All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 56 posts ]  Go to page 1, 2, 3  Next
Author Message
 Post subject: [Хари Потър] Румънска есен... ака "Carnivale"
PostPosted: Mon Jan 03, 2005 12:12 am 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Тягостно настроение заливаше на талази голямата Заседателна зала.
- Това е ужасно - промълви съкрушена Лития - Свършени сме. Първо това невинно детенце, а сега...
- Учениците изчезват от време на време, д-р Карбоника - рече Владимир Ависионович - Бих бил уверен, че ще я намерим някъде из коридорите, ако не беше това странно съвпадение от няколко часа. А аз не вярвам в съвпадения.
- Колеги - надигна глас Директорката, а на акъла си повика на помощ Всите Музи - Не можем да се предадем дори в този тежък миг. Колкото и да са тежки загубите и пораженията ни, Институтът никога не е губил войната, за да пребъде напред през вековете! Помните ли, по време на Черната смърт? Или когато ни спряха субсидиите? Ами когато се развали хладилното помещение по време на Великото преселение на прасетата-скакалци?
- Е, това последното вече беше малко прекалено - обади се на свой ред Лайденфрост, който не пазеше особено приятни спомени - Но тъй или иначе трябва да предприемем нещо.
- Точно така! - Лития вдигна пръст - В името на чистите ни чорапи и гащи и на пълните ни, макар и със съмнителни субстанции стомаси Ние Ще Трябва Да я Спасим!
- Това си е жива катастрофа - поклати глава Петров - кой би отвлякъл кака Сийка? Освен това, не можем да оставим учениците тук.

В очите му светна някаква заканителна искра.
- Дали не е време за Зелено, а?

В същия момент искрата загасна и повя леден ветрец.
- Абе - Директорката изостави за миг административния тон - Някой Уведоми ли Колю?

По стените изби имагинерен скреж.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Last edited by Guest on Tue Feb 15, 2005 1:15 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 03, 2005 10:59 am 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Зима. Заведението на Гената беше попрепълнено по това време от хора и не съвсем и даже хич такива. На Вип местата пред бара седяха Колю и Шумата, внезапно ожаднели от дългия път и поспрели да разквасят морни гърла.
- Абе, Гена, знаят братята сърби и те как да правят инсталации. Тва уиски, "Черна овца" направо по добро от Джонито. Хлъц даде одобрението си Колю.
Тримата кимнаха и надигнаха чашите с шлифован до изяществото на Шаолински майстор жест. Тупнаха ги пак на дървения плот на бара.
- И сега накъде сте тръгнали, попита Гената. Дочувам, че тая година била по зле от всякога. Ма човек не бива да се предава, помнители ли когато...
Байчото го прекасна като просто мълчаливо побутна чашата си към него. Гената замислено бръкна изпод бара и наля щедра доза от най-сериозния си актив намиращ се там. Байчото извади подсилената си манерка и досипа внимателно няколко капки искряща течност в чашата си, което кротоко изпоти гредореда отгоре. Гената и Шумахаа /за приятелите/ отказаха, че били на работа.
- Ехеей, толкоз ли е страшно? - пак поде Гената.
Байчото само кимна и удари на екс чашата.
- Хннннн, страхно е. Хъъъъ, налази ни приклюшение. Искат сериожност. Яшз дет шъм толкоз шериозен на мене да ми да ми се случват такива плошки клишшета. Байчото удари глава у плота и задряма.
Ма кво точно стана ся - попита Гената - Шумахата, който сви рамене в жеста аз не съм от тука само минавам на 4-та. Двамата погледнаха чашите със умиление, и ги обърнаха и те... В този миг врата се тресна и в кръчмата връхлетя Серж' - местния спец от магическите силите за борба с престъпността от всякакъв вид и бивш милиционер. Сега държеше частна фирма за охрана и инсталиране на аларми в коли и метли за да си изкарва хляба. Изкарваше и за кюфтенца и бира. С малко далавери и за Лютеницата. Стари дружки по кръв с останалите от тройката не веднъж беше покривал погроми достойни за Азкабан.
- Колю ставай, Отвлякоха Майка ти!.
- КАКВО!?! КОИ? Изтрезня за милисекунда Колю.
- Не е известно, информаторите ни не са сигурни, предполагат по погрешка.
begin първо лице mode:
Топло ми е. Живителната топлина на алкохола пълзи по вените ми и катализира биохимичните процеси в клетките ми. Гневът все още ме залива на талази, помита ме и после пак ме съзидава, вдъхва ми живот. Усещам руменината по лицето си и вече знам как бих описал на слепец цветът червено - топлина. Вдигам чашата с ръка. Бавно, бавно тя изминава пътя към зажаднелите за съдържанието й мои устни, като междувременно осигурява за окото истинско пиршество, истинска оргия от пречупващи се цветове, от размиващи се аромати, от меки плискащи звуци... Топло е...Топло...Но какво е това? Какво става? Полъх? Студ? От отворената врата подухва вятър. Костеливите ръце на настъпващата зима отнемат от моята топлина. Убиват я. Убиват мен. Обхващат с пръсти сърцето ми и го стягат в мъртва хватка. Лошо предчувствие може би? Лицето във вратата...Познавам го. Това е той. Серж'. Приятелят Серж'. Мой боен другар по хилядите, милиони, милиарди кръчмарски полета. Защо си тук, приятелю? Защо лицето ти показва такава тревога? Защо?
МАМА? МАМА Е ОТВЛЕЧЕНА? Моята мама? Сърцето ми засяда в гърлото и там ускорява свопя пулс. Главата ми ще се пръсне. Кръвта ми циркулира втвърдена от ужас ппо вените ми, дере стените им. Боли...Моята мама...Мама, отвлечена. Заливат ме спомени - усмивката й, милият й глас, обичните й ръце, дланите по лицето ми, песента й, с която ме приспиваше, смехът й, бръчиците около очите, когато е сърдита. Божке, божичко мой, възможно ли е да оцелея след толкова болка! Майко! Майчице! Кой? Защо? Как? Не искам! Не искам да те няма мамо! Не искам...
end първо лице mode
Колю падна на колене и захлипа. По една сълза се отрони при тази гледка на съкрушен на земята от мъка силен мъж и се стече от осталите 5 очи в групата.
- Тръгвам да я СПАСЯ! - отсече Колю изправяй ки се на крилете на правдата и синовната обич.
- Всички сме с теб, категорично отсекоха и другите. Натовариха се на бегом в таксито, като Гената се забави да вкара някак по чудо в ептен деформирания багажник малко припаси, като щайга шпеков и кашонче две водка.
- Отиваме в участъка на първо време да видим за допълнителна информация. Нареди на Шумата Серж. Go go go...
Таксито потегли с мръсна газ към близкия магучастък.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 03, 2005 1:53 pm 

Joined: Wed Sep 08, 2004 7:49 pm
Posts: 31
Location: Левски
По тъмните коридори внимателно се промъкваше едно 14-15 годишно момче. Проверяваше всеки ъгъл, всяка сянка за опаснтност и напредваше бавно към своят дом - Лемурия...
- Тук е по-тъмно и зловещо от обикновено... - тихичко прошепна на себе си.. - какво става?
Онесен в тези си мисли младежът стигна до общата зала на дома си и веднага се отправи към женското отделение... В стаята на Вероника нямаше никой... Това само засили още повече притеснението на Стилиан. Обърна се и на бегом стигна до общата стая.
- А сега???
Отново се затича. Трябваше да отиде при останалите за да я потърсят заедно... Но тъкмо когато стигна до голямата зала, в която по-рано тази вечер вечеряха, дочу познат глас... Песен ... толкова прекрасна ... Излезе на вън и я видя седнала на полянката... Тръгна бавно към нея и седна.
- Къде беше, не чу ли че тази вечер трябва всички да са заедно, за да е по-безопасно... Нещо става... Цяла вечер имах много странно усещане за опасност. Какво ти става? - последните думи Стилиан направо ги изкрещя.
- На теб какво ти става? Просто ми беше неприятно и реших за малко да остана сама на лунна светлина.
- А защо не се обади? Знаеш ли че ми изкара акъла?
- Защото исках да съм сама! - тонът и беше твърд и не оставяше място за възражения.
- Извинявай - осетил се Стилиан, че е груб опита да пооправи ситуацията...
- Няма проблем. Какво е станало, че всички трябва да спим на едно?
- Нямам представа. Защо не отидем да проверим?
Двамата се изправят и се отправят към входа. Точно пред заседателната зала обаче чуват гласът на директорката.
- Да минем да и се обадим, че съм те намерил?
- Да, може и те да се притесняват.
Вратите на голямата зала се отвориха и в нея влязоха двама ученика.
- Стилиане, това ли е момичето, което липсваше?


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 03, 2005 11:42 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Перла не разбираше как за дългогодишния си съмнителен стаж като педагози и прочие учители не са разбрали, че да натъпкаш ЦЯЛО училище тийнейджъри в една стая на нищо добро. Откъслечни викове се откъсваха от общата шумотевица и достигаха до ъгълчето, където бяха успели да намерят миниатюрно късче покой тя, Нене и останалите от събралата се компания:
- Кооооой ми взе спалния чувал?
- Не искам да спя до него!
- Не искам да спя до нея!!!
- Няма ми я пижамата!
- Не трябва ли да си лягаме по късно? Не искам да си лягам!
- Ако той не си легне, и аз няма!
- Госпожо, той ме ритна!
- Господине, тя хърка! Накарайте я да спре!

Освен проблемите, които топуркащите насам-натам професори трябваше да разрешават, в по-отдалечените ъгълчета поотрасналите примерни ученици се опитваха да изглеждат невидими, докато практикуваха анатомия на устата и други части на тялото в върху поотрасналите примерни ученички. Те спокойно си вършеха работата, докато биваха забелязани от някой професор, който моментално беше извикван в ддругия край на грамадната стая. Тук-там се стигаше до краткотрайна магическа разправа, след която се налагаше отново преподавателите да лекуват пострадалия от безсъние, сомнабулизъм, хъркане, треска, акне, повръщабе и какво ли още не. В един момент настъпи особена паника, когато незнайно откъде насочена магия предизвика момиче да плюе змии и гущери... буквално. Хаджикарапопдървеняшка предусещаше, че има още цяла нощ.

