All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 97 posts ]  Go to page 1, 2, 3, 4  Next
Author Message
 Post subject: [Хари Потър] Есен...
PostPosted: Sat Oct 23, 2004 7:21 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
"Защита срещу Черните Изкуства - проф. Георги Стрезов"...

Часът е 8:15 влизам пръв в стаята. Избирам си катедрата на втория ред към вратата. Изваждам книгата си и започвам да чета, за да убия времето. Още треперя от странния сън през нощта. Но всичко е все пак само сън... Успокоявам се... Има по важни неща, от това да се притеснявам ... Не ми остава нищо друго освен да седя и да чакам часът да започне.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Oct 24, 2004 8:08 pm 

Joined: Thu May 06, 2004 4:37 pm
Posts: 268
Location: Варна
(и май ще има да чакаш доста)

Отнякъде се показа ухилен ученик.
- А, ние свободен ли сме имали, бе?


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 25, 2004 1:09 am 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Драго се прозина от скука:
- Уф, Стрезов пак го вее вятър на ... бяла кобила!
Другите ученици го наобиколиха и го зяпнаха:
- Ама ти откъде знаеш?
- Хехе, ами вече втора година му слушам лекциите! - обяви гордо той.
- Повтарач, а? - обади се Нене някъде отзад. Драго й хвърли яден поглед, отметна буйната си руса коса с небрежен жест и предложи:
- Хайде да отидем в мазето, открих една интересна стая, мисля, че и Байчото не знае за нея...
Един ученик се обади:
- Добре, аз съм за!
- А ти кой си? - поинтересува се Драго.
- Стилиян - представи се момчето. - А на теб защо ти няма кучешките зъби?
- Ми махат ми ги, щото ми разраняват венците - поясни Драго. - Ама пак ще ми пораснат. Някой друг иска ли да дойде?

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 25, 2004 1:16 am 
Шопландски боец
User avatar

Joined: Tue Jun 01, 2004 9:55 pm
Posts: 2397
Location: In-a-bun On-a-stick
От дъното на стаята се чу шум като въздигане на среден по големина тропически остров и един глас с плътен акцент сподели разговорливо:
- Аз иск<sub>х</sub>а да дойдэ. Много... э-э-э... обич<sub>х</sub>а малк<sub>х</sub>и стаи!!!
След известен размисъл добави:
- Обич<sub>х</sub>а също бэз к<sub>х</sub>учешк<sub>х</sub>и з<sub>х</sub>ъби...

_________________
Какое-либо совпадение с реальными лицами, местами или событиями меня ниибет!

Все беды в России - от того, что Ленин не по фен-шую лежит.

Dostoevsky FM - това не е радио, това са инициали!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 25, 2004 1:38 am 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- Сигурен съм, че още много от вас искат да пвидят малката тайна стая, включително и аз - над Драго изневеделица се изправи фигурата на неговия мъчител. щом го видя Драго инстинктивно се хвана за все още червенеещото се ухо.

- Сядайте,....желателно по местата си. Драго, ти ще седиш тази година на първия чин. Казаха ми че имаш нужда от специално внимания. Споменаха нещо като забавено развитие на интелектуалните процеси, така че ще ми е по-удобно да ти помагам когато се затрудниш в материала, когато си точно пред мен. - Разпутин дари момчето с мазна усмивка.
- Друго! Не искам на един чин да седят представители на един и същ дом. Имате пет минути да се разместите, преда да го направя аз.

Разпутин с удоволствие пронаблюдава бъркотията от местещи се ученици. След като тропота заглъхна и настана грабовна тишина ...

- Казвам се Владимир Ависианович, и настоявам да се обръщате към мен именно така, в краен случай може "докторе". Тази година ще ви преподавам Защитата от Тъмните изкуства и Основи на Демонология, което означава че ще се виждаме често. Искам веднага да ви предупредя - курсовете ми са насочени към практически упражнения, което ще рече че всеки от вас трябва до най-малка подробност да научи и стриктно да спазва инструкциите за безопасност при учебен част съпроводен с практически упражнения. Също така ще се изисква извънкласово да наблегнете на теорията от препоръчаните ви от ръководството на училището учебници. Няма да толерирам някой да идва неподготвен за часа. Това не е просто прищевка на злобен даскал - един некомпетентен магьосник е опасен не само за себе си, но и за околните.
И така, някакви въпроси, молби, желания?


