All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 56 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 29, 2005 11:31 am 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Изключително неподкупният санитарен инспектор Ан Петреску пърпореше с моторчето си обзет от мрачни мисли. Ан беше брат на небезизвестния Ион Петреску, познат още като Тимишоарския хайдук или Касапина с палката, но за разлика от брат си, Ан не беше попаднал под властта на Тъмната сила в лицето на графиня дин Теи. Мрачните му мисли внезапно се оцветиха в наситено виолетово и той сепнато забеляза гъст облак в същия свят да се вее на полянка наблизо. Без да губи миг пришпори своите 23 коня и скоро се озова сред пъстратата гмеж на българското училище за магия.
- Какъв е този пушек? - свъси вежди той, привличайки вниманието на околните. - Замърсяваме въздуха, а?... Ще се глобяваме май - и той със заучено движение отметна бележника си на нужната страница.
- Ммхм... таквоз... ако може... - опита да вземе отношение Петров.
Ан се обърна към него и в този момент настъпи Трайчо. Тресна му един силен шут и горкия таралеж скимтейки прелетя полянката по идеална парабола и се заби в дънера на близкорастящ дъб. Вниманието на санитарния инспектор обаче беше привлечено от щъкащите наблизо животни.
- Какъв е този цирк? Котки, орангутан, пингвин... Пингвин?! Я ми ела тука - и той го сграбчи за крилото. - Има ли ваксина против кучешки бяс?
- Не.. ама той е пингвин...
- Ако ще и крокодил да е! Трябва да е ваксиниран! Ще го пратя на изследване, пингвина се конфискува, орангутана също.
- Хм, инспекторе - прокашля се Петров, - ако можем да направим нещо... - и бръкна в куфарчето си.
- Да направим какво? - попита с измамно благ глас Ан.
Петров триумфално измъкна една пачка банкноти.
- Долари, евро, лири, всякаква конвертируема валу...ааах
Петреску сръчно изви ръцете на зам-директора зад гърба му и му щракна белезниците.
- Опит за подкупване на длъжностно лице, от 3 до 5 години затвор.
Савета реши да вземе нещата в свои ръце и ловко извади магическата си пръчка, но Ан беше по-бърз, в ръката му вече блестеше неговата вълшебна сопа.
- Повишаване на магиационния фон с 12 единици, от 7 до 12 години затвор при строг тъмничен режим. - и директорката също се озова с белезници. - Някой друг да опита нещо? Няма желаещи, добре.
Всъщност съпротива имаше, но Петреску се справи с едно щракване с пръсти.
- Така, вие двамата идвате с мен. Пингвина също. Хм, къде изчезна орангутана?
- Ама на кой ще оставим дечицата? - опита се да приплаче жалостиво Хаджикарапопдървеняшка. Ан кимна към Лития, която безучастно нагъваше локумчета, Найденова беше вперила отнесен поглед в някоя гънка на пространство/времето, Караиванова хълцаше на бренди, а Калисто точеше някакъв бръснач на токата на колана си.
- А преподавателите на кой ще оставим? - приведе неоспорим довод Петров. Ан се замисли и след това измъкна вълшебно въженце и започна сръчно да заплита малки клупчета. Караиванова, която с интерес следеше заниманието му, се обади:
- Ама примките са много малки, няма да им влязат главичките... пък и няма подходящи дървета наблизо...
Петреску й хвърли яден поглед и измърмори нещо за черните отряди и хитлерюгенд. След това набързо върза ръчичките на дечицата и си спретна един своеобразен синджир с роби. Метна пигвина на седалката зад себе си, припали моторетката и обеща:
- Няма да карам много бързо. - естествено излъга, първото дръпване събори половината на земята, но скоро всички влязоха в темпо и затичаха след моторетката, докато се превърнаха само в прашно облаче на хоризонта.

