All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 97 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3, 4  Next
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 15, 2004 7:25 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Фсссс - съскаха останките от така и така морално остарелия и подлежащ за смяна фонтан.

- Квииии
- Мебелите ми Ах, тиии малък Келеш - виеше Перла
- Гошкоооооо!
- ... мълчаливо и съсредоточено се набираше този път забравила за тромавостта Ненето.
- Внимание! Внимание! Това не е учебна тревога! Всички да се насочат...
- Мяяяяя!
Учениците побягнаха съпроводени от:
- Фокуси а?!?, чиитъри а , келеши с келешитееее! Ей ся ви наредих аз - чу се ядосания глас на Байчото. Той извади молива, спря за момент съзнателно за да се убеди, че и трите камиона с вещи няма да имат нужда от разтоварване и нарисува с молива във въздуха някакви символи който грейнаха ярко дори на фона на разширяващата се топка огън. - Fireuallum! syrwispakum dwe! Топката огън светкавично заби на едно място сякаш времето спря за нея. В класическите традиции само едно от колелата на камиона се изтъркаля покрай Байчото чиято предница на комбинизона леко пушеше. - Уха, само да научи наща Директорка какви сте ги сътворили - докара Байчото таква доволна ехидност, че чак дрехите му ги досрамя. - Петров стига бля, а фани ми помогни да вкараме тая пущина в употреба за нещо смислено. После, ще си поговорим с малките ангелчета - измърка Байчото.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 15, 2004 9:28 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Ха, че това да не е моя работа - измърмори Петров - аз от пирокинеза нищо не разбирам, камо ли от телекинеза.

Въздъхна и запретна ръкави. Протяжна гръцка реч изпълни мирозданието.. е или поне двора. Петнадесет минути по-късно Колю недоволно изсумтя.
- Е по-срочно не моеш ли, са? Нема цел ден да висим тука...
- Ами... Т'ва да не ти е ала-бала, не ме разсейвай сега...

Въздухът се изпълни с миризма на вино и оцет, уплътнявайки един доста недоволен Дионисий с подозрително махмурлийска физиономия. Богът кисело се втренчи в двамцата.
- К'во? - изфъфли, след известно съсредоточаване.
- Ъ.. - ако беше аниме, Петров сигурно щеше да суетдропне безпомощно; всъщност се надяваше да призове Хермес, когото не беше срещал последните десетина години, ала божеството упорито даваше заето; за всеки случай, Бакх беше възможно най-далече от целта - Ами..
- А, Холю.. - премести кървясал поглед Дионис.

Още четвърт час по-късно резултатът бе двойно трагичен и залят с обилна порция шира, но поне не гореше или излъчваше сурова магия. А това все пак се отчиташе за известен напредък.
- Нямах представа, че се познавате - вдигна рамене Петров, загърбвайки миниапокалипсиса за бъдещата петилетка.
- Ма моля ти се..
- А сега, мили деца - озъби се заплашително-благо замдиректорът - ще бъдете ли така добри да си предадете пръчките самички, или ще трябва да ви ги взема аз?

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 15, 2004 9:34 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Абе що ли не ги пратим направо в Азкабан, така и така се вижда че до там ше стигнат. Да спестиме малко средства на училището промърмори Колю тихо, като си отбеляза да го спомене на Шефката, eкскурзия поне с обучителна цел да им направи се разкарат малко, а на глас каза - Ох, още ремонти, са тоя двор да не е за един ден. Марш от тука сички, че да разчистваме с Леля ви Сиийка. Да не ви завари тя тука, че лошо ви се пише.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 16, 2004 11:47 am 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Пръчките на децата моментално бяха потулени и на лицата им изгряха благи, невинни усмивки. Драго бутна Ненето напред и просъска в ухото й: "Айде, тва са семейни работи". Момичето го изпепели с поглед, после запърха стреснато с мигли срещу зам-директора и промърмори:

- Ние само искахме да помогнем, обаче тогава се появи прасето... ама видяхте ли го, господин Петров??? Такова хубаво гуде беше само? - тя се озърна назад, но димящата разруха я обезкуражи и тя се обърна отново и сведе поглед. Разтърка с ръка лицето си и на бузата й се появи петно от сажди.

- Пръчките - повтори Петров.

Нене вирна глава, впери поглед някъде над лявото рамо на Петров и зарецитира.

- Съгласно Протокол 1 и 3/4 към Европейската конвенция за правата на детето, изготвен от Международната магическа общност и ратифициран от България през 1994 година, всяко дете на възраст над 10 години и прието в образователно заведение за магьосници, има право да притежава и носи магическа пръчка. Също така правата на детето включват и правото на лично пространство и правото да притежават лични вещи, като правото на собственост се защитава по общия ред. - Нене сведе глава и порови замислено с крак в земята за допълнително аргументи. До нея Кирето я гледаше с възхита, криейки зад гърба се магическата пръчка.

- Освен това - изправи отново глава Нене, за да приведе най-съкрушителния довод, - пръчката ми е подарък от вуйчовците и те казаха да не я давам на никого!

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 16, 2004 1:22 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
хихи, Петров, Петроов кръвта вода не става, промърмори под сурдинка Байчото. - stikum dispelum и размаха моливчето Колю. От пръчиците и тем подобните на околните се издигна струйка дим и се появи надписче на всяка от тях. "Временно изключени"

- Хм - сподели Петров - Временно ще ви бъдат обезопасени "Учебните помагала"
Пък и след последното посещение през март тая година на цялата гладна и жадна тумба начело с Председателя на Държавната агенция за закрила на детето дошла за оценка на институцията, с всичките му там председатели - експерти от ДАЗД, РДСП, ДСП, РЦЗ, РИО и общинските администрации с Бай ви Колю здраво се озорихме да им покажем предимствата на нашта институция и идеалните условия предвид тежкото ни финансово състояние. Е не можахме да измъкнем пари по програмата Фар, но от друга страна шофьорите им ги извлекоха от заведението на Генади за краката. Поне изкрънкахме програмите ни да не са съобразени с образователни стандарти, защото все още Вие деца се възприемате като труднообучаеми и сте изключени от системата на редовното образование. Дори обещаха да пратят и олигофренопедагог, след като разбраха за някои предишни изцепки на ученици, но все пак ги разубедихме.


Ще ви цитирам по памет нашумелите напоследък речи на Президента относно престъпленията извършени от деца.
Quote:
Без да отнемам тяхната вина, смятам, че ние трябва да си зададем въпроса кое снема задръжките у тези деца. Да оценим и състоянието на нравите у нас. И тогава да си зададем въпроса не е ли благоприятна средата да има такива случаи и каква е вината на децата? Възрастните сме виновни за създаването на тази среда. Макар че не искам да оневинявам извършителите, защото човек трябва да е порядъчен независимо от обстоятелствата. Трябва да се понесе заслуженото.


Разбира се това е времменна мярка за ваше удобство и безопасност. Обадете се утре сутрин в Учебен отдел, мисля че беше на 4-тия етаж ей там, и веднага ще бъдат въведени отново в експлоатация Учебните Ви помагала. Не се опитвайте да ги оправите сами, защото рискувате да останете без тях.
- А! - Савета тъкмо за вас си мислех - Обърна се Петров към идващата като Фурия Директорка.
Байчото, през това време си подсвиркваше загърбил сцената и оглеждаше пораженията. - Хм, голям фонтан ще трябва, за да запълним тая дупка, трябва да звънна до ватикана.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Nov 16, 2004 4:20 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Хлапетата вкупом се отдалечиха от местопроизшествието. Нене водеше колоната преди някой да се е усетил, да пристъпи и към изземване на пръчките. Не, че не можеше да спори. Обаче отнемаше повече време, отколкото да поемеш нещата в свои ръце. Тя сведе поглед към пръчката си и се ухили доволно. "Ще ми изключва творението на вуйчо Мишо и ще ме праща да търся "учебен отдел" – кого плаши? Това да не се случва за пръв път!"