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 25, 2004 11:39 am 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Извинете, доктор.... – внезапно обадилият се тих глас леко се поколеба и смело продължи с една още по-смела интерпретация – Свинанович...
- Ависианович – прекъсна я преподавателят. Светлите му очи се превърнаха в парчета лед, а брадичката му застрашително-високомерно се стрелна нагоре. - А вие сте?
- Ана Петрова... – набързо отговори Ненето. – Исках да попитам...
- Лъже – обади се някой зад нея. – Тя е Ненето!
Надигна се шумотевица.
- Това то – все гледа да изтъкне роднинството...
- ... с връзки всеки може....
- ... като ще се занимаваме с тъмни изкуства, настоявам да не съм в екип с Неее-неее....
- Тишина – извиси се гласът на Владимир Ависионович и шумът спря. Тънките устни на преподавателя се извиха в лека, иронична усмивка. – Ана Петрова? Вие ли сте дъщерята...?
- Не съм – прекъсна го Ненето и тропна с крак. В този миг на чина пред нея се показа едно малко виолетово силуетче и ГАФ самодоволно й се изплези насреща.
- Ана Петрова, ако си въобразявате, че роднинството с преподаватели Ви поставят в благоприятната позиция да загърбвате доброто възпитание, длъжен съм да Ви покажа, че сте в сериозно заблуждение. Тропането с крак го запазете за пред баща си.
- Ама.. – започна Нене.
- Седнете – сряза я Владимир Ависионович и се обърна към останалите ученици. – Други желаещи да вземат думата.
Ръката на Ненето се стрелна нагоре.
- Кажете Ана Петрова – въздъхна Ависионович.
Нене се изправи, без да откъсва поглед от чина пред нея, но намусеното лице на ГАФ беше изчезнало.
- Доктор... ъъъ – тя вдигна отнесения си поглед към Ависионович, опитвайки се да разчете името някъде по лицето. Драго се беше извърнал от първия чин и се хилеше самодоволно на объркването й. – Докторе, - спря се накрай на спасителната титла момичето, - чудех се дали можете да ни кажете нещо повече за Гневните алени феи. – помете отново с поглед чина пред себе си, но ГАФ все така липсваше.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Last edited by Lannis on Mon Nov 01, 2004 9:00 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 25, 2004 5:40 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- ГАФ-овете? - усмивката му стана значително по-добродушна. - Естествено че мога ..но, това е материал за втори курс. Преди правилно осмислете информацията която бих могъл да ви дам, трябва първо добре да се потрудите и да натрупате знания, които ще се опитам да ви налея в главите през предстоящата ни година. И все пак ... - той поощтрително се исмухна на момичето - ...интересът ви, Анна Петровна, към материята заслужава поощтрение. 5 точки за дома ви. Кратка информация за създанията от други измерения можете да намерите в библиотека в Големия демонологичен речник на акад.Павлов-Хрупински.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 25, 2004 8:43 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
"Първи курс", стресна се Нене. "Какво правя в първи курс!?!?". Поколеба се дали да си признае, че е объркала класа. А дали действително го беше объркала? Пък и вероятно щяха да й вземат петте точки. Заедно с още пет, да им правят компания... За момент се зачуди в кой ли точно час се предполага да е, но разсеяността й бързо я освободи от излишни грижи. Огледа любопитно лицата на околните ученици. Не, че някога бе успявала да запомни хората от випуска си, обаче бе убедена, че не е единствената от четвърти курс тук. На лицата на някои от тях бе изписано издайническо изумление.
- Всъщност - прошепна в ухото й ГАФ, скрита под косите й - въпрос на гледна точка, Нене. Може би ти и твоите съученици сте объркали класа, но пък може и докторът да е направил грешка.
Нене замахна към рамото си, но успя да улови единствено кичур от косите си.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 25, 2004 9:13 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- И така, ученици - започна Разпутин - Тъй ато досега не сте учили демонология , първата година ще трябва да понаваксваме. Затова съм си позволили да разделя учениците на групи без да спазвам домовия принцип. Не се учувайте че ту има ученици от първи и от втори , че и от четвърти курс. Огледайте се добре! Това ще е вашата група в часовете по основи на "Демонологията". Часовете по Защита от черни изкуства ще вървят по установения досега график.

Учебника който ще ползваме по Демонология ще е "Основи на практическата демонология" на Холфриц. Има ораничен брой екземпляри в библиотеката така че организирайте се да ги ползвате по двойки.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Oct 25, 2004 11:58 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
- Подмазвачка! - изсъска Драго обръщайки се назад към Нене. - Подм...оухх! - Распутин му теглеше ухото като ряпа и попита с измамно кротък глас:
- Кажи, Драгостинчо?
- Онзи косматия отзад смърди ужасно! - изцепи Драго сочейки с пръст назад към Звиад. Няколко ученици захихикаха, окуражен от подкрепата Драго грейна в усмивка и продължи. - Направо си вони!
- А не искаш ли, Драгостинчо, да те превърна във вонещица? - все така благо попита Распутин. Отзад се чу сподавено кискане, Драго се завъртя и видя как Нене се кикоти в шепите си превивайки се на две.
- Ах, тии! - скочи той на чина, но увисна и на двете си уши в ръцете на Распутин, предизвиквайки диво кикотене от страна на Нене, която падна на пода и зарита с крака.
- Стига толкова! - строго свъси вежди Распутин. - Тишина!
Всички млъкнаха и запрелистваха учебниците, Драго разтриваше пламналите си уши.
- И така, ученици - започна лекцията Распутин, - днес ще говорим за вампирите и защитата от тях...
- Протестирам! - подскочи Драго като ужилен. - Потъпквате правата ми на малцинство и обиждате гражданските ми права! Сигурно и вицове за вампири си разказвате, а? Искам адвокаааат!
Распутин въздъхна.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Last edited by fizik on Tue Nov 02, 2004 12:52 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Oct 26, 2004 1:14 am 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- Драго, млъкни - Разпутин изгледа учениците с недоволен поглед - Май съм говорил на стени. ЗАТВОРЕТЕ УЧЕБНИЦИТЕ!
И така ... ще говорим за вампирите от измерението Н19. Това са нисши демони които се хранят с пигментация на местните растения. В нашето измерение подобна на тази пигментация субстанця е човешката живителна енергия. По този начин демоните-вампири, попаднали в нашето измерение условно индексирано като А01, действат донякъде като дименторите. Те от растояние от ооло 5 метра са способни да изсмукват малко оличество енергия от човека. Сам такъв демон не може да причени сериозна вреда на човека, но ако са повече могат да превърна човека в изсъхнал труп.

