна ( както всичко в това училище). Освен камината съдържа още доста предмети, най важните от които десетина разпръснати безразборно маси със по двадесетина стола всяка. Стените са пълни с картини на всякакви чудати създания ( като се почне от еднорози, през таласъми, та до самодиви). Стоя сам в общата стая само с още няколко момчета, унесени в обсъждания кой кога колко безпаметно се отрязал, преклонил глава пред хилядостраничната книга " В дебрите на тъмната магия " - която бях захванал да чета преди два дена. Не се лъжете от заглавието, тази книга е ученическо издание, и съдържа повече информация как да се предпазим от дадена черна магия, отколкото изучаване на такива. Всички останали от дома или спяха, или бяха излезли някъде незнайно къде. Първоначалната ми еуфория беше стихнала след като видях, че и тук, както и в нормалния мъгълски свят ще намеря изключително малко истински приятели... Часът вече клонеше към 10 и 30 затова реших да приключа с книгата и да си легна вече... Все пак утре в 8:30 започваше първия ми час - Защита срещу черните изкуства...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Oct 23, 2004 7:13 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
... вятърът вие в ушите ми ... ушещам ледения му полъх с всяка частица от тялото си ... чувството е ужасно... Навсякъде около мен ... дървета, клатят се до земята от полуделия вятър... сам съм .. самичък, изоставен от целия свят на произвола на сътбата. Чувам вълчи вой... Усещам очи, приковали ме болезнено с поглед... Обръщам се... Самотна фигура облечена в дълга до земята мантия, която се поклаща учудващо леко, като се има предвид силата на вятъра... Пълнолунието усилва чувството за нереалност... Усещам фигурата да ме вика, не с глас, а с воля ... Незнам дали ще издържа ... на края на силите съм си...

... Събуждам се, вече е сутрин, 7:40. имам време да се наглася за училище ... обличам се и отивам в столовата. Закуската вече е сервирана - палачинки с прясно мляко. Закусвам и се отправям към класната си стая за да надникна в дебрите на черните изкуства...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Oct 24, 2004 1:54 am 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
- Оуу, Нене! - стресна я глас зад гърба й. - Докараха кренвиршите...
Тя се обърна и фиксира младеж на нейните години, който сладострастно беше повдигнал лявата си вежда.
- Ъъъ - пробва тя.
- Куче-касичка? - предположи той.
- Ъ? - Нене съвсем се смути.
- Кучета и котки може, а прасета не може! - възмути се младежът. Нене се ядоса:
- Това е котарак! А ти кой си?
- Драгостин дин Теи, ама ми викат Драго или Драко. Понякога и Драка.
- Ъъ, приятно ми е - смутолеви Нене.
- Аз съм гей - гордо обяви Драго - Искаш ли да видиш магическата ми... пръчка?
- Мммай не - опита се да откаже тактично момичето.
- Добре - примири се Драго - някой друг път тогава.
После я дръпна за плитката и изчезна в коридора, смеейки се гръмогласно. Нене поклати объркано глава.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Oct 24, 2004 2:27 am 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
(в същия момент, в преподавателското кьоше)

- Казвам ви - намилаше Петров над кафето - такова чудо не съм виждал през живота си. Направо ме жегна под лъжичката...
- Е па хубава работа - включи и Хаджикарапопдървеняшка - Е нали си магьосник, ще се оправиш.
- И си викам.. - Петров рязко смени посоката - Е как бре, Савета, това да не е манна небесна, да не е за всеки ден?
- А тоя хубостник чий е? - новият глас накара присъстващите да се обърнат.

Владимир Ависионович любезно се усмихваше с онази си усмивка, но пръстите му стискаха ухото на хлапака подобно менгеме. Настъпи гробно мълчание.
- Ничий? - попита руснакът.
- Не. Защо?
- Всеки трябва да си има дом - вметна Лития - Петров май има празно място.
- Е аз да не съм благотворително дружество - намуси се замдиректорът.
- Развращава младежта - осведоми ги Распутин.
- Нема що...
- Хайде сега, млади хора, случва се.. - поде Петров.
- На педагогически съвет! - включи се Савета.
- ..моралът не е като по времето на Републиката.. А ти..
- Драгостин.
- ..Драгостинчо, мойто момче, по-спокойничко..
- Ама...
- ..хайде, Том Сойер, коя група си?
- Ами...
- ..коя паралелка?
- Ами...
- ..добре де, кажи поне нещо, с коя буква започва "ами"?
- Ъ-ъ-ъ..
- Е хайде, де! Няма цял ден да си губя времето с тебе - кипна накрая Петров - Лекции ме чакат, какво си се зачекнал, с ченгел да ти вадя думите от устата! А...

Доцентът свали очилата и ги забърса.
- Бе Драго, това ти ли си? Кога си се подстригал? Не можах да те позная. От мойте си е - обясни с въздишка Петров - Пак ли повтаряш, бе хаймана?

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 22 posts ] 

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group