All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 97 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3, 4  Next
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 9:02 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Ох, извини ме...- каза объркано Хаджикарапопдървеняшка.- Нали нищо ти няма?
-А, добре съм.- отвърна Нене, опровергана от прясно ожуленото си коляно.
Директорката извади малко шишенце от мдинско стъкло и изсипа съдържанието му върху охлузеното. Появи се бяла пяна и раната изчезна.
-Ето, така е по-добре- каза Савета.- Как се казваш, момиченце?
-Ана Петрова...
-А, щерката на...
-Не!
-Как не?- сепна се директорката.- Не си ли дъщеря на...
-Не!
-...Неда Петрова?- довърши тя.- На времето майка ти беше хубавицата на курса.
Много и се прииска да каже "На нея си се метнала", но не можа.
-Блъдаря!- каза стъписано Нене.
-Айде, довиждане.- каза забързана директорката и се отдалечи по коридора.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 9:32 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
* * *

Разпутин ядосано разтрисаше рамото на хленчещия през съня Драго...

- Събу ди се, най-накрая. Не си тук за да спиш! - острите му пръсти се впиха в рамото на ученика и той за миг се разсъни от болка.

- Не искам да правя магия! - стреснато изкрещя той и ошашавено се заоглежда.

- Но ще се наложи. Ти си в училище за магьосници. - Разпутин го пусна и обръщайки му гръбсе върна зад бюрото си.

- Надявам се да осъзнаваш, че със своята присторена некомпетентност само поставяш под съмнения безупречния авторитет на преподавателите в това училище. Ако беше толкова некадърен, досега да са те изхвърлили. Което ме води до мисълта, че ти НЕИСКАШ да бъдеш в това училище и умишлено се опитваш да се докараш до изключване. - той остро изгледа ошашавения все още Драго - Е, имам лоши новини за теб. Този цирк няма да продължава повече. Тази година ти ще бъдеш примирен ученик. Ясно ли ти е?

- Ама, гос...докторе.....не разбирам?!....

- Много добре ме разбра. Очаквам да завършиш тази година гурсовете по Основи на демонологията и защита от черни изкуства с най-малко много добър. Ако ли не .... - усмивката му се разля налудничаво по сухото лице - ....ще те разходя по АДА! Сега си свободен! И повече не спи в часовете ....затова е вечерният час и твоята природа не е оправдание за нарушаване на училищния правилник.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 9:40 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Нене продължаваше да седи на земята, гледайки след отдалечаващата се директорка.

- Най-после някой да не сбърка, а? - обади се ГАФ. Седеше небрежно на метлата и хвърляше коси погледи към Пешо, който обидено бе обърнал гръб на Нене и следеше внимателно една муха.

- Ами ... не е точно така... - каза разсеяно Нене, потърка коляното си, посегна към метлата и се изправи. - Но поне беше ... ъъъ.. добро.. - тя се замисли за правилната дума - ... добронамерено. - засия накрая тя, доволна, че е използвала една сложна думичка.

Понесе отново метлата по коридора с надеждата да успее да я пробва, преди да се е случило още някое премеждие.

- Ама как така? - започна да досажда феята.
- Ами мама не е Петрова... - въздъхна Нене. Помълча умислено и промърмори. - Много пъти я питах... ма тя... - изведнъж тя се обърна ядно към феята. - Ти що си ме заразпитвала! Я се махай .... - сопна се накрая и замахна с метлата към феята. Проблеснаха искри и феята изчезна.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 11:41 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Лития, загазихме!- съобщи Хаджикарапопдървеняшка, връхлитайки в лабораторията на професор Карбоника, която в това време кротко си пиеше кафето с Лайденфрост и обсъждаха преимуществата и недостатъците на смятането с приближение.
-Какво е станало?-попита шеговито Лития, но усмивката и бързо замръзна като видя угриженото лице на директорката.- Да не би данъчните да са разбрали кой снабдява Генади с абсент?
-По-лошо.- отсече Савета, но понечването и да продължи беше грубо прекъснато от следващото предположение на Лития.
-Развалил се е дестилаторът на Колю?
-Млъкни и ме изслушай! Откраднато е нещо, което може да направи голяма пакост, а не можем да го обявим в полицията, защото ще възникне неприятният въпрос какво е търсело това нещо у нас...
-И какво е то?- обади се Лайденфрост.
-Топките на Архимед.- съобщи Хаджикарапопдървеняшка след кратка, но изпълнена с драматизъм пауза.
Лития се надигна на стола си и наостри уши.
-Е, бях чувал за Гащите на Питагор, ама Топките на Архимед са нещо ново.- изкоментира аритмантикът.
-И кому са притрябвали?- замисли се на глас Лития.- Чакай малко... На нас за какво са ни били?... Саветке, защо не си вземеш фафличка и не обясниш човешки за каво става дума?
-Това е телепортна система, изобретена от Архимед плановете за която бяха намерени в Сиракуза по време на едни свръхсекретни разкопки през Войната. Следвайки плановете, италианците направиха няколко такива уреда, които Дучето раздаде на съюзниците си, между които бяхме и ние. След войната, за това не се говореше, но със сигурност знам, че останалите Топки са в Рим, Берлин, Токио и някои по-маловажни центрове. Нашите стояха в пълна тайна... Преди малко изпратих спешно съобщение до Япония по повод една обменна ученичка и като отидох за отговора, папката с пристигналите документи се въргаляше на земята, а от уреда нямаше и следа. Знаеш ли в каква беля може да ни вкара това?