Звънецът прозвъна в коридора.

- Е не ни стигна времето , но се надявам следващия час да бъдете подготвени по темата. Прочеете какво пише в учебника и научее заклинанието за защита. Следващият ни час по демонология ще бъде утре. С някои от вас ще се видим още днес в часовете по Защита от Черни изкуства. Свободни сте... Драго, ти ще дойдеш с мен. Любопитен съм да видя стаята за която разказваше преди часа. ДРАГО, няма да повтарям ...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Oct 26, 2004 1:00 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Драгостин и Распутин заслизаха по тъмното стълбище, водещо към мазето. Распутин извади вълшебната си пръчка и светна с нея, нещо на ръката на момчето привлече вниманието му.
- Каква... каква е тази светкавица?
- Това е А ЦЪ гръмтьевичка Дъ Цъ! - гордо отговори Драго. - Мъгълска банда, която много обичам! - и зарева с пълно гърло "Хелссс Белсссс". Распутин го дръпна за ухото да млъкне.
Скоро стигнаха до малка невзрачна врата на дъното на мрачен коридор. Распутин повдигна въпросително вежди.
- Това е - каза Драго.
- И какво има вътре?
- Ами не знам - гласеше отговорът, - ако знаех, нямаше да е тайна стаичка, нали?
Распутин въздъхна отново, натисна дръжката и влезе вътре. Чу се кански вой и дрънчене, Драго си плю веднага на петите... за да сблъска с Нене, Звиад и Стилиян, които надничаха зад ъгъла. Докато се разплиташе от човешкото кълбо, не пропусна да дръпне и двете плитки на Нене.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Oct 26, 2004 1:13 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Пусни ме, бееее!!! - захленчи Ненето и започна да размахва панически ръце, опитвайки се да е отърве в същото време от Звиад, който кротко бе седнал на крака й. Лакътят й се заби в носа на Драго и той пусна и двете плитки, за да се опита да спаси останалата част от лицето си. В същото време момичето ритмично подритваше Звиад, за да му намекне, че другият крак й трябва. В този миг ГАФ се ояви зад главата на Драго и реши, че е крайно време да се включи в мелето. Ухапа ученика по ухото, все още зачервено от скорошната среща с пръстите на Владимир Ависианович, и след това доволно изчезна. Драго изрева от болка и се обърна да види нападателя си, при което стъпи върху ръката на Стилиян.

- Забавляваме се, а? - благо отбеляза професор Петров, който реши да се появи по коридора точно в този забавен миг.

Учениците замръзнаха и в този момент нейде сред мелето пръчката на Нене най-после се задейства. Но не улучи. Или по-скоро улучи. Зависи от гледната точка. В крайна сметка тъмното кълбо подмина Драго и се пръсна в облак сажди по лицата на Стилиян, Звиад и професор Петров.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Oct 26, 2004 5:07 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
Статико! - прогърмя гласа на Разпутин и всочко наоколо замръзна в неподвижно безвремие. Той ядно се приблжи с бърза крачка към кълбото от тела. Спря. Погледна замръзналото осаждено лице на Петров , след това към лицата на учениците и устата на Драго завръзнала във продължителния вой на болка.

- Темпорум фактум! - времето пак потръгна, но никой не помръдваше. Петров дори не смееше да диша. - Драго, след часовете ела в кабинета по Защита. Ще те науча как да укротяваш килерни таласъми.

Разпутин още веднъж огледа кълбото от тела и застиналия над тях зам.директо и отмина по коридора... оправяйки си разрошената коса.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Oct 26, 2004 6:51 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Ненето предпазливо помръдна ръка и се опита да се изправи. Подритна отново леко Звиад и той най-после се отмести от крака й. Изправи се несигурно, разтърка изтръпналия си лакът и сведе поглед към виновната пръчка. Изобщо не смееше да погледне към почернените лица край нея.

- Амиии... аз ... – започна неуверено тя, докато зяпаше притеснено обувките си. Едва сега забеляза, че връзката на едната отново се е развързала и се изкуши да се наведе и да я завърже. В същия миг съзря изкривеното от болка и почерняло от сажди лице на Стилиян и се сети какво бе започнала:
- .... съжалявам. Не зная как стана....

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Oct 27, 2004 12:01 am 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Драго се почеса по главата - процес, който подпомагаше усилената му мисловна дейност. Пак се почеса, защото явно имаше нужда от още мислене. Озари го прозрение:
- Гу'син Петров, а какво имаме следващия час, че не видях закачена програма?