Перла се усмихна мило на минаващия Лайденфрост. Той се намръщи в отговор, опитвайки се да предугади какво му бе намислила този път пакостницата, и отмина. След него по петите му вървеше русо момиче и го заливаше с въпроси:
- Подготвен ли е преподавателския състав за такава ситуация? Вие специално как бихте реагирал на заложена бомба в учлището? А на избягал опасен звяр от магизоопарка, който имате? Ами на ситуация, в който персонала изчезва?

Лайденфрост и русата напаст подир него изчезнаха сред общата маса от налягали, насядали, станали и разхождащи се ученици и учители. Перла се обърна бавно към Нене и й каза на ухо, за да я чуе по-добре сред всичкия този шум:
- Искаш ли да се измъкнем за малко?
Лецето на Нене придоби замислен вид. Но това беше само рефлекс. Перла продължи атаката си:
- Само за малко? Да подишам чист въздух, че не ми е добре нещо..?
Нене поклати глава утвърдително и двете се запромъкваха в сенките покрай стените към изхода.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 05, 2005 3:49 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Момичетата се измъкнаха от върлуващия в импровизираната спалня хаос от пижами, крамоли и завивки и притвориха зад себе си тежката врата. Коридорът пред тях беше мрачен и самотен... поне на пръв поглед... Няколко сенки притичаха в дъното му с тихо кискане и се скриха. Нене и Перла се спогледаха и отново се втренчиха любопитно напред. Нови две сенки се появиха от друг коридор. Едната вдигна съзаклятнически пръст пред устните си и изшътка, след което сенките изчезнаха нагоре към опустелите стаи.

- Май не само ние сме излезли на разходка тази вечер – отбеляза Нене. Сякаш за да потвърди думите й, врата зад тях ги блъсна и момичетата политнаха напред.

- Ей – дочу се сърдитият шепот на един четвъртокурсник. Зад него се прокрадваха още петима. – Не препречвайте изхода, момичета, и други искат да се позабавляват на открито.

Петимата се изсулиха покрай тях, като последният не пропусна да дръпне плитката на Нене. Кротките й очи проблеснаха и тя с плавен жест измъкна пръчката от колана си.

- Сега ще видиш ти, нагъл... – започна тя с тиха ярост в гласа, но в същия миг Перла запуши устата й.
- Да не полудя – изсъска момичето. – Едва успяхме да си ги върнем! Ако подпалиш коридора, колко време мислиш ще мине, преди отново да ни ги вземат и заключат някъде.

Нене отпусна покорно ръка и даде знак на Перла, че се е укротила.

- Подценяваш неугасващия плам на революцията, Перла – каза тя щом отново получи възможността да говори. – Момчетата пак щяха да ни ги върнат.
- Те да са доволни, че в онази суматоха никой не ги усети, че взривяват шкафа на Караиванова! – промърмори Перла и тръгна напред.
- Революцията иска жертви – отбеляза доволно Нене и я последва.

Двете се отправиха по плетеницата от коридори към изхода, който обаче така и не се появяваше. За сметка на това сякаш ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Изведнъж Нене се препъна в някаква мека купчинка на земята и политна напред.

- ааааа.... разнесе се откъм купчинката.
- Ооох – отвърна Нене, подскачайки на един крак.
- Какво стана – намеси се Перла в разговора.

Купчинката се надигна и сянката заприлича на хлапе с рошава коса .

- Ми.... заспал съм – промърмори Кирето и разтърка очи с юмручета.

- Какво правиш тук? – попита Нене и се доближи до него.
- Ми видех ви, че бегате и тръгнàх по вас. Ма ви изгубùх в коридоро и после ми се зави свет и ... после съм заспал.
Дълбока въздишка се разнесе откъм Перла.
- Няма отърване от тея деца – промърмори тя. Нене обаче изглеждаше заинтригувана от думите на малчото и се приведе леко, изравнявайки лице с неговото.
- Я чакай! Казваш, че си излязъл след нас и си се разхождал по коридора толкова дълго, че накрая си заспал?
Кирето примигна стреснато.
- Ми да... поне един саат.
Нене се изправи и погледна към Перла.
- Ясноооо... една от Онези дупки – отвърна тя.
- Моля? – поиска разяснение Перла.
- Амиии... – проточи Нене и се огледа. – Шегичка в преподавателски дух. Някакво шантаво оплитане на времевия поток ... представям си го като плетените покривчици на баба. Завива ти се свят и очите ти се кръстосват, ако се опиташ да проследиш плетката. Можеш да обикаляш из “нощния лабиринт” дни наред. Това е капан за ученици, които излизат нощем от стаите си. Когато излезеш от него, се оказваш в същата нощ, в която си попаднал в него, примрял от глад и сънлив. Естествено не си извинен за следващия ден от класни занятия.
- Гадост – възмути се Кирето.
- А, шегаджии – отвърна нехайно Нене. – Всъщност много ученици излизат нощем нарочно, запасени с провизии. Някои четат преди изпити тук, за да имат повече време. Обикновено се мотаят, докато не опрат до кексчетата на кака Сийка. – забеляза недоверието, изписано по лицето на Перла и се усмихна. – Вуйчо ми разказа, че веднъж се запасил добре и изкарал тук близо три седмици, за да експериментира с първите си изобретения. Някъде в края на първата седмица и другият ми вуйчо се присъединил към него.
- Добре де, как се излиза оттук? – внесе Перла делова нотка в разговора.
- Чакаш магията да се разпадне около теб. – намигна й Нене. – Или слизаш в мазето, където е изходът.
- Тогава какво чакаме? – вдигна въпросително вежди другото момиче и се отправи към стълбите.
Нене и Киро я последваха.

Стълбите надолу изглеждаха безкрайни и Кирето се поколеба.
- Спокойно, малчо, - подметна Перла и тръгна бодро надолу. – Имай доверие в каките.

Хлапето запристъпва несигурно надолу. Изведнъж се спря и огледа доволно широкия парапет.

- Пай сеееееее ... – разнесе се бойният му вик и той се плъзна по парапета покрай момичетата. Нене и Перла се спогледаха усмихнато.
Няколко секунди по-късно Кирето скочи на земята и се огледа. Обърна се назад и видя шеметно приближаващата се фигура на Ненето, с веещи се назад плитки.

- Ама... – едва успя да каже Кирето и се намери на земята. Преди да се опомни усети още едно блъсване – знак, че си Перла се е присъединила към купчинката. Лека – полека тримата се разплетоха и се надигнаха бавно. В този момент от мрака с писък изскочиха две ситни първокурснички, разбутаха троицата и понечиха да хукнат нагоре по стълбите.
- Призрааааак... призрааааак...
Нене залитна, протегна ръка и сграбчи плитките на едното момиче.

- Я чакай! Какво става!
Момичето се обърна към нея.

- Чува се в п-п-п-парното... ръси п-п-п-проклятия... звучи к-к-к-като баба Яга....
Нене пусна плитките на момичето и то изчезна нагоре по стълбите.
- Зайци – презрително отбеляза Перла. – Откога се страхуваме от призраци!
Нене сви рамене и тримата се доближиха до парното и скупчиха глави до тръбите. Действително, сякаш от далече в него се носеха и кънтяха злостни викове и проклятия:

- Мискиниииииииин..... Жив те одраааааах, пезивенк такъъъъъъвв.... и теб и маймунекааааааа....... аааааааа.....

Кирето стреснато се изправи, при което си удари главата в кранчето на радиатора.
- Оооох... тоцнàх се – отбеляза жално той, но никой не му обърна внимание. Перла и Нене се гледаха изненадано в очите.
- Кака Сийка – отбелязаха едновременно те.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 06, 2005 11:49 am 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Графинята огледа през бинокъла си училището, въпреки мрака тя виждаше чудесно, едно от предимствата да си потомствен вампир. Махна с ръка и командосите запълзяха напред, навремето беше помогнала на своя приятел Чаушеску с генетична кръстоска на Секуритате с върколаци, но беше запазила най-сполучливите експерименти. И сега нейните секу-върколаци* се справиха блестящо с поставените задачи - прекъснаха телефоните, прекопаха насажденията с чесън, маскирани като гладиоли и заобградиха учлището. Край задния вход се натъкнаха на няколко дементора, които пушеха трева и си разказваха вицове за Екватора, но командосите включиха напалм-огнехвъргачките и се справиха с проблема.
- Трябва да прекъснем електрозахранването. След мен!
Те се вмъкнаха в подземието през тайната вратичка, която беше толкова тайна, че беше нанесена и на картата на републиканската пътна мрежа и се запромъкваха през кривите коридори. Но изведнъж видяха... Дребно момче пъргаво търчеше, следвано от още по-дребен маймуняк, и двамата натоварени с връзки банани, с след тях се носеше яка лелка с метла и крещеше:
- Мискиниииииииин..... Жив те одраааааах, пезивенк такъъъъъъвв.... и теб и маймунекааааааа....... аааааааа.....
- За революцията! Секвестирахме бананите! - викаше в отговор момчето.
- От новогодишните запаси ще крадете! Не ви е срам...
Щом видяха румънците тримата се заковаха като зайци пред фаровете на приближаващ автовоз.
- Огън! - изкомандва графинята. Как' Сийка пъргаво дръпна двамата крадци зад могъщите си телеса и протегна ръка напред. Летящите към нея куршуми я забелязаха, поколебаха се и спряха на педя от дланта й. Тя ги изгледа с Онзи поглед, който караше Колю да си признава дори белите, които не е извършил, и куршумите засрамено затрополяха по пода.
- Това е Тя! - зашепнаха смутено командосите, но графинята ги изтръгна от унеса им:
- Тя е просто човек! Убийте я!
Секу-върколаците наизвадиха нунджако, малки криви ръждиви чекийки, чукове, пили, триони и се хвърлиха към жената отсреща.
- Бягайте! - извика как' Сийка, Мани и Че си плюха веднага на петите, без да забравят бананите, а тя здраво стисна метлата в яките си бодибилдинг-копали-градина лапи. Дръжката й (на метлата) беше от шведска легирина стомана, калявана три пъти по новолуние, а всеки стрък от опашката беше новозеландски папур свободно расъл край манастира Шао Лин. Всичко това беше ужасяващо оръжие в ръцете на как' Сийка, както командосите скоро научиха. Но докато тя неумолимо ги пердашаше, не забеляза как графинята пикира ниско до тавана и й излезе в гръб. Румънката извади късата си походна лопатка тип бел и халоса лелката зад врата. Как' Сийка изпадна в несвяст, а секу-върколаците се накачулиха отгоре й, овързвайки я с канап, тел и други подръчни материали. После се почудиха на плетеницата от бушони, кабели и оголени жици, които Колю наричаше ел-табло, накрая решиха проблема централно, като сложиха една радиоуправляема противотанкова мина и се изнесоха на бегом.
- Товарете я! После ще й изпия кръвчицата! - закани се графинята и безшумно кацналия хеликоптер все така безшумно излетя, отнясяйки как' Сийка към Трансилвания. Бушуващият леден вятър я събуди, тя напипа едно кексче в джоба си, с което се опитваше да примами Мани да й върне откраднатите банани и зарони трохи, маркирайки пътя към замъка на графинята. Знаеше, че нейният Колю ще се появи на бял мерцедес да я спаси. Или поне на бяла лада. В краен случай на бял москвич.
- Всичко е под контрол! - изкозирува млад офицер. Графинята кимна:
- Действайте!
Точен изстрел на базука събори зенитната картечница на покрива, взривеното ел-табло остави сградата без ток, а няколкото гранати, хвърлени през прозорците на приземния етаж, изпълниха училището със задушлив антимагиен дим**.
- Савета! - излая графинята през мегафона. - Училището е обградено! Имаш един час да ми предадеш грузинеца, иначе влизаме!