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 02, 2004 11:59 pm 
Шопландски боец
User avatar

Joined: Tue Jun 01, 2004 9:55 pm
Posts: 2397
Location: In-a-bun On-a-stick
В същото време Звиад се мотаеше по ливадката и се чудеше дали му се пие, та да позапали малко вода от шадраванчето, или може да почака малко за амброзията на Колю-джан, оная, с привкус на сациви, когато изведнъж пред него паднаха две топки.
"Вах, Гоги!" - помисли си Звиад. "К<sub>х</sub>итайск<sub>х</sub>и топк<sub>х</sub>и за успок<sub>х</sub>оэниэ! Вах, вах - диди ламазия!!!"
Вдигна ги, позавъртя ги из ръце, след което понечи да жонглира с тях, но не би. иззад него се размесе фучене на въздух, свистене на вятър, а след това нещо го блъсна рязко и го събори по очи на земята.

_________________
Какое-либо совпадение с реальными лицами, местами или событиями меня ниибет!

Все беды в России - от того, что Ленин не по фен-шую лежит.

Dostoevsky FM - това не е радио, това са инициали!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 03, 2004 3:26 pm 
The Master of Flames

Joined: Thu Nov 06, 2003 4:27 pm
Posts: 263
Location: Пазарджик
Караиванова крачеше намръщена по коридора. Никак не беше доволна от това, че в крайна сметка се наложи да пропусне старта на учебната година, но все пак трябваше да иде на онази комадировка до Германия, за да прибере онова дарение от Северно Германския Магически Институт, което беше осигурила със триста зора по една от програмите, от които се очакваше да паднат пари. В интерес на истината, точо тази програма се оказа малко ... странна. Засега само получи дузина странни прахосмукачки, които бяха тестов модел, съвместен модел на магосническия отдел на Сименс и СГМИ, които по споразумението се очакваше да тестват, в игра на куидич, и по натук се очакваше че ще дойде и първия кешов транс. Но пък я увериха че са напълно безопасни. Пък и си взе помеждудругото няколко магии за моментно и трайно боядисване на косата (особено и харесваше цвета вилдкирше, с които се носеше в момента).
След като се тръшна зад бюрото си, написа кратка белешка, с която известяваше учениците кога ще се проведат тестовете за нови играчи на съответните Домове по куидич, както и че тя, в качеството си на преподавател по магоснически спортове, ще присъства. Освен това мислено си отбеляза да оглежда и за играчи за Прахосмукачките, докато замахваше с пръчката и разпрати бележката по Таблата на домовете. Прохусмукачката на мисълта й се отклони в десета глуха и се замисли какво да го прави този прахосмукачески отбор ... да го включи в училищния куидичен шампионът или да направи справка във Спортния отдел към министерството, дали може да го включи в местния шампионът ...
Докато седеше и размишляваше, прахосмукачката на мисълта й беше грубо изключено изключена директно от щепсела, когато вратата се отвори и в кабинета нахлу като хала ...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Nov 04, 2004 3:13 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Олеле... съжалявам... толкова съжалявам... – достигна до ушите на Звиад, докато се опитваше да изтрие прахоляка от очите си. – Ама наистина съжалявам... още не съм й свикнала на новата метла... а и завоят беше малко рискован, признавам... и ужасно съжалявам....
- Изобщо не трябваше да я караш, ма кой ме слуша – намеси се и един заядлив гласец.
- Я, млъквай, - сопна се първия глас, преди отново да се подхване извинителния рефрен...
Звиад най-после успя да се извърне и да види Нене, подпряла се леко на една голяма и малко неугледна на вид метла. Край обувката й се бе изтъркаляла едната от "китайските" топки и некоординираните, нервни потропвания на крака на момичето заплашваха всеки миг да я изритат срещу него.
- Ква ми праите край шадраванчето, бе хаймани! – чу се в този миг недоволният глас на бай Колю.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Nov 04, 2004 5:41 pm 
Emeritus
User avatar

Joined: Tue Oct 21, 2003 11:45 am
Posts: 8767
Location: София
Карбоника потърка очи и се вгледа в директорката.
-Значи сме разполагали с еквивалента на мъгълският термин 'телепорт'?
-Разпоагахме, Лития.
-Скъпа ми фрау директор, знаеш ли колко ядове и колко часа път в птичи...хммм...птиче яйце щеше да ти спестят тия топки, ако ни беше уведомила за съществуването им?
-Не трябваше да се знае че са у нас!
-Но са били използвани за получаване на ученическо досие, което можеше да дойде от Япония и по обикновен канален ред с бухал рибояд?
-След два месеца. А пък връзката беше сигурна.Трябва да ги намерим.
-Някой друг да е знаел за скривалищвето освен теб?
-Никой!
-Дори Колю?
-Дори той!
-Хмм.-аритмантикът поглдаи рядката си коса и свали пръчката от ухото си-сигурни знаци, че започваше да става по-сериозен или най-точно по-вкиснат от обикновено
-Значи ще да е някоя гадинка, то ест опираме или в твойта компетенция, или в тая на Стрезов.
Констатацията дойде точно на място за Лайденфрост, който се мъчеше да прокара антиживотински и антидемонични точки в училищният правилник, още от когато едно негово завършено доказателство намери печалния си край в корема на 'съвсем миличък цербер', поради което съответната хипотеза в аритмантиката си стоя отворена 15 години.
-От кога предлагах да избием всички таласъми, феички и тем подобни.
-Само че методите, с които предлагаше да ги изтребим бяха забранени от закона, Майнрих!
-Не всички, една инверсийка на таласъмчетата нищо лошо не прави. Само ги обръща с хастара навънка...
-И омазва стените с вътрешностите им, нали?
-Страничен ефект, поправим е!
-Не и за горките таласъмчета.
-Стигааааа, не дойдох при вас да обсъждаме таласъмите! Какво смятате да правим?