Свърнаха в един коридор, все така мълчаливи. По едно време зад тях се чу бодър тропот и едно опърлено прасенце застигна групата и се навря край краката на Драго. Той се наведе да го почеше зад ушите и групата спря, сякаш негласно уговорили се останат вкупом.

- Какво беше това с Конвенцията? – полюбопитства Драго.
- Блъфирах – откровено сподели Нене. – Има такъв Протокол, обаче май беше 3 и 3/5. Но те не го знаят. Със сигурност нямат право да ни отнемат пръчките, но пък ходът на Бай Колю беше добър. Само дето, не за пръв път се случва. – Нене млъкна внезапно и погледна извинително към Драго. – Хм...Онази саксия... аз... нямах намерение да я пускам наистина, обаче ....
- А, получи се ... интересно – продума отнесено Драго, докато оглеждаше краката на Перла. Нене също се извърна към съученичката си.
- Амиии... – започна пак несигурно тя. Сведе поглед надолу. – Това... с мебелите се получи малко неудобно...
- Ма къв взрив, а? – с плаха надежда опита Кирето да разведри обстановката.
Нене го изгледа накриво и той млъкна. Перла въздъхна леко, пробягала в мълниеносен спринт всички стъпки по траурната реакция, и погледна по-ведро на нещата:
- Е, ще кажа на татко да изпрати останалите вещи. – сведе поглед към обезсилената магическа пръчка и погледът й леко помръкна. – Обаче с това как ще се оправим?
- Нямай грижа, - разведри се Нене. Всички погледи се насочиха с надежда към нея. – В Учебния ще ги оправим.
Погледите отново помръкнаха. Освен ведрия оптимизъм в черните очи на Кирето, който все пак беше първолак.
- Знаеш ли колко групи ученици са се губили из четвъртия етаж в опита си да намерят Учебен отдел? Трима четвъртокласници бяха открити полумъртви от глад през първата ми година – сподели полуотнесено Драго.
- Е, ще изядем прасето – ухили се Нене. Видя опасния блясък, лумнал в очите на момчето, и побърза да го усмири. – Достатъчно е да се качим на четвърти етаж. Обаче, някой има ли резервна магическа пръчка.
Перла бръкна в раницата си и извади изящна махагонова кутийка с красиво изрязани инициали отгоре.
- Подарък е от татко – каза тя.
- Чудесно! – възкликна Нене и потегли устремно по едно стълбище. Останалите се понесоха след нея.
- Казват, че завеждащата учебен отдел госпожа Тодорова починала преди години. Обаче призракът й продължил да витае наоколо и Академичният съвет взел решение да използва международната практика и да не прекратява трудовия й договор. Така спестяват разходи. – Нене не спираше да бърбори, докато учениците катереха нестандартните стълби. Кирето вече започваше да получава световъртеж, когато най-после се добраха до една площадка и Нене спря.
- Това е. – каза тя доволно.
- Обаче, не виждам Учебния отдел – подчерта очевидното Перла.
Нене бръкна в чантата си, извади пергамент и черен маркер и внимателно изписа: “Учебен отдел”. Вдигна листа пред себе си, наслади се на творението си и го окачи тържествено на една врата.
- Важното е да се спазва редът! – заяви сияещо тя срещу останалите трима и отвори вратата към една тиха и празна класна стая. Влязоха вътре и се разположиха по чиновете.
- И сега какво? – попита Драго. – Ще чакаме госпожа Тодорва да прочете надписа?
Нене се замисли.
- Това е добра идея и изглежда съвсем реална. Обаче аз имах нещо друго предвид. “stikum dispelum” е любимото заклинание на майка ми, когато се ядоса. Обаче вуйчо Мишо бе така добър да помага след всяка поредна неразбория.
- Значи може да е нещо като любимото - Драго се ухили - семейно заклинание, а?
- Не се заяждай - сряза го Нене и протегна ръка към Перла. – Ще може ли?
Перла се поколеба. За миг пред очите й се появиха взривените камиони, но тя тръсна решително глава и прогони гледката. Крайните ситуации изискваха крайни мерки, а мисълта за размотаването из училищните коридори и развълнуваните след лятната ваканция съученици без подходящо “въоръжение” я притесняваше.
Нене огледа с интерес нежната магическа пръчка от слонова кост.
- Prior incantato – бръмна доволно гласчето на Нене.
Три струйки дим се издигнаха от три магически пръчки и се появиха надписите “Активирани”. Пръчката на Нене пусна залп от разноцветни искри, сред които се появи надписът “Пак ли, Нене? в.М.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 17, 2004 2:21 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
- Хубав трик - Перла доволно огледа наново активираната пръчка. - Някой ден ще обменим опит, искаш ли?
Нене кимна. Перла й намигна.
- А сега е време за отмъщение. Тази стая е удобна за сборен пункт, поне докато приготвят моята, или докато не довтаса призракът на Тодорова. А имам някои неуредени работи с нея, така че тук ще е напълно удобно и да я изчакаме. С мен ли сте?
Нене, Драго и Кирето кимнаха.
- Така. Точка първа от дневния ред: Отмъщение на Байчото. Точка втора: Отмъщение на Петров. Точка трета: след няколко часа имаме слят час по Магически спортове. Дотогава трябва да сме свършили. Точка четвърта: Някъде след това трябва да пристигнат новите ми камиони. Ако видя прасе покрай тях - тя прониза с поглед Драго - за вечеря ще ядем шиш-кебап. Надявам се ще харесате новата ми стая, когато стане готова.
- И как точно ще стане всичко това?
- Ти, Нене, трябва да ме вкараш в тайната стаичка на Байчото. Драго ще го задържи нанякъде докато аз свърша. Ще ми трябват някои неща от Тодорова и с него е свършено. Той действа против нас и ние ще действаме против него. Петров се уповава на Министерсвото. На огъня - с огън. Да видим кой как ще се справи.
- Ми аз, какче? Ами аз?
- Ти... за тебе съм измислила специална задача. Ти ще отидеш в другия край на училището и... ще ми донесеш... ох, остави. Ти ще бъдеш с Драго за повече убедителност.
- Ма аз искам с какчетооооо!
- С нея после ще правиш упражнения... може и да те повози на метлата си, нали Нене?
Нене запротестира.
- Не мога... не още. Може да бъде.... Ще бъде опасно!
Драго се захили
- Покрай теб за кой ли не е опасно?!
Нене се мути и после се намръщи. После реши, че няма смисъл да спори и да наказва... засега.

Вратата не се отвори, но въпреки това през нея преплува полупрозрачна леко прашясала фигура с цвят за застояло мляко.
- О, госпожо Тодорова, здравствуйте*!
- Здравствуй", Перла. Какво търсиш сега? Надявам се не пак планове на училището. Първо, не са обновявани от '76, и второ, няма да ти ги дам.
- Почему**? Трябват ми за учебни цели?
- Все още искам да запазя работното си място цяло. А, няма ли да ме представиш на приятелите си? Виждалал съм някои, не не ги познавам лично. Например кой е господина с не често срещаната жажда за ... неща?
Перла се обърна към Драго и го посочи с пръст, изтръгвайки го от поредния блян свързан с новия му обект.
- Драго - Ванчето Тодорова, Ванче - Драгостин Дин Теи, Нене - Ванчето Тодорова, Ванче - Ана Петрова..
- А, Петрова? Дъщерята на ...
- Не! - Нене я изгледа студено, доколкото може да гледаш в стената зад духовната половина на жената.
- И това е Кирчо. Него трябва да си го запишеш в архива, 'щото е първокурсник.
Перла се обърна към новите си приятели:
- Комуникирахме си с Ванчето още от отдавна. Пращахме си разни работи... и така нататък. Тя е една от причините да дойда точно тук.
Ванче, ще ми трябват някои неща, които бях ти пратила преди да тръгна от Царское село. Всичко ли е при теб? Търся специално "Комплекта за учители"?
Ванчето се загледа в пода през обувките си.
- Все пак всяка поща минава през кака Сийка... Да му се не види и женището! Само клюкарства и се опитва да трови децата! Да бях материална, щях да й кажа аз на нея! Жалко че започнах да разбирам някои неща чак когато можех да се появявам през стените. - На лицето и се изписа самодоволна гримаса - Обаче знам как да си вземете това, което ви трябва. Тя всичко пъха в кабинета на сина си измежду другите боклуци... там е истински вехтошарник! Там е това, което ви трябва. А в един голям, ама голям сандък ще намерите тестото за следващата партида "закуски". И там сипете ето това - тя измъна от ефимерното си облеко стъкленица със сребриста течност - и само гледайте какво ще стане!!!
Ванчето Тодорова се врътна и с кискане изчезна през стената.