---
* секу-върколак - кръстоска между румънските Секуритате (тайни служби) и върколак
** задушлив антимагиен дим (ЗАД) - дим, който задушава всяка магия още в зародиш, магическите пръчки попаднали в неговия обхват, се покриват с плесен, лишеи и слуз. Приготвя се на метанова основа от преяли с боб вампири. Забранен от Женевската конвенция след злоупотребата в случая "Бенджи, ЗАД и Звездният принц"

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 06, 2005 12:41 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
Распутин влезе в претъпканата дирекция, бавно бършейки си ръцете от машинното масло:
- Някой може ли да ми обясни, какви са тези военни в учебното заведение! И каква е тази луда която е прави на Суворов пред портите?

Погледа му помина озадачената директорка и се спря на стаписания Петров.

- Е, какво става тук?

Повечето преподаватели бяха стиснали магическите си пръчки в треперещите ръце. Лицата на повечето бяха бледи.

- Ами, как да Ви кажа, Графинята ..... -неуверено започна Петров.

- Каква Графиня?! Искам историята на кратко! Какво иска този фелтфебел тук? И какво мислите да правите ВИЕ по въпроса?!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 06, 2005 1:37 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Шшшшт! - изшътка Директорката - Работя! Петров бе, бъркай, не се разсейвай. Ако загори, всичко отива по дяволите! Едва ли ще имаме втори опит!
- Защо винаги аз - измърмори Петров и завъртя с двойно усърдие огромната шпатула - Всички ще си платят!

Ависианович си приближи до котела и подозрително се вгледа в бълбукащата течност с цвят на ... хм, есенни листа.
- Какво за бога е пък това?!
- А, мислиш ли, че Графинята си е променила репертоара последните няколкостотин години? - Хаджикарапопдървеняшка изсумтя - Сега, Лития, СЕГА!

С видима погнуса преподавателката по модерна магия изсипа кофа мазни пръжки в и без това отвратителното вариво. Директорката топна пръст и го облиза.
- Мм, добре. Дърпайте. Приготвила съм катапулта. Распутин, не се помайвай! Знаеш ли колко кила са това?

След няколко минути котела изхвръкна през прозореца и се размаза някъде навън с отвратително пльокване, последвано от възторжен лай.
- Милите ми кученца... - умили се Савета и се ухили зловещо - Никой не ще устои на Саветината Мамалига! Петров, я разкарай тая смръдня и да видим какво иска нашата приятелка Графинята...

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 06, 2005 3:47 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Графиня Дин Теи беше на път да си изгризе ушите от яд. Тъкмо бе селекционирала порода секу-върколаци с вродена непоносимост към мамалига със сирене и ето на, старата чанта беше приготвила с пръжки! И то толкова апетитно ухаеща, че даже тя самата се зачуди дали да не я пробва... Но, двадесетината гърчещи се на земята секу-върколаци я възпряха. Да сложиш сребърен нитрат в примамка за секу-върколаци си беше противно на Ловно-Рибарския закон! Ама да я видим Хаджикарапопдървеняшка дали щеше да свари такова нещо, ако собственият и съпруг не бе направил преди време солидно дарение, от което беше закупен въпросния сребърнеи котел за специални реактивни бъркочи.
-Ще се върна!- кресна бясно Графинята и отлетя тежко и с няколко замитания на пътя, понесла Как' Сийка във вампирските си лапи.
....................
-По-скоро ние ще те посетим.- промърмори под носа си директорката.- Ти чакай само да разбере Колю...
-Ще ми обясни ли някой какво става?- обади се Разпутин в настроене близко до това на графинята.
-Искаш ли фафличка?- предложи му Лития.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 06, 2005 4:47 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
Разпутин изпепели вафличката с поглед . Някои биха го приели за метафора ако фафличката не бе се превърнала в пепел и зловонен сладникав дим.

- Мисля че е крайно време някой да поеме нещата в ръце в това училище! Г-жо директор, това се отнася за вас. Това положение е нетърпимо. Първо ученици с амическа алергия, после военни действия в двора на училището! какво още да очакваме? Някой да открядне топките на Архимед, може би?!

Распутин ядно се завъртя на пети, захвърля омасления парцал на пода и излезе звънко тропайки с токовете на обевките ...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 06, 2005 7:17 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Е, това едвали ще се случи.- проточи кротко Хаджикарапопдървеняшка.- Как можеш да откраднеш нещо, което вече го няма, така или иначе?... Какво пък толкова се е разпенявил тоя Разпутин? Някой да вижда нещо необичайно напоследък да се е случило?
-Не!- отговориха в един глас насъбралите се учители.
-Слава тебе, Господи! И аз не виждам. Но, за жалост я няма и Сийка... Значи, Петров ще отидеш до министерството да поискаш командировъчни за балканиадата по Куидич в Румъния, на което нашето училище ще се представи със солидна делегация.
-Пак ли аз?- проплака Петров.- И до кое милнистерство?
-Мда... Добър въпрос... Ами, пробвай ги наред всичките, пък което даде пари. Пращам теб, защото те познавам добре и знам как си в състояние да се бориш със зъби и нокти за тия зъ... ъъъ... пари. Ако пратя Лайденфрост, навярно няма да остане читаво министерство и после, така или иначе, пари ням да има... Значи, Майнрих, ти оставаш тук. Ще трябва да сметнем субсидиите и ресурсите, с които разполагаме. Сигурно пак ще трябва в безотчетните да бъркаме. Това също трябва да се сметне. Найденова ще трябва да направи хороскопи на нас, на учениците и на Сийка... Всъщност, на мене може и да не ми прави. Това е за да подберем отбора, който Караиванова ще ръководи. Все пак, да не се излагаме на Балканиадата. Присъствието на останалите преподаватели ще оправдаем като организираме екскурзия...
-Няма ли да е твърде опасно за дечицата?- прекъсна я Лития.
-Не, разбира се. Нали ние ще сме там?
-Именно.
-А ти какво искаш? Да се изнесем за Румъния и да ги оставим сами в училището?
Лития потръпна при мисълта какво ще заварят като се върнат.
-Така че,- продължи директорката- заминаваш за Фондация "Бъдеще за магията", Фондация "Зов за помощ за бедния от Парагвай" и която там фондация се сетиш. Ще искаш спонсорство... Абе, знаеш как да се оправиш. Ти комай с единия от шефовете си гъста... Аз отивам да си събера вересиите от Генади, па може и Колю да намеря там... Поръчайте на Разпутин да отиде до Съве... ъъъ... Руското Посолство да им поиска там нещо по линия на Съвета за Икономическа Взаимопомощ. Утре по обяд ви очаквам в Заседателната Зала. Най-късно привечер трябва да тръгнем.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 06, 2005 10:14 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Четиримата чиковци на алкохолипсиса, или поне от тази версия с моретата от божия кръв, стигнаха до магучастъка, който както винаги жужеше и светеше мъждиво от различните магически сияния, бариери и неочаквани изблици на енергия. Ту някой се опитваше да се измъкне през решетките, ту през вентилацията. Чуваше се спорадична стрелба и писъци. Таксито наби спирачки пред входа отмествайки някаква служебна Жига, чиято броня така и така не вършеше работа. Няколко весели мургави феички се заиграха на предното стъкло с парцали и подвиквания. Шумата включи чистачките и те изчезнаха с тих писък.
- Доста е спокойно днес - обърна се Гената към Серж. Серж кимна отривисто. - Айде да видим каква е обстановката и да се сгреем. Не го оправи ти и тая година тва парно Шума.
- Виноват другарю - Дайте да зеем припасите и да действаме. - Положението изисква крайни мерки.
- Тъй тъй, право думаш.
- Майчице защоооо?