_________________
Si vis pacem para bellum


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Nov 04, 2004 8:11 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Освен това, не може да е магическа твар.- продължи вече по-спокойно Директорката.- Криптата на директорския кабинет е защитена с много мощни средства срещу подобни посегателства.
-Никога не съм знаела, че директорският кабинет има крипта.
-Ами тя за това е "крипта". Иначе "фанера" щяхме да и викаме, ако всеки знаеше за нея.- заяде се Хаджикарапопдървеняшка.
-Чудя се, какво ли още има там?...- Лития придоби леко отнесен вид.
Савета се сепна и набързо отговори:
-Това сега не е важно. Важното е да намерим липсващото...
-А дали не липсва и нещо друго?- попита Лайденфрост.
-Не знам, не погледнах.
-Нищо, де... Това няма да ни избяга.- проточи Лития. Дай да си допием кафето на спокойствие и после ще видим. Тъкмо сгоден случй да изпробвам новото си махалце.
-???- отвърнаха едновременно директорката и Лайденфрост.
-Радиестезия.- усмихна се снисходително проф. Карбоника.- Има квантово обяснение...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Nov 05, 2004 10:55 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Яаааа... топка ... – малко мърляво юмруче се пресегна и прибра топката миг преди разкаяната Нене да успее да я изрита неусетно към Звиад.
- Не т`требва, н`али?
Нене с интерес изгледа малчугана, появил се сякаш от нищото край нея. Беше дребен, с обелен нос, остра, рошава, тъмна коса и боен поглед.
- ??? – попита учудено Нене. След това се обърна несигурно към байчото, но и той бе зает да гледа малчугана с неприязън и предчувствие за неприятности и повече работа.
Малкият бързо се извърна към Звиад, който още се опитваше да идентифицира своето положение спрямо околния свят, присви очи и попита Ненето.
- Какче, тоо да не те закача? – изръси той, гледайки мнително Звиад, докато прибираше грижливо топката в бездънните джобове на широките си дънки.
В този момент Звиад най-после се изправи, след което сведе любознателен поглед надолу към малкия. Хлапето, се стресна, когато успя да регистрира измеренията на баткото, но бързо се окопити.
- Амиии... аз бегам, че имам час... – каза то и бързо увеличи разстоянието между себе си и все така мълчаливото трио. – Па ки се вийм – извика то през рамо и отпраши към входа на училището.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Last edited by Lannis on Sat Nov 06, 2004 3:44 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Nov 06, 2004 12:24 am 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Защото, моето момче - разнесе се благ глас - След малко имате история, по-точно след пет минути. А тя е в обратна посока. Киро. Това, мили деца - гласът обгърна двора - се нарича deus ex machina. Но за него ще учите втори семестър. А междувременно, ще трябва да ви зарадвам, че ще имате свободен, и Сийка ви е приготвила кексчета. Е.. поне първото е радостно.

Петров отпусна заклинанието и поклати глава.
- Бре, Савета.. Топките не можем ли да ги измъкнем пак с Винта? Добре пробиваше последния път.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 10, 2004 7:07 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Тва шо е? - промърмори Кирето докато любопитно разглеждаше нещо каменоподобно в мърлявата си ръчичка.
- Амииии... - отвърна несигурно Нене, разглеждайки набеденото за кексче нещо, което кака Сийка беше дала и на нея, и на останалите деца с неясна мотивация - било за да ги нахрани, било за да ги освободи от излишни зъби. Подвърли кексчето във въздуха, измъкна ловко пръчката от колана си и се прицели. Трохи и парченца добре отлежал кекс се разпръснаха наоколо, подплашиха врабците и раниха една по-мързелива гугутка.

Кирето изгледа с възхита как Нене прибра самодоволно пръчката и се отправи нехайно към училището.

- Ей... - извика той и започна да подтичва след нея. - Ки ми го покайш тоо номер?

Нене се закова на мястото си и Кирето се блъсна в нея. Тя сякаш не го забеляза. Подпря се замислено на метлата.
- Не разбрах.... - каза унесено тя на себе си, - имаме ли история или нямаме?

Кирето пъхна кексчето в джоба на панталоните си и сви рамене.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 10, 2004 8:07 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
-Извергчета - промърмори Байчото под мустачки колкото да не го чуят. - Тия все по зле стават. Въздъхна пак, изплю се делово в фонтана, помедитира върху носещата се по зеленикавата водица храчка и огледа двора, фасадата и лисващите стъкла тук там. Малкото тоталитарно фонтанче колкото леген с изкъртена от върха петолъчка предстоеше да бъде заменено с нов символ на демокрацията и висшата магия. Тук там боя и нов надпис в синьо. Бяха дали ПАРИ и вместо да купят нещо смислено - Какво решиха? В добрите културни традиции на просФетата издържано решение, разбира се. Да турат по-голям фонтан. Барем мед и масло или поне нещо като медовина да имаше. Гола вода тва управление. А и на малката мърла трябваше да ремонтира поразиите. Стаи бол, земе се премести, маа не трее се работи извънредно. Байчото повтори упражнението по стрелба по фонтана и се омете пътьом похапвайки от чудесните, не, Прекрасни кексчета на Мама.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 10, 2004 8:32 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Кирето се чувстваше самотен и изоставен. Каката беше изчезнала в някакъв коридор без да му продума повече. Тъкмо я бе заобичал... Напомняше му на кака Вера. Въздъхна тъжно - едно малко хлапе, загубено из големите коридори на училището. Мушна ръце в джобовете на панталоните и започна да се оглежда любопитно наоколо. Зачуди се къде ли е багажът му? Казаха му, че ще бъде в стаята му, обаче никой не си направи труда да му разясни коя е тази стая и къде се намира. А и Маца никъде не се виждаше...

