All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 12 posts ] 
Author Message
 Post subject: [Хари Потър]Кръчмата "Самодивският извор" - Пазара
PostPosted: Fri Sep 10, 2004 2:21 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
И Българските магьосници, също както и Английските трябва да имат своя търговска улица - "Караконджулски долчинки". Входът за тази скрита от очите на обикновените мъгъли улица, както всеки магьосник знае е през също така скритата от обикновени очи кръчма "Самодивския Извор". Обикновена запустяла къща от краен Софийски квартал (през погледа на обикновен мъгъл), за магьосниците тя представлява внушителна постройка от мрамор извисяваща се на 2 етажа - единия е зает от търговската част на кръчмата, а на другия се намират стаи за посетителите, решили да преспят тук...Залата е голяма около 30 на 10 м.Търговската зала е обзаведена с красиво орнаментирани големи правоъгълни дървени маси и с по 12 стола всяка, както и няколко по-малки. Бара, зад който стои вечно осмихнатия едноок барман Генади Страшников, е еразположен в дъното на залата,вдясно от стъпалата (гледна точка на влизащ в помещението), водещи към втория етаж. На дясната стена е изградена огромна камина, окрасена с змееви люспи. Цялата стена е окрасена с препарирани глави на мечки, елени и други животни. В ляво от стапалата се намира и входа към улица "Караконджулските Долчинки" - улица, на която всеки един магьосник може да намери всичко, от което се нуждае, срещу посочена сума разбирасе.




Това бяха моите първи впечатления, когато моя приятел, Калоян Змеев(магът донесъл писмото от училището за магия и вълшебства) ме заведе в кръчмата с целта да се подготвя за първата учебна година...