Трайчо най-накрая успя да се откове от дъбовия дънер и се изтърколи на пътя. Метна уплашен поглед към враждебната гора наоколо и заситни в посока Тимишоара, надявайки се да настигне стопанката си.
- Траааайчоооо. Пооочааакааай - изблея едната костенурка с глас, който поразително наподобяваше гласа на мама Неда.
Другите две костенурки вече бяха изминали цели три метра.
- Дааавааай, Дооончоо, щеее гиии стииигнееем скоооороооо.
А Че продължаваше да се крие в шубрака и да крои планове.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed May 11, 2005 8:40 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Моторетката на Петреску продължаваше игриво да пърпори по пътя, а след нея бодро тичаха чедата на НИЧАВО. Слънцето весело грееше, пътят бе чист и спокоен, гората зелена и всичко изглеждаше както трябва. Петреску се ухили доволно. Днес беше прекрасен ден – чувството за изпълнен дълг и задоволен садизъм искреше празнично в душата му и нищо не можеше да помрачи...
Внезапно погледът му бе привлечен от нещо ... озадачаващо. Две костенурки безшумно и елегантно изпревариха моторетката му. Нещо не беше съвсем наред в тях, но колкото и да се напъваше не можеше да разбере какво е то.

- Вие не сте истински костенурки! – викна накрая тържествено той, размахвайки обвинително пръст към двете животинки.

Едната обърна глава към него и впери древно-възмутен поглед в санитарния инспектор. Петреску наби спирачки, с което предизвика рязко повишаване на нивото на присъствие на ученици на квадратен метър. От мелето зад него се понесоха недоволни викове и закани, но той не си направи труда да им обърне внимание. Слезе от моторетката, приближи се с бавни крачки към двете костенурки, които бяха спрели и в момента го фиксираха с лъскавите си оченца. Той сложи ръце на хълбоците:
- Знам, че не сте костенурки.
- Не можеш да го докажеш – в гласа на другата костенурка се промъкнаха защитни нотки.
Петреску се приведе надолу.
- Ха! Издадоха ви колелцата под черупките... Както и метличките, привързани отгоре. – Той се ухили зловещо. – Хубаво месце има по тези животинки – каза той с гладен блясък в очите и протегна бавно ръка.

- Не е честно – започнаха да подскачат костенурките на малките си колелца. Главите им се люшкаха възмутено. – Тази реплика е от друга книга. Не може да плагиатстваш така!!!


Тъкмо когато пръстите на Петреску докоснаха черупката на Дончо от небето заваляха костенурки. Всъщност беше само една. Но пък беше достатъчна, защото падна от високо право върху главата на инспектора, с което незабавно го изпрати в прегръдките на безсъзнанието. Той се свлече на земята с блажена усмивка и пропусна продължението на спасителната акция.

Мама Неда преля бавно в човешки облик и се изправи с кисела физиономия. При падането бе понатъртила... ами.. онази деликатна част, при която гърбът губи приличното си име. Тя се обърна към децата, които любопитно наблюдаваха иззад моторетката развитието на събитията и стрелна с поглед Тошко, който с тържествен крясък се рееше в небето... Дончо се изправи до нея и недоволно я изгледа.
- А това беше от същата книга. Никаква оригиналност...
Тя изгледа ядно брат си и той млъкна.
- Ти пък за какво говориш! – сряза го тя. - Това си е know-how exchange в най-чист вид. Обмяна на добри практики. Вярно, че там използват орел, ама пък и Тошко свърши чудесна работа.
Тя тръгна към децата и започна да развързва клупчетата и да освобождава пакостливите им ръчички.

– Хайде деца, Балканиадата няма нас да чака! Нене, Трайчо е зад онзи завой. Върви да го донесеш, че горкото животинче вече сигурно си мисли, че сме го изоставили.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat May 14, 2005 11:14 am 
Без право на мнение

Joined: Sat Sep 04, 2004 7:26 pm
Posts: 684
- Аз ще дойда да ти помогна, сеньорита! - извика възторжено Мани, който изглеждаше, сякаш цялата тая работа със синджирите беше била невероятно забавна. - Ако окованият с вериги пролетариат не се подкрепя, тогава ко-...
- Добре, добре, добре! - побърза да каже намусено Ненето, завъртя се и се затича по пътя към завоя за Трайчо, веейки плитки наляво-надясно.
Мани хукна след нея да я догони, докато останалата част от експедицията се зае да разтрива схванатите си крайници и да мрънка за чай. Петров използва случая да ритне злобно строполения на земята Петреску. Савета вдигна отегчено очи и се зае с чая.