Кирето започна да се шляе по коридорите с надежда да срещне Някой, Който Знае. Е, всъщност се надяваше да срещне Някой, Който Ще Му Разясни. Или поне Някой, Който Ще Го Заведе До Стаята Му. Извади някакъв камък от джоба си и веднага разпозна подаръка от бабката в двора на училището. В този миг от дребното му телце се разнесе ясен сигнал, че покрай останалите надежди се промъква и тая да срещне Някой, Който Ще Го Нахрани.

В този миг неясно движение край обления от слънце прозорец в коридора привлече вниманието му. Един огромен котарак тъкмо се бе размърдал, протегна се лениво и презрително се прозя насреща му. Очите на Кирето светнаха доволно.

- Я, мачка... - даде той глас на възторга си. Пешо моментално разпозна в детския тембър заклет котколюбец, което мигновено прати Кирето в категорията "Досадници". Тъкмо щеше да скочи от перваза с тромава елегантност, достъпна единствено за наддали в теглото котараци, когато я забеляза. Размотаваше се делово из Неговата територия, захапала самодоволно Неговата плачка. Може уловът да беше само една гугутка, може да не беше гладен, обаче...

Пешо присви злобно очи и дръпна уши назад. Маца го погледна с пренебрежение и се отърка в панталоните на Кирето. Пешо се приготви за Своето Отмъщение и да покаже на досадницата къде й е мястото, или по-скоро къде не й е мястото.

Миг по-късно двете котки се стрелнаха злостно по коридора, успявайки да препънат Байчото, който се появи, нехайно размахвайки малка дървена кутия с инструменти. След кратък полет земното притегляне си каза думата и Колю се стовари на пода под помпозния, тържествено дрънчащ звук на разпиляни инструменти.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 10, 2004 9:05 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Сус бе! мачки проклети, че ви изтепам. - Глей ти, само още котки да се врът у краката ми лиспваха. Ей тоя дебел мачок, ако не е на малката проклетиийка с плитчиците да не ми е фамилията Шмекеровски. - Я ти па кво тъсиш тука малкия?
- Стаята си и ъъъ Папане.
- Ох, тия зайци - кой си ти начи?
- Кирчо.
- Ахаа, да видим - Байчото извади няква омачкана карта с петна от лютеница и дъх на луканков салам и я разгъна. Плана на сградата се зарея във въздуха пред него макар и малко поразмазан и объркан. -Такааа - я да видим. Тука за разлика от учебен отдел, мисля че последно им прокарвах телефон през 2002-ра на 4-тия етаж, или беше на 12-тия тва работи. Та... Киро... Киро. Въх, етоо те мойто момче. Еми поради ремонти в една от стаите ще трябва да си делите съседната с оназ Кака известно време докато оправя поразиите. Не става с махане на пръчка дюшемето добре от мен да го знаеш. Я изтичай по коридора и я настигни... Ето ти и кексче. Укрепва тялото - нагло изопачи реалноста байчото и се изправи.
- Благ'дря,
След като момчето се понесе вихрено по коридора, Байчото се подсмиха, посъбра инструментите и се понесе в обратна посока подсвирквайки си.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 10, 2004 9:23 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Звукът на бързо топуркащи крачета я застигна, сърфирайки върху детския вик : "Какооооооо". Нене се обърна и видя малката досада с рошава коса и грейнал поглед да се носи вихрено по коридора.

- Чичкото... - малкият се спря, опитвайки се да си поеме дъх, - чичкото каза, че ще съм в твоята стая?

Нене повдигна вежди в недоумение.
- Моля? - попита внимателно тя.
- Хлапето каза, че ще си делите стая - поясни услужливо ГАФ, появила се внезапно край ухото на Кирето. Малчуганът подскочи стреснато и се спъна в метлата на Нене.
- Тая няма да я бъде - заяви надменно тя. В следващия миг съчувствието надделя у нея и тя подаде ръка на малкия. - Виж сега, малчо...
- Кирето - прекъсна я той, гледайки я предано в очите.
- Не знам как ще го измислим с теб, обаче тая работа със споделенето на стаи няма да я бъде... Знаеш ли колко усилия положих през изминалите години, за да може никой да не иска да дели стая с мен? - Кирето поклати енергично глава, все така гледайки я възторжено в очите. Нене въздъхна. - Повярвай ми, малчо, не искаш да знаеш - каза тя.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Nov 11, 2004 6:13 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Драго крачеше по коридора с ръце в джобовете и вид, излъчващ независимост. Распутин не знаеше с кого се захваща. Спомените услужливо изплуваха, когато за първи път го викаха на педагогически съвет, някой беше забравил да затвори вратата и гласовете долитаха един през друг
- ... защо никой не му е погледнал медицинския картон?!
- ... това не е моя грижа...
-... как не видяхте, че има психосоматичен страх от магии...
-... и защо са ни го пратили такъв...
-... амбициозна майка, знаеш ги тия румънци какви са докачливи...
-... ами да го изключим и да приключваме с проблема...
-... а знаеш ли баща му каква издръжка плаща...
После някой все пак хлопна вратата, но на Драго чутото му беше достатъчно - можеше да прави каквото си поиска и нямаше да го изгонят от училището.