В момента е 14:15 часа на 10 Септември. Денят е облачен, като подухва и лек ветрец. Слънцето се показва от време на време, но не и достатъчно, за да затопли студения ден. Калоян спира колата и двамата слизаме. Аз съм облечен в стари черни си дънки и син суичър, а Калоян (среден на ръст - 175см, с кестенява коса и тъмни очи.Лицето му излъчва интилигентност и доверие.) е облечен в сини дънки, и дълго яке с качулка, което прилича повече на шлифер.
- Стилиане, ето, най-после пристигнахме на мястото, което ти казах. Нека влезем и да пийнем по нещо, че гърлото ми пресъхна.
- Къде, тук единственото нещо, което наподобява кръчма е някаво магазинче, при това го видяхме на 100 метра по-нагоре.
- Оф, ама колко съм заплеснат. Разбира се че няма да го видиш. То е омагьосано. Ела да влезем пак в колата.
Влизаме в колата. Калоян изважда някаква пръчка от якето си.
- Овиус Мета. Сега, Стилиане, виждаш ли за какво ти говорих.
гледката,която се откри пред мен, ме остави без дъх. На мястото на старата порутена къщурка има прекрасен мраморен палат.
- Та както казах, това е "Самодивският Извор".Да влизаме!
- Добре!
Влизаме вътре и се отправяме директно към бара.
- Генади, кво става бе, човечее, от кога не сме се виждали с теб... Сякаш минаха векове... - са първите думи на Калоян, щом се настаняваме на столовете поставени до бар-плота.
- Калояне, ти ли си, багабонтин с багабонтин?!Последния път като те видях още имаше жълто под устата. Кога беше преди 5 или 6 години... Тогава май беше на 19 и тъкмо беше завършил училище, нали така???
- Брей, как лети времето само...Как я караш, като гледам кръчмата си все същата...
- Ами кво да ти кажа.последните години не се е случило нищо интересно. Откакто оня змей ми извади лявото око не съм излизал от тази кочина... при теб как върви?
- При мене също няма нищо - в момента работя за едни мъгъли като програмист. Но чакай, аз малко се поувлякох и забравих да ти представя истинската причина, да съм тук. Генади, това е Стилиан Боримечков , Стилиане - Генади Страшников, стар познайник.
- Приятно ми е господин Страшников.
- И на мен, Стилианчо.
- Съветат на училището ме назначи, да подготвя Стилиан за новата учебна година. И ето ни тук.
- Значи не си потомствен магьосник? Надявам се да ти е интересно, сега когато пред очите ти се разкриав един нов свят.
- Направо е невероятно. Но все пак, г-н Страшников, бих искал да си поръчам една кола. Бати Калояне, ти какво ще пиеш?
- За мене 50 мл самодивско мляко и една кола.
- Ей, само пиянстваш. Калояне, ама не си се променил изобщо. Същия си както те помня.
Бармана изпълнява поръчката ни. Калоян взима двете питиета, плаща ги и се отправяме към най близката маса.Сядаме и мълчаливо започваме да си пием пиенето.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Sep 11, 2004 11:32 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Днес колата ми се стори необичайно вкусна...
- Калояне, все пак по каква причина ме доведе в тази кръчма... Нали каза, че трябва да си нябавя пособията, нужни ми за училище...
- Именно затова сме тук. Тази кръчма е входът към най-голямата магическа улица на Балканите - "Караконджулските Долчинки". На нея ние ще намерим всички пособия, които са ти нужни...Пък може и да се запознаеш с някой твой съученик, който също е дошъл да напазарува...
- А дали приемат мъгълски пари, защото с други не разполагам?!
- Не се притеснявай, първо ще отскочим до БМБ(Балканска Магьосническа Банка) и ще обменим твите пари в магьоснически такива.
- Добре, а какво чакаме още?
- Абе, да ти кажа, малко ми се замая главата от това самодивско мляко... Винаги съм обичал, когато дойда в Самодивският Извор, да сръбна едно, но и до сега не съм свикнал и след това винаги ми се замайва главата... Ей сега ще изпия едно Хапче-Махмурлукче и ще ми мине...
При което изважда от "якето" си кафеникаво хапче, под формата на капсула...
- Уау, в магьосническия свят постоянно научавам нови и нови неща, които са малко или много странни.Направо е супер!!!
- Още нищо не си видял, малки ми Стилиане! Вярвай ми от това, което ще видиш след минутка и на мен всеки път ми спира дъха...
След този кратък разговор, аз се изправих , взех празните чаши и шишето, и ги занесох на Генади Страшников. Всъщност незнам защо точно страшников му е фамилията...
по симпатичен и усмихнат човек просто не съм виждал.
- Значи за първи път се докосваш до магията, младежо.
- Ами, ако това може да се нарече докосване, да... Но да ти кажа направо не издържах вече в този сив и скучен мъгълски свят... Тук е страхотно и се радвам, че съм избран и повикан да уча в Магическото Училище... Когато казах на мама и н атати, че съм решил да замина и да уча магически изкуства, те не бяха много съгласни... но добре, че Калоян беше наблизо.;..обясни им какво бъдеще се очертава за мен с такава диплома...пък и малко с магийка явно си послужи, но накрая нашите се съгласиха... и ето ме тук, пред вратата на най-голямата Магьосническа улица на Балканите...
- Да, помня, как когато бях малък и моето сърце щеше да изфръкне от вълнение... Е, успех през тази твоя първа учебна година...
- Благодаря и приятен ден...
Отвърнах на поздрава на едноокия барман и се запътих към Калоян, който ме чакаше до стълбището...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Sep 15, 2004 9:27 am 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Малко след като двамата слязоха по стълбите, се озоваха на огрян от ярко слънце заден двор /квадрат, 60-тина квадратни метра/. Явно тук не важеше същия климат. Покрит с ниско окосена трева свършваща при няколкото лехички със странни растения пълзящи по мраморните стени с фризове обграждащи двора. А една рижава дворна котка тъкмо правеше "онова с лехата". Няколкото незаети за сега масички и столчета от ковано желязо боядисани в бяло и пръснати под рекламни чадърчета, създаваха приятна атмосфера за по питие на чист въздух. Романтиката се подсилваше и от ромона на малък водопад стичащ се по фризовете на една от стените. Тук таме фризовете и фигурите се местеха и променяха неуловимо. Насред това великолепие имаше алея покрита със ситни бели камъчета, тръгваща от кръчмата и свършваща пред недовършена рамка на порта. През нея се виждаше някакъв пазар, но всичко беше мъгляво и насечено като на стар чернобял филм. Отстрани около портата бяха струпани хаотично и мърляво парчета от тухли, 1/2 торба цимент, купчина от мраморни плочи служещи за поставка на сериозно количество празни шишета от бира и един препълнен пепелник...
И последния път - помисли си Калоян, си седяха почти същите неща. Само шишетата от бири бяха по-малко.
Калоян прекрачи през портала, който стана на вълнички, а момчето смело го последва...

