All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 97 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3, 4
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Thu Dec 02, 2004 4:10 pm 
Emeritus
User avatar

Joined: Tue Oct 21, 2003 11:45 am
Posts: 8767
Location: София
-Господин Теи?
-Да...
-Какво точно беше това?
-Ами, аз...не исках.
-Щеше да е цяло чудо, ако при въпиющата ви липса на знания сте искали нещо и то е станало. За толкова десетилетия преподавателска дейност-Лайденфрост направи пауза, за да се отдръпне от рамката на вратата, оставяйки катрана да капе по пода-вие сте най-некадърният, не всъщност втория по некадърност човек, на който съм преподавал. Първият редовно прави опити да ми се качва на главата, защото бях милостив към него, грешка, която няма да да допусна спрямо ваша милост. Имате пет секунди да дадете разумно обяснение!
В уплашения мозък на Драго се прокрадна спасителната идея да насочи деструктивната сила на аритмантика към някой друг, с надеждата да се отърве по-лесно.
-Ама..пръчката дори не беше моя.
-А чия е?
-Моя си е!-със свръхестествена бързина Кирето се хвана за любимата си пръчка, която раздвоена и несигурна в чии ръце се намира, блъвна още едно кълбо, което Лайденфрост в духа на лекцията своевременно успя да транслира по произволен вектор извън аудиторията. Ден по-късно в 'Аркана Медитеранеа' щеше да се появи статия за зверското поругаване на уникален френски гоблен на 7 века, извършено от неизвестни вандали с кофа катран.
-Така, двойка идиоти такива, ще ми обясните ли, в името на Основната Теорема на Аритмантиката, какво става тука?
-Он ми зема пръчката!
-А ти с пръчката си тук, защото...
-Он каж'а че имам час тука.
-Почти е познал. При добър късмет ще имаш тук час след 5 години. Марш!
-Ама, немам ли час тука?
-Не! Марш!- по-слаб вариант на заклинанието, изпратило имповете в министерството, изхвърли Кирето от залата и затвори вратата след него.
-Така, след като се справихме с този дребен проблем, ако няма възражения, ще започнем учебния процес. Нали няма възражения?
Натъртването на 'няма' подсказваше, че въпросът е реторичен, но въпреки това една ръка се повдигна.
-Да?!
-Вие току що лишихте ученик от правото му да получи знание. Това е формално нарушение на правилника на училището.
-И къде го пише, госпожице хммм...-Лайденфрост се опита да си спомни дали е имал нахална ученичка с дръпнати очи миналата година, но не успя.
-Уруми. Пише го в глава втора, член 23.
-А, сетих се, вие сте онази...с топките!
-С какво?
-С топките, няма значение. Та значи казвате, извършил съм формално нарушение на правилника?
-Да, това значи ли, че не знаете правилника, или че сте го направили нарочно?
Майнрих я изгледа от глава до пети формулирайки в главата си задачата за курсовата й работа.
-Значи, че не се занимавам с правилници, но след като толкова много държите на правото на обучение, моля вкарайте онова хлапе обратно.
Аритмантикът направи кратка пауза, докато Уруми въвеждаше разплаканият Киро обратно и продължи:
-Тъй като казват, било време за реформи, тази година за първи път съм решил да дам курсови работи. Това да не ви притеснява, средните оценки ще са почти същите, като други години.
-А именно?
-Според статистиката, драга г-це Уруми, между пи върху две и е. Та, до къде бях стигнал с курсовите...А, да, макар да е първият час за годината, ще раздам на най-амбициозните от вас заданията от сега. Вие, с оглед подобряване на знанията ви по методика на обучението, ще имате за цел да набиете в глав...да преподадете материала на жадният за знание Кире не знам кой си и на г-н Теи, който вече има дългогодишен опит с невзимането на изпити. Сега, ако НЯМА въпроси, смятам да започна лекцията.

_________________
Si vis pacem para bellum


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Dec 07, 2004 12:49 am 
Шопландски боец
User avatar

Joined: Tue Jun 01, 2004 9:55 pm
Posts: 2397
Location: In-a-bun On-a-stick
Уви, на Лайденфрост не му бе съдено да започне с така лелеяната от него лекция. В момента, в който си отвори устата, нейде в дясно от него се чу едно яко тупване, което предизвика падането на пет-шест тухли от стената. През така образувалата се дупка се показа един дълъг клюн, следван от бая поомачкани пера. След три минути шаване и нещо, подозрително напомнящо сподавени псувни, от дупката изскочи доста поопърпано и поодърпано марабу. То застана на най-близкия чин - по стечение на обстоятелствата, този на Драго, който усети, че започва му прилошава - разтърси пера и се втренчи някъде в далечината като далекоизточен мъдрец със запек.
Лайденфрост тъкмо отвори уста да го благослови, когато се подаде втори клюн, който също изтрака ядосано, а малко по-късно биде последван от останалата част от марабуто. Това се повтори още единадесет пъти, като накрая имаше малко разнообразие - появи се не марабу, а гръмотевичен буревестник на Секефи-Дамуши. Интересно бе, че с всяка следваща птица Драго се чувстваше все по-зле и по-зле. Той изкряка нещо, при което дванадесетте марабута се спогледаха като епископални служители, хванати да бъркат с касата, и се затътриха към буревестника, докато не сформираха пълен кръг около него. След това от към вътрешността на кръга се чу някакъв невъобразим шум, крякане, няколко тупвания и накрая - поредният звук, прекалено много напомнящ преглътната псувня. В последна сметка, буревестникът успя да се изкачи на върха на снопа вратове на марабута, огледа победоносно класната стая, отвори уста и започна да повръща полу-смляна риба, която при допира си с въздуха започна да пуши и да отделя съответните миазми. Лайденфрост реши, че му стига толкова.
- Aeolus!!!
Веднага се изви вятър, който помете тетрадки, листа, едно-две списания с голи каки и целия смрадлив облак. В средата на облака се оказа Звиад.
- гамарджоба! - се чу изпод черната папаха. - Аз тырси ак<sub>х</sub>адэмик<sub>х</sub> Абэзяновитч. Виэ мож<sub>х</sub>этэ обэсснит<sub>х</sub>э ми к<sub>х</sub>ыде нам<sub>х</sub>эри? - обикновено полу-заспалият глас сега съдържаше нотки, които предполагаха коне, шашки, колове и танц със саби. Освен това съдържаше нотки, предполагащи употреба на голям асортимент лукови растения, и то продължително време.
- Нямаме так<sub>х</sub>ыв... пфу, ТАКЪВ тук, колега... Сега си седнете на мястото, а после ще ми обясните ЗАЩО закъснявате за МОЯ час, както и ЗАЩО си позволявате да обиждате преподавателите си. Разбрахме се, значи... А, да, случайно да сте чувал за паста за зъби, КОЛЕГА?
- Эст<sub>х</sub>эст<sub>х</sub>вэно! Но на мэн ми каз<sub>х</sub>али да нэ миэ слэд хачапури с чэснова аджика - жэна на бачо К<sub>х</sub>ольо-джан направила... по рэц<sub>х</sub>эпта на моя мама... можэ да зап<sub>х</sub>аля нэщо... - Звиад по някакъв начин видя физиономията на Лайденфрост изпод рошавата папаха. - А, виэ иск<sub>х</sub>атэ да п<sub>х</sub>олзватэ моя? ра ткма унда, но си носитэ ваша чэтк<sub>х</sub>а, да?
- Не, исках да ви намекна ВИЕ да си измиете зъбите... няма значение, и без това изгубихме доста време!!!
- А к<sub>х</sub>ыдэ да сядам?
- Където и да е, колега!!! И без това ми загубихте достатъчно време!
Звиад сви рамене, протътна едно полугласно "бодиши!" и се отправи към стола до Ненето.