Зави зад един ъгъл и видя Ненето да си приказва с някакво хлапе. Щом тя мерна хищния блясък в очите му, бързо придърпа плитките си и заканително хвана магическата си пръчка. Бойният устрем на Драго бързо угасна и той привидно нехайно попита:
- Какъв е тоя дребния?
Хлапето се опули насреща му и не остана длъжно:
- Ко е тоа?
Нене се намеси с измамно благ гласец:
- Драгостине, ти нямаш ли свободно легло в твоята стая?
- Имам.
- Амии... това момче няма къде да спи, ще го вземеш ли при теб?
- Не! - отсече Драго и се фръцна сърдито.
- Ама... - опита се да изпростестира Нене.
- ... аз при какчето, аз при какчето... - намилаше хлапето.
- Не! - потвърди още веднъж Драго.
- ... чичкото каза при какчето, чичкото каза... - беше по-досаден и от латерна.
- Амии... добре - проточи Ненето. - Тогава аз ще го взема при мен...
- Как така? - заподозря нещо съмнително Драго.
- Я виж какъв е сладур! - и тя щипна Кирeто по бузката, дребният засия като слънце.
Драго решително тръсна коса:
- Взимам го при мен! Нямаш право на момче в твоята стая... освен ако не искаш нещо да уредим...
- Е как ще го вземеш ти? - пресече опитите му Нене.
- Ей така, взимам го! - разсърди се Драго, хвана хлапето за ръката и го помъкна след себе си.
- ... при какчетооооооо... - разциври се Кирето.
- Трай бе! - сряза го Драго и двамата завиха зад ъгъла, Ненето щастливо се усмихна.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Nov 12, 2004 1:08 am 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
А, в това време, в кръчмата на Генади влизаха три учителки и се насочиха към бара. Това бяха Лития Карбоника, Анастасия Краиванова и директорката, Савета Хаджикарапопдървеняшка. Принципно, заведението не се посещаваше от жени, нито се предлагаха сладкарски изделия и кафе, но пред перспективата да секне потокът от висококачествени маркови ментета на половин цена, извиращ от лабораторията на Хаджикарапопдървеняшка, Генади се огъна. Практически, алкохолът който му се предлагаше от института бе химически неотличим от истинските питиета и с фалшивите фактури, които байчото му печаташе, той дори съумяваше успешно да крие доходите си. Единствната рецепта, която Савта не успя да докара до предела на аналитичната резолюция беше Ликьорът от Корени на Коприва и Други Лековити Билки, поради несъвършенство на анализа и поради това, че всички мостри, с които разполагаше бяха доста различни. Вече започваше да си мисли, че всички са различно сполучливи ментета на питие, на което още не е успяла да попадне...
Както и да е, следобедното чайче с коняк и дребни сладки се бе превърнало в своеобразен ритуал за трите учителки, който нарушаваха само когато някоя от тях отсъстваше. Но, след това бързо си наваксваха, особено когато завърналата се имаше какво да разправи.
-И, кажи сега.- настояваше Хаджикарапопдървеняшка.- Кого видя в немско? Някой познат?
-Ами, от немците никой...- проточи Караиванова.- Само фрау Холе, но без нея нямаше как да се мине. Много чужденци имаше, обаче. Особено източноевропейци. Имам усещането, че цялото крило по модерна магия на АН СССР се беше изсипало.
-Амииииииии!!!- наостри уши Лития.- И кой?... Кой беше там?
-Академик Кулагина ги водеше. Бяха доцент Кашпировски, професор Кирлян, Професор Давидашвили...
-А Ягодина?- попита директорката.
-Там беше, но гледаше да седи на другия край на залата. Те нали много не се понасят с Кашпировски... Турци имаше бая, те нали Германия вече си я имат за колония.
-А, кои бяха?
-Аджар, Назар, Джадъ, Шайтаноглу...
-Коя от двете?
-Кои?
-Джадъ. Фатме или Хадидже?
-Хадидже.
-А адашката там ли беше?
-На коя викаш адашка?
-Хаджикарагьотференоглу.
-Не... Май не беше там.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Nov 12, 2004 7:24 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
Разпутин крачеше по навик из кабинета си пред стреснатия поглед на Петров.
- Това не е никаква фобия! Чисто и просто момчето си е самовнушило. Дори фобиите се лекуват, ако имаш кадърен психолог на среща. Няма ли един Псион в това училище? Поне хипнатизатор?

- Ами .... - неуверено подхвана петров без особен ентусиазъм. От досегашното общуване с Разпутин отдавна бе свикнал че предпочитания вид диалог на академика е ....монологът.