Малко след като двамата слязоха към двора от предната врата влезе Колю. Запъти се целенасочено към бара като копието на съдбата в полет, а през това време Генади с отработен жест извади една специална и много издръжлива на всичко чаша и наля нещо изкрящо и с дъх на плодове в нея. Колю го гаврътна на екс и с просълзени очи сподели:
- Гхххааа... Ехх, Генаа, майстор си и тва си е. Грях е да се хабят ябълките по какъвто и да е друг начин. Намерих на тънкана малко магьоснически пясък от оня белия, по-добре става с него вместо с теракол та идвам да довърша портата.
- Хехе, подсмихна се Генади попритворил единственото си око присмехулно - кога се изтъркаля и този век... извади една бира и я подаде... Мини после отзад в избата да ти покажа нещо... Ей ся ми го докараха внуците на Гърга.
- Че той жив ли бил още. Тц Тц... е ще мина значи - но първо работата. Че ме чака да опъвам и озвучителната уредба за откриването утре. Простотии ей.
И нахлупил каскета с устрем напред и биричка в ръка байчото се понесе към нищо неподозиращата порта.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Last edited by Xellos on Wed Sep 29, 2004 10:15 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Sep 18, 2004 5:24 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Чуството беше... незнам... странно може би... всякаш преминаваш през вода... но без да се намокриш!Но......
Мислите ми бяха прекъснати от това, което се откри пред погледа ми... Сякаш не съм в България... е единственото, за което успявам да мисля... преди да започна да забравям да дишам...
- Боже, Стилиане, всеки път когато стъпя от тази страна на вратата ме обвзема чувство на дългоочаквано завръщане... На тази улица съм израстнал...Е, малко по-надолу, но все пак...Ех, колко отдавна не съм стъпвал тук...Стилиане, ти да не си глътна езика, бре, човек?!
- Аз...ъъъъ...такова......Уау!!! Т..т....толк...овв...ва е к..крас...иво!!!
- Наистина, Стилиане, това е улица Караконджулските Долчинки... Добре дошъл в света на магьосниците...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Sep 24, 2004 8:58 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Сградата просто е невероятно огромна. Двамата с Калоян преминахме през малък площад, след което се оказахме пред тази .... грамада...
- Добър ден! Заповядайте в Българската Магьосническа Банка - поздравява ни любезно средновисок магьосник, облечен в странна... хм ... е не чак толкова странна, с поглед на това, че всички са облечени в подобни, мантия, завършваща с качулка...
- Добър ден господине.... - намирам сили да откъсна поглед от постройката и учтиво отвръщам на поздрава на симпатичния, поне от пръв погелед, магьосник.
- Явно сте за първи път на улица "Караконджулските Долчинки", малки господине... Прекрасна е, нали...
- Забележителна е!!!
- Но хайде, Стилиане, нямаме цял ден на разположение... Трябва да пазаруваме...
- Е, довиждане, магьоснико, и приятен ден!
Отвътре сградата изглежда поне два пъти по-голяма, отколкото отвън... Колони, дебели колкото обиколката на ръцете на поне десетина едри мъже се губят високо в марчния таван. Или, не, това не е тавана... Това представлява нощното небе...Но... вън е ден!
- Това, Стилиане, е нещо като прозорец навън към вселената... Таванът е направен така, че да проектира реалния космос с всички обекти, дори и най-миниятюрните. - Проследява погледа ми Калоян и обяснява това явление, докато стигаме до първата каса.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Sep 25, 2004 1:00 am 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Така заблеян, Стилиан без да иска се блъсна в дребна, безобидна на вид женица.
-Опа... Извинявайте!- смутолеви той.
-А, нищо, нищо...-отвърна разсеяно лелката.
-Добър ден, професор Хаджикарапопдървеняшка!-поздрави учтиво Калоян.
-Здрасти.- отвърна все така безхаберно жената.- Скоро не съм те виждала насам. Не са те окошарвали, надявам се?
Калоян се изхили нервно.
-Ъъъ... Не, слава Богу... А, да Ви представя Стилиан...
-Надявам се не е по обменна програма?-стрелна го с поглед Хаджикарапопдървеняшка.
-Не, не. От редовните е. Държавна поръчка.
-Чудесно.-отсече тя и се обърна към новия ученик- Надявам се да ти хареса нашето училище...
В този миг се появи служител, облечен в същите церемониални, доста демодирани дрехи и я повика при директора на банката.