Четримцата слязоха от колата, прескочиха очертавано с тебешир и покрито със зебло тяло лежащо пред входа, взеха кашоните от багажника и поеха. Шумата не си направи труда да заключи. Ако някой друг опиташе да подкара таксито, щеше да бъде гадно изненадан. Ама много гадно. Едно пипало със смукалца се показваше изпод зеблото. Млад сътрудник описваше в тефтерче ситуацията и стилистично добавяше щрихи и окултни символи с тебеширче тук там. След което отново драскаше в доклада си. Тварта под зеблото бидейки явно мъртва не протестираше на това туткане. След като четиримата бойци бидеха погълнати от входа той замислено потропа с молива по тефтера. Челото му се набръчка "Ха сега де, трутоара иили Тротуара, или пък Трутуара, хм дали пък не е Тротоара, или с ът накрая". Младежа се огледа, ловко срита пипалото да се скрие под зеблото и дописа - на асВалта. Но тъй като това няма съществена връзка с историята, няма да се спирам повече на него.

В магучастъка кипеше трескава дейност. Серж кимна на портиера, който освен мустаци тип "морж" или "пенсиониран военен" имаше физиономия и отзивчивост на булдог. Правят ги по поръчка сигурно. На трамвайчето в коридора висяха и пееха няколко твърде подпиинали таласъма, както и една наквасена самодива, а един младшис'ржант в спретнато-развлечена синя униформа леко ухилен замислено претегляше потупвайки в дланта си дълго гумирано фенерче с 6 батерии Никопол. Здраво и тежко. Старите викаха че не оставял белези при умела употреба, а пък и може да правиш и разпит на място с помощта на халогенна крушка Маг'Филипс. Серж' поведе групата към кабинета си. Колю, Гената и Шумата знаеха насън пътя. Младежки спомени прелитаха през главите им, и стари болежки напомняха за невиините млади години, за очни ставки с родители и разгневени педагози. Ех, младост младост. Серж, отключи кабинета си и всички се натъпкаха вътре. Малкото омирисано на оръжейна смазка, цигари и пот помещение навяваше още спомени. Серж вдигна телефона и нареди да му донесат актуална справка по случая и 4 чаши. След като девойка на крехка пенсионна възраст донесе лист и чаши на подносче и се изнесе свенливо Серж извади от сейфа зад стола си странен уред, армейски нож и един лимон...
Такаа, Гена резни малко салам, Коле сипи по чашите пък аз ше прегледам доклада, че по тва време на сезона върлува една ми ти пуста темпорална неопределеност. Да видим новините, май още не са отвлекли Майка ти или пък имам Дежа ву, така и не ми го настроиха читаво докторите след Тунгуския инцидент. Такаа... прекара той уредчето над листа и на хартийката засияха засукани надписи...
- Бах мааму я покажи с нормален шрифт бе, да не сме некви засукани острухи педали - изнерви се Байчото. Искам си Мама!.
- Еми стар модел е, аз от кога врънкам малко пари да отпуснат тука за техника, ма пусто се вашия институт се нарежда преди нас за субсидий. Как успявате а? Що ли питам, кат знам де.
Надписите се подредиха леко обидено и спретнато в печатен текст...
Съобщениеот гласеше:
"Сийка Шмекеровска, бе отвлечена от Графиня Тей преди 10 минути, изисквания за откуп все още не са постъпили, ако погледнете през прозореца ще видите бягащия към Трансилвания хеликоптер".
- Мамоооо - крещеше през прозореца Колю към бръмчащия над тях вертолет.
- Тази година Графинята ни спипа неподготвени, поклати съчувствено глава Гената. Миналата някак мина по кротко.
- Пък и анемията се лекува, додаде Шумата.
Тръгваме след тях! - Отсече Колю... но пък първо да допием бутилката, че грехота е.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 06, 2005 10:56 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
В този миг пред вратата се разнесе кратка врява, последвана от тиха експлозия и в стаята нахлу отново същата девойка на крехка пенсионна възраст, следвана от дребна женица, в която четиримата мъже дори в тъмното разпознаха директорката Хаджикарапопдървеняшка. Всъщност, тъмното доста и отиваше.
-Извинете ме, не можах да я спра.- заоправдава се секретарката.
-Няма нищо, Милдред.- каза Серж' спокойно. Много му се искаше да си придаде достолепен вид и донякъде успяваше.- С какво можем да ви бъдем полезни, госпожо Хаджикарапопдървеняшка?... Ние и нашето управление.
-С нищо!- отбеляза кисело директорката.- Генади ми трябва. Искам да оправим едни вересии, че училището е затънало в дългове.
Генади тихичко изстена.
-То, това училище само пари дърпа...- каза безцелно кръчмарят.- Направо смуче.
-Ами, така е. Образованието изисква субсидии.
-Да, за това вие се първи се уреждате...- Серж' усети, че изостава непростимо от разговора.
-Първи ли? Че пред кого сме първи?
-Ами, пред нас...
-Че от вас някаква полза има ли? Преди малко щурмуваха училището с военен хеликоптер, а вие къде бяхте?
-Вие се разправяте, а мама я няма!- кресна им Колю.
-Е, нали за това искам пари от Генади!?
-Ама защо все от мене?...
Колю не изглеждаше много доволен.
-Ами ако през туй време графинята и направи нещо?- попита той, изпълнен с недоверие.
-Дълбоко се съмнявам. При последните кръвни изследвания на Сийак, холестеролът и беше 10,5. Графинята едвали би пила такава кръв...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Jan 07, 2005 12:04 pm 

Joined: Tue Jul 29, 2003 4:25 pm
Posts: 145
Location: София
- Това е нечувано! - Распутин устремено крачеше напред-назад пред погледа на Петров - В едно училище да се зароди политически международен скандал! И сега какво? Феодална Вендета?! Ооо, да! Аз ще се обадя в Посолството! Защото това безобразие трябва да спре веднъж за винаги! А след това ще се обадя и до Конфедерацията!

Петров тежко преглътна, докато наблюдаваше как Распутин набираше ядно телефона на Посолството на Руската Федерация.

- Господин Посол? С вами говорит академик Распутин. Ваше Превосходительство, предполагаю что уже довели до вашего внимания, что здесь творится! .... Под контролем? Да какой контроль?! Здесь полный переполох! Хуже того! Они готовят какуюто глупую военную кампанию! .... да, я вас прекрасно слышу?! Что?! .... да нет, я вас слышу, просто не ожидал .... - лицето на Распутин бавно премина през всичките оттенъци на сивото - Так точно, товарищ майор .....Но хочу заявить что я категорически прот.... Есть без разговоров!

Распуни бавно остави слушалката на телефона.

- Петров, потегляме утри сутринта, посолството ще осигури военен хеликоптер без опознавателни знаци. Само ние двамата! Никакви армии, никакви войски! а за пред ноща си преговорете учебника по Черни изкуства, забранен от Конфедерацията през 1348 г. - Петров отвори уста готов да изрече някакъв протест - От посолството казаха че пазите един екземпляр за всеки случай под възглавницата.... А сега довиждане, трябва да се подготвя за пътуването.

Распутин демонстративно обърна гръб на смаяния зам.директор.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Jan 07, 2005 12:36 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Възмущението бавно заля лицето на Петров на алени талази.
- Е, тва е! - промърмори най-накрая на себе си - Раз - Путин, два - Сталин, и все Петров на топа на устата! И учебници отгоре на всичко!

Пропусна да си самопризнае, че някога беше изучавал Черна магия и му доскуча на около третата страница. Изпитът беше доста комичен, доколкото си спомняше.

Дебелият Агрипа се беше изтегнал както обикновено зад бюрото си и хрупаше грозде.

- Добър ден, другарю професор - рече Петров.
- Абе, вие изчекнатия, пак ли идвате бе?
- Какво да направя! На мене ми писна да се явявам на изпит по Черна магия! Нощно време ставам и викам "Ура!". Вече знам кой, от кой кръг на Ада и как ще ни нападне. Ще го взема или няма да го взема тоя изпит?
- Чели ли сте, колега?
- Де що има издадена, де що има неиздадена литература - всичко живо съм прочел. Имам по три царски пищова на въпрос. Нема тенденция да не изкарам.
- Добре, тогава, без да теглите билетче - за какво служи защитния кръг?
- Ще ви отговоря без да се замислям - защитният кръг служи кат цъфне демончето да не ви фръкне главичката по надалеко.
- Браво бе! За оригинален отговор - дотука 2 и половина.
- Брей, миналия път от четири въпроса събрах 1 и половина, днес значи ще изкарам... Чакам втори въпрос.
- Кажете ми как трябва да предпазим едно цивилно поселище от демонична интерференция?
- Има седем варианта, другарю професор.
- Вижте кво бе, вие ми дайте единия, не ме дразнете бе!
- Аз ще ви ги давам един по един, да не се дразните, да не припаднете като миналия път. Първият вариант - ще построим до него друго поселище. Демончето ще се чуди кое да интерферира, и ще си отминава.
- Много пари, много средства.
- Тогава втори вариант. Ще залесиме с дръвчета. Вие какви дръвчета обичате, другарю професор?
- Аз обичам тополи, липи и плодни.
- Може да нахакаме папрат, може и джоджен.. обаче най-вече ще залепиме тополи, липи и плодни, демончето ще си мисли, че е горичка, и ще подхвръква.
- А ЖИТЕЛИ?
- Жители няма в конспекта, другарю професор.
- Колега, кажете ми, когато се обяви демон, какво трябва да направи отделния индивид?
- Първо, требе да си намери бел чаршаф. Второ - да върви бавно, и трето - към гробищата.
- ЗАЩО?
- Белият чаршаф отблъсква слънчевите лъчи, ще отблъсква и магическите. То една марка - цел ачик. Второ, требва да вървим бавно, за да не помисли някой нали, че сме крали чаршафи. Ще хукнат да ни гонят и ще всееме паника. И трето - към гробищата - ако там ни изцепи демончето, направо ни копаят.
- Колега, как трябва да се държи пръчката по време отваряне на Ада?
- По време отваряне на Ада всичко живо се топи. Развива се температура около 6 хиляди градуса, и трябва да държим пръчката напред, да не ни капе по краката, другарю професор.
- Излезте навън да капете тия простотии!
- Другарю професор, дайте да оправиме ако не мене, то мойто семейство. Вие задавайте въпроси, аз ще отговарям.
- Добре колега, кажете ми какви видове поражения на крайниците познавате?
- Кои крайници?
- Как кои крайници бе?
- Ми щото... има ръце и крака. Кой крайник по-точно?
- Ръцете.
- Коя по-точно?
- Как коя по-точно бе?
- Ми щото аз съм чел по-добре за лявата ръка...
- Говорете ми тогава за лявата ръка!
- Аз ще ви говоря за десния крак, за да видите че знам. Има два вида поражения - външно и вътрешно. Външно е когато отхвърчи парче от крака. Трябва да идете между труповете и да си намерите вашто парче, инак няма да съвпадне. Снаждате го, хакате шина, и на един крак - кой може до укреплението, кой не може - съжалявам, ама остава на място. Вътрешно поражение - вътре - не се знае кво има. Правиме го външно, изваждаме вътрешното, изхвърляме го, снаждаме го и поставяме...
- Последен въпрос. Какво ще стане, ако ударна вълна попадне в канализацията?
- Коя по-точно?
- Как коя по-точно бе...
- Ми щото има гражданска и фекалийна...
- Във фекалийната да цопне, бе колега!
- Ми ще мирише, другарю професор..