- Как може такова нещо. Първо правите компромиси с високите идеали на магическото изкуство, второ правите компромиси с традициите на магическите учебни заведения, а след това и с чисто педагогически практики. не може да поощтрявате злонамереното и целенасоченото невежество. Не може ученик да кара три години в един курс без никакъв напредък и да бъде държан в училището. Това срива общия морал и ученолюбивия дух на останалите ученици. Тва е недопустимо.
- Ами....
- Друг съвестен колега на мо място отдавна би сигнализирал министерството. Разбирате ли какво ме карате да правя?! Компромис с професионалната си етика! Правя го само защото съм сигурен че тази година този проблем ще бъде решен! Ако трябва лично ще се заема с това. Настоявам на пълното съдействие от страна на останалия колектив. Това не може да продължава така. Драго или ще стане магьосник, или ще напусне това училище веднъж и завинаги!
- Ама, госпожа дире....
- Аз ще говоря с нея! Всъщност тъкмо това се канех да направя. Но явно служебните и ангажименти са я накарали да напусне територията на училището. не я намерих. Както и да е. Мисля че разговоря ни се получи конструктивен. Обичам да говоря с разумни хора.Довиждане!

При пореднто си завъртане той се насочи парво към вратата и след малко Петров сидеше сам в кабинета зяпайки току що затворилата се врата.
- Оф, кой ли дявол ни е дърпал за опашката да призовем и това изчадие адово...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Nov 13, 2004 11:17 am 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Байчото с чувство за изпълнен дълг слезе в мазето-подземие, поразходи се из разни миришещи на цимент и влага коридори стигна и отвори една здрава желязна врата натруфена с разни окултни символи и влезе в работилницата си. Въпросната изглеждаше като есенция на най-окултния гипсово-стъготинено-пиронен хаос и представляваше голямо и осветено с разнообразни лампи отмъкнати от тук и там голямо помещение с още една врата в другия край. Тонове инструменти и машини за какво ли не хвърляха странни сенки по стените. Колю натика пътьом кутията с инструментите между останалите сбиритоци в купчината затрупала голяма дървена маса на средата на помещението и се запъти към задната стаичка, където звук от неритмично покапване и ухание на неща обещаващи разпалено като евангелистки пастор -здравейте и сбогом нервни клетчици. "тайната" спиртоварна беше ярко осветена от луминисцентните лампи и учудващо чиста и подредена като в лаборатория за създаване на смъртоносни вируси. Байчото се преоблече преди да влезе и хвърли с любов едно око на сложната и неразгадаема плетеница от тръби казани и контейнери с дълги дълги надписи от думички разделяни с -1,2,3- и нещо си. За някои от тях дори Генади не беше сигурен дали съществуват. В средата на помещението нещо капеше от края на тръбичка в една голяма Бехерова чаша и искреше странно. Въздухът над стъкленицата леко трептеше. Изглежа течността беше твърде летлива, но няколко роднини на демоните на Максуел се занимаваха с трудната дейност да не пропускат нищо да се не изгуби от крана до стъкленицата. Байчото отиде и провери дали е време да смени захранването на цялата революционна система за дестилация, но се оказа, че малкото спиртниче може да издържи още няколко часа. Доволен от видяното, Байчото затвори внимателно вратата зад себе си и погледна с досада работилницата. Смени отново дрехите си със син комбинизон и червена фланелка, извади отнейде един дебел молив и го размаха делово в сложен жест. Инструментите започнаха като шахматни фигури да се местят насам натам подреждайки се според функциите като конвейр. Купчина нерендосани дъски за новото дюшеме и няколко стъкла и черчевета се издигнаха от разни места и се подредиха чинно тук там. Байчото додаде инструкциите си и се омете на чист въздъх, докато работата се вършеше вътре. Затвори вратата след себе си, провери внимателно защитите и отпраши към Генади да довършва бир.. портата.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Last edited by Xellos on Sat Nov 13, 2004 5:35 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Nov 13, 2004 2:03 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
-… при какчетооооо… – продължи да надува гайдата Кирето, но вече с половин уста, защото се кокореше към окачените плакати в стаята на Драго.
- Искам при как… - внезапно млъкна, защото Драгостин му тикна един кремвирш в устата и се ухили:
- Кремвиршите “Меки”, точно като по времето на граф дядо ми – граф Дракула, истински кървавици.
Извади един кремвирш и за себе си от кашона под леглото, намери някъде и комат хляб и шумно замляска. Кирето не оставаше по назад, чак ушите му плющяха. Изпод другото легло се подаде малка зурла и Кирето подскочи:
- Що тва?
- А, - махна с ръка Драго. – Моето прасенце Гошко, Байчото заплаши да го направи на луканка, щото изпаса трендафилите на как’ Сийка и затова сега го крия в стаята си… Искаш ли да ти покажа нещо интересно? – и с лукава усмивка Драго измъкна изпод дюшека си омачкан брой на “Плейбой”. Разлисти набързо страниците, показвайки най-любимите си картинки.
- Ваааа! – изкоментира възхитено Кирето и чак забрави да дъвче. Драго се ухили:
- Чакай да видиш специалната ми колекция! – и измъкна отнякъде фотоалбум с картинка на череп и кости и надпис “Строгу сикретно!!!”. Кирето любопитно надникна и… едновременно се задави, подскочи и премига. Драго огря наоколо с победоносна усмивка:
- А, какво ще кажеш? Директорката по бански! Ах, моя любов! – и той замечтано погали снимката на Хаджикарапопдървеняшка, чийто остър профил направо стърчеше от албума. Внезапно някой рязко отвори вратата и Драго хлопна албума, скривайки го зад гърба си.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Nov 13, 2004 6:18 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
През вратата се показа Перла, все оше с късата карирана плисирана поличка, с която бе пристигнала, и с полуприкрито недоволство огледа стаята. Погледът й мина равнодушно по накачените по стените плакати и се закова на индивидите в стаята, изцапани с остатъци от Кървавични кремвирши и с гузен поглед.
Драго облиза това, което бе останало от последния кремвирш и се съсредоточи върху момичето, което бе като манна божия и отгоре на всичко бе дошла сама в стаята.
- Здравейте, мога ли да.. започна момичето но бе прекъсната от Кирето:
- Ново какче, ново какче, ново какче, искам при новото какчеееее!!!
В главата на Драго мигаше червен неонов надпис " И аз, и аз. Ама да сме сами..". Той въздъхна наум и попита с надменен тон:
- Какво търсиш тук?
- ... ново какче, ново какче...
Перла, обитвайки се да се съсредоточи достатъчно, за да не полудее от пискивото неспиращо кресчендо завъртя театрално очи:
- Трябва ми услужлив... (човек?)(мъж?) услужливо момче да ми помогне с багажа, който ще пристигне всеки момент. Ще бъдете ли така добри да ми помогнете?
- Разбиа се, всичко за какчето! - бе отговорът и Кирето повлече Драго за ръката със няколкостотин жребчешки сили.
- Ще се радвам да ти помогнааааа.... се чу по коридора към сълбището и изхода. По лицето на Перла пробяга амодоволна усмивка.