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Oct 28, 2004 6:42 pm 
Магьосница
User avatar

Joined: Sat Aug 02, 2003 2:41 pm
Posts: 1087
Location: София
- Имате пророкуване, господин Теи и не е нужно да притежавам второ зрение за да видя, че закъснявате. Вие също, господа и госпожице Петрова, по-добре побързайте преди преподавателката да е усетила.

Изпълнения със сарказъм глас ги накара да погледнат притежателката му - сравнително млада жена в зелена учителска роба и остър поглед. Учениците не усетиха кога тръгнаха по коридора към кабинета. Наблюдавайки ги за няколко мига как се отдалечават, Мара се обърна към доц. Петров.
- Заместник-директор Петров, надявам се? - тя подава ръка към Петров - Приятно ми е да се запознаем, аз съм Мара Найденова - засега временно преподаваща Пророкуване и Мъгълознание. Съжалявам, че не можах да дойда навреме за откриването на учебната година, но скорощните магически смущения ми попречиха да предвидя по-рано, че от министерството ще ме изпратят като попълнение на учителския състав. Е, поне закъснението ми е малко и ще успея да присъствам на първия час.
Петров все още мълчеше с почернено от катран лице.
- Предполагам, че ще предупредите професор Хаджикарапопдървеняшка да очаква сова с назначението ми след... около... - тя присви очи за момент - десетина минути. Приятно ми беше да се запознаем, но сега трябва да вървя преди децата да са решили, че имат свободен. Ще се видим малко по-късно.
Няколко минути след като Мара изчезна от коридора, Петров премига. Очертаваше се интересна учебна година.

_________________
Tanstaafl! Няма такова нещо като безплатен обяд.

Nil illegitimi carborundum!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Oct 29, 2004 9:16 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
В това време, директорката Савета Хаджикрапопдървеняшка бе опряла чело о свитите си в юмрук ръце върху голямото бюро на директорския кабинет и си отдъхваше от първия час. Беше ужасно... За пръв път от началото на кариерата си тя се чувстваше по този начин. А, отначало всичко вървеше толкова добре... Толкова добре, докато не се намеси онази отвратителна руса всезнайка! Савета така обичаше преподаването, така се беш подготвила за първия час...
Първо ги развде из лабораториите, запозна ги с всички в катедрата; като се започне от Стефчeто (умопобърканата лаборантеса) и се приключи с покойния академик Бухларов, който все още обитаваше криптата, където се съхраняваха веществата от списъка “Venena A”. После им обясни увлекателно колко фундаментална и интердисциплинарна наука е Природната магия, защо в англосаксонската литература са отделени два предмета- билкознание и отвари. После ги запозна с НФР-класификацията (Немско-Френско-Руска) на формите, с които се работи в природната магия...
-Има три главни групи форми.- обясняваше Хаджикарапопдървеняшка и сочеше с лазерната си показалка по сложната схема, окачена на стената.- Лечебни (remedia), с които ни е забранено да работим, с наредба от Здравното Министерство; Собствено Магически (magica), които основно ще разглеждаме в нашата съвместна работа и Отрови (venena), които също както лекарствата трябва да познаваме, но не бива да се прилагат. Тези групи са условни, разделени са по приложение.
В зависимост от агрегатното си състояние, формите биват търди, меки и течни. Към твърдите спадат различните прахове (pulveres), билкови дроги (species) и пр. Меките са всякаквите там мазила (unguenta, linimenta). Течните са отвари (infusa et decocta), екстракти, тинктури, микстури, сиропи, води (aquae) и пр...