_________________
Какое-либо совпадение с реальными лицами, местами или событиями меня ниибет!

Все беды в России - от того, что Ленин не по фен-шую лежит.

Dostoevsky FM - това не е радио, това са инициали!


Last edited by Дилвиш Прокълнатият on Tue Dec 07, 2004 11:54 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Dec 07, 2004 1:14 am 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Ставам бавно от леглото и мързеливо се протягам... Деня предвещава да е страхотен. Измивам очите си и се обличам с черната мантия, добре сгъната в куфара ми. Излизам и какво ме чака точно пред вратата ми? Вероника... В цялото си великолепие... Усмивката и ме заслепи както обикновено...
- Добро утро, Рони. Да тръгваме за уроци.
- Добро утро, Стилиане, искаш ли преди училище да закусим навън?
Е, как да се откаже на това личице, на тази усмивка...
- Разбирасе, в чантата имам няколко сандвича, да тръгваме...
- Знаех си, че ще се съгласиш...
Излизаме на двора на училището.. Слънцето тъкмо започва да се показва измежду високия връх, на който още не съм научил името... Сигурно е към 8.
Седнахме на още мократа трева... Пръстите ни се кръстосаха... Хапвахме и си приказвахме за различни теми.. кой как е прекарал лятото и подобни...
- Оооо... погледни колко е часа... Ще изпуснем първия час...
Нежното и гласче ме върна в реалноста...
- Уф, колко бързо лети времето, когато съм с теб... :о))))) ...
Сгънахме набързо всичко и се запътихме към стаята за часа по Аритмантика...
- Май сме тук, и както виждам сме закасняли... - Това беше единствената ми мисъл... - Да влизаме...
Вратата се отвори със скърцане...
- Ъъъ, доро утро господине, може ли да останем?!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Dec 08, 2004 8:19 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Лайденфрост първи забеляза възмутителното (според него) поведение на Драго.
- Господин дин Теи - започна строго той, - бих Ви препоръчал да не се хилите така в часа ми...
Но щом видя синкавата пяна по устата на Драго, разбра, че ученикът пред него не се е тресял от смях, а от неконтролируеми гърчове.

Лития и Хаджикарапопдървеняшка наблюдаваха потеглящата линейка.
- Алергичен шок. Остра непоносимост към чесън. Защо никой не ги чете тия медицински картони? - изсумтя директорката. В този момент от близките храсти изскочи Гошко, с невероятен спринт догони линейката и с прасешки скок се шмугна вътре при стопанина си, миг преди вратата да се хлопне. На завоя колата на "Бърза помощ" странно се разтресе, сякаш вътре се водеше борба.
- Санитар или санитарка беше в линейката? - поинтересува се Лития.
- Санитарка - отговори директорката. - Имат си АГ-отделение, да се оправят... Само ако поискат специализирана помощ, тогава ще се намесим... Хм, а кой ще съобщи за случката на майката на Драго?
И двете посърнаха, в този момент се появи зам-директорът.
- Каква беше тази линейка, какво става тук? - попита той.
- Аа, Петров! - зарадва се Хаджикарапопдървеняшка. - Тъкмо ти ми трябваш, изчакай ме в кабинета ми, трябва да свършим една работа с теб.
Зам-директорът се отдалечи недоумяващо свивайки рамене, а директорката се обърна към Лития:
- Намери Колю и му кажи да провери зенитната картечница на покрива. Нека презареди лентите със сребърни куршуми. Да порови из мазето, трябва да имаме поне две дузини от ясеновите колци... И да, скрийте грузинеца в стаята с кръстовете, не искам да се повтори историята от миналата година...
- Онова дребничкото с очилата, дето беше дошло от Англия да пише дипломна работа? За тая история ли иде реч? Хари... Хари... забравих му фамилията, дето се сби с наш Драго в столовата?
- Да - кимна директорката. - Госпожа графинята го беше разпиляла на почти километър, едвам го събраха в един чувал после... А очилата му така и не намериха...
И двете въздъхнаха и се разделиха, Хаджикарапопдървеняшка тръгна към кабинета си, а Лития - да дири Байчото.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 12, 2004 6:54 pm 
User avatar

