All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 56 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3  Next
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Mon Feb 14, 2005 3:57 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Ех приятели, приятели, в кво ме забъркахте - жалваше се Шумата поизтрезнял леко и вече съжаляващ горко. Навънка си се виеха китни пейзажчета, а маршрутката закачливо и бодро прескачаше дупките сама в някакво сложно подобие на румба та беше по-зле от тва да ги нацели. То бусчето слава богу побираше много, даже твърде много ако питаха него. И тва каране в магическa среда отнемаше повече време отколкото обикновеното, ма нали уж прикритие туй онуй. Само как щеха минат на Магмитницата при румънско го тревожеше. На предната седалка до него, замислени и потънали в цигарен облак дим, Байчото и Гената подритваха от солидарност към шофьора неотворено кашонче водка. А и Шефката щеше да им дърпа ушите за разваляне на морала на децата. Хвърли поглед в огледалцето над него и обхвана цялата менажерия. Морал и обноски ХА! Отзад два реда двойни широки седалки побираха известно количество сънени и рошави детски глави и старши преподаватели/ки. Тук там животните се гонеха и създаваха хаос. Отзад в багажното се мъдреха припаси, куфари и тук там стърчащи метли. Леко ухаеше на портокалови кори и много животни. Шефката и Лития си хортуваха нейде отзад полунезлобливо. На задния прозорец чат пат се издуваше от въздушните течения залепен с тиксо и малко магия найлон на мястото на стъклото. Един розов куфар се беше врязал в него още при потеглянето. А Нене беше с превързано чело и изподрана от Пешо, който се беше заврял нейде под целия багаж и жално мяцаше от време на време. Въпросната, след изминалия петсекунден период на съжаление и искренно и лолитско неудобство от ситуацията, вече праскаше делово белотче с Перла, Мани и Кирето. Двамата стоически понасяха загубите захапали банани. Че дремеше до тях гушнал прасенцето. Пенка се беше свила в кутийката си от орихалкон и ръмжеше свирепо насън, като от време на време приритваше с краченца и примляскваше.
- Уф, стигнахме София, проследи с поглед Шумата една табела обявяваща този тъжен факт. Серж' се обърна към отзад на висок глас:
- Ще спрем в тукашния факултет на БГМАГУЗАВ, трябва да земем един специалист по вампири и малко екипировка. А и таковата, тоалетна туй онуй, и стойте в безопасност в група и с преподавател наблизо - нагло изкриви делничните факти той. - Савета, моля, организирайте ги след като пристигнем.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Feb 14, 2005 6:32 pm 
User avatar

Joined: Wed Jan 07, 2004 5:46 pm
Posts: 810
Савета се обърна към децата отзад. Кирето се опитваше да убеди Мани и Нене, че реконтрата може да се отмени, ако имаш само седмици, осмици и една десетка. Нене малко притеснено му предложи бонбонче за смучене, защото явно пътуването не му понася, а Мани рече със съмнение, че това може би било революционна идея. Перла си мълчеше, защото ако номерът минеше печелеха 72 точки. Савета забеляза нещо, което не трябваше да е там... какво ли беше? Метли?... орангутан, прасе, таралеж, пингвин?... мастърбокс с локум?... заспало на дръжката на вратата момиче?... Плакат на Цеца Величкович? ... Ок, гаден беше, но сигурно беше на притежателя на автобуса. Савета отново премести поглед на момичето, което точно беше отворило чифт непоносимо сини очи и внезапно й светна.
- Ей, ти, кога са те включили в отбора по куидич? - строго се обърна тя към момичето.
- Не знам, освен да са ме включили без да ме питат... което е странно, защото падам от метлата всеки път като се кача... - Естела я погледна с искрено учудване.
- Тогава защо си тук? - поинтересува се директорката.
- Аз съм в оркестъра на училището.
- Яаа, имаме си и оркестър, пък аз да не знам... - опита се да се намеси Лития, обаче в този момент трябваше да опъне ухото на някакъв немирник, който се опита да си вземе локум без да пита и спря насред изречението.
- И на какво свириш?- поинтересува се Хаджикарапопдървеняшка.
- На нищо - изгледа я учудено детето.
- Ама...
- Вземи си локумче, Саветке. -побутна към нея току-що отвоюваният пакет Лития - Госпожице Октагонова, нещо ни объркахте... Или обяснете, или ще ви намаля поведението.
Савета и прошепна, че нямат поведение от 15 години, но Лития само й изшътка и й пробута и пакет с ореховки.
- Линукс свири на електрическа виола - отговори Естела, махвайки с ръка към пингвина. - А не можеше да тръгне без мен.
- Да, но ние всъщност нямаме оркестър... - опита се да изтъкне леките препятсвия Лития Карбоника.
- А, няма проблем, - махна с ръка момичето - ще научим маймуната да свири на кларинет, пък този дребния според мен има заложби за ударни. - посочи тя Кирето, който се скри зад Ненето и завика, че в никакъв бой не ще да се набърква.
Дискусията беше прекъсната, когато внезапно отзад се чу ядосан мъжки глас и някой викна "Кой е разлял дюлевия сироп навсякъде бе, никой ли не ви е учил, че тия бутилки се затварят?" и децата се натрупах да се възхищават на пораженията.