Перла се огледа. Е, можеше и да е по трудно. Поне не бе сама.
- Какво ще кажете всеки да извади каквото има в наличност, за да раберем с какво разполагаме?

_____________________________
* - Здравейте, Здравей
** - Защо?

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Last edited by Haos on Wed Nov 17, 2004 2:36 am, edited 2 times in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 17, 2004 7:26 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- Ами, моа да ви помогна само с един имп - гласа на Разпутин прозвуча над тях. Той като че ли бе изникнал от пода и ги гледаше със непроницаемо изражение. В ръцете си стискаше клетка покрита с плат. Клетката се полюшваше в ръката му и от вътре се донасяше нещо като трополене на малки краченца.

- Но мисля че няма да ви послужи много .... не и преди да мините урока за тях. - той се обърна към Драго - Аха, Драго, тъкмо теб търсих.

- М...м...мда, проф... ъъъ...докторе?! - ушите на Драго като по команда пламнаха - Ама, ....таковата ... Конвенцията за закрила на детето ...ъ... тъй де, насилие над децата...

- За твое сведение тя все още не е ратифицирана. Доколкото знам, Парламентът ви от 5 години се мъчи да приеме Закона за закрила на детето .... и все безуспешно. Но имам едно питане към теб. Както си стоях в кабинета си и гледах през прозореца видях нещо интересно. Поправи ме ако не греша, но преди малко ти използва автентична трансилванска аркана. Впечатляващо, много впечатляващо.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Nov 17, 2004 7:58 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Нене се повдигна на пръсти и прошепна към ухото на Драго:
- Ратифицирана е.... 1991... а законът е от 2000 ... обаче проклетият Протокол кой номер точно беше....

- Похвални познания, Анна Петровна, - намеси доволно се Разпутин - ще се радвам ако ги проявявате и в часовете през годината. Специално ще обърна внимание да проверим знанията ви.

Нене млъкна сведе поглед към пода, за да скрие пламналия инатлив блясък, достоен за най-дългоухото магаре.

- И така - Ависионович се обърна отново към Драго - за автентичната трансилванска аркана си говорехме.

В този момент Кирето гордо вирна брадичка и впери дързък поглед към преподавателя:

- Ма и аз напрайх магия на дворо.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Nov 18, 2004 1:53 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- Похвално, похвално, младежо! - Разпутин наставнически погали косите на дребосъка - Но в момента говоря с Драго! Нали са те учили да не прекъсваш разговорите на по-възрастните.
- И така, Драго. Надявам се от днес нататък да не чувам повече изтъркана приказка за магофобията. Изпълнението на заклинанието бе чудесно .... за твоето ниво. Трансилванската аркана е една от най-сложните, следователно не би трябвало да имаш проблеми с класическата. С нетърпение чакам часа по Защита, когато ще демонстрираш на мен и на курса си заклинанието Gardo. Може да си го припомниш на страница 19 от учебника. Приятен ден!
Без да дочака отговор Разпутин продължи по коридора си, а клетката в ръката му се полюшваше като махало на часовник. От време на време той я разтърсваше и от нея долиташе тихо писукане...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Nov 18, 2004 6:20 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Драго измърмори нещо по адрес на Распутин, което непредубеденият наблюдател би изтълкувал като "мать твоя". Споменатият обаче явно чу, защото се врътна и приближи учениците отново:
- Драгостинчо, каза ли нещо? - гласът му беше измамно благ, но ушите на Драго грееха в червено.
- Ъъъ, ами аз... исках да покажа още една магия... - смутолеви момчето и се ухили извинително, а от усмивката му капеше не мас, а направо зехтин.
- Да видим - повдигна вежди учителят.
- Ъъъ... заане мит ка'фе* ! - издудна Драго и размаха пръчката си. Распутин втренчи поглед в чашата кафе и цъкна с език:
- Не е лошо, но го пия без захар. Къде си научил това?
- Амии като пътуваш с влак от Румъния за България, винаги е полезно, иначе можеш от глад да си умреш...
- Браво, Дражко, браво! - похвали го Распутин и понечи да си тръгне.
- Я па и аз го моем тва! - засегна се Кирето, чувствайки че напоследък го пренебрегват и преди някой да го спре, грабна пръчката от Драго и въодушевено я размаха:
- Луфтвафе** ! - нищо не се случи и Кирето разочаровано се взря в ръката си.
- Хм - изсумтя Распутин и в този миг чу лекото бръмчене. Лицето му пребледня, а бръмченето се усили, небето притъмня. Учителят стигна прозореца с две големи крачки, погледна нагоре и ахна. Клетката се изплъзна от ръката му и изтрополи на пода, Гошко веднага пъхна зурла вътре и изненадано изквича. Високоговорителят на двора се зарадва, че пак има шанс да се намеси и прегракнало се изкашля:
- Ахтунг*** ! Ахтунг! - помълча за миг и пак се пробва. - Ахтунг! Ахтунг! - отново мълчание, после се чу тиха ругатня. - Къде ми е немския превод? - млъкна засрамен и повече не се обади.
По лицето на Распутин избиха ситни капчици пот, бомбардировачите застрашително приближаваха. Той замърмори някакво дълго заклинание, от което долитаха откъслечни фрази "... десятой наш десантной батальон... за Сталину, за Родину... на берег Катюша...". След минута изтри челото си с ръкав, беше отклонил магията. Обърна поглед към стаята, но хлапетата бяха изчезнали, само Гошко беше натиснал неговия имп в един ъгъл и похотливо грухтеше (тук му е мястото да отворим една скоба и да отбележим, че Драго беше намерил Гошко по време на снимките на хард-порно с животни; Гошко обожава да го мачкат и галят знойни хубавици, а най-обича някой да го щипне по зурличката и да му каже "ах, тии... лош нерез такъв!").
Докато тичаха надолу по стълбището Драго изсъска на Кирето:
- Пипни ми още веднъж пръчката и на следващото пълнолуние няма да отида на зъболекар!
Кирето извърна глава към Нене:
- Шо рече тоо?
Тя понечи да му отговори, но се препъна и политна напред, повличайки цялата група със себе си. Човешкото кълбо се изтърколи до долната площадка, от всички посоки стърчаха крайници. Драго, с плитка на Нене в едната ръка и бедро на Перла в другото, реши, че това е перфектния миг в живота му и се надяваше да продължи ако не вечно, поне години. Сякаш дочул желанието му, отгоре прогърмя гласа на Распутин:
- Статико!
В този миг отнякъде се появи Звиад и огледа критично замръзнала сценка, после измърмори с грузинския си акцент:
- Искхам и аз да си игхрая с вхас.

------
* (нем.) сметана с кафе
** (нем.) название на немските ВВС (поне през Втората световна война)
*** (нем.) Внимание!