На пътеката Мани вдъхновено обясняваше на Ненето същността на идеята за общото благо и комуната.
- Всички заедно правим домати, после всички заедно ядем тях! Всички са щастливи, усмихнати, работливи и бъде Раят На Земята!
- Ама как така всичко е на всички? И Трайчо ли?
- И Трайчо!
Нене се намуси пак:
- Трайчо си е мой! И магическата ми пръчка!
- Ама, сеньорита, те са твои, само защото ти използва тях за благото на всички!!! Всичко е за всеки, и водата, и храната, и телата...
- Моля?!?
- Всичко е за всеки, и водата, и храната, и телата - изрецитира пак Мани и добави пламенно и напълно неуспяващ да усети какво му се пише - да живей трудът, общото благо и свободната любов!!!
Ненето се закова на място, предизвиквайки лека турбуленция с плитките си, която осмърти няколко невинни въздушни микроба. Лицето й бавно смени няколко цвята, после тя си пое дълбоко дъх и зашлеви на момчето един вдъхновяващ шамар, който почти успя да го събори на земята. След което доста натъртено се обърна и продължи към завоя.

Очите на Мани се отвориха широко от шока и устата му зейна в опит да викне все нещо, само дето после застина насред движението. Ирисите му внезапно блеснаха в червено и устните му се изкривиха в доста нелицеприятно зловеща усмивка.

Ненето почти бе успяла пак да придобие нормалния си цвят и вървеше с гордо вдигната глава напред, без никакво намерение да се обръща, когато изведнъж чу шум зад себе си. Яките ръце на момчето я стиснаха силно през кръста и я събориха в канавката до пътя.
- Мануел! - извика ядосано момичето с най-ледения възможен глас, докато безуспешно се опитваше да се измъкне от желязната хватка на ръцете му - Какво по дяволите си мислиш, че - после внезапно погледът й срещна червените му очи и думите се спряха в гърлото й.
- Мани, аз.. не нарочно, ти.. - в гласа й се промъкна паника - другарю! - опита отчаяно Ненето.
- Тихо! - изсъска с металически и доста по-гърлен от своя глас Мани - Мълчи, момиченце!
Ненето стисна ядосано зъби и започна да мисли бързо какво да прави, но време не й остана, тъй като Мани започна бясно да я гъделичка. Преди да се осъзнае, момичето вече беше започнало да се кикоти.
- Стигааааа! Мани, престани!
- Ще трябва да се посмееш малко, за да не будят подозрение виковете, сеньорита - все тъй гърлено и заплашително рече момчето. Думите му почти се загубиха из задъханото хилене на Ненето, след което също толкова внезапно той запуши устата й, извади отнякъде едно въже - безспорно третото най-важно нещо, което един истински революционер винаги трябва да носи - и бързо и сръчно овърза момичето, оставяйки я в храстите с кърпа на устата, бясно гледащи го очи и заплетени в клоните плитки. Поразчисти разхвърляните клонки от схватката, после се изправи и доста металически, както и в известна степен клиширано по особено бутафорен начин каза:
- Ха Ха Ха. Сега ми паднахте в ръчичките.

После се обърна и изтича назад по пътеката, където останалите вече кротко се бяха отпуснали за поредната излишна почивка и се караха за недостигащите чаши чай.

- Помощ!!! - разнесоха се виковете на момчето на поляната - Помощ!!! Другарко, лошатаграфиняотвлечесеньоритатаинезнамкакводаправя, помощ!!! - задъхано завърши Мани и замаха към преподавателския колектив развълнувано.
- Какво си се развикал - сърдито му рече Петров, който тъкмо отпиваше блажено от придобитата след доста разпри чаша чай, после мозъкът му дешифрира виковете на момчето, тъкмо когато Хаджикарапопдървеняшка го риташе по кокалчето и двамата заедно се втурнаха към Мани, последвани от останалата част от колектива. Момчето беше застинало на пътеката с доста странна налудничава усмивка, която за съжаление успя да усъмни Петров насред бягането му, чак когато вече беше стигнал твърде близко. Той опита да намали скоростта си и донейде успя да спре всички останали, обирайки импулса им и стоварвайки се тежко на земята, когато Мани извади от джоба си магическата пръчка и изрева силно:
- Иммобилис Етерни Нонребутабилис!!!!
- А? Откъде по дяволите ти... - успя само да рече Петров, преди той и останалите от преподавателския състав да застинат неподвижно насред кой в каквато поза бе успял да стигне за момента.