-Айде, ще се видим на Първия Учебен ден...
-Довиждане!-казаха в един глас Калоян и Стилиан.
-Е, това беше директорката, Стилиане...
-Винаги ли е такава?
-Не, сега май нещо не беше на кеф. Обикновено се застоява и не можеш да вземеш думата от нея.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Sep 25, 2004 4:54 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
- Хм, май няма да скучея в това училище... Но, я ми кажи правилно ли съм разбрал, че Караконджулските долчинки е единствената търговска магическа улица в България?! - от отговора на този въпрос зависи много голяма част от това, което замислих, а именно, среща с мои бъдещи съученици... Все пак сме десети Септември... Повечето хора са тръгнали да се подготвят за новата учебна година...
- Разбирасе, иначе нямаше да е толкова добре направена. Но, понеже е единствена, е направена така, че да е гордостта на Българските магьосници... Знаеш ли, легенди се носят за тази улица... Но, за това по-късно... - при което се обръща към вече губещия търпение млад магьосник на първата каса...
- Какъв е курсът на мъгълските левове към магически пари???
- Стандартния - лев за галеон...
- Добре, един момент, да видим... с колко лева разполагам, м... да ... дайте ми 500 галеона и да се надяваме, че ще ни стигнат... 450... 495 ... Аха, ето петстотин лева. Ще може ли парите да се въведат на сметка на името на Стилиан Боримечков... Стилиане, ела тук за момент...
- Разбирасе, това е вашата МагКарта с нея можете да пазарувате на територията на целия свят без проблем... Парите автоматично ще се превеждат от вашата, към другите сметки... - и ми подаде нещо, метално... което... всякаш... ме подуши... забога... та то мърда...
- Извинете, тази МагКарта шава!?
- Явно сте мъгъл... Разбирасе, че ще шава... Та нали трябва да ви разпознае и да ви запомни... Това е защита последен писък на съвременната магия... Карта, която запомня собственика си и така само той може да я използва...
- Уау, е на т'ва му викам яка кред... такова МагКарта...
На излизане от банката ми се сещам да попитам Калоян за нещо..
- Калояне, щом това е единствената търговска улица в българия, значи тук, сред цялата тази тълпа (Улицата направо се пръска по шевовете от хора, но странното е, че където и да отида, около мен има горе долу... даже с точност един метър без, хора, и дори да се запътя към някой, който се движи срещу мен, когато стигна на 1 метър от него, той се отклонява, но без да прави никакви различни движения... Така, че с изключение на Калоян, никой друг не припарваше на по-малко от един метър от мен...) има много мои съученици, които, също както мен са тръгнали да се подготвят за първия учебен ден, нали?
- Разбира се и сигурно ще срещнем както твои бъдещи съученици, така и някой твой бъдещ учител, както преди малко срещнахме и директорката на НИИЧАВО.
- Супер, значи не ми остава нищо друго, освен да се оглеждам за някой на моята възраст! Но имам и още един въпрос... Защо когато се опитам да достигна до някой, който върви срещу мен да кажем, когато стигна на един метър от него той се отклонява?
- Това също е една от последните разработки на МагХакерите. Това позволява,независимо колко хора има на дадена улица, разминаването да става лесно и бързо... Този ефект се получава чрез изкривяване, или по-точно разширяване на пространството. Абе по-просто казано, когато човек се окаже на един метър от теб, пространството се разпъва с 1 метър за да се разминете, и после си връща първоначалния размер. Разбираш ли...
- Абе.... трябва ми малко време да го усмисля, обаче схванах за какво става дума... А как ти се доблицжаваш до мен??? Не важи ли това и за теб..
- Изкривяването е направено така, че ако двамата пожелаят да се доближат, да си поприказват или нещо друго, то не се разширява а ги допуска по-близо...
И както си говорим неусетно стигаме до магазина за магически пръчки! Където стар, прегърбен от годините старец ни поздравява...
- Добър ден! Калоян Змеев, ако не ме лъже паметта!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Oct 02, 2004 9:25 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Петров прибра плоското шише във вътрешния джоб на сакото и с уверена стъпка се запъти към близката кръчма. Добре, че баба Корлеоне ползваше все плоски - още от времето на сухия режим насам. "За всеки случай, да...", казваше.