Децата записваха, Савета се радваше, докато не дойде края на часа и тя не попита:
-Имате ли въпроси по материала?
Обикновено нямаше, но този път едно русо момиченце вдигна ръка.
-Кандзаки Уруми.- представи се ученичката.- Искам да попитам, къде се нареждат формите гел и спрей в класификацията, която ни преподадохте?
В първия миг Савета не заподозря опасността и отговорикакто обикновено в такива случаи:
-Това е хубав въпрос... Когато ви обяснявах за историята на нашата наука и за бясните темпове, с които се развива в днешно време, когато реакционното влияние на институции като църквата е отслабено до минимум, аз умишлено премълчах някои противоречия, които се появяват в хода на прогреса. По тази причина, класификациите претърпяват редовни ревизии, които вас не ви касаят. Сега в сила е Седемнадесетата Ревизия на НФР. Тя е много усложнена и не е нужно детаилното и познаване. Аз тук съм я опростила за вас, по дидактични и пропедевтични съображения.
-И все пак?- настоя момичето. Едва сега Хаджикарапопдървеняшка забеляза, че тя не носи полиглотски пръстен и малко се постресна.
-Все пак какво?- печелеше време директорката, мислейки си “Къде, по дяволите ги бяха сложили тия форми?!!!”
-Къде са гелът и спреят в класификацията на формите?-повтори въпроса си Уруми.
-Както казах, за вас това няма значение! Ако толкова настоявате да изясним този въпрос, подгответе за следващия път доклад по темата. Така ще е по-добре както за вас, така и за съучениците ви. Тези нови форми са интересни, но рядко прилагани. По-популярни са в медицината отколкото в магията.
-Това означава ли, че вие не знаете отговора?
-Такова държание не подобава на една ученичка.- отвърна вече по-спокойно Савета, защото се беше сетила как стоят нещата с гела и спрея.- Не знам как е прието при вас в Япония, но тук почтителността към преподавателите е на първо място. Знам отговора, но това нищо не променя: Гелът е в особена подгрупа “Водоразтворими меки форми”, където влизат и някои кремове, а спрейовете са 2 вида- газове и аерозоли. Оформят отделна група група- Въздухообразни средства, към които се отнасят и пушеците заедно с парите... Други въпроси?
Отново бе вдигната ръката на Кандзаки Уруми.
-От кои учебници да четем?
-Може от всички налични, стига да има развити въпросите от вашия конспект. Все пак, гледайте да не са много стари, защото някои неща не са се променили, но както видяхме, има нови форми, някои рационализации в рецептите. Учебникът на академик Бухларов и колектив е добър, можете от него да четете основните неща за съставките и методите, но самите рецепти са остарели като изпълнение. За рецептите, препоръчвам Новия учебник, който излезе миналата година от Катедрата. За билките хубав е “Определителя на Билките в Езточна Европа” под редакцията на професор Ягодина. Колективът там е голям, частта за Балканския полуостров съм я писала аз, съвместно с доцент Вукашин Змианац от Черногорския Университет в Тит... ъъъ... така де, Подгорица и професор Медея Папакаракалиниколаупопулос от Тесалийския институт в Лариса. Разбира се, можете да четете и от чужди учебници. Но, това за сега не е за препоръчване, по-скоро ще ви замотае.
Отвратителното момиче понечи да каже още нещо, но директорката я сряза:
-Запомнете си въпроса за следващия път, сега е време за междучасие. Не отнемайте почивката на съучениците си... Ами, това беше за днес, другия път Кандзаки Уруми ще ни докладва накратко за новите форми, след което ще разгледаме основните методи за изготвяне на магически еликсири. Довиждане...

Савета вдигна уморено глава и погледът и се зарея по отсрещната стена. Първото нещо, на което попадна беше красивата японска калиграфия, подарък от, вече покойната и приятелка, Яматототохимособиме след една специализация в Касануи. Беше с красиво изрисувани върху коприна вишневи цветове, светулки, цикади и едно умряло червено водно конче в долния ляв ъгъл, полазено цялото от мравки. По средата, на бяло поле се мъдреше надпис... “Какво ли беше?”, помъчи се да си спомни Хаджикарапопдървеняшка. Посегна към едно от чекмеджетата, извади полиглотски пръстен и зачете на глас: “Tsilkere wa iki, iwakere wa shinu.” [“Силните живеят, слабите умират.”] Това я депресира още повече. “Дали не съм вече за пенсия?...” Помисли си тя. Разколебаването и не трая дълго. Извади лист хартия, четка и туш и се зае да пише писмо. Трябваше да узнае повече за тази Уруми.
Малко по-късно писмото беше готово, тя го нави на руло и се зачуди как да го прати. За гълъб или сова дума не можеше да става, отговорът щеше да дойде след месец. Дали пък да не използва онова... Не, прекалено рисковано е... Ако от Министерството се усетят, че имат... такова... последиците щяха да бъдат сериозни. Както и да е, окрайните случаи изискват крайни мерки. Директорката отиде до гоблена, заемащ цялата северна стена на кабинета и го повдигна леко от едната страна. Натисна една плочка, която по нищо не се отличаваше от останалите и пред нея се разкри тайна врата. Та се изгуби в мрака и гобленът закри мястото, от където беше излязла.

Малко по-късно гобленът се размърда и директорката отново се върна в кабинета си. Тъкмо седна на креслото, когато на прозореца се появи пощенска сова. Това доста я стресна в първия миг. Още повече се уплаши, когато видя, че писмото е от Министерството. “Дали пък не са разбрали?”помисли си тя. После веднага отхвърли предположението, защото и да бяха уловили сигнала, нямаше как да изпратят сова толкова бързо. Пък и по-скоро, изобщо нямаше да пращат сова, а направо полиция.
Както и да е, оказа се известие за нов преподавател. Савета го прочете спокойно и реши да посети г-жа Мара Найденова в първия и час.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Oct 30, 2004 7:10 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Подяволите, още едно доказателство, че света е пълен с олигофрени... Просто се опитах да бъда любезен и да се запозная с някой, ето така, просто за да имам някой приятел, а то кво се оказва, те са пълни идиоти. Не стига, че за малко не ми счупиха ръката ами на всичкото отгоре, на онази , НЕНЕ, как можа да и хрумне да се прави на магьосничка, от 30 минути я трия тази чернилка от лицето си и още не е мръднала... Май ще е по-добре да отида до медицинския кабинет. То дори е задължително... уф, как ме боли ръката... Почти не мога да я движа...Тръгвам няма как...