Joined: Wed Jan 07, 2004 5:46 pm
Posts: 810
Директорката седеше в кабинета си и с усърдни жестикулации се опитваше да обясни нещо на Лития Карбоника:
- Ето сега, купуваме малък украински безлюспест огнедъх и ще спестим една трета от разходите за парно, а освен това ще го използваме като учебно помагало. От друга страна, ако учениците започнат да отглеждат малайзийско омайниче като курсова по билкология, ще можем да ги продаваме по стотачка за килограм сушен цвят. Казват, че повишавало... амм, желанието за страсти, сещаш се и много се търси.
- Савета, първо ти не виждаш скритите рискове. Като вземем огнедъха, ще трябва да изолираме котелното срещу пожар, а нали разбираш какви могат да са последствията от свободното разпространение на такава билка в едно училище пълно с тийнейджъри? Дори всичко това да сработи няма как да покриеш пет хиляди и осемстотин галеона разходи с малко на две хиляди галеона приходи. Просто не става.
Хаджикарапопдървеняшка се зарови в листовете пред себе си и след няколко минутно взиране с надежда попита дали ако докара приходите до около три хиляди и сто галеона, балансът няма да се получи. Лития Карбоника само извъртя очи към тавана.
В този момент се чу камбанка вратите на асансьора плавно се се отвориха.
- Савета, откога имаме асансьор в директорската стая? Имам предвид, аз тук се чудя какво да измагьосам в тебешир, защото свършват още на втората седмица, а ти си монтирала аснсьор?
- Лития, аз съм сигурна, че когато ти влезе в стаята, асансьорът го нямаше, така че вероятно просто...
Решетката на асансьора с дрънчене се вдигна и млада жена с безупречна прическа и дрехи по последна авалонска мода надникна в стаята.
- А, този път сме на правилният етаж. Хайде, Ели, излизай.
Жената избута няколко куфара и момиче в странна оранжева мантия без ръкави пред себе си.
- Това е НИЧАВО, нали? - попита тя. - Защото бяхме объркали етажите и предишния път се оказахме в кабинета на норвежкия правосъден министър. Бившия, де, мисля че преди десетина минути подаде оставка поради влошено здравословно състояние...
- Извинете, а коя сте Вие? - поинтересува се Лития Карбоника, едва сдържаща нарастващия си гняв.
- Венера Октагонова. Не сте ли получили документите за преместването на дъщеря ми Естела в това училище? Пуснахме ги още вчера по сова.
- Ам, наистина ли, не са дошли...
- Ели, ти пусна ли писмото? - строго се обърна жената към момичето.
Две огромни сини очи й хвърлиха пълен с невинност поглед.
- Разбира се, мамо.
- Вчера? А не преди половин час например?
- Да, мамо. - ако невинността имаше физически измерения, в момента цялата стая щеше да е пълна с невинност, която се опитва да прелее навън под вратата и през открехнатия прозорец. - Изпратих го още вчера сутринта.
- Ели! Вчера сутринта ти беше още в Китай! Как можа да пратиш сова от Китай?
- Просто не исках да губя никакво време, нали така си ме учила? - изражението на оскърбена невинност сигурно можеше да докара докара душевни терзания дори на демон масов убиец. Майка й обаче явно беше свикнала, защото само изпръхтя неодобрително и спомена нещо в смисъл, че така й се падало като се омъжила за баща й.
- Е, в такъв случай, ще трябва да почакате докато писмото дойде, да го разгледаме на учителски съвет и така нататък. Все едно не ни е практика да взимаме ученици по средата на годината. - Лития Карбоника направи крачка с намерението да набута двете гостенки заедно с багажа им обратно в асансьора.
- Е, да, но нали за спонсори на училището се правят изключения? - попита Венера Октагонова, при което Лития Карбоника се закова на място. - Имам предвид, чух че парите ви стигнали само за горната част на плувния басейн и поради недостиг на средства за долната, сега той бил бездънен... Имаше слухове, че скоро след това внезапно броят на учениците ви рязко намалял.
- Ами, и деветимата ги откриха в Австралия. А другите двама в кръчмата. Останалите трима пък... - Хаджикарапопдървеняшка беше прекъсната от жестоко изритване по кокалчето.
- Всъщност не басейнът е най-големият ни проблем... - Лития почти успя да имитира невинният поглед на Естела.
- Е, предполагам, че имате нужда и от подпомагане за някои текущи разходи, просто пратете списък. - махна с ръка жената.
- А къде си учила преди? - Хаджикарапопдървеняшка се почуства длъжна да докаже, че училището не се управлява само от меркантилни материалисти и се обърна към момичето.
- В "Бобатон", "Хогуортс", "Кетцакоатл" и "Медея". Последното ми училище беше "Маолин" в Китай.
- И защо са те изг ... изпращали в толкова училища? - поинтересува се директорката.
- Много се местехме... - започна майката.
- Ами аз откъде да знам, че той е учител? - синята невинност преливаше на талази - Приличаше по-скоро на студент, пък и аз само отидох да го попитам защо отварата ми не се е получила... вярно, че се сетих малко късно, чак след полунощ, но...
- Ели! - Хаджикарапопдървеняшка заподозря, че и момичето е получило сритване по кокалчето, тъй като внезапно млъкна. - Естела имаше проблеми с приспособяването към новата обстановка. Ето, например "Маолин" се оказа манастирско училище и беше разбираемо, че не е подходящо...
- Да, при това мъжки манастир... - Естела не можа да продължи, тъй като майка й я изгледа толкова отровно, че Лития Карбоника реши, че е идеален модел за портрет на Горгона Медуза.
- Предполагам, че ще имате нужда и от нови метли? - попита майката с надежда в гласа си.
- Ами... - Лития Карбоника се бореше със себе си. - Да, и от перяща прахосмукачка, че старата вече става за вентилатор. - приключи тя с вътрешната си борба. - Момичето може да се настани в Лемурия.
Естела наведе глава и си повлече куфарите си към вратата, като на излизане хвърли обвинителен поглед на Лития Карбоника. Учителката видимо потрепери.

_________________
Поезията е това, което се губи при превода.

Член на клуб А4.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Dec 15, 2004 10:35 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
В блажено неведение за последните събития, Петров трапосваше пода на малкия Исторически музей - заемащ помещението на така и неосветения параклис, издигнат някога за училищния поп - мърмореше под носа си и го подготвяше за предстоящото в неизвестното бъдеще посещение. Чат-пат почистваше експонатите със суперфин спиртен филм - приложение, прилежно заучено по време на шестата специализация в СССР и XVII Конгрес на КПСС.

Нещо смътно го човъркаше, и това определено не беше четвъртият том на недовършената от единадесет години дисертация на тема "Ръкописът на Войнич през погледна на шумеро-вавилонската астрологическа традиция", хем вече се канеше да напочне и втори. Тя всъщност бе третата му дисертация - предишните две битуваха съответно на шести и четиринадесети том.
- Това е! - плесна изведнъж с ръце и измъкна някакво томче от антикварната библиотека - Да видим, да видим... Мамка му.

Любимото латинско светлинно заклинание избръмча над главата му.
- Сега е по-добре, да... къде се издигат хамстерите... трябва да е около тринайстия етаж. Хамстери може и да няма, но виж плъхове...

Петров изведнъж се разбърза. Топките на Архимед можеше да са много по-близо от очакваното, доколкото пространствено-времевият континуум на Института подлежеше разбира се на нормалната координатна система. А можеше и да не са.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Dec 16, 2004 12:07 am 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Добре, до къде бяхме стигнали?...- каза разсеяно Хаджикарапопдървеняшка, изпровождайки с поглед отдалечаващата се Естела.
Лития не отговори.
-А, да... Та, какво казва твоето махалце по повод топките?
-Нищо конкретно.- призна си чистосърдечно професорката по модерна магия.- Това е радиестезия, не е точна наука. Работим с приближение...
Хаджикарапопдървеняшка сви устни и се въздържа от коментар по повод приближенията на Лития.
-Дали да не се допитаме до Найденова?

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Dec 18, 2004 4:42 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Звънецът удари и учениците се изнизаха от часа на Лайденфрост и поеха към игрището, трябваше да имат час по Магически спортове. Всички тайничко завиждаха на Драго за това, че отърва поне седмица училище. Караиванова ги посрещна свежа и в добро настроние:
- Хоп, хоп, дечица, сега ще поиграем малко, нали знаете - “здрав дух в здраво тяло” – са казали древните перси…
- Римляни – обади се Уруми.
- Ъъ, все тая – съгласи се учителката. – А сега си оставете магическите пръчки при мен и си облечете спортни екипи.
Учениците оставиха пръчките си мърморейки недоволно, но Ненето се възпротиви:
- Ама тя ми е подарък от вуйчо!
- Госпожице Петрова – свъси вежди Караиванова, - не се опитвайте да спорите с мен! Има специална наредба от Министерството по въпроса, пръчките ще стоят заключени в моя шкаф и ще ви ги върна след часа. Госпожице Петрова?
Ненето неохотно се раздели с пръчката си и с тъжен поглед проследи как тя изчезва в бездънното учителско бюро. Караиванова ги заведе на игрището и им връчи една топка:
- Хайде, днес ще поиграем на народна топка.
- Ама искаме куидич, защо не куидич, куидич – размрънкаха се децата, но учителката пресече протестите им от раз:
- Сертфицирала съм се да преподавам куидич при тукашните атмосферни условия още преди три месеца, но от международната агенция бавят сертификата ми. Дотогава ще играете народна топка. Започвайте! – и тя ги остави за да се прибере в кабинета си в спортния салон. Извади от едно чекмедже бутилка бренди, наля си солидна доза, пусна виенски валс на грамофона и впери замечтан поглед в снимката на млад мъж с есесовска униформа.