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Nov 19, 2004 7:58 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
“Коляното ми”.. изхлипа мислено на ум Нене.
- Темпорум фактум! – разнесе се гласът на Ависионович и момичето най-после можа да осъществи назрялото у нея желание да ощипе Драго, който отново бе увиснал на плитката й.
Перла явно бе развила сходни чувства, но ги реализира чрез бърз и звучен плесник. Драго примигна стреснато и почти механично прошепна:
- Елате ми, елате ми повече...
В това време Кирето разтриваше стъпалото си.
- Ногата мииии – жално пропя той.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Nov 21, 2004 3:43 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
В този момент през коридора прелетя един огромен черен гарван, който с мрачно достолепие носеше кълбест пакет. Погледът на Нене грейна, когато тя разпозна любимата птица на вуйчо Мишо. След това, обаче, леко помръкна, когато съзря и малкото пламтящо пиле зад него, което упорито се мъчеше да докопа вързопа. “На какво ли съзнание се е спрял този път Тошко”, въздъхна Нене. Смълчаната група с любопитство изгледа как гарванът щракна ядно с клюн срещу пърпорещото край него птиче.

Нене протегна ръце към пратката.

- Аууууууу... – извика тя и изпусна вързопа на земята. Любопитството на Драго моментално се намеси и го мотивира да докопа изтърколилия се пакет. Протегна две ръце към него и го сграбчи.
- Ааааааааааааа..... – ревът на младежа измести затихващия хленч на Нене. Останалите внимателно се отместиха от шаващата торба, за разлика от Ависионович, който се доближи към групата.

Тъмната платнена торба се премести към Нене и несигурно спря. Тя протегна ръка и откачи закрепеното за нея писмо и го прочете набързо.

“Мило Нене,

Не зная точно каква е последната идентичност на Тошко, обаче тя определено поражда известно нападателно отношение спрямо Трайчо. Пък той е още съвсем мъничък, много любопитен и се притеснявам да не изгори без време. В смисъл ... съвсем буквално Затова се чудех, дали не би могла да го гледаш ти. Не вярвам Пешо да има нещо против. Всъщност съм уверен, че ще станат приятели.

Надявам се, че метлата ти харесва!

Вуйчо Мишо”

Нене погледна отново към торбата. Тя сякаш усети погледа й, защото отново се разшава. Децата се отдръпнаха още по-назад. В този момент Звиад се надвеси и дръпна рязко торбата. От нея се изсули тъмно кълбо, което бързо се насочи към Нене и се сви до обувката й.

- Какво е това? – полюбопитства Перла.
- Таралеж – обяви Ависионович.
- Всъщност – добави Нене – това е Трайчо – моят таралеж.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 22, 2004 2:44 am 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Излизам и замръзвам...

Не може това да е истина... Нима сънувам??? Не! Истина е...Усещам още парещата си ръка... Това е тя, единственото момиче, което съм харесвал някога... Спомените ме връхлетяха изневиделица... сърцето ми ускори ритъма си ... усещах ударите му болезнено в ушите си... Онзи пролетен ден прекаран с нея в планината преди по малко от година... Помня всичко, до най-малката подробност... Топлият ветрец, който разпиляваше гарваночерните и коси ... мекия аромат на цветя, смесващ се с уханието на парфюма и... топлината на меката и кожа, при няколкото случайни докосвания... кървавочервените и устни разтягащи се в невинна момичешка усмивка... тъгата, след края на този прекрасен ден... След който така и не намерих сили да и кажа нещо друго освен, "Здравей"... Момичето, на което толкова много исках да кажа, че я харесвам, Верониак, е тук в МОЕТО училище... Дали ме помни... Мислите ми бяха прекъснати от звънливия и нежен гласец... Боже, този гласец ме подлудява... толкова е мелодичен...
- Стилиане! Ти?! Тук!?
Три думи, с толкова много значение за мен... Три думи значещи всичко...
- Аз, ами...
Господи, краката ми няма да ме издържат... усещам как омекват....
- Здравей, Рони { :о) }, ами нали знаеш... тази година... ъъъ... такова... ами пратиха ми повиквателна да уча тук ... и ами да... уча тук... И ти ли учиш тук???
- Ами не е ли очевидно...
Защо все се дъня така ... Никога ли няма да и кажа нещо, което да е умно и интересно , и което да и хареса...
- Ами, да... Физиономията ми може би пооправи нещата... защото тя ме дари с една от нейните усмивки, които биха разтопили и айсберг насред атлантида... - очевидно е, просто.. такова ... радвам се, че виждам някой познат...
- Ми, и аз се радвам... Всъщност си нямаш и на представа колко се радвам, че те срещам... Аз, ами ... малко се позагубих и ако знаеш пътя до дома Лемурия, вчера ме настаниха и още не съм свикнала с това училище ... Явно и ти си извикан по-късно от нормалната възраст от 11 години, както и аз... ама нали сме в България ... такива грешки се правят редовно... Пък и не видях никой друг от Змеево, дори не знаех, че и ти си тук... От тоя безпорядък около дома дори изтървах вече първите си два часа... Ама какво да направя ... трябва да си намеря домаа...
Щом чух думата Лемурия подскочих... Не е истина, но това е най-щастливия ден в живота ми... Единственото момиче което съм харесвал някога учи в същото училище като мен, е в същия дом, като мен... дори, доколкото разбирам е и в същия клас... Yes, по добре няма как да бъде...
- Знаеш ли, и аз съм Лемурия... И знам как да стигна до там, ако искаш ще те заведа ...
- О, ще съм ти благодарна ... лутам се тук от половин час и направо капнах...
- Да тръгваме тогава...
И я повеждам към моя, не, нашия дом Лемурия...
Странна мисъл идва в главата ми... Не може да всичките тези съвпадения да са случайни ... Може би сега е момента с нея да станем добри приятели ... а после може би и нещо повече от това...


Last edited by zlobcho on Sun Nov 28, 2004 9:38 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 22, 2004 9:39 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Перла изгледа с досада новото попълнение в трупата.
- Чудесно, сега имаме прасе с бодли, прасе без бодли, жар-птица с психично разстройство, един имп и две котки... направо чудесно. Освен това вампир-мазохист, който няма да доживее следващото си хранене, напаст божия под формата на хлапе, едно момиче с ненормална пръчка и един... индивид, който не мога да го определя.
- 'Що пък да съм мазохист?
- 'Щото ако още един път ме докоснеш, ще си събираш вампирските зъбки с фаражче! - Перла беше готова да го омагьоса с нещо наистина гадно. Звиад с интерес наблюдаваше случката, и не пропусна да коментира:
- Нхие тхам у нхас ихмахме пхералня "Пхерла"...

Трябваха обединените сили на Драго и Нене да задържат Перла да не му се навхърли с ритници. Тя неистово се дърпаше с явната нагласа да изпепелява... индивиди.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Nov 25, 2004 7:00 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Отнякъде се появиха Колю и зам.-директора Петров. Последният огледа обстановката и рече:
- А, играете си, добре, добре...
Почеса се зад ухото и допълни:
- Ами да ви кажа, че няма да имате час по Магически спортове, защото... - хвърли поглед през рамо, някъде в далечината Караиванова залиташе и дереше гърло "Лилии Мааарлееен", докато Лития и директорката я подкрепяха внимателно отстрани, - ... защото госпожа Караиванова не се чувства много добре. Така. Ами сега вече се свечерява, затова марш по леглата. Вечеря няма да има, защото Колю още не е ремонтирал столовата. Дано си носите храна от вкъщи...
- А който си нема, ей тука едни кексчета от леля ви Сийка - допълни Байчото с опасен блясък в очите. Децата отстъпиха крачка назад, клатейки глави в ням ужас. Перла се наведе към Нене и съзаклятнически прошепна:
- Ще отложим отмъщението за утре.
Ненето кимна в знак на съгласие, а в този миг по стълбите слезе Распутин, по-мрачен от обикновено.
- Колега - пробва усмивка Петров, - колега, докато бяхме на двора с Колю... дали не видяхте една ескадрила американски изтребители да прелита...
- Не! - отсече Ависионович.
- Ох, добре! - въздъхна облекчено Петров. - Значи сигурно ни се е привидяло...
- Бяха немски бомбардировачи - продължи мисълта си Распутин, а зам-директорът пребледня. - И като го пипна вашия любимец Драгостин, ще му направя ушите магарешки!
- Ама как... та Драго е... а, къде е Драго?
- Къде ми е импа? - Ависионович беше като буреносен облак.