Съветите винаги го изнервяваха, и нямаше да откаже да дръпне две бързи лимонади преди вечеря. Тъкмо вече посегна към вратата, когато тя се отвори. Със замах.
- Ей! - намръщи се Петров, поставяйки веднага ръка на.. сърцето - Коле, бре! По-леко.
- 'Звиняй - предъвка байчото на висок глас - За по ракийка а?
- Лимонада! - пресече даскалът и добави под сурдинка - Не пред децата де.
- Ааааа... Ясно. Да. А туй кво е?

Фокусираше право издутия джоб.
- А, какво.. Инфаркт щеше да ми докараш, какво..
- Да бе - подхили се Колю.
- Добре де, ела да те черпя една. Таман да видим утре какво ще правим. Че пак ми натресоха фойерверките, мистичните мъгли и всички тия глупости. Били много автентични, викат, само дето автентични не е същото като антични..

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 04, 2004 11:05 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Ох, а аз още не съм успял да измажа пораженията по фасадата от миналогодишните ти опити с фойерверките. Дай тамън да слезем долу в бърлогата на Генади. Спомена че са му докарали нова апаратура - с блясък в очите го поведе байчото по едни странични стълби към хладното мазе.
- Искаш да кажеш нов казан за дестилация ли?
- Да де да, същото, ама нали знаеш отатък границата какви чудесии правят с всичко спиртно. Мноого спортен дух имат. Вика Гената - внуците на Гърга го докарали баш. Специална доставка.
- Олелеле - въздъхна Петров - само Лития да не научи че живи ще ни одере.
- Още помна оня варел нафта дет пресушиха мамицата им сръбска - с лека завист промълви Колю.
- Майка ти как е бе, Коле. Не и завиждам ся с тия келеши да чисти след тех. Да предадеш мноо поздрави на кака Сиика кат се прибереш.
- Епа, добре си е женицата, ся малко на нивата отиде. Да бере чушки, че есен иде. Трее се приготвя мерудииката.

(Описание - мазе - казан - тест - ... и излазване някак обратно с песен на уста и никаква мисъл за терора на следващия ден)


То сега с началото на учебната тая тема май трявба да я заключим

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Oct 17, 2004 1:16 am 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
- Ъъъъ, доб... добър ден.
Калоян започна нервно да пристъпва от крак на крак и да оправя качулката на мантията си...
- Добър ден, господине... - поздравих възрастния човек аз... - дошли сме двамата с моя приятел, Калоян , за да си потърся подходяща магическа пръчка...
- Е, че за какво друго бихте дошли при стария Христо или както твоя "приятел" ме нарича Ристо Гърбушков.
При тези думи стареца погледна толкова яростно Калоян, че все едно искри прихвръкнака между тях!
- Е, дано не си като твоя "приятел"... Три пръчки е сменил от както е започнал да върви по пътя на магията...
Думите са съпроводени от същия злобен поглед.
- Е, то, мм... не беше по мо вина... Те, сами....
- Оооо, Калояне, защо не престанеш с твоите , как да кажа , измислени, не направо постни управдания!!!
- Но наистина, сигурно бяха стотици , а аз съвсем сам ...
- Казах стига!!!
Този път от погледа му настръхнах целия... Изведнъж през застоялия въздух мина леден полъх... Всичко свърши толкова рязко, колкото и започна.
- Д...да се върнем на темата за магическата ми пръчка. Ще се намери ли подходяща за мен???
- Всъщност пръчката сама намира своя притежател... Влез и ще разбереш за какво ти говоря!
Още щом влязох, разбрах какво искаше да каже дядо Христо... Точно срещу мен чекмеджето се отваря с трясък и от него излиза най-красивия предмет, който някога съм виждал - не, да го нарека ПРЪЧКА е все едно да нарека деня нощ, морето-суша, слънцето-планета... Толкова прекрасно и съразмерно изваян е този ... жезъл би му подхождало повече... С дължината си от около 40 см този "жезъл" с цвят на ноща изглежда неземен, неестествено перфектен в този "мизерен" свят...
За част от секундата Магическата ми Пръчка се озовава в ръкатами... Думите сами се изнизават от устата ми и аз ги чувам като в мъгла...
Лъч светлина, излизащ от магическата ми пръчка,привлича вниманието ми... Усещам силната ръка на някой да ме хваща... Тъмнина... Навсякъде около мен... Само аз и магическата ми пръчка...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Oct 21, 2004 10:42 pm 
Шопландски боец
User avatar