Тук Агрипа припадна, пък Петров се провикна:
- Момчета, дайте да го изнесем на въздух, пък ще се явявам четиринайсти път...


Петров обърса една сълза от милия спомен. С дъртия Корнелий споделяха една истинска, силна, мъжка преподавателско-студентска любов.
- Ех - въздъхна - Хайде на работа. Първо - Министерствата. Къде ли тук може да се намери малко живак? Хомункулус!

Малко грозновато човече изникна из ъглите на стаята.
- Да, шефе?
- Намери ми живак и повечко вино, както и шест свещи от чист пчелен восък. Искам ги до половин час. Ако някой ме търси - отивам до селото да купя овен. Престо!
- Да, шефе! - изкозирува човечето.

Замдирът го проследи с поглед, промърмори някакво заклинание и изчезна яко дим.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Last edited by Guest on Fri Jan 07, 2005 2:27 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Jan 07, 2005 1:08 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
В кабинета на Сержo кипеше трескава дейност. Савета отдавна беше изфучала нанякъде. Парченца смядовска и шпек бяха разположени стратегически върху картата показваща приблизителното разположение на Базата на Графинята и стратегически обекти за поразяване. Както и туристичеки обекти и кръчмички на познати иззадграница. Чашите с пиенето се движеха равномерно между масата и устите на замислените Спасители, като бутала на ферари.
- Ткаа, резюмира Сержо - Шума закарай колата набързо до сервиза ми да я погледнат и да турат една две благинки и устройства. Ся ще звъна да ги предупредя, че отиваш да не се стряскат момчетата, че тия дни много проверки имаше. Адвам свързахме двата края, тва честния бизнесмен в тази държава ще го уморат скоро. Добре, че добри хора тука от наще среди та помагат.
- Да бе да - кимнаха в съгласие останалите, ще го уморат. Тц тц, а какви времена бехаа - умиление изби върху челата им и размекна погледите им. Шумата излезе леко несигурно, а останалите 3-ма разтребиха помощните средства от масата и кашона с амбалажа. Уф, тва последние бутилачку ли беше, хич не ги усетил я. Ну комрадс тресна чашата Серж /кат пиинеше го избиваше на руска реч макар грам да не я владееше, както и да свири на цигулка/ давайте срочна пайдидьом спасит наша Кака какда вернютса Бакши... Первая спирка из Софии, взят ешчио малко екипировка, хлъц.
- И аз трябва да зема 1-2 нещица... и кексчета.
- Кхъм, трябва ли? Така и така по пътя ще има от тех, само дет трябва да ги заобикаляме с колата внимателно.
- Трябва!
...
От кабинета се чуваше нестроен хор и цигулка в изпълнение на "Мама мама что я буду делат..." П

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 10, 2005 7:12 pm 
Без право на мнение

Joined: Sat Sep 04, 2004 7:26 pm
Posts: 684
С фенерче в едната и наполовина изяден банан в другата ръка, Мани смело си пробиваше път напред през един от по-мръсните канали, изведжащи навън от – или в случая водещи навътре в – мазетата на училището. Обувките му джапаха жизнерадостно в лепкавата тиня, из която малки зелени светулки щъкаха по двойки, заети със сезонните си занимания. Че подскачаше до Мани, нарамил чувала с бананите, и весело гребеше с пълна шепа от калта, осмуквайки с шумно мляскане и доволна физиономия въпросните светулки.
– Другарю Че! Шумът е пръв неприятел на истинския революционер! Трябва пази тишина! Тъй!!!
Орангутанът изгледа момчето с известна нотка на морално превъзходство и продължи невъзмутимо да цопа в калта и да хрупа светулките. Мани въздъхна престорено, ритна злобно Че по пищяла, с което си спечели едно добродушно оголване на зъби, и смело продължи напред, накъдето блесналите му от партизанското вълнение очи вече регистрираха спасителната светлина.
– Другарят Бойна Чучулига Дванайсет не излъгал ни, amigo! Aqui esta el cuarto! Todo es nuestro!
Въодушевено от откритието си, хлапето се затича бързо напред, премазвайки няколко десетки абсолютно незаслужили подобно отношение прекрасни гъби. Току пред входа на въпросната стая, в която тунелът свършваше, разширявайки се в края, калта най-сетне поддаде и Мани планира върху пода на помещението, заривайки нос в каменните плочи. От очите му бликнаха сълзи, но той смело ги избърса с калния си юмрук, поразмаза малко от рукналата кръв по лицето и врата си, за да изглежда по-героично, и вдъхновено се огледа наоколо, докато Че предпазливо и със сумтене подскочи до момчето.

Бяха се озовали в голяма и студена стая, в единия край на която стената бе осеяна с дупки, които сякаш се извиваха в канали нагоре по зданието. В другия край, под една много по-голяма дупка, се виждаше огромна купчина мръсно пране, из което бавно жужаха странни зелени бръмбари. Бръмбарите сякаш се залепяха за дрехите, правеха нещо странно по тях, при което блещукаха малки зелени искрички, и след като отминеха, отдолу грейваше почти-ариелско бяло.
– Ехаааааа – възкликна възхитено Мани и се загледа в бръмбарите, които невъзмутимо продължиха да си жужат наляво надясно. Момчето бавно протегна ръка и много внимателно я доближи до един от бръмбарите, след което светкавично го сграбчи. Или поне се опита, защото бръмбарът възмутено изжужа и изпръска миризлива зелена течност по ръцете на Мани.
– Така значи – намуси се момчето и махна на Че да дойде наблизо. Орангутанът се приближи с малки подозрителни стъпки, докато накрая хлапето изгуби търпение и го придърпа, заравяйки ръце в козината му. След като се избърса порядъчно, потупвайки възмутената маймуна по бузите, Мани бръкна в революционерската чантичка на Че и измъкна чифт гумени ръкавици.
– Гумените ръкавици, другарю Че, са шестото най-важно нещо, което един истински революционер трябва винаги да носи!
– Ууук – съгласи се другарят Че, в знак на пълно нежелание да научава за първите пет.
Мани се обърна към прането и въоръжен с шестия по важност инструмент на революционера след няколко опита успя да добара един разгневен зелен бръмбар, напъха го в приготвената за целта кутийка и бързо навърза огромна розова панделка върху кутийката, след което я напъха някъде из джобовете си, игнорирайки жизнерадостно възмутеното жужене на насекомото.

В това време Че се беше захванал да обикаля тътрейки се помещението и хъхтенето му привлече вниманието на момчето. Орангутанът беше оставил чувала с бананите на средата на стаята и сега трескаво подскачаше пред една привидно с нищо неразличаваща се от околността си част от стената.
– Охоооо – промърмори на себе си Мани и с отработеното движение на класическия партизан самоуверено натисна участъка от стената. Той на свой ред абсолютно и безпрекословно отказа да поддаде. Че вдгна отегчено очи, перна Мани по крака, и му посочи голямата червена ръчка отстрани, от която висеше поразкъсана табелка "Натисни тук".
– Понякога, другарю Че, революционният плам ни заслепява за очевидното!!! Затова е добре, че сме толкова задружни по пътя към победата и цари такова....
Маймунякът не изчака края на тирадата, подскочи на рамото на момчето, пресегна се, и дръпна ръчката. Стената пред тях изведнъж изчезна с рязко движение и отзад се изсипа огромна и твърде неумолима оранжева лавина от големи сочни портокали. Плодовете, които явно бяха наблъскани по неособено поддаващ се на физическите закони начин зад стената, сега радостно се върнаха към класическите Нютонови принципи и се изляха в красива вълна из стаята, помитайки Мани и Че, и смесвайки се с бананите и с прането.

Двамата се оказаха на другия край на стаята, точно под странните каналчета, които се отваряха в стената.
– Ресурсите за бунта са осигурени, comrade! Другарят Чучулига беше прав! Ще развием масивна инфраструктура! Ще започнем производство! Ще изградим един нов свят от метал и портокали! И септември ще бъде...!!
Мани не довърши, защото в този момент дочу някакви гласове да се носят през тунелчетата над главата му:

– Дай си ми го, дееееее...
– Ама моля ви се, това е възмутително, господин ...
– Ехаааа!
– Да, Драго ми ги даде, а виж на тази страница, долу вдя....
– Не, бе, казвам ти, АЛА-КА-МО....
– Пеше, я кажи сега, варени или....

– Bravos! – възкликна Мани – май открили нов подслушвателен пост. – В този момент над главата му се разнесе един познат глас и той се насочи към съответното тунелче, балансирайки неуверено по портокалите:

– Слава тебе, Господи! И аз не виждам. Но, за жалост я няма и Сийка... Значи, Петров ще отидеш до министерството да поискаш командировъчни за балканиадата по Куидич в Румъния, на което нашето училище ще се представи със солидна делегация.