Още щом видя Байчото да се задава по коридора, Драго сграбчи Гошко под мишница, дръпна Кирето за ръката и си плю на петите, като не пропусна да тегли един шут на таралежа. Двамата с Кирето почти бяха стигнали стаята си, когато се сблъскаха с друг първолак.
- Кой си ти бе, заек? - свъси вежди Драго.
- Ъъ, Пешо Картофките - смутолеви момчето.
- Пържени или варени?
- Ами пържени - пробва плахо дребосъкът.
- Ядат ми се сега варени, бегай оттука! - смъмри го Драго и го плясна зад врата. С Кирето си влязоха в стаята и пак нагънаха кремвиршите, Гошко се шмугна под леглото и доволно загрухтя. На вратата се почука леко и Картофките пак подаде глава.
- Пържени или варени? - повтори въпроса си Драго.
- Варени! - извика тържествуващо Пешо.
- Сега искам пържени! - ядоса се Драгостин и го замери с чехъла си. Миг преди вратата да хлопне в стаята се вмъкна импът на Распутин. Гошко подаде любопитно глава изпод покривката и радостно изквича. Импът се шмугна при него и отдолу се чу шум от борба, пъхтене и сумтене. Драго се излегна на леглото си, прозя се отегчено, но внезапно го озари нова идея и той се обърна към Кирето.
- Слушай! Искаш ли да ходим да гледаме как момичетата се къпят? Знам един таен проход към тяхната баня!
- Ъъаа? - опита да схване смисъла на казаното Кирето.
- Голи какчета, бе селски, като в списанието - обясни великодушно Драго.
- Вааа... верно?
- Верно я! - Драгостин скочи от леглото и помъкна със себе си момчето. На вратата се спря и подвикна:
- Гошко, да пазиш стаята, чу ли?
Изпод леглото се чу само запъхтяно квичене:
- Кви-кви-кви-кви-кви-кви-квиииииии!
Двете момчета завиха по коридора и пак се сблъскаха с Картофките.
- Пържени или варени?
- Имам и от двата вида! - засия момчето.
- Ами сега искам соте! - озъби му се Драго и пак го шамароса зад врата, а после двамата с Кирето поеха по коридора.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Nov 25, 2004 10:00 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Опаааа, къде така а? - Зад тях се появи отнейде Байчото.
- Компир ти що щеш тука бе, я марш у вашия Дом? - последвано от едно дружеско шляпване зад врата на Пешо за начална скорост.
- Ааа Драгостинчо и ъх.. Кирчо беше нали?, какво правите тука а? Що ли питам и аз, оня тарикат сигурно пак търси новаци като вас да си праи номерца. Я марш в стаята - Колю спипа едно нормално и едно по-дълго ухо и неотклонно ги поведе към стайчето.

В това време през открехнатата врата изхвърча Гошко и се понесе с обидено квичене и някак странно подрипване по коридора. Байчото го съпроводи с поглед, поклати глава след като се чу едно заглъхващо квичене, като от прасе търкалящо се надолу по дълга вита стълба.
- Ще го донеса след малко "В тава помисли си наум", а вие няма да мърдате от тука! Влязоха в стаята и Байчото огледа за всеки случай да няма още поразии. На пода сред разхвърляните изпод кревата списания седеше импа и ревеше нечленоразделно "То не ме оичаааа".
- Яяяя къде била малката напаст, ех свинска история а? Я ела тука извади вездесъщия молив Байчото, и разкара импа с разбито сърце нанаякъде. Хъ, кви са тия списания бе а? - Драго мълчеше леко поруменял и готов да отрича до дупка очевидното ако Байчото продължи. - Ми каки бе чичо, каки такива хубави - Бате ми ги показва да знам - обясни с ентусиазъм скапвайки всякаква надежда Кирето.
- Аха, замислено фиксираше с поглед Байчото - Е млади сте, интересно ви е, Ух кат знам кво ви чака при Шефката. Ай от мен да мине, тва да си остане между нас. Той се наведе и вдигна едно от списанията. - Я тва го нямам, ше го взема назаем - смигна той и остави двамата левента сами в стаята. "А сега време да прикол.. намеря прасето", протегна се Байчото и се напъха в един скатан наблизо служебен асансьор, а надолу още се чуваше все по тихо квичене, КВИ кви кви кви, което в изведнъж се усили сякаш прасето беше тупнало върху нещо бодливо.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Nov 26, 2004 1:06 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Трайчоооо... – треперливият момичешки глас се прокрадваше из коридора, сякаш стопанката му не се чувстваше никак сигурна, относно правото си да бъде извън своята стая по това време. – Трайчооооо...
- Мяяяяяяяу? обади се гръмко Пешо, с което си докара едно ядосано изшъткване откъм Ненето. – Мааааааао!!! – отвърна сърдито Пешо и тръгна пред нея, обидено вирнал опашка. Беше гладен. Стопанката му бе проявила абсолютна безотговорност, оставяйки обгорената му паничка празна. А сега дори не му обръщаше внимание. Черното връхче на опашката гневно трепна. Пешо спря за момент, хвърли презрителен поглед към Нене, с надеждата да й вмени чувство на вина, но поради мрака тя не можа да отбележи обвинителната му интензивност и Пешо възмутено продължи надолу по коридора. Може би в мрака имаше мишки.

- Трайчнооооо – Нене продължаваше да се щура из тъмнината. Държеше магическата си пръчка в готовност, но не смееше да запали светлина. Достатъчно проблеми си бе навлякла през този ден и залавянето й да се размотава по това време в коридора вероятно нямаше да е добър завършек. Спря за момент и се зачуди дали да не се върне в стаята си. В крайна сметка... какво толкова може да се случи с един малък таралеж.

- А къде ти е стаята? – малка виолетова светлинка започна да кръжи около главата на Нене. Пешо се закова на мястото си и фиксира ГАФ с копнеж.

- Махай се... - просъска Нене.

- Аз ще се махна – изкиска се доволно ГАФ. – Обаче ти къде ще отидеш? Стаята ти е обгорена, дюшемето е като взривено, прозорецът е потрошен, а леглото още дими.

Нене се ядоса и замахна с пръчката. Ярък лъч светлина озари коридора и портретът на основателя на училището, красящ отсрещната стена, се стовари с трясък на пода. Пешо дръпна уши назад, изфуча ядосано и побягна по коридора. Вече беше набрал скорост край ъгъла, когато дочу бързи трополещи стъпчици да приближават срещу него. Опита да закове нокти в каменния под, но не успя и със сетни сили изметна настрана охраненото си тяло, преди да бъде безпощадно стъпкан от носещото се в мрака квичащо нещо. Малко след него се чуха стъпките на големия ядосан мъж, който обичаше да се разхожда по неговия – на Пешо – покрив. Котаракът се снижи към земята и започна с любопитство да наблюдава развитието на събитията.

- Прасчоооо – примамливо се носеше гласът на Бай Колю. – Гуци, гуци, гуци....

Гошко само изсумтя и мина покрай Нене, без да й обърне внимание. Вълшебната пръчка на момичето все още бълваше пламък и в момента успешно прогаряше носа на основателя на Лемурия. Колю се спря на мястото си и изгледа гневно малката напаст.

- Аз... – започна Нене, - такова... – допълни тя след миг размисъл.
Байчото протри доволно ръце.
- Аха... малката проклетийка пак не си е в стаята, а? Портрети горим, а?
Нене погледна пръчката си и бързо я сведе надолу, придавайки си невинен израз на лицето. Което можеше и да помогне. Евентуално... В случай, че пламъкът струящ от пръчката, не бе погалил ласкаво оцапаните с боя обувки на байчото, в резултат на което по тях плъзнаха весели пламъчета.