Децата се скупчиха на игрището чудейки се как да започнат играта, Звиад се почесваше замислен по главата, разсъждавайки върху следващата си реплика, а наоколо кръжеше Пешо Картофките предлагайки прясно изпържен чипс на всеки. Внезапно Уруми наостри уши, дочувайки далечна музика:
- Вагнер? – повдигна тя недоумяващо вежди и допълни. – “Полетът на валкириите”?
Музиката се усилваше, учениците погледнаха на север и ги видяха – вълна след вълна, те прииждаха.
- Вааа… амче те летят! – възхити се Кирето.
- Летящи башенца! – запляска възторжено с ръце Ненето.
- Кккк? – загуби дар слово Уруми, за пръв път погледът й съзираше такова нещо.
- Не си ли виждала летящи прасета? – намеси се и Перла, но като забеляза слисания поглед на японката, милостиво обясни. – Екип от съветски учени успя да кръстоса тукашни прасета с марокански скакалци. И преди всяка Коледа те отлита на юг, към арабските страни, и се връщат чак на пролет.
Сигурно дълго щяха да наблюдават прииждащите ята прасета, когато над двора се понесе вик:
- Децааааа! Бързоооо! Приберете се в училището!!
Едва сега учениците усетиха, че са в опасност, летящите прасета изяждаха всичко по пътя си, без и да мигнат със свинските си очички. Всички затичаха към централния вход, но никога нямаше да успеят да стигнат, ако отнякъде не беше изскочила кака Сийка с две наточени до блясък метли.
- Киииииияй! – изрева тя бойния си вик и се хвърли срещу гъмжилото, размахвайки метлите като самурайски мечове. Навсякъде пръснаха фонтани кръв, окъпвайки пейзажа в кетчупово червено. От покрива затрака зенитната картечница, Байчото не щадеше ценните запаси от сребърни куршуми за да покрива фланговете на мамчето.

Хаджикарапопдървеняшка и Лития бяха застанали на входа и заплитаха мощна защитна магия, когато децата се добраха до тях.
- Аз.. аз само за малко… такова – опитваше се да се оправдае пребледнялата Караиванова, но издайнически хлъцна и млъкна засрамено. Директорката сбърчи острия си нос:
- Десетгодишно бренди, ще си поговорим после с вас, Караиванова! – и след това се обърна към Лития. – По-бързо, едвам удържам заклинанието!

Затворът на картечницата изтрака на празно, Колю отчаяно се огледа, взорът нийде не виждаше патрони, а прасетата на двора обграждаха кака Сийка, игриво потропвайки с копитца. Внезапно детско гласче изписка до него:
- Но пасаран!
Смаяният Байчо забеляза някакво хлапе, препасано с два патрондаша и накривена барета.
- Кой си ти, бре? – попита Байчото, дърпайки лентите с патрони от гърдите на момчето и презареждайки картечницата.
- Мани! – отговори гордо момчето и вдигна дясната си ръка в юмрук. – Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
- Добре, добре! – замърмори Колю и картечницата пак заплющя, косейки свинките долу. Миг по-късно Байчото хвърли кос поглед към маймуняка наблизо, който весело подскачаше и като истински революционер мяташе гранати наляво-надясно.
- Къв е тоя Тошко Африкански?
Мани се засегна:
- Това е Че! Виден другар и верен приятел! Венсеремос!

Най-накрая директорката и Лития, с помощта на притеклата се Найденова и треперещите ръце на Караиванова, успяха да създадат желаната магия и да внушат на прасетата, че прасешкият рай се намира на 300 км по-вляво. Свинете разпериха черните си ципести криле и внушително отлетяха, по двора продължиха да се търкалят и да грухтят предсмъртно няколко тежко ранени екземпляра, които кака Сийка доубиваше с точни удари.
- Пак ще ядем свинско цяла година! – измърмори недоволно Ненето.
- С картофи? – обнадежди се Пешо Картофките.
Лития замислено изсумтя:
- Защо миграцията на прасетата е започнала толкова рано?
- Нещо да ги е подплашило? – попита Хаджикарапопдървеняшка. В този миг една и съща мисъл осени и двете и те извикаха в един глас:
- Графинята идва!
- Бе не знам кой идва – измърмори Байчото теглейки за ръка Мани, който пък влачеше маймуняка след себе си, - ама ей ви тука един нов ученик. Измислете де ще го настаним тоя… – и той погледна към момчето, опитвайки се да си спомни името му, - … тоя Ману Чао.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 19, 2004 9:37 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-А, не е нов.- отбеляза внезапно умилената директорка.- Направо се чудя как не си го забелязал по-рано.
През това време Мани се беше отскубнал от ръката на байчото и се бе покатерил на една купчинка прасешки трупове.
-Ето, заведоха ни при главната тиранка и мракобесничка! Без съмнение ще ни подложат на разпит, но ние няма да се дадем! Няма да предадем Каузата!!! Нали така, другарю Че?... Другарю Че?
Мани завъртя глава тъкмо навреме за да види как Лития храни орангутана му с фастъчки. Тъкмо се закани да порицае гласно и шумно неговата подкупност, когато Леля Сийка дойде и заговори...
-'Бах мама им и на свинките!... Ма подраниха тая година.- никой не бе в състояние да вземе думата от нея.- Това е ятото от Полски Тръмбеж, познавам ги по зурличките. Ама харен суджук става от тях, казвам ви... Нъл' тъй, ма как' Савето?
Хаджикараподървеняшка кимна разсеяно и дори не се опита да я прекъсне. Много се надяваше никой да не забелязва как я нарича Сийка.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Dec 20, 2004 1:32 am 
Без право на мнение

Joined: Sat Sep 04, 2004 7:26 pm
Posts: 684
Мани тихо заотстъпва назад през антрацитно розовия апокалипсис, красящ училищния двор. Очите му горяха от праведния революционен плам, докато в главата му трескаво се въртяха един от друг по-гениални планове за използване на създалата се явно бедствена ситуация за сриването на отдавна прогнилата училищна система. Основният пункт във всички обаче се явяваше скорошното му измъкване от полезрението на ръководните кадри на противниковия лагер - към които той всъщност изпитваше непреодолима симпатия и тайно се надяваше да ги спечели някой ден за Каузата - в крайна сметка те не бяха виновни, че са изцяло и непоправимо заблудени и без съмнение щяха да обърнат внимание на аргументите на революцията.

Внушителната и изпълнена с внимателно преценяване на тактическия ресурс акция по оттеглянето обаче бе безмилостно прекратена в зародиш от факта, че половин минута по-късно Мани се препъна в едно от прасетата и тупна звучно на земята, надавайки изненадан вик. Как'Сийка, директорката и Лития вкупом се обърнаха стреснати към местопроизшествието. Мани изрече бързо проклятие под носа си и ведро размаха юмрук към тях, за да ги успокои. Маневрата явно постигна резултат, защото Хаджикарапопдървеняшка само му се усмихна мило и се обърна отново към ужасяващата лелка, която невъзмутимо възобнови бърборенето си.

Мани си пое внимателно дъх и бавно се опита да стане. Под него се разнесе отчаяно квичене и хлапето изведнъж се оказа изблъскано назад от бясно шаващо прасе, което се измъкна изпод задника му и търти да бяга напред. Мани реагира светкавично и се хвърли напред, уловявайки с последни сили едно от влачещите се отзад крила на прасенцето. После го дръпна бързо, скри го зад себе си, приготви една масивна ухилена усмивка и вдигна срамежливо очи към Байчото, който с големи крачки напредваше към Мани.