Долу на Вход/Изхода на НИИЧАВО Нене пристъпваше от крак на крак и чакаше да дойде онова момиче. Да, тя била Нене. Не, нямала никаква работа за момента. Да, с радост би могал да помогне с каквото може. Ама наистина ли нямаше работа? Не че имаше особено значение.
От Вход/Изхода изхвърча Кирето, влачейки Драго с бясна скорост, направиха няколко кръгчета, докато Нене опита да ги спре. За съжаление кинетичната и потенциалната енергии на Кирето вече бяха прекалено големи за противодействие от един човек и "спирането" завърши с нормалната оплетена купчина от тела, крака, ръце и плитки. Докато се разплитаха, Перла излеза бавно от Вход/Изхода и се заслуша в нещо на ръката си, което поразително приличаше на миниатюрна клетка, закрепена с каишка. В клетката имаше още по-миниатюрно зелено човече, което подскачаше и крещеше нещо. Нене си спомни за ГАФ.
- Какво е това на ръката ти?
Перла се усмихна.
- Това е МИГ - Минуто-Измерващ Гном. Ако го поразтръскаш малко става и за други работи - тя се наведе към плитката на Нене и прошепна - Особено ако имаш важен тест и не си учила - и й намигна - Намират ми се още няколко в багажа. А, между другото, според тази гад тук той трябва да при стигне до половин минута.
Иззад завоя по пътя между дърветата се чу рев на двигател и внушителен камион се показа зад ъгъла... и след него още един... и още един. Трите завиха и се сряха пред Вход/Изхода. Драго се ококори.
- И само това е багажът ти? Цялото?
- М-да. Два камиона за мебели и един за лични вещи. Само толкова ми позволиха. Иначе щяло да изглежда подозрително.
От всеки камион слезе по един шофьор с черен смокинг с черни очила, отвори задните врати на камиона сии застана до него с ръце зад гърба. Вътре имаше всичко - от легло и гардероби до вази и саксии с цветя.
Перла се наслаждаваше на имуществото си. След миг-два съзерцание тишината бе нарушена от ГАФ, която се появи с пукот и прашец над главата Нене:
- И сега к'во, цял ден ще седите и ще зяпате ли? Тоя багаж няма да се пренесе самичък!
Перла й хвърли един поглед със сините си очи, който можеше да замрази въглен. ГАФ се изкиска и изчезна с пукот и този път оранжев дим. Момичето извади пръчката си и замахна:
- Lockomotor легло!
Леглото от най-близкия камион се повдигна леко във въздуха и се измъкна навън. Перла го насочи с пръчката си към голям отворен двоен прозорец на един от етажите на сградата. След като освободи хватката на магията, тя се обърна към другите.
- Е, ще ми помагате ли или?

Няколко етажа по-нагоре, в кабинета си Петров наблюдаваше с интерес ситуацията. Интересно къде ли щеше да го набута всичко това момичето? Оттук не се виждаше къде отиде леглото. Нямаше много толкова големи стаи... даже бяха съвсем малко... Физиономията му се промени от заинтересована към леко заплашителна. Той запресмята наум разположението на своя кабинет и в каква посока беше вкарано леглото. Побеля и промълви с отпаднал глас:
- Не и учителската стая...