Joined: Tue Jun 01, 2004 9:55 pm
Posts: 2397
Location: In-a-bun On-a-stick
В същото време, в кръчмата:
Вратата влетя навътре, изритана мощно от крак № 53 <sup>1</sup>/ <sub>2</sub>. Нещо мечеподобно се намъкна вътре, отърквайки се пътем в касата на вратата, в резултат на което последната видимо се разшири, но за сметка на това се сдоби с около 200 - 300 грама козина. Генади, който значително отстъпваше на това нещо по размери, изпищя и посегна под бара за куидичовата бухалка, която държеше там за спешни случаи. Тъй като фигурата не му обръщаше никакво внимание, Генади смело (но безшумно, все пак) се промъкна зад нея, замахна също толкова смело (но все пак достатъчно внимателно, че да не повреди препарираният трикрак шаран на стената точно зад себе си) и тресна по главата пред себе си колкото му държаха силите. Нещо изпука и кожената папаха изведнъж се килна напред. Фигурата се обърна и, виждайки, че нищо не вижда пред себе си, Генади се прости с този свят, както и с два други, които му бяха особено скъпи. Изведнъж нейде изпод папахата нещо се размърда - при внимателно вглеждане би могло да се забележи, че са вежди, но Генади не беше в подходящото настроение за това - и се чу глас свише (от два метра и половина височина, за да сме по-точни):
- диди мадлоба! чеми папаха патара - последва мълчание, а след него рев, наподобяващ агонизиращия рев на умиращ от бронхит трицератопс. Генади, който тъкмо бе решил, че нещата може и да се оправят, без да намери време дори да преглътне, отново започна упражнението по прощаването с всичко скъпо. - генадишвили-джан!! ес ламазия!!! Эх, пакх забхрравил, чэ нэ ховорри картвели... Пхррэкхррасно сэ ррадва види тэ!!! Ти - голям джан на мой бубу!! Той винагхи кхазвал "Гхенади-джан - диди джигит!!!"... э-э-э... гхолям джигит!!! Аз пхррэкррасно сэ ррадва види тэ!!! Ти сервира ощэ хачапури!? Бубу винагхи казвал "Гхенади-джан - диди майсторр на хачапури!!! Най-диди в вес мир!!"!! Ти мэнэ сэрвира, да!? С чихиртму, да? - лакът, напомнящ по мекота и изящество на корубата на костенурка-екстремист, любовно сръга Генади в ребрата. - А ти мэнэ сипэш и Кинздмараули, а? Понэ чашка, а?
В това време вратата се отвори отново, но този път по-културно, и в кръчмата влезе Бай Колю, който си мърмореше под носа нещо като "Проклети хлапетии, навсякъде ровят, никъде да не си остави човек барем един казан, отървия нема, ейй, к`ви се навъдиха напследъка, па едно време какви имаше, еехх...". Осъзнавайки, че в кръчмата е малко по-тъмно от обикновеното, байчето изненадано се огледа наоколо си. Като видя мечкоподобното нещо, бръкна в големия преден джоб на комбинезона, измъкна нещо зловещо и започна да си мърмори под носа свещената мечкоубийствена мантра "Тесатибамамата, тиба, твоамръсна, тиба". След две крачки обаче се спря, погледна учудено и каза:
- Я! Звядчо, ти ли си бре, мушмурок? Ай пусни чиляко!
Звиад се обърна (при което без да иска халоса с Генади препарирания тревносин василиско-змей), видя кой му говори и падна ничком, биейки чело в земята като ревностен мюсюлманин по време на молитва.