- Какви ги вършиш бре, момчурляк - с лека нотка на досада и малко по-силна нотка на заплаха запита бай Колю

Мани внимателно обмисли ситуацията. Едно от прасенцата явно беше оцеляло унищожителния огън на кака Сийка и като такова очевидно се явяваше поредния стратегически ресурс в битката срещу властта. Как точно - това на Мани не му беше много ясно за момента, но в крайна сметка ситуацията беше напрегната и не можеше да се очаква да мисли за всичко. Прасенцето трябваше да бъде спасено.

- Другарю Че! Vive la resistance! - викна с цяло гърло Мани и посочи Байчото. Орангутанът, който - в нехарактерно весело настроение - досега подскачаше на осморки из двора, показа мило всичките си зъби и скочи върху гърба на бай Колю, започвайки да го пощи с големите си ръце по косата.

- ААААААААА - закрещя неособено миролюбиво Байчото и хвана да обикаля двора, превивайки се наляво и надясно в безполезните си опити да откопчи орангутана от главата си - ГНУСНА МАЛКА ГАДИНО, ЕЙ СЯ ТИ.... - Че само се ухили още повече и палаво скубна един от редките косми по тиквата на чичото, който така мило го разнасяше из целия двор.

Мани вдигна ръка за поздрав към Че, размаха весело баретката си и гушнал прасето под мишница бясно се затича към входа на училището, където се свря зад една колона и се спря да обмисли следващата стъпка. В този момент към него се приближиха Звиад и Ненето, последвани от останалата част от компанията.

- Puta madre! - промърмори Мани и вдигна заканително пръст пред прасенцето, пъхайки го под позакърпената си туника - Silencio, amigo!

Нене стигна до момчето и подозрително го изгледа, скръствайки ръце на гърдите си

- Тебе съм те виждала горе в отделенията, нали?

Мани веднага превключи на умело загладените по хаванските улици джентълменски маниери, размахвайки грациозно баретката си в поклон напред:

- Мануел Ернесто Бенодаванте и'Гарсия на вашите услуги, сеньорита! Мисля няма удоволствието да ви познава, въпреки тази ваша чаровен усмивка!

Ненето го изгледа още по-подозрително и след известно замисляне се приготви да му залепи един шамар, но я спря упоритото подръпване на полите й от Кирето, който от известно време си дуднеше нещо до краката й:
- ... го крие, под блузата, бе какчеееее... он там го крие, я го виж го как шава, какче!!!!

Мани вече трудно успяваше да удържа бясното прасе, което напираше да излезе на свобода, и накрая просто се срина назад, а зверчето изприпка по корема му и се спусна напред право в ръцете на Кирето.

- Ехааааа!!! - извика момчето във възторг и стисна прасето, което изквича на умряло и запърха с криле.
- Веднага да пуснеш туй баше! - скара му се Ненето и взе животното от възхитения Киро. Прасенцето се кротна в ръцете й и зарови зурла в лакътя й.

- Какво е това - попита тя заканително Мани.
Мани помисли малко, после шумно въздъхна и рече:
- Това е стратегическият ресурс, от който ще изгради нашата битка срещу несправедливост по света!

Останалите го гледаха с широко отворени очи. Мани се вдъхнови и продължи:

- Другари, нека разпределили сме задачите! На другаря тук - посочи Кирето - предлагам да възложим гледането на това невинно малко мило - Мани погледна с умиление блажено спящото в ръцете на Ненето прасе - креатурче. Те мислят си, че всички са избили! Но революцията винаги спасява децата си! Ахам!

Кирето погледна със светнал поглед към каките и посегна към ръцете на Ненето, която се дръпна бързо назад. Спогледа се със Звиад и Перла, а последната се обърна към Мани и попита:

- И какво точно ще правим..ъъъ.. Мануел?
- Мани, мила сеньорита! Само Мани! Ами.. ами.. За начало ще подобрим изначално качеството на кексчета на лелчето.. после... и други неща... Но ще победим!!! То се знае! Имаме на всички ключови места хора! Скоро и по вашите отделения! Така ами!

До Мани подскачайки се приближи Че и се загледа подозрително в Звиад, който на свой ред се загледа подозрително в Че.
- Ей, ама това е... - започна Уруми -
- Това е comrade Che! - възторжено рече Мани. - Другарю Че, запознай се с нашите нови съратници! - Орангутанът го погледна умърлушено и с вид на безкрайно отегчение нахлупи намусено кепето с петолъчката на главата си. Сетне бръкна някъде в малката чантичка, скрита зад рамото му из буйната козина и извади няколко малки червени листовки, които връчи на останалите деца. Перла се зачете в "социалистическия интернационал", а Уруми най-сетне успя да довърши -
-... Вечнонисък Орангутан!!!

- Аз съм Нене - рече Ненето, която все още гледаше смръщено Мани и се чудеше какво да предприеме с цялата тая работа, докато отблъскваше опитите на Кирето да отмъкне прасенцето от ръцете й.
- Magnifico! - рече Мани. Да вървим да избистрили нещата!

_________________
Fear the wrath of the Гъба


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Dec 20, 2004 5:42 pm 
User avatar

Joined: Wed Jan 07, 2004 5:46 pm
Posts: 810
Кака Сийка се върна в кухнята, влачейки след себе си няколко крилати прасешки (как да го кажа така че да става за деца под 12 години... май няма начин...) трупа за краката. С движение на опитна дискохвъргачка ги тропна върху масата и взе един сатър. В този момент усети, че нещо не беше наред. В смисъл, кухнята по замисъл беше бяла, по реализация - боядисана в сивкава слонова кост, а понастоящем - с цвят на прясна радомирска боза. И сега изведнъж беше станала твърде синя и леко празна. Кака Сийка веднага заподзря Злите сили. Те бяха навсякъде. Последният път се опитаха да й пробутат картички в подкрепа на сирачетата-баптисти. И тя ги бе прогонила само с помощта на ножа за масло, та с този сатър ли... Тя зае поза която напомняше за нещо средно между дискохвъргач, Мислителят и бясна чапла. В следващият момент отпусна ръце. В средата на кухнята стоеше някаква малка глупачка с ярко сини очи, а пред нея във въздуха висеше старият "Мраз" и се поклащаше замислено.
Момичето колебливо издигна ръце и изговори със стресната интонация:
- Проектос?
Хладилникът внезапно стана плосък и се заразвява като знаме.
- Аборт.
Хладилникът си придоби нормалния обем.
- Ритрай?
Хладилникът пак се прояви като пряпорец.
- Анимус?
Хладилникът се изкашля.
Момичето подскочи и викна "Аборт" в тоналност някъде към най-горното "до" в най-високата октава...
- Ти що дириш тук, бе, калпазанко? Сега ще кажа на директорката да те прати на СИП по физическо, че нещо май твърде много свободно време имаш...
- Контрол, алт, дел!- стреснато се обърна момичето. Хладилникът тупна обратно на мястото си.
- Нямам хладилник в стаята си. - синият невинен поглед прониза жената.
- Ми естесвено, че нямаш, няма само да хабим ток, я... - въпреки всичко кака Сийка се почувства някак нелогично виновна за липсата на хладилници по стаите. - Не ти и трябва. Ако си гладна, идваш и си взимаш кексче - тя посочи към купчината, която мязаше на ръчни гранати от Втората световна за непосветените. - Толкоз.
- Не съм гладна. Хладилникът ми трябва за Лини.
- Лини? - на кака Сийка нещо продължаваше да й убягва.
- Линукс. Пингвин е. И свири на електрическа виола.
На кака Сийка вече й убягваше всичко.
Момичето спокойно отвори раницата си и извади от там един апатичен пингвин в розово и жълто.
- Виждате ли? Става такъв, когато му е топло. - синьото обвинение я заливаше на талази.
Готвачката се замисли за минута-две, а после се отказа.
-Ми хубаво, ще го държим в хладилното... Не, не в хладилника, той отдавна не работи, ползвам го като долап за подправки. Направили сме хладилно помещение от старите съблекални, там винаги е студено...
Кака Сийка поведе момичето надолу по някакви стълби, влачейки прасешките трупове след себе си... Главите им се удряха в ръбовете на стъпалата и кръвта шуртеше от зурлите им... Двете фигури се загубиха в тъмнината... И повече никой не ги видя... Добре де, добре, след малко стигнаха до една доста прозаична студена стая, пълна с разфасовано месо и други нетрайни продукти. Кака Сийка метна вътре прасетата, коментирайки оживено каква пача ще излезе от крилата им. Естела неохотно бутна пингвина вътре, давайки му една плюшена мишка за да си играе, а после се затича нагоре по стълбите към светлината и нормалната стайна температура.