– Куидич!!!! – грейна лицето на момчето. – Венсеремос! – извика той жизнерадостно нагоре по канала, ала точно в тоя миг зелените бръмбари изведнъж се събраха заедно, извиха се в един голям рояк и застанаха мирно под формата на бляскав зеленикав облак под тавана на помещението, жужейки възбудено. Дочу се странен скърцащ шум, след което Мани и Че усетиха как гравитацията ги повлича барабар с цялата портокалова бъдеща инфраструктура надолу през липсващия под.
– АААААА – разнесоха се виковете на момчето, докато масивният конгломерат от разнообразни домашни потреби устремено летеше през шахтата.

Под тях се показаха дълги пръти, които успяха да навият върху себе си чистите чаршафи и се прибраха настрани, но останалото благополучно ги пропусна и продължи да си лети надолу, докато накрая не завърши свободното си падане на поредния каменен под, над който се отваряше шахтата. Портокалите се пръснаха и блъснаха Кирето, който намръщено се потриваше по главата и вървеше смело напред по коридора. Момчето залитна и си удари рамото в стената, след което се намръщи още повече.
– Ха! Сеньорите! Другарю Кире! Добра стига, amigos!
Момичетата го погледнаха ококорено, после се спогледаха многозначително помежду си и скръстиха ръце. Мани заговори въодушевено:
– Да знаете какво стана! Графинята отвлече лелчето с кексчетата! Съвсем пред нас! Ще я спасяваме! Диверсия! Съвсем ще победим!!! И ще играем куидич! Заминаваме до няколко дни!!!
– Мануел – рече Ненето с леден глас – краката ти са кални. Цял живот ли ще трябва да чистим след вас?
– Ни най-малко, сеньорита! – с грейнало лице извика Мани – в името на революцията, ти никога няма налага повече хаби свои прекрасни ръце с чистене и пране! – той извади кутийката от джоба си, дръпна с артистично движение панделката и я хвърли да се стеле във въздуха, след което отривисто отвори капака и гордо рече:
– Ей на! Еко-пералня!
После нещата малко се пооплетоха.
– Бръмбаааааааааар!!! – закрещя ужасено Ненето, блъсна Мани назад, при което той се стовари тежко на пода, и хвърли нависоко кутийката. Бръмбарът изхвърча и – знаейки си своето – изпръска огромна струя от миризливата зелена течност, която срещна гледащата недоволно Перла право в лицето. Момичето изпищя, залитна и падна върху Кирето, който още се потриваше намръщено по главата. Кирето за пореден път падна върху тръбата на парното и вече сериозно се ядоса и се приготви да се надигне разгневено, когато от коридора в забавен каданс излетя малкото прасенце, разперило големите си черни криле, забърса Перла в полета си и се стовари върху Кирето, който този път благополучно пропусна тръбата и се тресна направо в пода.
– Другари... – промърмори замислено Мани, разтривайки натъртения си задник, докато гледаше как прасенцето ближе вдъхновено горкия Киро – мисля, наша организация трябва нещо подобри...
Останалите го погледнаха изразително. Че го ритна.

_________________
Fear the wrath of the Гъба


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 12, 2005 2:40 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
Часовникът отмери половин час и Петров се материализира в кълбо жупел, искри и яд.
- Кожодери! - изсъска - Какво като било един през нощта, мамицата им.

Под мишница стискаше добре овързан маломерен овен, който жално избля.
- Трай, говедо!
- Прилича ми повече на овен, шефе... - забеляза хомункулсът.

Замдирът му хвърли унищожителен поглед.
- Окей, окей - примири се човечето - Както кажеш...
- Донесе ли ми поръчаното?
- Тъй вярно!
- Добре тогава. Вземи говедото и му източи някой литър кръв.

Хомункулусът се ухили кръвожадно и моментално измъкна огромен касапски нож.
- Ако кака Сийка знаеше, че транспортираш приборите и, досега да си свършил в някой казан. Тъй или иначе, вече не се процедира така. Иди до лечебницата и вземи някоя от големите системи.
- Скучно - намуси се човечето.
- Така си е, но иначе Грийнпийс да са ни изяли с парцалите. Подписахме се под пакта за опазване на околната среда, не помниш ли?
- Това не го прави по-малко скучно. Да му кръцнем гръцмуля, а? Никому няма да кажа.

Овенът изблея.
- Млъквай и действай - сопна се Петров - Вземи и няколко пържоли пътьом - поразмисли и допълни - и една за мен, ама свинска.
- Ох. Добре де...
- И разкарай проклетия нож!

***

Малко по-късно историкът наля кръвта в специално пригодения за целта трап в единия край на работния си кабинет, сипа щедра купа вино, след като щателно го опита, и запали приготвените свещи. В другия край хомункулусът се суетеше над разгорялата се жар на скарата и тихичко недоволстваше. Петров му изшътка възмутено и се съсредоточи, затваряйки очи. Дългата и протяжна реч на архаичен гръцки изпълни всяко ъгълче на помещението и се смеси с пукането на въглените и аромата на печено месо. След няколко минути приключи и уморено потри чело. Пред него започна да се оформя силно розовеещо привидение.
- Ах! - въздъхна то доволно - Отдавна не ми се беше случвало!

Петров се опули.
- Ти пък кой си, по всички дяволи?!
- Хипократ - вдигна рамене призрака и жадно облиза устни, а погледът му се стрелна към кръвта и виното.
- Тъй ли? И кога точно те обожествиха? - възмути се замдиректорът.
- Още не са. Докато ми дойде дневния ред и взеха, че потурчиха елинизма.
- Чупка!
- Слушай... - съзаклятнически намигна Хипократ - Дай да си близна малко, а? Дъртия няма да разбере, пък трудничко се намира хубава кръвчица в Хадес - всичко отива за големите шефове, нали се сещаш.
- Чупка ти казвам!
- Хайде де... - примоли се онзи - Имам връзки тук-там, ще ти се отплатя някак. С Асклепий от кога се знаем...
- Знам ви аз вашите връзки - graeca fides! Изчезвай ти казах. И какъв е тоя отвратителен цвят на тогата ти?
- Академичен - обиди се Хипократ - Пурпурно-виолетово. Да не мислиш, че и в Ада не спазваме модата?
- Аз и друго име му знам. Махай се, досаднико. Citissime!

Привидението въздъхна, размивайки се леко във въздуха.
- Недей така де...

В същия момент троен звън огласи помещението и по-встрани от Хипократ избухна ново огнено кълбо. Привидението побърза да се омете.
- Окадихте ми тавана, проклетници - изписка възмутено хомункулуса.
- Защо ли не те направих без уста? - измърмори Петров.

Огненото кълбо преля в хуманоид, после изведнъж изгасна, и фигурата поизтупа тогата си.
- Поздрави, Триждивеличавший! - поклони се леко замдиректорът.
- Уф - въздъхна Хермес - Трафика съвсем се е задръстил напоследък. Дал ти бог добро, де.
- След Вси светии винаги така става - кимна Петров - Случвало ми се е и часове да призовавам. Не е божествено, това.

Кръвта в трапа рязко се смъкна наполовина и Хермес доволно примлясна, присядайки в креслото.
- Казвай сега за какво съм ти. Имам още три явявания до час - огледа се забеляза муската с олово и щракна с пръсти; оловото се превърна в злато - Така е по-добре. Трябва да се изразходва по малко енергия, нали знаеш.. Иначе после махмурлука е божествен.
- Всъщност, не ми трябва злато - рече замдиректорът.
- Тъй ли? - божеството повдигна вежди - Виж ти, виж ти, все за туй ме викат. Може би някоя специална съставка, тогава? Или формула?
- Не, не. В интерес на истината това...
- Ей! Дребния! - прекъсна го Хермес - Внимавай с тия пържоли! Да не мислиш, че от тая амброзия нямам вкус?
- Ай, ай, шефе! - изписка човечето.
- ...от което имам нужда, многоуважаеми Хермесе...
- Леко алангле!
- Да, шефе!
- ...и за което се надявам на твоята височайша подкрепа...
- И повечко пиперец им сложи! Обичам пипер - Хермес се обърна към Петров - Та какво казваше?
- ...е Скорост, колкото повече, толкова по-добре - завърши онзи на един дъх.
- Ба! Е защо мен призова, тогава?
- Не си ли бързокрилият Меркурий, вестоносецът на боговете?
- Вярно, бях по едно време - съгласи се Хермес - Но този аватар не съм го приемал от... да видим... доста векове. Дори не мога да се сетя точно кога.

Петров въздъхна.
- Но ако ти се намира още някой литър кръв...

Петров вдигна поглед.
- И още няколко от тези апетитни пържоли...

В него светна искрица надежда.
- И да речем буренце от чудесното тракийско...
- Българско - вметна замдирът.
- Все тая, сортовете не се променят... та хубавото вино, което знам че произвеждате наоколо... никакви френски сортове!... мисля, че може да се уреди нещо.
- Слава - отдъхна си Петров - Ти си богът, Тризмегисте...

Онзи смигна.
- За закуска ще ми дойде добре, в момента не съм особено гладен - фигурата му се разфокусира за миг, докато прие крилатия вид на Меркурий - Ето...