Мани прескочи масата тела, втурна се към стресираните ученици и животни, бутна злобно пингвина от един пън и се качи на негово място, докато бедната дебела птица се катурна безпомощно на земята.

- Другари, идва нова епоха, нов век, облян в това прекрасно алено червено, което носим в нашите сърца... и вени - гласът му беше станал съвсем дрезгав, очите му блестяха в яркочервено, а зъбите му внезапно започнаха да изглеждат все по-странно - ние ще победим и за целта не ни трябват никакви Балканиади, а само устремният революционен плам и - проклети буболечки, стига сте жужали!!!! - вметна той изведнъж, махайки из напълно празния въздух, после се отърси и продължи с металния глас - устремният плам и вярата в сърцата!!! Да пленим тираните - посочи момчето към замръзналите преподаватели - да сринем всички системи и да потопим света в един нов ред, където всичко е за всички! И храната, и водата, и телата!!! - завърши той с вдигнат юмрук и патетично развяваща се коса пред погледа на все още неосъзналите се деца.

Скрита в шубрака до пътеката, графиня дин Теи оголи перлените си кучешки зъби и потри със задоволство ръце, влагайки в движението цялата не чак толкова много грация, на която то беше принципно способно. Всичко се нареждаше идеално. Дори буболечките бяха спрели да жужат. Улисана в мисли, графинята и за миг не се усъмни в доста странната всъщност тишина, която изведнъж се спусна около нея, а когато чу гърленото сумтене и нещо много оранжево внезапно зае целия й кръгозор, вече беше доста, доста късно...

_________________
Fear the wrath of the Гъба


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon May 16, 2005 7:45 pm 
User avatar

Joined: Wed Jan 07, 2004 5:46 pm
Posts: 810
- Това момче... какво прави той? - Перла гледаше изненадващо стреснато.
- Блъсна ми пингвина! Това прави! - за разлика от нея Естела излъчваше талази синьо негодувание от широко разтворените си си сини очи. - Ще ми блъска пингвина той!
- Изглежда ми опасен...
- Да ми блъсне пингвина, малкият псевдопуерториканец... - Естела не изглеждаше склонна да се занимава с второстепенни проблеми. Тя вбесено си запробива път към центъра на полянката, размахвайки юмруци, макар и с маниера на танцьорка от кордебалета. Кирето викна "Не отивай, какче", но предизвика само още едно възмутено "Ама той ми блъсна пингвина".
- Сред нас има агент на империалистическите сили, враг с партиен билет и ученическа карта. Да спрем малката буржоазка! Салто мортале куренте! - извика Мани, вдигайки магическата си пръчка.
В следващия момент светът около Естела направи няколко преобръщания на 360 градуса, удари я по единия лакът и накрая пак си застана мирно. След кратко замисляне момичето се утеши с това, че вероятно все пак тя е направила салтата самостоятелно и светът е бил ударен от нейния лакът, а не обратното. Обаче с лека тъга предположи, че едва ли него го е заболяло толкова.
Това сякаш послужи за сигнал и всички забъркаха по джобове, чанти, калъфи, сутиени и други скрити, но удобни места за да извадят пръчките си. След около минута Мани беше обграден отвсякъде от магически пръчки насочени към него. Гласовете се сляха в неясен общ шум от заклинания, но най успешното успя да свали две врани, а останалите нямаха абсолютно никакъв ефект.
- Хм, вярно, че се олях на последните три контролни, но чак пък толкова... - Уруми погледна озадачено
- Около него има някаква магическа защита, иначе поне заклинанието за изприщване щеше да го стигне. - констатира Перла.
- Сега стойте на място, защото следващия, който се опълчи на диктаурата на пролетариата, ще бъде изправен до стената. - извика Мани заплашително и прикрито поетично.
- Първата задача на всяка революция е да превземе арсенала на противника, така че експроприирам пръчките на всички в името на новата власт. - момчето промърмори някакво заклинание всички пръчки излетяха от ръцете на притежателите си и се натрупаха на куп до него. - Другари, нека забравим всички пречи и обърнем лице към изгрева на новата епоха, която...
- Още от самото начало трябваше да се сетя, че това момче не е наред. - промърмори Перла. - Сега сигурно ще иска да прати и седемте ми куфара като помощ на гладуващите революционери в Палма де Майорка... или където там са решили да гладуват революционерите. - завърши тя малко неуверено.
Естела я погледна, разтривайки ръката си.
- Всъщност не мисля, че е луд. - тя замислено се опита да стигне с уста драскотината на лакътя си, но след седмия опит се убеди, че е физически невъзможно и забърса кръвта с качулката на суичъра на Кирето. - Като бях на обменни начала в американското училище за магии "Анакин Скайуокър", имахме лекции за това... А пък лекторът беше още студент и беше адски сладък с онази непокорна руса коса... Аз, разбира се, се поинтересувах от материала след часа... имам предвид, предложих му да ми го обясни вечерта, а той се усмихна едно такова стеснително и каза, че по принцип не давал частни консултации, но специално на мен не можел да откаже...
Двете момичета захихикаха и се запобутваха, а Естела извади някакви снимки под одобрителнитевъзгласи на Перла и още три момичета, които се бяха присламчили междувременно.
- Какче...
- И тогава той ми хвана ръката и...
- Какче...
- ... каза, че преди не бил виждал друго момиче...
- Какче, ама...
- ... което да има същия цвят очи като мен, синьото било...
- Какче, ойде ти пингвина!
Естела моментално млъкна и скочи на крака, след което загледа неразбиращо, тъй като пингвинът кротко дремеше до Кирето.
- Защо лъжеш по-големите, а? - в тона й се долавяше, че би толерирала, ако той измами цяла детска градина, но другото е недопустимо.
- Какче, а баткото що се прави на напърчен айдук? - върна разговора в руслото му Кирето.
- А, да, аз бях тръгнала да казвам за това... - трите момичета моментално загубиха интерес и се дръпнаха. - Не е луд, просто е обладан от Духа на комунизма. Казаха ни, че все още обикалял из източна Европа. Трябва да му се приложи екзорсизъм.
- А ти знаеш ли как?
- По принцип това не влизаше в учебната програма, обаче вечерта беше дълга, пък и част от нощта...- трите момичета внезапно пак се бяха появили. - Кажи на кирето да ми донесе пингвина, а ти ми подай лилавата раница. Не, не онази с Ю Ги О, трябва да е с Мечетата с нежни сърца. Да, точно тази.
Тя извади от чантата една виола и я бутна в крилете на пингвина. От виолата се разнесе смътно позната мелодия, а Естела заподсвирква с уста. После се изправи и запя:

Follow the Moskwa
Down to Gorky Park
Listening to the wind of change
An August summer night
Soldiers passing by
Listening to the wind of change

Мани млъкна и размаха ръце във въздуха около себе си.

The world is closing in
Did you ever think
That we could be so close, like brothers
The future's in the air
Can feel it everywhere
Blowing with the wind of change

Момчето затрепери с голяма амплитуда и се запрепъва по посока на звука, но на половината път се свлече на земята в безсъзнание, промърморвайки нещо за братство, равенство и Надежда Крупская.

Take me to the magic of the moment
On a glory night
Where the children of tomorrow...

Естела внезапно млъкна.
- Ми... не мога да се сетя как беше нататък - тя погледна невинно - Така че не мога да го оправя напълно. Но все нещо ще измислим.- добави тя оптимистично, макар че въобще не си вярваше.
- Той добре ли е? - поинтересува се Уруми, навеждайки се над него.
- Ми... май сега е впериод на преход към пазарна икономика, казвали са ми, че е много мъчително... - предположи Естела не много уверено.
- Но още има магическа защита около него, заклинанието ми за приспиване не го стига... - отбеляза Перла. Естела съобщи, че същото ставало и с нейното заклинание за зеленясване. На възмутените погледи отвърна с едно обидено "Ма той ми блъсна пингвина..."
- А, такова, а някой да знае заклинание за размразяване? - Перла посочи към преподавателите. В отговор получи няколко свивания на раменете и едно предложение да ги направят синекожи вместо да ги размразяват.
- Какче, може би тя знае...
- Коя тя? - Перла се обърна и видя нещо оранжево с нещо черно. Първо помисли, че е орангутанът Че си е намерил наметка, а после осъзна, че той носи на рамото си бясно ритаща жена със запушена уста, облечена в черно.

_________________
Поезията е това, което се губи при превода.

Член на клуб А4.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jun 27, 2005 2:19 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Деликатна ситуация, нали?