- Ааааа – развика се той и започна да подскача игриво. Накрая събу димящите обувки и ги изрита настрана. – Чакай да те пипна аз...
- Ама... – Нене сви рамене и отстъпи назад. – Аз само търсех Трайчо...
- Са ше видиш ти – закани се байчото и тръгна напред към вцепененото момиче. – Аааааааааа.... – байчото се спря внезапно и започна отново да подскача.

Нене се дръпна още няколко стъпки назад. Поведението на байчото й се видя доста странно. Не, че не приветстваше внезапния обрат в събитията, които до този момент неумолимо вървяха към дърпане на уши и ескортиране до кабинета на Директорката. Обаче, от друга страна не можеше да си обясни палавото припкане на байчото. Гръмкият му рев оборваше безпрекословно предположението, че се забавлява. В този момент усети, че нещо се доближи до крака й.

-Я, Трайчооооо... – грейна тя. Наведе се и предпазливо позволи на малкото таралежче да се покатери в дланите й. Острите бодли леко я одраскаха, но тя не обърна внимание. – Лека вечер, чичо Колю. – звънна гласчето й и тя се понесе бързо по коридора.
- Чакай ... – започна байчото, но Нене вече беше изчезнала.
Пешо се надигна бавно от мястото си и доближи до байчото.
- Мяяяяяяяу? – опита той да изкрънка хапване.
- Къш `тука, гадино! – сопна се байчото и опита да го ритне. За Пешо беше въпрос на чест да забие нокти в босия крак.
- Ааааааааа – подхвана отново байчото, но в коридора вече нямаше никой, който да му обърне внимание. Освен димящите портрети.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Nov 26, 2004 4:40 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Хххх, няма спокойствие вече, пусти лапетии мърмореше Байчото нахлузвайки поопърлените обувки. - Още ремонти, ех, Шефката трябва да вземе спешни мерки - сумтеше той накуцвайки по коридора. - Ахааа, Ей ся тука е задънено, нема де да ми бегаш Мамка ти и прасе.
- Кви?
-Виж сега Гоше, отстъпи назад Байчото пресметливо и премери разстоянията.
Гошето търти да бяга между краката му.
- Стой тука бе, метна се Байчото /захвърляйки фенерчето/ върху Гошко. В мрака се чуваше шума от свирепа борба - Мамки те бе! Да не са ти острили копитцата специално.
- Квиииииииииииииии.
Нема ме риташ бе свиньо, бе махни си зурлата от лицето ми, няма те коля бе. Я мирясай че са щи пусна два импа тука.
- Грух!
Гошко чудодейно миряса и за момента само лекичко погрухкваше и ръсеше трохи от кексче "made in Кака Сийка" докато Байчото мърморейки го носеше почесвайки го по гушката както се полага на едно добро прасе.
- Щъ се разберем аз с вас, и вие поне животните сте жертви тука кат нас. Мамка им и деца, тва деца ли си бе? Изроди!
Изведнъж насред коридора подритна нещо тънко и дървено, точно като минаваше покрай пообгорения портрет. Остави Гошко на земята да си дъвче и взе от земята изпуснатата в мрака и хаталъка пръчица на Ненето.
-Ахааа, виж ти виж ти, ехидната му усмивка накара дори мракът наоколо да се отдръпне погнусен. Виж ти виж ти, повтори той. Кой си е изпуснал тук пръчицата, хихихи бодливи заграждения, палежи, свирепи животни мотаещи се в краката. Ха такаа, да я видим сега кво ще прави малката Напаст и Байчото извади сплетено по много Ешеровски начин въженце и го омота около пръчката. Номера ще ми въртят а? Това ще я направи безобидна и неоткриваема за известно време. Нека се поизпоти сега сама в мрака. Айде Гоше, то стана са късно, аз да не разбутвам младежите, може списания да зяпат още. Дай да изпуша една цигарка аз на чистия въздух на покрива, че бая заладнява вече скоро нема да е приятно. Гошко пристрастен към кексчетата доживотно се повлече потропвайки с копитца след него довлен от похапването. Изкатериха се по стълбите към покрива пътьом подбирайки едно дълго палто висящо на пирон пред вратата за покрива и Байчото я отключи и излезнаха на плоския по монументалнототалитарен дизайн покрив-тераса. Там имаше импровизирана пейка от няколко дъски, и Байчото приседна извади от дебрите на комбинизона си шише с искряща вътре течност, гушна малкото топло прасе до себе си на пейката замятайки го с края на палтото и запали саморъчно свита цигара с филтър от картон и лека полека омиротворявайки се зяпаше в простора и чат пат внимателно отпиваше държейки надалеч шишето и цигарата.
- Мрроуулл - извади го от унеса на втората дръпка звук издаван от недоволен котарак.
- Ах ти ли си изчадие адово, неагресивно подхвърли Байчото. Ела тука Писе.
- Пешо нащрек се заразхожда из територията си без да го погледне уж втори път. Хвърлянето на погледи и фученето явно нямаше да имат ефект. А и човек който си одрал не би трябвало, ако не ти е стопанин да има склонност да те нахрани, освен с точно метнат попрегорял ботуш. Байчото замислено погледна прасенцето, което задрямваше нахранено и на топло бръкна в джоба на комбинизона и извади малко шишенце. - Бе трее го пия тва за нервите, ма кат те гледам и тебе не ти е ден днеска, а Котарак? Ей и на Гошето ше му сипнем малко елексирче. Те прасенцата си падат по опадали ябълки и прочее.
- Мроооул - проточи в съгласие Пешо и се домъкна предпазливо. Ей дай малко да пиинем поне, пък утре пак ще ни се стовари на главите ТЯ. След малко покрива се огласи от завалени подсвиркване, мячене и тихичко грухкане...

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Nov 28, 2004 2:47 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Нене застана като статуя на разсеяността насред стаята си. Есенният вятър подухваше палаво през счупеното стъкло на стаята и завихряше облачета пепел над леглото й. Игличките на Трайчо гъделичкаха дланта й, но в момента умът й се рееше около един особено важен въпрос... Или по-скоро няколко важни въпроса. Някъде между “Къде наистина трябва да спя?”, “Къде е Пешо?”, “Доколко привързани са тук към вехти портрети?” и още няколко подобни въпроса, се гушеше и лекото недоумение “А къде ми е вълшебната пръчка?”. Премести внимателно Трайчо в лявата си ръка и започна да бърника из джобове и ръкави. Нищо. Нене въздъхна. Винаги ставаше така. Губеше всичко.

Нова въздишка се разнесе в мрака на миришещата на изгоряло стая. Нене подритна унило една овъглена дъска.

- Трябва да е била у мен в коридора, щото с нея изгорих портрета.... – промърмори тя.
- Байчото я взе – малката виолетова светлинка закръжи около нея. Нене се загледа в сияещото намусено личице на феята.
- Онзи, дето ми настъпи Трайчо? – уточни тя.
- Хихи – закиска се ГАФ. – Същия, дето му подпали краката и после твоят котарак го одра...
- Хм... – отбеляза сериозно Нене и се замисли. По лицето й плъзна дяволита усмивка. Отиде до сандъка си, подритна настрана полуоткачения капак и започна да бърника в хаоса. Накрая извади нещо, което приличаше на много смачкан вестник и започна да го развива.