Особена тръпка пробяга по гърба на замдиректора.
- Ще изтрае около денонощие - рече Меркурий и се изпари във въздуха.
- ...и си оставаш неподправен грък, независимо в Рим, Египет или сред алхимиците - допълни намусено Петров.
- Чух това.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 12, 2005 4:57 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Още Хермес не се беше напълно дематериализирал, когато ужасна експлозия разтърси училището до такава степен, че замалко пържолите да изпаднат от скарата на хомункулуса. Петров скочи стреснато да види какво става. Заставйки до прозореца, пред очите му се разкри страховита гледка. На мястото, където доскоро се намираше прясно поправения фонтан (от който, както си спомняте, течеше шира), сега се въргаляха горящи отломки от военен хеликоптер, на фона на които директорката Хаджикарапопдървняшка припряно мъкнеше огромно дипломатическо куфарче.
-БЛЯД!!!- чу се от отломките.- Почему же ты у нас ветолет сбила?
-А откуда Я могла бы знать, что ето ваш вертолет? А я бобы не разкладываю...
-А что будем докладывать посолу? Он нас послал по просьбу академика Распутина.
-Никто его не умолял достать вертолета! Нам нужны деньги, не вертолет.
-А нам скандал не нужен...- довърши жално пилотът.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jan 15, 2005 11:42 am 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Времето течеше, в участъка се поготвяха за 12:00. Дежурните подсилиха магическите бариери за всеки случай. Тъмните сили получаваха неморална подкрепа от нейде по това време. Полунощ понякога налагаше и намеса на преждеспоменатите фенерчета. Да вкарат малко светлина в главата на някой по буен арестант. Дори и да му никнеха зъби и козина в момента, Фенера беше доказал своята позитивна сила. За всеки случай се подсилиха и те с по една здрава глътка от дамаджанка скрита прилежно под бюрото в краката им. В кабинета на Серж цареше умълчаване обвито в алкохолни пари. Серж почистваше своя "Маг'каров" модф. Гената и Колю мълчаливо гледаха разфокусирано картата изпълнени с мрачни предчувствия.
...
В същото време Шумата гледаше с тих ужас служителя на Серж. На вид откровен садист-рецидивист, маскиран кат маг-автомеханик. Набиваше се по-особената кройка на дрехите. Хекатонхейрите, по принцип тромави създания си имаха и изключения. Този специално беше професионалист надхвърлящ с около 50 пъти произвдителноста на хората. Сигурно заради 100-те си глави и 200 ръце. Серж го бе оценил по достойнство и прехвърлил на обществено ползезен труд, след една проверка на трафик на коли. Изглеждаше странно дори за стандартите на участъка. Но че си разбираше от работата си, разбираше си. А и Серж не се беше поскъпил за оборудване. Колко ли шофьори от министерствата, ТИР-ове и Мълчаливи типове с ланци минаваха - я след командировка за лека настройка на километраж, я с някой здраво заклещен в поизкривената предната решетка на джипа таласъм минаваха? Историята си мълчеше по въпроса. Не й се пътуваше в багажник до усамотена полянка, примерно из Витоша.
Двамата седяха и умуваха около таксито положено на средата на яркоосветено от сияние хале, което отвън мязаше на гаражче иззад участъка, но пък като всяко нормално държавно учреждение малко или много си имаше собствено вътрешно пространство. Шумата им каза за какво става дума и веднага се запретнаха ръкави /образно казано, все пак бързаха/. Шефа, Колю и Гената обикновено не се събираха по работа, ако не е нещо абсолютно и тотално съдбоносно и апокалиптично. А и кака Сийка си имаше уважението и тук. Работата изискваше явно необичайна за механика позитивна нагласа и бързина. Отнемаше време поради отделните самоличности и знания на всяка глава.
- Багажника така и така на нищо не прилича, тясно си е, - предъвквайки клечка за зъби с крайчеца на устата - каза една от главите, която знаеше български.
- И парното малко... такова не работи - използва случая Шумата.
- Ше го опраим. Ма тясна колата за толкоз път, до трансилвания си е далечко. - Бе що да не я поразширим колата временно, ей тука правихме тия дни модификаций за една софийска фирма за превоз с маршрутки. Ей тука се мота нейде заклинанието. Лесно ще пренастроим да работи за 2 дни примерно. Пък парното ей сега ще го погледнем.
- Ми карал сам и такова, давайте че нема време. Жив ше ме изядат ако се замотам още събратята. Хекатонхейра тръсна на заклинателната маса едно оцапано с машино масло хаванче, нафърля вътре малко неизвесни съставки, макар да се усети и дъх на канела. Изрови изпод купчина хартии нужното и няколко глави зачетоха заклинанието на няколко езика според частите за модифициране на колата. Хекатонхейрите бяха незаменими за четене на комплекси заклинания. Главно се чуваше турски и тук там немски. Както и български ругатни, винаги са били дълбоко тачени зарад силното си благотворно влияние над техниката.
Колата се завъртя като пумпал и почна да променя формата и цвета си. След 10-тина минути заста на местото си почти стандартна маршрутка, като тези изскачащи изневиделица из столицата. Червеничка, с отделни врати за предните седалки и багажно отзад за пътниците.
- Бе тва хубаво, ма тия шарени лепенки Софияленд отстрани за кво са.
Механика се посмути - Ми не съм го писал аз тва заклинание. Ненам как да ги махна са.
- Ох добре - примири се Шумата така и така ще сме пътуващ цирк. Метна се вътре и се огледа. Новичка тапицерия, панерче за стотинки, закачалка за палтото на шофера. Красота. - Че и парното бачка - ухили се тои. Брех да ги ... тия Софиянци. 1...2...3 - мдаа 3 реда по 4 места 1 по 3. И място отзад за багажец. Брех маговете там по столицата добре се возят. Шумата запали мотора, - Ухааа, ракета, Добре си се справил майсторе.
- Айде успех, и помни че след 2 дни в 12 часа ще се върне старата форма.
Шумата изкара бусчето и паркира пред участъка, взе стъпалата на бегом и потъна в учреждението. След малко 4-мата изскочиха и се метнаха на предните седалки /3 са до шофьора/ и потеглиха бясно към Даскалото за провизий и още специално въоражение.
Не подозираха какво ги чака там, иначе щяха да палят през граница веднага...

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 16, 2005 10:13 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-...триста двадесет и пет, триста двадесет и шест, триста двадесет и седем...
Савета Хаджикарапопдървеняшка седеше сама насред голямата заседателна зала, заобиколена от акуратно подредени пачки с банкноти. Съдържанието на огромния дипломатически куфар беше разположено на масата и директорката доволно гледаше резултата от спешното събиране на вересиите.
-...триста двадесет и осем, триста двадесет и девет...
Дори другите да не бяха успели да съберат стотинка отгоре, тези пари щяха да стигнат за пътя, че и за рушвет на митничарите щеше да артиса... Само трябва да се съберат още няколко важни неща за из път и всичко ще бъде окомплектовано. Но, това ще стане след извънредното заседание...
-...триста и тридесет, триста тридесет и едно...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jan 29, 2005 5:45 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
- Бръмбари... – промърмори раздразнено Нене, докато измъкваше метлата си изпод артистично разпиляната купчината дрехи и парцаливи учебници. – Бръмбари! – повтори тя отново, влагайки този път повече жар и неприязън в гласа си. – Ще им дам аз едни бръмбари на тях.

Измъкна пръчката и се опита да накара багажа да се подреди в малко куфарче с шарени колеца и сгъваеми крилца. Замахна рязко и вложи твърде много емоция в заклинанието. Капакът на куфарчето тресна с оглушителен звук и прерязани части от дрехи и книги се посипаха тихо наоколо. Нене изгледа замислено останките, сви рамене и се врътна. Махна с пръчката към прозореца и той се пръсна с игрив звън. Момичето си представи за миг недоволната физиономия на байчото и подръпна нервно плитката си. Бързо обаче прецени, че ще мине време докато се върнат от Румъния и дръзко вирна нос.

- И без това беше счупен – огласи в тишината Нене. Прибра внимателно Трайчо в една платнена торбичка, метна се на метлата и изхвърча навън.

Розовите крилца на куфарчето се разпериха и то понечи да последва плавно стопанката си. В този миг Пешо, привлечен от движението, се метна върху пъстрия капак. Куфарчето се разтърси, блъсна се леко в озъбената рамка на прозореца и излетя навън. Пешо осъзна грешката си, но беше късно и не му остана друго, освен да забие дълбоко нокти и да се наежи. Печалното му врещене се понесе в топлия есенен ден.

Далече напред пъплеше натоварената маршрутка. Нене вдигна ръка над очите си и се нацупи. Пак не я бяха дочакали. Тръсна решително глава и се понесе устремно към целта.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 31, 2005 7:49 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Савета Хаджикарапопдървеняшка се промъкваше скришом към вивариума. Беше изчакала маршрутката да тръгне, за да не я притесняват останалите и да свърши каквото беше наумила на спокойствие. Реши да влезе откъм математическата част. Там животните и да я усетеха, нямаше да се вдигне шум...
Пъхна ключа в ключалката, завъртя го внимателно, бравата изщрака... “Сега ако ме хванат от Министерството, ще загазим повече отколкото ако разберат за топките на Архимед...” замисли се доволна директорката, влизайки в мрачния коридор. Това бе единствената част от сградата, относно обитателите на която Лайденфрост не само че нямаше нищо против, но от години я завеждаше твърде успешно.
Тя се пресегна и светна лампата, тук нямаше прозорци, така че бе изключено някой отвън да я види.
-Ma-я-хии! Ma-я-хуу! - затананика си зловещо Хаджикарапопдървеняшка, минавайки покрай терариумите (по-точно спациариумите) с мтематическите животни.- ...Ma-я-хоо! Ma-я-хаа!
Спря се закратко пред Конхоидата на Никомед. Тя кротичко се плъзгаше по координатната си ситема и дробеше приготвените и от как’ Сийка ъгли на по три (приблизително) равни части. Това накара Савета да побърза.
-Вреи са плеч дар ну ма, ну ма йеи...- прееше си тя.- Ну ма, ну ма йеи, ну ма, ну ма, ну ма йеи...
Премина покрай строфоидата, Декартовия лист, делтите, които почти бяха опасли накосените от байчото вектори и сигурно скоро щяха да нападнат матричната решетка на клетката си... Изгледа с омраза Гащите на Питагор. Те не служеха практически за нищо, а заемаха невероятно много място. Незнайно защо, обаче, Лития и Майнрих държаха на тях едвали не повече отколкото на цялата рядка колекция на института. Лайденфрост наблягаше на тяхната универсалност, а Карбоника твърдеше, че са от особена важност за нейните кванти... Гащите отвърнаха с овчедушно спокойствие на погледа на Диекторката, което я ядоса още повече. Те бяхе единственото нещо в този вивариум, което не се страхуваше от нея.
Най-сетне напусна математическия сектор, премина покрай котелното, където добиваха голяма част от енергията си с помощта на Демон на Максуел и се насочи към библейския сектор. Голяма част от библейските демони бяха нощноактивни и сигурно щяха да вдигнат шум, но те бяха относително тихи в сравнение с херувимчето, което огласяше целия вивариум с воплите си: “Покайте се!” Но, то сега спеше. Големият Звяр на Апокалипсиса също спеше, което малко изненада Савета. Тя отново се изкуши да затвори тук и Лития и да и сложи надпис: “Вавилонската Блудница”, но за пореден път се отказа. Тя беше в Берлинския Зоопарк и щеше да е странно, ако изведнъж се появи втора тук.
Най-сетне стигна до целта си: малко терариумче от бронирано стъкло, на което пишеше Sorex apokalypticus и отдолу в скоби Пенка Земеровката на Апокалипсиса със съответния стих от Откровението, където се говореше за нея.
“Йоан 5:12 И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше Смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със зверове земеровки.”
-Е, само това ни трябваше!- възкликна изненадана Хаджикарапопдървеняшка.
Терариумът беше празен.
В следващия миг някой я хвана изотзад и и запуши устата да не вика.
-Тихо и ще те пусна.- чу познат глас в ухото си.
-Изкара ми акъла! Ти не си ли в маршрутката?- попита тя байчото.
-Не съм. Дойдох да взема Пенка, па мислех да ги догоня после.
-И аз така...- проточи Савета.- Гледам с малко си ме изпреварил.
Байчото се усмихна и двамата се насочиха към метлите, които си бяха приготвили.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Feb 08, 2005 11:16 pm 
Без право на мнение