Този час е загубен за мен, така че поне да се погрижа за ръката си. Лекарския кабинет е оборудван с всякакви стъкленици, бурканчета и какви ли не нещица...
- Добър ден, може ли да ми видите ръката, че ме боли ужасно много.
- Я да видим, тц,тц,тц още първия ден а вече имаме произшествие... Сега ще се погрижа за нея.
Сестрата изглежда мил човек. Всичко, което направи сестрата беше изваждане на едно шишенце с тъмнозелено съдържание. още с намазването на желето върху ръката ми болката просто изчезна.
- Готово, вече можеш да се върнеш в часовете.
- Довиждане и приятен ден.
- И внимай!

Излизам от стаята и замръзвам...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 01, 2004 8:45 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Ненето проследи с поглед Стилиян, който с мълчаливо, справедливо и донякъде окадено възмущение се отдели от неугледната групичка. Прииска й се да се извини, но в същия миг се сети как бе започнало всичко, и съжалението й удобно се трансформира в недоволство спрямо Драго, който нехайно крачеше до нея, леко тътрейки крака по каменния под. Недоволството й прерасна в гняв в момента, в който той се опита да я препъне. Бутна го ядно към Звиад и побягна бързо по коридора, преди той да е докопал плитките й.

* * *

Прибра се в стаята си и се тръшна на леглото. Беше пропуснала часа по Пророкуване. Не нарочно. Просто, докато се мъчеше да избяга от Драго, бе забравила, че трябва все пак да стигне и до кабинета по Пророкуване. А и май не бе съвсем уверена, къде точно се намира. Както и да е, беше окъсняла твърде много и реши да изчака следващия час на спокойствие.

Пешо скочи на леглото, намърда се в скута й и гръмко замърка. Тя го почеса разсеяно зад ушите и в този момент в стаята влетя совата на майка й, носеща нова, макар и малко странна на вид метла. Тошко пърпореше гордо зад нея. Явно се беше примирил, че няма да го ползват за доставка, но бе решил поне да ескортира пратката.

Нене огледа метлата. Нямаше марка, но за сметка на това, на дръжката бе изящно пирографирана буквата “Д”. Ненето се усмихна и продължи внимателно да инспектира новата си придобивка. След миг забеляза, че от другия край на дръжка сякаш тайно и в последния момент е издраскана и буквата “М” и усмивката й стана още по-широка.

Когато приключи с огледа, откачи писмото, прикрепено към метлата и се зачете.

“Мило Нене,

Най-после мога да ти изпратя метлата, която вуйчо ти Дончо майстори за теб цяло лято. Тя беше готова още преди месец, обаче тогава дойдоха хората от Комитета за контрол върху нелегални заклинания и я конфискуваха за проверка. Обаче се оказа, че са се объркали и я взели за едно от изобретенията на вуйчо ти Мишо (горкият ми брат май пак го разследват за “безобразна самонадеяност” в прилагането на заклинания, обаче, вуйна ти каза, че “няма страшно”).

Метлата е наред и те я върнаха. Има доста подобрения, обаче Тошко без да иска изгори бележките на вуйчо ти Дончо и някои функции ще трябва да ги откриваш в движение. Той (вуйчо ти) ми обеща, че метлата е абсолютно безопасна. Каза, че този път няма да стане като с миксера.

У дома всички сме добре. Вуйчо ти Дончо почти привърши с поправката на покрива и всички се надяваме следващият експеримент на брат му да е по-успешен. Аз лично вярвам, че ще е така.”

Оптимизмът на майка й предизвика нова доволна усмивка на лицето на Ненето. “То и Онзи експеримент беше успешен”, помисли си тя. Просто бе... твърде успешен. Очите й грейнаха и погледът й се плъзна по новата метла, която стоеше невинно опряна в стената. Обичаше експериментите и изобретенията на вуйчовците си, защото резултатите от тях, макар и неочаквани понякога, винаги я забавляваха. И макар понякога опасни, винаги действаха. Като новата й магическа пръчка. Е, имаше си и свой характер, обаче, никой не можеше да каже, че не действа. А и си имаше одобрение от Патентния отдел към Министерството. Сви безгрижно рамене и дочете писмото.

“... Всички ти пращат поздрави и ти пожелават още веднъж много успешна година.

Целувки,
Мама

P.S. Маме, да се обличаш топло, че от другата седмица температурите щели драстично да паднат. На дъното на сандъка ти оставих розовия плетен пуловер.
И да ми пишеш.

P.P.S Изпитаха ли те вече?

P.P.P.S. Нали не си направила някоя беля? Моля те, маме, много да внимаваш... Не, че ти нямам доверие.”

Ненето сгъна внимателно писмото и го остави на нощното си шкафче. Отвори сандъка и започна да тършува из него. След около пет минути безуспешно търсене промени тактиката и започна да вади всичко от него и да го изсипва на земята. Накрая забеляза един грижливо овързан пакет и енергично разкъса опаковката.

Пуловерът беше наистина розов. Ама много “наистина розов”. И понеже беше грижливо опакован, бе останал незасегнат от мастиления произвол в сандъка на Ненето. Момичето го изгледа с отвращение. Тръшна капака на сандъка и започна да пише.

“Мила мамо,

Кажи на вуйчо Дончо “Благодаря” от мен. Метлата изглежда прекрасно. Като я пробвам, ще пиша пак, да кажа как съм.