- Прекрасно е да си имаш двама вуйчовци – изобретатели! - обясни тя на Трайчо, който душеше нещо до крака й. – Е, тази от вуйчо Мишо ми е любима заради изненадите, ама и подаръкът на вуйчо Дончо ще може да влезе в употреба... – Тя смръщи леко вежди. – Е, поне докато си върна другата. - изправи се и се огледа печално наоколо. - Айде, Трайчо, да вървим да си намерим място за спане.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Nov 28, 2004 6:08 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Хаджикарапопдървеняшка тъкмо си бе облякла любимата розова нощница и се канеше да си ляга, когато дочу странни шумове изпод леглото си. Не, че това бе рядкост в толкова магическа среда (пък и в толкова академична такава), но шумовете бяха наистина необичайни, пък и директорката от доста години бе спряла да очаква мъже да се крият под леглото и така, като на младини... Тя си спомни с топло чувство онзи особено романтичен венецианец, с когото се бе запознала през 15... ъъъъъъ... така де, едно време...
Тя се наведе и надзърна под леглото. В дебелия слой прах се търкаляше дребно телце и тихичко писукаше. Савета бръкна с лопатата за боклук, подхвана го и го изнесе на светло. Беше много странен имп... В същност, беше си имп като имп, но коремчето му бе подозрително надуто.
-Какво, за Бога?...
-Пустия му шопар!!!- изписука импът и между крачетата му се подаде миниатюрна зурличка., последвана от краче... и накрая излезе малко импче със свинска глава и копитца.
-Май е крайно време да скопим Драговия Гошко...- въздъхна директорката, която през годините на безкрайното Драгостиново повтаряне бе успяла да види кръстоска на таласъм с прасе, на караконджул с прасе, на пикси с прасе, на гном с прасе, на фея с прасе, на самодива с прасе... Е, в последния случай, май вината не беше у Гошко...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Nov 28, 2004 8:03 pm 
Emeritus
User avatar

Joined: Tue Oct 21, 2003 11:45 am
Posts: 8767
Location: София
Септемврийското слънце щастливо изгря над вечно ранобудния Майнрих Лайденфрост, заварвайки го да си пие на прозореца традиционния сутрешен чай, който беше запазена марка на академичните 'доайени' - той и Савета. Какво точно съдържаше каничката, околните можеха само да предполагат, но много теории обясняваха именно с нея отвратителната жизненост на двамата, превърнала се в бич божий за не един и двама ученика.
-Такааа, какво имаме днес, Гипс?
Гипс, един белоглав лешояд, който от години беше открил в аритмантика сродна душа нададе един дразнещ звук и го погледна от покрива на съседното крило.
-Хайде, отивай да дебнеш кога ще изхвърлят остатъците от закуската!-птицата изврещя отново и се пусна тромаво във въздуха, събаряйки по навик няколко керемиди. Този път, за разнобразие, отдолу нямаше никой.

На излизане от стаята си, немецът погледна програмата, която немилостиво сочеше уводна лекция във векторните пространства. Лайденфрост изпсува наум, отиде да вземе престилката си и се запъти към любимата си аудитория 643 - число с лоша слава всред теоретиците на нумерологията и радващо се на същата любов от страна на учениците. Вероятно за да се събере всичко неприятно на едно място, от скоро до нея се мъдреше и кабинета на Разпутин.
-Направо да не повярва човек, че до петнадесет минути цялата сграда ще се напълни с буйстващи идиоти, които от година на година затъпяват по експоненциален закон. Благословени да са последните мигове на тишина...
Аритмантикът още не бе довършил сантименталните си думи, когато от владенията на Разпутин достигна ужасяваща глъч на десетки пискливи гласчета.
-Какво по дяволите става в тоя кабинет.-Лайденфрост свали пръчката от ухото си и след кратко колебание произнесе любимото си защитно заклинание-'Псевдорандомизация магика', леко видоизменен вариант на популярното 'Рандомизация магика', каращо всяка магия към обекта да дава напълно случайни явления. Нямаше толкова тъп противник, който да насочи каквото и да е към онзи срещу него, при положение, че най-обикновената огнена топка имаше шанс да се превърне в голямото братче на атомната бомба. Е, предвид нежеланите странични ефекти, още на младини Майнрих въведе малки изменения, които да му позволят да отгатва изхода на следващото явление по предните и след кратки сметки на ум с леко приближение установи, че следващата насочена към него магия ще резултира в голяма печена пуйка.
-Чудесно.-аритмантикът излезе на пръсти от аудиторията и с рязък жест отвори вратата отсреща, заварвайки двайсетина дребни мръсночервени същества да си крещят едно на друго.
-Вас ис дас, гадове такива?-отговор не последва, но за сметка на това от няколко вресливи устички се чуха неуважителни възгласи.
-Изпросихте си го! Проекто ортогоналис!-Три-четири импчета моментално се залепиха на стената, заформяйки ужасено размахващ ръце двуизмерен тапет.
-Второ питане, от къде се взехте и какво става тука?
Една от гадинките се престраши и извряска:
-Вчера Разпутин ни призова.
-И ви е оставил да си щъкате на воля?
-Не, затвори ни в една клетка.
-И не сте там, защото?
-Емиии...
-Проекто...
-Стой, стой, стой!Клетката беше леко корозирала. Преди това в нея е имало хидрички и от дъха им...и ние нали така...
-И за една нощ оная никаквица обиколила целия институт и да вземе да мърсува в кочината и да роди това изродче...
-Ти кого наричаш никаквица???
-Я не се обаждай, все едно не те знам как се подмазваш на инкубите...
-Проекто ортогоналис!-стената се обогати с още няколко двуизмерни импове, а останалите читави демончета замръзнаха на местата си.
-Та накратко?
-Емиии, една от наште имала среща с Гошко. Това е резултатът.-на Лайденфрост бе поднесено миниатюрно свинеглвао създание със зурла и копита.
-Я чакай, вчера ви е призовал, после сте щъкали и вече има поколение?
-Още от снощи има поколение, обаче чак сега се осмели да ни го покаже!
-Че колко трае при вас една бременност?
-А ти колко мислиш?! Знаеш каква смъртност имаме, като разните демони станат със задника напред?!
-О, висока смъртност? Значи няма да е голям проблем, ако ви се случи нещо...
-Не, не, неееее! Ти не искаш да направиш това! Ние сме важен нагледен материал за следващия час на твоя високоуважаван колега. Нима ще му провалиш лекцията?
-На стената има достатъчно нагледен материал, вие и без туй сте повече.
-Уааааааааааааа!-след кратко заклинание демончетата излетяха през прозореца по перфектна парабола. Лайденфрост се загледа към отдалечаващите се червени точки, промърмори нещо за добра начална скорост и правилен ъгъл спрямо хоризонта, след което се зае да изпрати кратка сова до министерството, преди класът му да се е досъбрал в съседната стая.
"Драги г-н старши експерт, по времето което четете това писмо, вероятно сте оведомен за неприятното нахлуване на няколко импа в кабинета на г-н министъра, което се случи заради проблемите ни с остарялата ни материална база и наложеното от вас ограничение за използване единствено на стриксова* кореспонденция, отрязваща нашата възможност за ранно предупреждение"