_________________
Поезията е това, което се губи при превода.

Член на клуб А4.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Dec 21, 2004 4:56 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Нене огледа критично крилатото прасенце в ръцете си. “Такааааа...”, помисли си тя, “имаме Пешо, Трайчо, а сега и това... Освен това ми досажда онази виолетова напаст... хм...”. В очите й се промъкна измамно мил блясък и тя се обърна с усмивка към Кирето, което продължаваше да се навърта край нея.

- Значи искаш да се погрижиш за гудето... ъъъ.. така де ... башенцето...

- Бишенце, бе какоооо – поправи я с грейнал поглед Кирето и протегна напред ръце с възторжено очакване. Нене му подаде черното прасенце и доволно се обърна към Мани.

- И така... ъъъъ... comrade Мани... Дали революционният план включва и възстановяване на владението върху магическите ни пръчки, които Госпожа Караиванова прибра в шкафа? Това си беше абсолютен акт на подтисничество и грабителство спрямо невинните и беззащитни жертви на учителския гнет. – сладкият глас на Нене бе подкрепен от бързо пърхане мигли.

Очите на Мани блеснаха в праведен революционен плам. Той направи знак на другаря Че и двамата поведоха революционния отряд напред към победата. Кирето се увлече от пламенния дух, вирна носле и замарширува дръзновено край тях.

- Амааа... – разнесе се след тях гласът на Нене. Тримата революционери се заковаха на местата си и се обърнаха. Нене се усмихна мило. – То... кабинетът е в другата посока.

Временното объркване не смути революционерите. Те смениха посоката с лекота, като този път бяха придружени и от трите девойки.

- Ама ние защо ходим с тях? – прошепна Перла в ухото на Нене, докато прескачаше внимателно едно прасе.
Нене се подхлъзна в локва кръв и със сетни усилия се вкопчи в рамото на Уруми, преди да се е срутила на земята. Кирето метна разтревожен поглед назад, но Нене само се усмихна успокоително и се изправи. Малкият грейна, облян от усмивката на какчето и продължи устремно да крачи до Мани.

- Всъщност ходим След тях – започна тихо Нене. - Официалната версия е да вдъхновяваме революционерите и да се погрижим за падналите в боя.
- Аха – промърмори Перла. – “Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена, трета го... “ ъъъ.. така де – заключи бързо тя. Уруми свъси леко вежди.
- А неофициалната? – поиска да знае тя.
- Ние сме жени – гордо отбеляза Нене. – Защо трябва да имаме някаква причина, за да правим нещо. А и ако оплескат ситуацията – тя огледа критично червените следи от подметки по пода – все някой трябва да забърше след тях.
- Това не е ли работа на онази с косата? – обади се внезапно ГАФ.
НЕне я изгледа ядно.
- Кака Сийка има метла - тросна се момичето. - А и не е необходимо да си такъв буквалист!

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Dec 24, 2004 12:47 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Плъзнали са навсякъде проблемите, тази година е някакво ново начало на ужас и магическо образование. - Ох, и Графинята пак ще ни изпие кръвчицата тоя път без метафори! тюхкаше се Лития. - Колю, оправи се с тая кочина, ние отиваме до Гената да се поуспокоим малко и да възстановим силите си. Не, не, не няма нужда и ти да идваш. Действай тука! Ще ти изпратя Генади после. Миналата година си спомням, че с Гената някак усвоихте насам натам 3 тона свинско още преди киселото зеле да е станало. Сега по груби сметки сме натръшкали към...
- 20 тона +- 3 килограма – Пу... им свинска де..а - появи се отнякъде Сийка с заскрежена забрадка. – Коле, мани тия месища от тука у големия фризер има малко место. Ма трее турим вътре нов един дементор че тоя ептен на парцал стана. Аз ке посипя с трици тука малко. Обадих се на Самир, то техната резняшка секта имат интересни разбирания за исляма, та ще си качат на килимчетата неколко тона до час. – И МАХНЕТЕ тоя лешояд от тука! Да не сме в дивия запад. Изток е тука, и туй то.
- ЛАЙДЕНФРОСТ?!? – провикна се Шефката.
- В природата му Е все пак, няма нужда да се вика, промърмори въпросния достолепно прескачайки парчета свински вътрешности. - Гипс – прибирай се. С грозен звук лешояда се приземи наблизо, нагло клъвна и се омете влачейки със себе си няколко метра черва. На ей такъв тъничък косъм от замахналата с метлата как’ Сийка.
- Името му, ако питаш мен, е противоестествено, промъмори си Колю.
- Обаче тревата на полето след подобни изпълнения става напролет страхотна, сигурно е от цялата тази кръв. внесе безметежно репликата си Лития.
- Отвратително! Ние отиваме малко да се съвземем на по кафе нагло потъпка фактите Хаджикарапопдървеняшка. – Добре, разпределихме отговорностите. А да щях да забравя, следобеда ще се наложи да имаме трудово с по-специалните деца. Хвърли поглед изпълнен с мрачни предчувствия към отдалечаващите се ученици. Момчетата при Колю да помагат с ремонтите, а момичетата при тебе Сийке, че да помогнат за вечерята че окъсняваме с плановете. Вие изберете какво да бъде наместо, пък после ще нагласим учебния план със задна дата. Ух дано Графинята не дойде посред всичко това. Ах, да поне от лазарета се обадиха че Драго се е пооправил, ama ще го задържат още ден два под наблюдение.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 26, 2004 2:03 am 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Във все така кротко неведение за случващото се, Петров изтупа праха от раменете си, и покашляйки се изправи пред дверите на Асансьора. С трепетно вълнение се протегна към Копчето, поразмисли, извади плоската манерка руско производство от джоба, сръбна ячко и изтри устни.