_________________
Какое-либо совпадение с реальными лицами, местами или событиями меня ниибет!

Все беды в России - от того, что Ленин не по фен-шую лежит.

Dostoevsky FM - това не е радио, това са инициали!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Oct 31, 2004 8:19 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Събуждам се от гласа на Калоян.
- Стилиане, какво ти стана бре човече. Защо припадна... От къде научи това заклинание???
- Ами, уф, никога досега не го бях чувал. Незнам, просто думите сами се изнизаха от устата ми...
- Хм, интересно... Тази пръчка ми е от много отдавна... Всъщност с нея започнах да се занимавам. Сега ще ви разкажа историята на тази пръчка - Още преди около 40 години, тъкмо след моето завършване, след купона по този случей, на връщане към нас реших да намина през кръчмата, ей така да сръбнем по едно с моя приятел Генчо - тогава кръчмар беше дядото на Генади - Стоян - та обърнахме ний двамата с генади метлите си и "отметохме" към Самодивския Извор...
Обаче тази вечер, освен обикновената компания на магьосници, които са решили да опитат някой от страхотните питиета на дедо Сто'ен в кръчмата имаше и един доста необикновен мъж на видима възраст от около 40 години. Странността обаче не се изразяваше с нищо - тя по скоро се усещаше чрез скритите ни сетива...
Още от вратата бях сигурен, че ще се случи нещо с огромно значение тази вечер. Отначало всичко си течеше както обикновено, но щом понечихме да си тръгнем странника се изправи, приближи се с бавни тежки стъпки и точно когато се размина с мен ми каза "Ела" - разбирате ли, просто ела - след което се качи на втория етаж ... Последвах го разбира се... И когато се качих и влязохме в наетата от него стая той започна по същия странен начин : просто каза "очаквах те " и добави "Седни". Не намерих думи, с които да му отговоря, затова просто седнах .
" Трябва да поговорим за твоето бъдеще" започна отново странника. Говореше със странен акцент, от който направо ме побиваха тръпки.
" Христо, твоето бъдеще е предначертано. Още следващата седмица, продавачът на магически пръчки , Григор , ще ти предложи работа и ти ще приемеш! Григор вече е стар майстор - на повече от 85 е, така, че скоро след като започнеш работата при него, той ще почине и ще ти завещае магазина. Така ти ще станеш новия майстор-продавач на магически пръчки. В нощта на смъртта на Григор ще получиш видение, което ще те напъти, и така ти ще създадеш първата си самостоятелна магическа пръчка. Тази пръчка е отредена за велик човек, Христо, така че създай пръчката с цялата си дарба на магьосник и влей в нея част от теб. Тя ще е е олицетворение на твоята същност... " След което просто се озовах отвън, до метлата ми!!! Всякаш нищо не е станало... Помислих си ... хм ... май прекалих с пиенето тази вечер, и виж кви пиянски халюцинации са ме хванали... Но всичко стана точно така, както предсказа странника... Григор ме нае, почина, завеща ми магазинчето си и същата нощ аз създадох тази пръчка, Стилиане, Пръчката, която държиш в дясната си ръка, олицетворение на мен самия ... Тя е твоя... Уникална... никъде дръгаде няма магическа пръчка с такива възможности ... защото привидението ме напътстваше през цялото време... Но ПОМНИ ... Тази пръчка е голяма отговорност... на твоите плещи пада тежък товар .... Надявам се да издържиш....

Шлушах като замаян.... описаните от дядо Христо картини оживяваха в главата ми... все едно бях там с него по време на разказа му... Разбрах всичко... нещо голямо ще се случи И АЗ ЩЕ СЪМ ЗАМЕСЕН В НЕГО!!!!!!!!!!!


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 12 posts ] 

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group