Предай едно “Благодаря” и на вуйчо Мишо – той знае защо.

Целувки,
Нене

P.S. Тук е топло. Обаче мастилото се разля и изпоцапа всичко. Исках да го почистя със заклинанието, на което ме научи миналата година. И... нали се сещаш, какво стана миналата година....

P.P.S Не, мамо.

P.P.P.S. Не, мамо. Ще внимавам.”

Сгъна писмото, запечата го и го върза на крачето на совата. Тя отлетя, а Тошко гордо потегли след нея.

Нене се обърна към пуловера. “Не е хубаво да се лъже”, помисли си тя. Взе мастилницата и поля пуловера. След това го разстла внимателно на земята, измъкна магическата си пръчка и с блажено задоволство се прицели в тъмносиньото петно.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 12:51 am 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Драго беше зяпнал учителката с нямо обожание, в зелената си роба му напомняше за онзи снимачен ден на брега, морските вълни, шумът на прибоя, русалките… тоест рускините, маскирани като русалки. Въздъхна, а това привлече вниманието на Найденова:
- Кажете, господин Теи, какво Ви вълнува?
- Ъъ, аа, аз винаги съм мечтал да уча пророкуване, може ли да се запиша на частни уроци при Вас, да наваксам с материала? – и той я дари с влажен поглед, а малкото му сърчице затупка бясно, разкъсвано от копнеж.
Найденова се усмихна:
- Мисля, че достатъчно ще усвоиш и в редовните часове. Ето ти тази магическа сфера, опитай се да погледнеш в нея и ми кажи какво виждаш.
Драго пое сферата, сложи дланта си там, където преди миг бяха стояли пръстите на учителката, още можеше да усети топлината и ситните капчици влага, затвори очи и се съсредоточи:
- Виждам… виждам изгряваща луна… лагуна с приведени палми…
Найденова заинтригувана се приближи.
- … малка къща със сламен покрив, сгушена сред тропическата гора… ухание на орхидеи и лилии…
Найденова се приведе над него.
- … виждам прелестно женско тяло…върху леглото покрито с балдахин… копринените завивки леко прошумоляват…
Дишането на Найденова се учести, а лицето й видимо се зачерви.
- … сладостни стенания се носят в мрака… виждам себе си…
Найденова рязно дръпна сферата от ръцете му:
- Драгостин дин Теи, дръжте се сериозно!
Той стреснато отвори очи:
- К-какво стана?
- Господин дин Теи, предупреждавам Ви, че ако се държите по подобен непристоен начин, трудно ще си вземете изпита при мен. Не смесвайте пророкуването с мечтите си!
- Ама… - опита се да изпротестира Драго, когато един познат мирис загъделичка ноздрите му, ухание на хумус, примесен със сандалово дърво.
- Госпожа Хаджикарапопдървеняшка! – обяви той със звънлива глас.
Найденова обърна поглед към все още затворената врата, повдигна учудено вежди и погледна отново Драго:
- Впечатлена съм, Драгостин.
- От кое, госпожо Найденова? – попита влизащата директорка.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 10:27 am 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Предрече успешно Вашето влизане.- отвърна Найденова.
Хаджикарапопдървеняшка се усмихна доволно.
-Ами, той повтая за незнамкой път и е изучил доста добре привичките ми.- тя посегна и погали Драго по главата, в следствие на което се чу тихо стенание.- Освен това, вампирското му обоняние никак не е за подценяване, а аз работя по цял ден с билки.
-Разбирам...- намръщи се Мара Найденова.
-Е, не му се карайте. И без това, скоро пак ще се намери причина да го мъмрим на педагогически съвет. Пък, то пророкуването и то от усет зависи, нали така?... Е, аз дойдох да Ви посрещна с "добре дошла" в повереното ми училище и да Ви пожелая приятна работа. Надявам се, тук ще се сработите добре с персонала. Ако имате някакви проблеми, кабинетът ми е винаги отворен... Е, аз да не Ви преча повече. Приятен час.
Хаджикарапопдървеняшка излезе разсеяно и някак припряно от стаята. Дори не чу изненаданото шушукане на учениците "Черната Смърт нещо май не е на себе си...". Отправи се към кабинета си и отново се шмугна под гоблена. Секунда след това изхвърча като подгонена от Дявола.
-О, Боже! О, Боже! О, БОЖЕ!!! Изчезнало е!- задъхано прошепна на себе си директорката.- Е, сега я загазихме... Онова е изчезнало...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 3:17 pm 
Магьосница
User avatar

Joined: Sat Aug 02, 2003 2:41 pm
Posts: 1087
Location: София
Найденова изпрати с поглед директорката, след което се обърна леко усмихната към шумолящите ученици и плъзна поглед по часовника на стената.
- Като за първи час, при това започнат със закъснение, мисля че почти приключихме. За следващата седмица очаквам един свитък с описанието на най-интересния сън, който имате за тези 7 дни, и още един свитък с вашето тълкувание за значението му. Подходящи учебници можете да намерите в библиотеката, за началото на курса ще ви трябват "Основи в Пророкуването", "Предсказания" и "Увод в съногадателството", по-нататък ще се занимаваме и с други сфери от тази материя.
Тя погледна през прозореца за момент преди да продължи.
- Може би трябва да предупредя любителите на куидича да не оставят тренировките за уикенда, тъй като времето ще е отвратително. Ако имате някакви въпроси, можете да ме намерите или тук или в кабинета по мъгълознание. Свободни сте.