Поради известни време-пространствени аномалии, Институтът по традиция на себеподобните си заемаше много повече от скромните три етажа, видими с просто око. Изкачването пеша притежаваше своя същински чар, но не винаги някой бе способен да отдели четири-пет месеца, за да достигне например петия етаж. Така се появи и Той.

Асансьорът бе монтиран в детските дни на НИИЧАВО от съветски инженери. Винаги ги монтираха съветски инженери, макар и Института да заемаше тази сграда от царско време. Като се позамислеше, историкът можеше кристално ясно да си спомни този момент. По онова време беше замдиректор, всъщност както и днес, и с все същия неугасващ трепет следеше сложния монтажен процес - далеч надхвърлящ скромните му познания в магинженеринга. Изпървом, всяка част бе изчиствана старателно със спирт при определена температура, поради което се налагаше ежедневно да зарежда десет литра технически чиста проба в хладилника. След това всяка нагодена част се промиваше със спирт, поради което разходът се качваше на четиринадесет. Дори подключи накъсо Пенка към дестилаторите и агрегатите на Савета, за което подозираше, че още не му е простила. Миризмата на джибре с неестествено придатък от своя страна се бе застояла в продължение на месеци из коридорите. Не, че руснаците се оплакаха. Нито пък Асансьорът проработи.

Натисна копчето. За негова най-голяма изненада, Вратите приветливо се отвориха. Макар и неизползван, Асансьорът бе придобил онзи кафеникаво-бежов цвят, който само Асансьорите могат да придобият, вероятно още с монтажа. Влезе бавничко, оглеждайки ъглите - празни - и избра нужния етаж. Вратите се затвориха - и толкоз.

Петров стисна устни, размисли, и пак отпи от манерката.
- Ето това вече не си е работа - отбеляза тъжно и въздъхна - Добре.. Verum, sine Mendacio, certum et verissimum / Quod est Inferius est sicut quid est Superius / et quod est Superius est qued est Inferius / ...*

Асансьорът жално проскърца и се понесе бавно нагоре.
- Ха, кучи сине! - иззлорадства Петров - Къде ще хо...

Внезапното ускорение почти го залепи за пода.
- Мамка му...

---
* Казано е, тъй е, и е истинно, това което е долу е това, което е горе, и това, което е горе е това, което е долу ...

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Dec 26, 2004 4:14 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
Асансьора спря също толкова неочаквано. Петров подскочи и губейки равновесие се строполи на пода.

Вратите бавно се разтвориха. С изненадан поглед към петров гледаше Распутин. Пръсттът му все още беше на копчето за повикване на асансьора , а в другата страна стискаше за опашка странно същество - кръстоска между Имп и прасе.

- Ъъъ! Прекъсвам ли нещо? - попита Распутин. Страното същество също така недоумяващо гледаше седналия на пода зам.директор.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Dec 28, 2004 2:43 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Събуждам се… Всичко е толкова бяло около мен… Тишина… Опитвам да помръдна, но не мога… Ръцете и краката ми са стегнати в каиши… Нима съм попаднал във вампирския ад, за който баба ми е разказвала?? Пие ми се, та две не виждам… Обръщам глава, ето! На два метра от мен лежи друго момче, а веничката на врата му как сссссладко пулсссссира! Не мога да помръдна, не мога да помръдна, не мога да помръдна…
Нещо се раздвижва край мен… навеждам глава и виждам любопитна зурличка… Това е Гошко! Моят най-верен приятел е винаги до мен! По коридора се чува чаткане на токчета, ушите и свинската опашчица на Гошко щръкват, той ме близва по ръката, после грухва и се впуска да догони поредното си завоевание… толкова е сладък, докато трополи с копитца по коридора… Чува се женски писък, ах, палавник е моят Гошко…
Свечерява се, самотно ми е… Щом видяха, че съм се пробудил, преместиха съседчето, изпратих със съжаление неговата пулссссираща веничка…
Нещо се удря в стъклото, навън е мрак… Какво ли е това? Това е МАМА!!! Дращи с нокти по стъклото и го бие с черните си криле… Накрая успява да влезе, мама, мама е тук!!! Виждам любимото ми бледно лице, кървавочервените устни и гарваночерните й коси. Мама ми се усмихва и ме погалва по главата, шепне ми приспивна песничка на румънски… Преди да се унеса, отдалеч долита нейният глас:
- Кой беше, Дражко? Кой ти причини това?
- Грузинецът беше, мамо, грузинецът…
- Джугашвили? Кога е успял да излезе от мавзолея?
- Не, мамо, ученик, Звиад се казва…
Мама разперва черните си криле и отлита. Мама за всичко ще се погрижи, мама е толкова мила и добра…