*совова

_________________
Si vis pacem para bellum


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Nov 28, 2004 10:17 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
Слънцето вече изгрява... Чувствам се страхотно... Снощи цяла вечер прекарах с Вероника... Станахме много близки... Подхождаме си идеално... Тя е всичко, което съм търсил от едно момиче... След като и показах дома, тя предложи да се разходим в задния двор на училището... Понеже деня, както изглежда беше загубен веднага се съгласих... Слънцето печеше ярко... птичките пееха мързеливо... Рекичката, минаваща под мостчето беше пълна с игриви пъстървички... Отидохме на мосчето започнахме да хвърляме камъчета във водата... Беше страхотно... Едно толкова просто занимание като правенето на жабки може да стане толкова забавно, ако го правиш с прекрасен човек като Ронито... Поразходихме се по близката полянка като си говорихме за най различни теми... И от тема на тема, взаимоотношенията ни ставаха все по близки... На поляната прекарахме цял ден, а щом се свечери и пълната луна изгря, изтичах набързо до моята стая и взех две одеала... Нещото, което ме изненада най много беше, че се престраших и я поканих да седне на едното одеало, след което се притиснахме плътно един до друг и се овихме с другото... Усещането беше страхотно... Топлата и кожа в допир с моята... студеничките и пръстчета сплетени около моите... не усетих как дойде момента в който я погледнах право в очите, както и тя мен ... и
... Мислите ми са прекъснати от сирената, която огласява започването на новия учебен ден... КОЛКО Е КРАСИВ СВЕТА, КОГАТО НЕ СИ САМ!!!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Nov 29, 2004 5:39 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
- Целуни ме, Колю!
Байчото разтърси глава и потърка очи, слънцето бавно изгряваше на хоризонта. Беше заспал на покрива и сега се чувстваше неприятно схванат.
- Целуни ме, Колю!
Дрезгавият, басов глас явно нямаше да го остави на мира, Байчото се огледа, Пешко дремеше наблизо и мъркаше насън, а Гошко го беше зяпнал и а-ха да проговори. Колю се обърка още повече, жива душа нямаше на покрива. Почука с празното шише по главата си и тя изкънтя на кухо. Помисли за миг дали този звук се дължи на бутилката или на главата му, ама после се отказа, защото мисленето му причиняваше световъртеж и гадене, от малък си му беше хронична болест.
- Целуни ме, Колю!
- Ух, мамицата ти, кой си ти бе?
- Аз съм, Гошко...
Байчото зяпна невярващо прасето, прасето зяпна Байчото. Известно време се зяпаха на смени, после човекът се прокашля:
- Ъъ, ти откога хортуваш, ма, свиньо?
- Телепатия е това, Колю - отекна в главата му гласа на Гошко. - Мога я по изгрев слънце един ден годишно, днес е моят шанс... Целуни ме, Колю!
- Ъъ, мамка му и прасе...
- Не е нужно да псуваш, Колю! - укори го Гошко.
- Ох, прощавай... И защо да та цалувам?
- За да се превърна отново в човек, зла магьосница ме прокле преди години. Помогни ми да си върна човешкия вид и ще ти се отплатя богато!
Байчото се почеса зад ухото, нищо не му пречеше да опита. Огледа се, на покрива все още нямаше никой, а Пешко все така сънуваше котешките си сънища. Колю сграбчи прасето и му залепи една звучна целувка по зурлата, Гошко изквика изненадано.
- Колюююююююююю! - понесе се кански вик и една метла го халоса по главата, кака Сийка беше като побесняла фурия. - Пиянде! Мръсник! Нехранимайко! - крещеше тя и го налагаше по главата. Поуспокои се малко и се затюхка:
- Не трябваше да те пускам да служиш на границата, ех! Там започна с козичките, па сега и прасета! Поразеник такъв! - и му вкара още една яка метла в тиквата. Пешо се беше пробудил и изненадано мякаше, а прасчото реши, че е време да се омита и търти да бяга. За лош късмет се подхлъзна и се търколи към ръба на покрива, но миг преди да падне, изневиделица се появи Гипса и го сграбчи със здравите си нокти.
- Кви?
- Граа-гра! - потвърди лешоядът.
- Кви-кви! - зарадва се Гошко.
- Гра - мъдро заключи Гипса и двамата отлетяха в неизвестна посока.

Два чифта очи наблюдваха внимателно цялата сценка от полуоткрехнатата капандура.
- Как го направи това? - попита възхитено Драго.
- Знам някои номерца! - дяволито се усмихна Перла.
- Я го моем съ...
- Ш-ш-шт! - изсъска Драго и Кирето млъкна. - Хайде да се омитаме, че имаме час при Лайденфрост.
- Я шо имам? - жалостиво измрънка дребният.
- Хм, не ти знам програмата, ама идвай с нас. - Драго се ухили, като си представи какво може да направи Лайденфрост със заблеяното Кире, хич не обичаше навлеци в часовете си.
Тримата стигнаха бързичко учебната стая, Звиад тъкмо влизаше вътре, Перла го последва. Отнякъде се появи и Ненето, стиснала таралежчето в едната си ръка и наръч книги в другата. Изглеждаше сякаш беше спала в мазето при въглищата или поне саждите по челото й навеждаха на такава мисъл. Мина отнесено покрай тях, а Драго бутна Кирето в нея. Момичето се стовари на земята, а книгите се пръснаха наоколо. Тъкмо се обръщаше с изпепеляващ поглед назад, когато Драгостин плясна един шамар зад врата на Кирето:
- Глей къде ходиш, бе, дребен! Бягай бързо в час! - после се наведе край Ненето и засъбира разпиляните й учебници. - Ще ти помогна да ги събереш...
Ненето го измери с подозрителен поглед, но той явно нямаше лоши намерения спрямо плтиките й, затова взе книгите си от ръцете му, поблагодари смутено и изтича в стаята. Драго се почеса зад ухото и се ухили, очите му се спряха върху малка вълшебна пръчка, която лежеше на пода. Вдигна я и я огледа, май беше на Ненето. Понечи да я догони за да й я върне, но размисли и я пъхна във вътрешния си джоб. Лайденфрост се зададе по коридора, затова бързо се шмугна вътре и се настани на един свободен чин.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Dec 01, 2004 10:56 am 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Кирето стоеше замислено насред стаята, докато по-големите ученици минаваха хаотично покрай него. Някой от време на време блъсваше мъника, преди той да е успял да се насочи към някое свободно място. В един момент видя, че мястото до кака Нене е свободно, и преди да се запита защо никой не иска да седи до нея, той припна натам и се разположи.

- Баткото каж`а, че имам час тук. – прошепна заговорнически той. Нене само хвърли бегъл поглед вляво и надолу към рошавата черна коса на Кирето и бляскащите изпод бретона му предани очи и се загледа отново напред. С разсеян жест извади магическата пръчка и я сложи пред себе си. Кирето моментално реши да направи като какчето. Бръкна в ръкава си с театрално важен жест… и не намери нищо. Последваха редица хаотични движения. Кирето подскачаше тревожно на мястото си като малко картофче в сгорещено олио, търсеше магическата си пръчка и накрая удари Нене с лакът.

- Некой ми е зимал пръчката – ядосваше се все повече Кирето. В този момент Драго мина покрай тях, оцени набързо ситуацията. Беше разочарован да разбере, че не е приобретил пръчката на Нене, но пък нищо не му пречеше да се позабавлява с малкия. Извади търсения от малчугана предмет от вътрешния си джоб и нагло го размаха пред очите му.

- Ей, ситния, това ли си търсиш? – изхили се той. Кирето смръщи вежди и фиксира любимата си магическа пръчка. Това бе първата и единствена пръчка, която бе имал някога. Мама му я подари преди 3 години и му каза, че е наследство от дядо Киро и е направена от дряново дърво, а сърцевината й е косъм от опашката на вълшебно магаре. Никой не казваше защо магарето е вълшебно, но колчем станеше дума за него, винаги се намираше някой, който да се захили и да подметне: “Ааааа, Онова магаре”. Някои казваха, че в по-добрите си времена, пръчката била доста по голяма и по Коледа дядо Киро я ползвал за суровачка. Голям смях падало.

Сега, обаче, семейната реликва се намираше в ръцете на човек, който макар и да му бе показал хубави каки и да бе разкрил сърцето си пред него (както и снимката на госпожа Директорката – гледка, която Кирето скоро нямаше да забрави), все пак не му изглеждаше никак достоен за такава чест. А и.. това си беше неговата магическа пръчка и сърцето му биеше учестено в праведен гняв и възмущение.

Всичко сякаш стана за миг. Нене тъкмо се бе превила от острата болка в ребрата когато усети, че Драго мина край нея. Не обърна внимание на приказките между момчетата, защото бе заето с това да обмисли дали да перне малкия по врата или да го ощипе злобно по ръката, след което да го настъпи по пръстите на крака. В този миг над сведената й глава сякаш премина поток от сурова магия, която се вля в пръчката в ръката на Драго, след което от нея се изстреля голямо черно кълбо. То се заби със звучно “Пляс” над вратата на кабинета, точно в мига, в който Лайденфрост пристъпваше вътре. Тънки струйки катраненочерна мазна течност се изляха по раменете на преподавателя. Той спокойно насочи ледения си поглед към Драго, който бе застинал на място с магическа пръчка в ръка.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 97 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3, 4  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group