Нене метна един изпепеляващ поглед към внезапно появилата се край главата й ГАФ. Постара се да й сподели всичко, което мисли за малките, досадни, безполезни и прознословни феи с объркана идентичност, както и за самата ситуация и разните му момченца, които са се заели с непосилното предизвикателство да се закачат с кака Нене! Словото й несъмнено щеше да е впечатляващо, ако не беше заглушено от кърпата на устата й. На всичко отгоре момичето имаше злокобното подозрение, че един бръмбар се опитва да провежда изследвания под ризата й и това разгаряше унищожителен огън на възмущение у нея, сравним единствено с паническия й страх от непосредствената близост на насекомото.

- Не те разбрах - изхили се нагло ГАФ, свеждайки главица към кърпата. - Не се чува добре.

Нене зарита безпомощно с крака, но това с нищо не подобри положението й. Закачената за едно изсъхлано клонче плитка се опна и прибави още едно неудобство към и без това неприятното положение на момичето. В този миг част от шумата наоколо се размърда и бързо се доближи до обувката на Нене. Малко носле се подаде изпод изъсхналите листа и подуши подметката, която, сякаш внезапно оживяла, страхливо се помести настрана.

- И това, ако не е ходещият игленик - обади се ГАФ и се приближи към Трайчо. В същия миг пъстра, елегантно-тромава топка козина, мускули и нокти, гарнирани с пламнал от ловджийски дух поглед се метна към феята и я притисна на земята. Последва ярък дъжд от искри, избухнал пред носа на Пешо, и феята се изпари.

- Да знаеш, че с тая сган наоколо никога няма да успееш да завържеш полезни контакти - каза назидателно ГАФ, отново появила се край лявото ухо на Нене. Момичето бе отпуснало отчаяно глава и се мъчеше да не мисли за драскането на малките краченца на животинката, лазеща по корема й. - Ти май не ме слушаш! - отбеляза очевидното ГАФ и надзърна в лицето на Ненето. Забеляза първите сълзи, навлажнили очите на момичето, и бързо се отдръпна назад, пърхайки усилно с нежните си крилца.
- Да знаеш, че това със сълзите не ми действа - започна някак неуверено тя. Нене вдигна глава и първата сълза се отрони от очите й, хързулна се надолу по зачервената бузка и попи в кърпата. - Нееееее... - отчаяно проточи ГАФ и се обърна настрана. Където я посрещна умолителният поглед на Трайчо. Единствено котаракът се държеше подобаващо и се правеше, че не забелязва драматичните събития, разигравани край него.

- Добре де - предаде се ГАФ. - Обаче имам право на три желания!

"Аз да не съм й златната рибка на тая", помисли си гневно Нене, стараейки се да запази печалния си вид на изпаднало в беда беззащитно дете. Тя кимна енергично, позволявайки на поредната сълза да се търкулне по лицето й.
- Първооооо... - започна ГАФ и се замисли. - Първооооо... - потвори тя, отчаяно опитвайки се да реши какво иска. Многообразието на възможностите я обезоръжи и тя така и не можеше да реши кое от всичките желания да си избере. - Добре де, запазвам си правото да определя желанията си по-късно.
Последва ново кимване от страна на Нене. Пешко я изгледа презрително и й обърна гръб.
- Значиии... - продължи несигурно ГАФ - предвид спешността на положението и необходимостта от незабавни мерки, ние се спо... споразумяваме ти да ми изпълниш три желания на един по-късен етап!
Ново енергично кимване, ограничено от опънатата плитка. Малкото магично същество се повъртя край възлите, които почти незабавно се разпаднаха. Нене скочи на крака, махна кърпата от устата си и свали ризата си. Тръсна бръмбарчето от себе си и започна да подскача отгоре му.
- МАХАЙ СЕ, ГАДИНО ТАКАВАААААААА....
ГАФ изчезна, Трайчо се сви на кълбо, а Пешко се отдръпна на безопасно разстояние и с интерес продължи да наблюдава странно необузданото поведение на стопанката си. Нене продължи да подскача върху отдавна обезвредения бръмбар... просто за всеки случай. Накрая се поукроти, изтръска внимателно ризата си и отново я навлече.

- Сега ще види той! - каза заканително момичето и се отправи по следите на отмъщението.