Joined: Sat Sep 04, 2004 7:26 pm
Posts: 684
– Ама така революция просто не може да се прави! - мърмореше си ядосано Мани, докато за пореден път влизаше в стаята с гигантската гъба, която ведро му се усмихваше и определено му лазеше по нервите. Че остави за малко чувала и го потупа окуражително по гърба.

Всичко беше започнало с проклетата врата на мазето. Малко нещо гузен след оказалата се сравнително неуспешна по скромното му мнение идея с бръмбара, Мани реши да се реваншира, раздаде щедро по няколко банана и портокала на всички, погледна много засрамено Нене и реши че това най-вероятно стига като за реванширане. Обърна му внимание главно Кирето, който грейна и веднага започна да бели банана си, избутвайки летящото прасенце настрани.
– На дека ке одим са, какче? – обърна се весело хлапето към момичетата, които тъкмо в момента бяха заети да стискат здраво и неодобрително устни. Това продължи няколко неловки секунди, белязани от абсолютно непроменената грейнала физиономия на Кирчо, след което Нене се предаде и посочи към края на коридора, където се предполагаше да е изходът от времевата дупка. Мани отривисто стана и подаде по една ръка на девойките. Нене го изгледа сърдито, Перла – презрително, ръцете му си останаха във въздуха, но пък в крайна сметка всички се приведоха в готов за потегляне вид. През това време орангутанът беше събрал пръснатите хранителни ресурси и по някакви незнайни орангутански методи бе успял да ги натъпче в чувала си, който заплашително се поклащаше над оранжевото му рамо. Забравила за момент бръмбара, Нене попита учудено:
– Ама как може да носи толкова много, като е толкова малък?
– Другарят Че е un verdadero heroe de la Revolucion*, сеньорита! Той може всичко! – Мани подбра орангутана пред себе си и закрачи гордо напред, последван от останалите. Коридорът бързо свърши и момчето също толкова убедено посегна към дръжката на избелялата врата пред себе си и я отвори рязко.
– Не тази...! – понечи да извика Нене, после пак стисна ядосано устни и се усмихна криво на Мани, който се обърна въпросително за малко, после пак се завъртя напред и прекрачи с орангутана през вратата. И изчезна.
– Къде ги прати? – попита Перла.
– Аз? Никъде.. те си тръгнаха натам.. то.. вуйчо ми разказваше за тази врата.. така де... бръмбар!! – изплю думата Нене и закрачи наляво, където бяха всъщност стълбите за към изхода на мазето. Перла сви рамене и я последва. След известно замисляне Кирето реши, че няма пак да остане сам на туй място, гушна си бишенцето и пое след каките.

Мани пък се озова в стаята с гъбата. Беше голяма, яркочервена усмихната гъба, която го погледна гальовно, отвори голямата си уста и намигайки каза "Уга уга". Момчето се дръпна стреснато назад и съответно се спъна в Че, който тъкмо затваряше след себе си вратата. Вратата естествено се завъртя и изчезна, оставяйки зад себе си гола стена. От стаята излизаше един коридор, облицован в също такъв яркочервен мрамор и след като се убеди, че гъбата не прави нищо друго освен да се усмихва и да вика "Уга уга", Мани тръгна по него заедно с маймуната.
Коридорът скоро се разклони и Че убедително посочи с пръст наляво. Момчето сви рамене и тръгна натам. Няколко разклонения по-късно двамата революционери се озоваха в стаята с гъбата, влизайки през същия вход, от който бяха тръгнали. Тя се усмихна, но преди да успее да каже нещо, Мани се обърна ядосано и тръгна пак по коридора.
– Този път аз водя, другарю Че! Истинският революционер си знае да завива винаги наляво!
Че поклати глава и завлачи чувала по стъпките на хлапето. Мани все по-нервно крачеше по коридора, подбирайки левите разклонения, усещайки накъде вървят нещата, докато накрая логично не излезе отново в стаята с гъбата.

– Ама така революция наистина не може да се прави! – тросна се обидено на света момчето и седна в единия ъгъл на стаята да мисли. След като го потупа окуражително по гърба, орангутанът се захвана да обикаля стаята подскачайки, докато революционните елементи намусено се цупеха. По някое време заръкомаха възбудено, посегна към Мани и го поведе зад гърба на кротко растящата гъба, където на стената се мъдреше портрет на съществото, придружен от надраскана внимателно бележка.

"На вниманието на колегите! С решение No 376/Д на Академичния съвет влиза в сила постановлението за съхраняването на Голямата Червена Гъба Уга-Уга в тази пространствено-времева дупка. Поради особено ценните качества на съществото, достъпът до мястото е ограничен от стандартното заклинание за неизмъкване чрез Завързания коридор – допълнителни мерки за сигурност. За преподавателския състав – ако попаднете по случайност в дупката, използвайте познатата схема на действие. За останалия персонал – намерете начин за връзка с преподавателите. Заклинанието се развързва на два часа от влизането и осигурява преминаването на ефектите.
Подпис: Савета Хаджикарапопдървеняшка"


Мани прочете няколко пъти бележката, после разроши замислено косата си. Явно щеше да се чака. Момчето отново зачезна към ъгъла, където се сгуши, използвайки Че за възглавница и невъзмутимо заспа под сърдития поглед на орангутана.

Два часа по-късно се чу пронизителен звук и двамата изведнъж изчезнаха, а в стаята гъбата увеси нос и тъжно каза "Уга-уга". Мани и Че объркани се материализираха на покрива на огромната маршрутка, паркирана в двора на училището. Виждайки байчото да се приближава с директорката насам, момчето бързо се разсъни, скочи долу и отвори задната врата. После се шмугна вътре, следван от орангутана и чувалът с портокалите и бананите, който се стовари след тях в багажника. Мани се огледа бързо, видя няколко учудени лица, реши да поеме инициативата и извика смело:

– Никой няма мърда! Всички са арестувани в името на народа!


======================================================
*un verdadero heroe de la Revolucion – един истински герой на Революцията

_________________
Fear the wrath of the Гъба


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Feb 09, 2005 11:47 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Няколко часа по-късно маршрутката весело подскачаше по изровените пътища на републиканската мрежа. Директорката Савета Хаджикарапопдървеняшка вдигна уморено очи от книжата, в които се бе зачела. Мислеше си, че дисертацията, която доцент Харихлия Магистрангелопулос от Университета в Каламата и бе изпратила за рецензия ще отвлече вниманието и от дългия път, но това не само че не се получи, но от друсането и завоите и се замота главата. Тя погали замислено Пенка*, която кротко мъркаше в скута и. Зверчето дружески я захапа по пръста.
-Да му се невиди...- обобщи Директорката.- Зави ми се свят.
-Ами така е, като четеш в колата.- отвърна и весело Лития. Нищо не бе в състояние да изкара професорката по Модерна Магия от блаженото, настроение, в което бе изпаднала.
-Ами, какво да правя?- прозя се Савета.
-Вземи си рахат-локумче...
Лития поднесе към лицето и обемист плик. Хаджикарапопдървеняшка се подвоуми. Дълги години бе обожавала вкуса на локума, но откак внуците и (от третия брак) започнаха да носят кутийки локум за подарък при редките си посещения при нея, тя го прие за намек и съобщи на всеослушание, че мрази този тип сладкиши... В крайна сметка, с Лития бяха наборки и можеше да си позволи малка волност.
-Само не ми казвай, че мъкнем твоите запаси от сладки.- промърмори тя, вземайки си локумче. Просто се почувства длъжна да каже нещо.
-Нищо подобно!- отвърна все така весело Лития.- Купих ги, като минавахме през Ябланица. Взела съм и халвичка...
-Няма що.- обобщи отново директорката. Бръкна още веднъж в плика с локум и подаде едно парченце на Пенка. Зверчето отвори несъразмерно голямата си уста и погълна наведнъж по-голямата от него хапка.
----------------------------------
*Пенка земеровката на апокалипсиса:
Image
http://www.zoologi.no/patlas/images/vanligspiss-RV.jpg
http://www.zoologi.no/patlas/images/lappsp-RV.jpg

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 56 posts ]  Go to page 1, 2, 3  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group