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Nov 14, 2004 3:02 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Да...- проточи Хаджикарапопдървеняшка изслушвайки тирадата на Разпутин.- От позицията на преподавател, учен и педагог аз напълно споделям вашите виждания, Владимир Ависионович. Но, разберете ме и вие. Аз съм освен всичко друго и администратор и не мога да си позвлоля подобен едностранчив поглед на нещата. Толкова години вече съм директор на училището, толкова години се боря със зъби и нокти за просперитета му... Ние винаги сме били на двойно подчинение, което ни поставя в безкрайно неизгодна позиция. От една страна, Министерството на Магията с неговите изисквания за висококвалифицирани кадри, от друга страна, Министерството на Образованието, с програмите и предписанията си. Ние сме между чука и наковалнята. И като прибавим непрекъснатите рестрикции, които трябва да изтърпяваме от Здравното Министерство, апетитите на Министеството на Войната и на Центалното Управление по Национална Сигурност...
А, когато дойде ред да се отпускат субсидии, само си прехвърлят отговорността и никой нищо не ни дава. Може би не сте запознат с тази малка подробност, но официално персоналът на училището не е получавал трудово възнаграждение от пет години. Това, което ние изплащаме като заплати са безотчетни пари, изкарани по незаконен начин от училището, чрез нелицензирано производство на менте алкохол, продаване на билки и билкови продукти, частни курсове за следдипломна квалификация на магьосници, работа по укрити от държавата научни проекти и, не на последно място, от дарения...
-Какво искате да ми кажете?- избухна Разпутин.- Че в името на заплатите сте съгласна да уроним престижа на цялото училище?
-Не, разбира се. Престижа на училището е в неговите ценни кадри, които го предстаят достойно у нас и в чужбина, не в нехранимайковците... Знаете ли, като дойде Дмокрацията, наложи се да съкратим доста щатове: училищния психолог, ЗКПЧто, училищния лекар. После дойде заповед от Министерството на Образованието на тяхно място да назначим Училищен Свещеник. Ние разкрихме такова място, но от Светия Синод по разбираеми оричини, отказаха да ни изпратят човек. Та, като повдигнахте въпроса, идва ми на ум да ви предложа, предвид вашия свещенически сан, да поемете мястото на половин щат по съвместителство. Бих ви предложила и цял щат, но така не бихте могли да си попълните хорариума по Защита от Черни Изкуства. Ако приемете това, което ви предлагам, ще можете да се занимавате лично с проблемни ученици като Драгостин. Единствено в неговия случай, апелирам за особено внимание, да не накърните етническото му достойнство; знаете той е с вампирско потекло. Но, за добро или за зло, не можем да го изключим, защото даренията на баща му практически изплащат и вашата заплата. Ще приемете ли?...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 15, 2004 2:03 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Нене изгледа с интерес как Перла отнесе леглото и очите й засияха доволно. Измъкна с елегантен жест пръчката си от колана и я насочи към единия ъгъл на камиона. Една огромна саксия с палма застрашително се понесе навън и се спря колебливо над главата на Драго. Той вдигна замислено глава нагоре, съзерцава известно време саксията, която кротко висеше над него, след което погледът му си спря на невинното лице на Нене.
- Не си го и помисляй – каза кротко той.
- Кое? – попита учудено Нене. Ръката й не трепваше, за разлика от саксията.
- Само го направи и ще видиш какво ще ...
- Ей, нема`а закачаш какчето, от кат ти фраснам един... – изфуча в този миг Кирето и се изпъна пред Нене, свивайки юмручета.
- Това е любимата ми саксия между другото – намеси се в този момент Перла, пронизвайки Нене с очи. Дяволита усмивка се появи на лицето й, когато тя продължи: – Ако си решила да пробваш здравината на главата му, моля те да е с керамичната голяма ваза в дъното на втори камион. А в първия камион май има няколко счупени неща. Един завой се оказа твърде коварен. Така че ще можем да се позабавляваме. Но за предпочитане, след като свършим с пренасянето, защото ми трябва работна ръка.

В този момент по коридора се чу неистово квичене, след което на огрения от топлите есенни лъчи двор изхвърча Гошко, следван неотлъчно от бай Колю. Прасенцето моментално разпозна стопанина си и се юрна към него, прегазвайки Нене по пътя си. Шум на счупено успя да заглуши временно квиченето на прасето, което окончателно се обърка от настаналата суматоха и се стрелна по спуснатата рампа към тайнствените дебри на камиона.

- Страшно бишенце, а? - отбеляза с възхищение Кирето.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 15, 2004 5:16 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Драго тръсна гневно глава за да проясни погледа си, едно от хубавите неща да имаш вампирски гени в кръвта си беше (почти) безсмъртието. Със зловещ блясък в очите бръкна в пазвата си и измъкна нещо, което наподобяваше въздълъг вампирски зъб. Размаха го буйно и извика:
- Айзенмауер хомбус!
От един от камионите застрашително изхръкна тежък роял и със зловещо пикиране се понесе надолу. В този миг се появи и Петров, очите му се опитаха да обхванат цялата бъркотия и реакциите му следваха една след друга, в реда на оживелите кошмари, които се натикваха пред погледа му:
- Кольо, какв...?! Перла, ти...?! Драго...?! Драго, правиш магии???
Драгостин внезапно се смути, роялът се предаде на земното притегляне и се пръсна на безброй бели и черни клавиши.
- Ъъъ, аз ли? Няма такова нещо... А, пръчка! - погледна той изненадано нещото в ръката си и небрежно го подхвърли на Кирето. - Това май е твое.
Кирето възхитено я подхвана:
- Яяя, клечка! - после въодушевено я размаха и се опита да наподоби Драговото заклинание:
- Опенхаймер бомбус!!
Малка ядрена експлозия погълна любимия шадраван на бай Колю, както и два от камионите с багажа на Перла. Ядрената гъба се огледа наслаждавайки се на собствената си прелест и после заръфа третия камион. Отвътре изскочи Гошко яростно квичейки, а четината му димеше. В този миг неколцина сирени завиха прегракнало, а наоколо се разля призрачната светлина на премигващи червени лампи.
- К-к-к-какво беше това? - заекна Петров.
- Ваааа! - впечатли се Кирето.
- Ба мааму! - изсумтя Байчото.
- Уауу! - възкликнаха в един глас Перла и Нене.
- Румънски чийтове. Недокументирани заклинания - поясни Драго. - Това и аз не го знаех...
Близкият високоговорител се прокашля:
- Внимание! Внимание! Това не е учебна тревога! Всички да се насочат към най-близкото магиубежище! Внимание! Внимание! Това не е учебна тревога! Всички да се насочат...

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 97 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3, 4  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group