Учениците се заизмъкваха от стаята, а тя запрати кристалното кълбо с елегантно движение на пръчката си към лавицата, на което стоеше.

_________________
Tanstaafl! Няма такова нещо като безплатен обяд.

Nil illegitimi carborundum!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 6:47 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Ма не, ти наистина ли мислиш да летиш с това чудо – намилаше виолетовата фея, докато кръжеше като досадна муха около главата на Нене. Момичето не я удостои нито с отговор, нито с внимание, а вместо това бодро продължи да крачи по коридора, помъкнала новата си метла. В очите й тлееше дръзкият плам на човек, решил да жертва всичко в името на експеримента. В случая – целостта на главата си например. Ръката й здраво стискаше дръжката на метлата.

Пешо следваше стопанката си с незаинтересования вид на котарак, който всъщност съвсем случайно върви по същия коридор с някого, когото изобщо не забелязва. Черното връхче на опашката му леко потрепваше. От време на време стрелваше ловно-делови поглед към виолетовото нещо горе и с тихо мяцане под мустак преценяваше шансовете си да го докопа. А може и да искаше да каже нещо, но никой не му обръщаше внимание.

- Ма тя дори няма правилна форма! – продължаваше да каканиже ГАФ. На Ненето й писна и тя рязко се закова на едно място. Всъщност, понечи да се закове рязко на място и авторитетно да обясни на алената виолетовост, че изобретенията на вуйчовците й никога, ама никога не са довели до жертви, и че е крайно време разните феи с неизяснена цветова принадлежност да ходят да си приказват с някого другиго. Обаче красноречието й бе предотвратено от свободно веещата се връзка на обувката й. Т.е. Ненето не успя да спре рязко. Вместо това, една нищо и никаква връзка, настъпена в неподходящия момент, предизвика един сложен и на вид неизпълним пирует, препъване в дръжката на метлата и в крайна сметка момичето се въргаляше на пода ... за пореден път този ден.

Пешо спря “случайно” до Ненето, хвърли й един презрителен поглед и започна грижливо да си мие лапите. Тъкмо когато успя да се саморазплете и да отдели себе си от метлата, без обаче да я изпуска, момичето чу по коридора да се носят бързи стъпки. Почти веднага долови тихо, унесено и много тревожно припяване:

- О, Боже! О, БОЖЕ! БОЖЕ МОЙ... - гласът внезапно се оказа някъде над нея. Преди Ненето да усети какво всъщност се случва, светът тотално се обърка и в последвалия хаос се преплетоха една метла, девойче с прясно обелено коляно, мърмореща, зашеметена директорка и един мноооого ядосан котарак. ГАФ погледна доволно мелето и изчезна.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 7:14 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Драго повлече крака неохотно към кабинета на Распутин, нямаше повече часове за деня и трябваше да го посети. Ушите му още отсега започнаха да пламтят. Почука плахо на вратата, отвътре се чу отривисто "Влез" и Драго едва-едва се промъкна вътре. Владимир Ависионович вдигна поглед от книгата, която четеше и повдигна учудено вежди:
- Кажи, Драгостинчо?
- Ами нали ми казахте след часовете да мина през кабинета Ви...- смутолеви Драго.
- А, да - сети се Распутин. - Седни, ей сега ще ти обърна внимание.
Написа кратка бележка, затвори рязко книгата и впери поглед в Драго, който смутено чоплеше с крак килима.
- Аз... - започна колебливо момчето.
- Да? - окуражи го Распутин.
- ... и друг път учители са ме викали след часовете...
- Не се и учудвам - усмихна се Распутин, - при твоя успех, нормално е...
- И ме караха да върша разни неща! - почти изплака Драго. Лицето на Распутин се стегна и той попита внимателно:
- Какви неща, Драгостинчо?
- Неща - неопределено отвърна момчето. - Черпеха ме с шоколад, ако правя каквото поискат...
Распутин се наруга наум и припряно навря пакета с бонбони в горното чекмедже, канеше се да почерпи ученика си.
- ... и все казваха да си мълча, че ще си остане само между нас... - продължаваше да намила Драго. Широката руска душа на Распутин се развълнува, трогна се като си представи малкото невинно момче и злите учители, които... Распутин се приближи до него и сложи ръка на рамото му:
- На мен можеш да вярваш, Драгостинчо. Аз съм ти приятел, можеш дори да ми говориш на ти, но това да си остане между нас.
Драго се усмихна през сълзи. Распутин взе магическата си пръчка и каза:
- Добре. А сега да упражним едно заклинание. Повтаряй след мен...
- Не! - извика Драго и бодна обвинително пръст в лицето на Распутин. - И ти си като тях! Караш ме да правя магии!

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 97 posts ]  Go to page 1, 2, 3, 4  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group