_________________
Поезията е това, което се губи при превода.

Член на клуб А4.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Feb 15, 2005 1:12 am 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Добре, добре - тъжно отвърна Петров - Значи не е останал никакъв, ама никакъв шанс да кандидатстваме за извънбюджетна програма?
- Не - въздъхна театрално заместник-министърът.
- Дори само за двадесет и четири хиляди евро?
- Не.

Петров старателно отбеляза още един отговор върху листа си.
- И съвсем няма никакъв начин да спонсорирате участието на отбора по куидич на Балканиадата в Румъния?
- Не - тросна се онзи.
- И никакъв шанс за нов котел за Директорката? - замисли се за момент - Или поне някои консумативи в разумна мярка от... шестнадесетина хиляди евро?
- Не!
- Колко ужасно! - промърмори Петров и отбеляза последните полета на изящно оформения документ.
- Такова е положението, господин заместник-директор - отвърна сухо зам-министърът - В момента изпитваме известна криза, но в близките месеци очакваме качествено подобрение.
- Искрено се надявам - грейна замдирът - и чакам с нетърпение. Моля подпишете тук и тук, че заявките ни са отказани, за да ги заведем към следващото полугодие.
- Нужно ли е? - присви очи замминистърът.
- За съжаление, господин министър. Бюрокрация, знаете колко е неприятно да се борави с нея. Моля - прегледайте - да не съм пропуснал някой отговор...
- Наистина, така е - попрехвърли онзи - А защо е на гръцки?
- Академична традиция, господин министър. Целият ни регистър е на гръцки. Така и не свикнахме с латинския, когато се появи, нали разбирате. Пък и има ли значение, навсякъде съм отбелязал "не"*...
- Така е, наистина... разбирам - замминистърът сложи тежкия си параф на указаните места.
- Сигурен съм, господин министър. До скоро виждане.
- Довиждане, господин заместник директор.

Петров се измъкна от кабинета и се ухили мръснишки. Кога ли щяха да наемат истински маг? "Никога" - отговори си сам по стар навик и се запъти към касата. А и вече се бавеше адски.

***

Час по-късно се материализира недалеч от Дунав-мост, с удобната сума от четиридесет хиляди европейски номинала в протърканото си куфарче.
- Чиче, сдавай куфража.
- Моля? - озадачи се Петров.
- Давай куфарчето, казвам, да не сме вчерашни.
- Момче - усмихна се - Не се забърквай където не ти е работа. Ще си навлечеш неприятности.
- Плашиш ли ме, бе чичка?

В ръката на единия от двамата младежи щракна автоматичен нож. Петров го изгледа тъжно.
- А каква младеж имаше едно време, същински пионери... а сега - homo homini lupus est.
- К'ви ги дрънкаш, бе жабок? Сдавай багажа ти казвам!
- Ipse dixit - промълви мрачно Петров и вдигна заклинателно ръка - et-enim ex ore parvulorum veritas / et idem per idem / fiat voluptas tua**.

Не последва ни светлина, ни фойерверк. Петров срита едната жаба и помаха весело на приближаващата маршрутка.

--
* "Не" на гръцки значи "да".
** (не гарантирам за падежите) "(сам го каза) и наистина от устата на деца иде истината - и, същото чрез същото - да бъде твоята воля".

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Feb 23, 2005 2:23 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Нене наблъска картите отново в кутийката им и надзърна през прозорчето. Сиропът бе почистен сравнително бързо, макар и с малко повече ентусиазъм от необходимото и в момента в бусчето се носеше миризмата на карамел и опърлено. Тя сбърчи леко носле и се обърна към Пешо, който обидено я гледаше над накъдрените останки на мустаците си.