Първото, с което се сблъска, бяха замръзналите преподаватели. Погледът й се плъзна по лицата им, след което се премести върху треперещия на земята Мани. Край него угрижено стоеше Че, като ръцете му продължаваха здраво да притискат Графиня дин Теи. Нене се поколеба. Желанието за бърза саморазправа гореше ярко в нея, но пък безпомощността на обекта, както и предупредителният поглед на Че, действаха като кофа студена вода в пламъците.

- Добре де - каза тя на Че и сви рамене. - Той ще си получи заслуженото. Ама после!

Обърна се към останалите ученици и сякаш междудругото попита:
- Някой да е виждал вуйчо Мишо?
Всички се заоглеждаха, една ръчичка посочи замръзналия в групата на възрастните Дончо, но никой не можа наистина да каже на Нене къде се е запилял вуйчо й.

- Аз знам - обади се ГАФ. - Обаче това ще ти струва още три желания.
- Дадено - излъга я на момента Нене.
- Ами преди малко го видях да се върти край три самодиви-емигранти. Но май ги поядоса и вече крачи към лагера. Е, условно казано "крачи"

Действително след малко вуйчото на Нене се появи иззад шубраците. Той с мъка придвижваше краката си, които мистериозно се бяха снабдили с още два чифта колена, сгъващи се в разнообразни посоки. Като видя втренчените в него погледи той се опита да застане мирно, изтиска малко авторитет на възрастен в гласа си и поиска бърз отчет за ситуацията.
- Какво става тук?
Главите на учениците мълчаливо се извърнаха в посока към замръзналите преподаватели и Че. Мишо се ухили и се приближи към тях, все още мъчейки се да овладее подобрените си крака. Спря край замръзналия Дончо и го потупа братски по рамото.
-Ех, Доне, Донеееее... Ще те остави за малко човек... Ама отива ти, да знаеш.

Той извади вълшебната пръчка и след малко възрастните бавно започнаха да се раздвижват.
- Време беше - обади се Неда и се обърна към Мишо. - А ти къде се докара така? - попита тя, съглеждайки странно сгънатите му крака. Надменният блясък в очите на Мишо почти успя да прикрие сконфузеното изражение.
- Можеш да върнеш жеста и да помогнеш преди той да е видял - просъска той, тупвайки все още замразения си брат по темето.
- Ох, деца! - възкликна Неда и скоро и двамата й братя изглеждаха нормално... доколкото това бе възможно за тях.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jul 20, 2005 12:17 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Хаджикарапопдървеняшка бше гневна... Всъщност, не. Тя беше бясна. Даже БЯСНА. Как така се случи накакъв си влашки санитарен инспектор да я унижи до такава степен?! А после и онова с момчето... От всичко най-много мразеше да не държи контрол над положението, а сега се случваше тъкмо това. Ясно осъзнаваше, че при това положение няма да може да развали сама магията. Но, можеше да направи друго. Внимателно отдели духа си от вдървеното тяло и се огледа. Освободена от всички окови и условности на плътта, тя бързо забеляза спотаилата се зад дърветата графиня. Но, нямаше как да направи каквото и да е в този си вид... Трябваше да се всели в някой или в нещо. Без предварителна подготовка нямаше как да се всели в човек. Да не говорим, че това можеше да има много неприятни последствия. За миг съжали, че преди няколко години бе издала забрана учениците и да отглеждат мечки. Хвърли отново бръснещ поглед из поляната. Пингвин... котка... таралеж... маймуна... Пенка... Я чакай малко! Ами, да! Духът на директорката стремително се насочи към Че и без да иска каквото и да е разрешение се намърда в главата му. И до тук. Савета осъзна твърде късно, че вечнониският орангутан е всъщност едно твърде необичайно животно. Не само че не успя да установи контрол, но бе решително изблъскана в подкорието от решителното съзнание на животното. Единственото, което можеше да прави, беше да усеща чрез сетивата му. Които, прочее, не бяха съвсем съвършени...
Добре, че Че също бе забелязал Графинята. С голямо удоволствие директорката наблюдаваше как Че притиска вампирката на земята. Тогава видя Нене... Вуйчо и освободи скованите тела на учителите от магията. Савета видя, как безжизненото и тяло се строполи на земата. Опита се да се върне, но не успя...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 56 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group