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Dec 30, 2004 10:46 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Вечер... пълнолуние...
Всички сме се събрали в голямата зала и вечеряме, е поне трябва да вечеряме... Тук е дори директорката... Повечето са забили поглед в паниците си в мълчание. Разговорите са някак вели и не по дълги от няколко думи. Настроението е мрачно. За пореден път побутнах крехката мръвчица в паницата ми... Нямах апетит. Странно чувство ме обвземаше... Страх ... Интуицията ми подсказваше, че тази вечер ще се случи нещо... Но какво? Оставих недокоснатата си храна и започнах бавно да оглеждам залата. Върху лицата на всички се четеше уплаха... Чуваха се тревожни разговори за същества от странни по странни... Не усетих кога погледът ми е стигнал до Вероника... Тя също ме погледна. Не издържах и се осмихнах, вяло посдобие... Тя ми отвърна с полуосмивка, в която си личеше, че също има лошо предчуствие...
- Кх, кх... - бавно се изправи директорката...
- Ученици, тази вечер няма да се приберете по домовете си. Учителстия съвет реши да ви заведем в общата спалня... Просто за всеки случай... - дочуха се леки роптания, но никой не посмя да възрази...
- Моля, последвайте ме... - след което се отправи към изхода. Станах оправих си мантията и тръгнах бавно към изхода...
- За какво ли е всичко това? - дочух познат глас зад гърба си... Обърнах се и видях момичето, заради което си счупих ръката... Нене мисля че и беше името... Около нея се навъртаха още няколко мои съученика, с които я виждах постоянно...
- Какче, ма, стаъ мъ йе... - каза малко момченце от компанията и... Искаше ми се да се присъединя към тях, изглеждаха странна, но интересна група...
- Не бой се, Кире... Нищо няма да се случи... - с успокояващо гласче отговори непознато ми момиче... Защо ли да не се присъединя към тях и да разбера какво става...
- Ъ... здравейте... Знаете ли какво става тук? - Междувременно странното усещане за опасност се беше засилило...
- Ученици... - прекъснат бях от гласа на директорката - стигнахме... всеки да влезе и да си заеме легло...
- Незнаем... - отговори на въпроса ми непознатото момиче - може би е нещо свързано с Драго... Но не сме сигурни... - и се запътиха към единия ъгъл на огромна зала пълна с легла...
- Благодаря. - извиках след тях и се обърнах...
.... Изведнъж се чу силен гръм... Не усетих кога съм извадил магическата си пръчка... Чувството за опасност сякаш оживя... Усещах я с всяка частица на тялото си ... И тогава се сетих нещо - къде е Вероника? - огледах се и започнах да обикалям залата... огледах всяко лице, всеки човек... НЯМАШЕ я... Обвзе ме паника...
- Сега спете, че утрешния ден ще е тежък... - Пак директорката наруши мълчанието... Изведнъж усетих че само аз съм прав... Всички останали бяха легнали... - Стилиане, защо не си легнал?
Запътих се към вратата...
- Аз такова ... една ученичка я няма - трябва да я потърся... сигурно е отскочила до стаята си...
- Намери си легло и лягай! - думите и не оставяха и прозорче за възражение...
- Немога... Трябва да я намеря! - затичах се и излязох на бегом от залата.
- Стилиане, върни се! Не прави глупости! - чух от далече, но не обърнах внимание... Единственото нещо което трябваше да направя е да я намеря... Чувството за опасност не изчезваше, а се усилваше!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Dec 30, 2004 11:46 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-ох, проклети хлапетии!- изсумтях.
-Тук виждам някаква любовна история...- обади се замечтана Лития.
-Това ме подсеща да пуснем малко бром в залата.
Лития ме изгледа накриво.
-Заедно с алиловия сулфид; бездруго доста смърди.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 02, 2005 1:41 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
В това време Байчото опаковаше по системата "отрежи го по-голямо и го вкарай на местото с чук" един куфар. Куфара беше стар, очукан и с поразлепена лепенка с реклама на "Samurai". Дори и как Сийка не го беше виждала толкова разярен.
- Недей бе синеее, вайкаше се тя. Къде тръгнаааа. Ще се опрравят нещата. Кажи какво е станало, кой ми те мама нарани. Душицата миии, кажи синеее, защо мълчиш!?!
- Не тъжи за мене майко, ще се върна все някога. Не може сърце юнашко да трае такива клишета повече. Махам се от тука, повръща ми се вече. И тука ни налазиха, малко им свят тука точно ше ми се лигавят. И вселенската мигосмъртница не помага - на последното и как' Сийка се втрещи. - Ваааай сине какво ни сполете. От де толкоз злоба се зашири из тоя свят, затръшка се женицата с вопли, на който и всяка друга професионална оплаквачка би завидяла.
- Край мамо, отивам на гурбет, да се е... с куестовете - то бива, то може, ма не. Не Вер'вам в преподавателския състав да се справи с положението. Изплю се с отровно изражение и погнуса Байчото. Графинята била страшна, ай сиктир бе, последния път кат дойде /леко засрамено изражение се настани на лицето му/ се наложи да и събирам праха с новия брой на MM, че немаше наблизо читава лопатка. Заминавам! Ще ти пиша като стигна. Някъде където поне нема опасност да вида ни 1 лице. Сийка потресена от върха на забрадката та до калта по ботушите си, се свлече на колене до прага.
Колю дигна куфарата и със залитане се повлече навън. Таксито чакаше отпред, a вътре на волана стария му и отдавнашен приятел /по призвание поет, по професия хамалин и таксиджия "Шумата" беше надул Румънска чалга. Как Сийка остана вцепенена сама в мрака, тъй като взе че изключи и лампата за атмосфера. Стоповете на таксито се стопиха в лекат есенна мъглица. Накъде поеха, никой не знаеше.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Last edited by Xellos on Sun Jan 02, 2005 2:51 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 02, 2005 2:48 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
На Хаджикарапопдървеняшка също и беше поомръзнало да говори от първо лице единствено число... Не, че беше правила особено много опити в тази насока, но и един и дойде множко. Ами че това не отговаряше на обективната действителност! Единствено число точно за нея! И за коя нея? Толкова народ, в главата и, който се идентифицираше е това име и ЕГН щеше да остане пренебрегнат от това...
И на всичкото от горе, Колю реши да напусне точно сега! Не можеше сама да се занимава с производството на вискококачествени маркови ментета, наред с директорстването, научния туризъм и воденето на часове. На всичкото от горе, проклетата Графиня Дин Теи очевидно бе на път...
Поредната серия от вопли, идещи откъм стаичката на Сийка прекъснаха мислите на дирейкторката.
Пък и проклетите хлапетии... Савета силно се съмняваше, че Графинята би отвлекла когото и да е. Познаваше я от...ъ... достатъчно години и знаеше маниера и. Румънката мразеше само едно нещо повече от това някой да закача безценното и отроче. И това бяха клишетата. Това бе основната причина да прати сина си на училище.
Мда... Някой го очакваха сериозни адмиистративни санкции... На всичкото от горе още не бяха намерили Лявата Топка на Архимед (дори с квантова помощ), а Петров се бе попилял незнайно къде... Всичко това много изнервяше Хаджикарапопдървеняшка. Изнервянето водеше до стареене, а тя мразеше този процес. Така че, точно в този момент и една малка искрица (образно казано) можеше да взриви положението. От хаоса щеше да се роди един Нов Ред...
-Какво ще предприемем сега?- думите на Лайденфрост извадиха грубо директорката от нейния унес, в който виждаше почти осезателно Новия Ред.
-Ще избием 20 милиона журналисти и един жираф.
-Какво ти е направил пък жирафът?- попита учуден аритмантикът.
-Знаех си, че няма да имаш нищо против да избием журналистите!- възкликна доволно Савета.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Last edited by Жеко on Mon Jan 03, 2005 12:43 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 02, 2005 3:42 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Петров се появи с намусена физиономия и прасе-имп под мишница в спалното.
- Ама каква е тая казарма? - изнедоволства.
- А ти къде се губиш?! - контрира Директорката - Малко ли главоболия си имаме.
- Асансьорът заседна, ма... - историкът преглътна шумно - ...лко след като тръгна.
- Че той работеше ли?
- Може да се каже. За всеки случай, изглежда има нещо с електрическата верига. Някой да е виждал Колю? Оставих Ависианович да монтира един демон на Максуел - доста са добри в двоичната математика, пък и токът едва ли ще му навреди - обаче се съмнявам, че ще се оправи с оная топка жици...
- Ей го там - посочи Лития.

Петров се наведе през прозореца. Байчото тъкмо префасонираше под ужасения поглед на собственика някакво такси в комби, за да може да поеме куфара му.
- Коле, бе! Къде тръгна?
- Към Трансилвания - любезно го осведоми Савета.
- Моля?
- И ти с него.
- Сакън! Стига бе, нали часове имам?
- Ще ти ги взема - с меден гласец заключи Директорката.
- Ами Лявата топка? Погледнах в И-Дзин и...
- Имам бял равнец колкото ти душа иска.
- Ами командировъчните? - почти проплака Петров.
- Вземи от безотчетните.
- Ох... мразя Трансилвания. Толкова е... досадна и еднообразна. А в Карпатите ми се обажда хроничния бронхит...
- От който те излекувах още през XVII век.
- И ревматизма...
- Чудесно знаеш, че от ревматизъм се страда в ранна детска възраст, която доста отдавна си попреминал.
- Нема що - замдиректорът въздъхна - Добре де. Обаче няма да пътувам с ТАЯ катафалка.
- Наскоро не писа ли статия за онова чудесно египетско транспортно заклинание, което изследва цели единадесет месеца? Доста точки се струва ми се спечели с нея - излезе в челото за тая година.
- Предавам се.. Коле! Сопри се малко!

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 02, 2005 4:58 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Колето се направи, че не чува и се метна на таксито, което потегли с мръсна газ.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 97 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3, 4

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group