- Ами, Пешко, нали си чувал какво казват за любопитството и котките? – каза поучително тя и протегна ръка към него. Котаракът я одра и сърдито се шмугна обратно сред багажите. След малко се разнесе шум от отмъстително изкормване на пътнически чанти. Нене сбърчи леко челце, при мисълта за това, какво ли ще кажат собствениците на багажа. “Е, котките имат 9 живота, а Пешо със сигурност си е откраднал поне още 10”, усмихна се разсеяно тя и погали вързопа в скута си. И почти веднага подскочи, тъй като се убоде в свития под плата Трайчо. Лапна замислено нараненото пръстче и потърси с поглед метлата си. Беше започнала да се държи странно. Знаеше, че изобретенията на вуйчовците й са ... е, могат да бъдат наречени безопасни, погледнато от специално подбрани гледни точки, а и тя беше свикнала вече. И все пак, малките розови цветчета, които я бяха полазили, я притесняваха донякъде и тя с възмущение допускаше, че и мама се е разписала някъде по метлата. Спомни си раздразнено, как преди години й бяха подарили топки за куидич и мама бе добавила изписани розови панделки и цветенца ... “Като за момиченце”. Момчетата се скъсаха да я подиграват. Е, поне първите 5 минути от играта. Най-нахилените установиха, че малко неща са по-депресиращи от това да те преследва упорито блъджър, сътворен от вуйчо Мишо, и украсен с подтискащо розови цветенца.

... И все пак... метла с розички... Нене въздъхна и си преговори на ум следващото писмо до мама Неда. И точно в този момент съзря мамината сова да влита в буса. Птицата разроши косите на директорката, блъсна объркано в главата на Мани и тупна в скута на Нене, където се натресе право на бодлите на Трайчо. Нене се постара да не обръща внимание на олелията и погледна мнително към писмото.

“Мило Нене,

не мога да пропусна да видя как малкото ми момиченце играе куидич на Балканиадата. Ще си взема отпуска и ще дойда в Румъния. Ще ти донеса и по-топли дрехи, че там може да е по-студено.

Целувки
Мама”


- О, не! – измрънка Нене и изгледа гневно совата. – Няма да има отговор – тросна се тя и се извърна нацупено към прозореца. Совата метна убийствен поглед на бодливия вързоп и излетя навън.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Mar 10, 2005 8:44 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
С лек булеттайм ефект и с кръгчетата от ауспухa замряли във времето барабар с околната природа маршрутката на забавен кадър сви 'рязко' и се качи леко на тротоара в традициите на спиране пред размаха твърде властно ръка. Народа вътре се лашна и се разпротестира шумно. Дечицата пискаха от дъното на малките си бели дробчета, а Мани врещеше сграбчил седалката отпред. Откъм купчината досрутени плътно куфари се чуваше много приглушено и отчаяно мяцане на затиснат котарак борещ се за глътка въздух изпод тежък куфар - най-вероятно пълен с позанемарени момчешки чорапки.
- Я! По-Леко бе, че Петров е отпре... - начена Байчото, но лек удар и злобно ударените спирачки го сецнаха.
- Абе Шума, ти така и так нема се научиш да спираш.
- И още май не си му простил гледам на Петров за оная концесия за каменната кариера дет те прецака. Ма не си прав де, ония дървени зелени каменояди верно си бяха защитени от закона. Ся парите не са всичко - потъпквайки тотално фактите редеше Серж.
- Шума ще ти откъсна ушите - Отзад Лития се опитваше да се изтупа от пудрата захар, да отлепи локума от себе си, седалката и тавана и да озапти изнервената Пенка.
- ВСИЧКИ ДА МЛЪКНАТ! - Изрева Хаджикарапопдървеняшка.
Настъпи кратка тишина нарушена само от куфарите местени от Ненето и засилващото се мяцане. - Пешкооо къде си мац пис пис... - Дано само да не се е удушил тука, свирепо отправи взор към Шофера тя. Махането на поредния куфар разкри омотания и замаян котарак гушнал любвеобвилно вълнен чорап и гледащ недоумяващо за кво аджеба е тая олелия.
Изотдолу се чу напомнящо потропване. С изгледи да стане блъскане със явна заплаха за насилие и съкращаване на живота на Шофьора
- Нищо му няма явно. Лития закачливо потропа с крак по пода - Ехооо- Перов, как си? Отдолу се чу нещо ръмжащо и най-вероятно откровенно нецензурно.
- Сдържай си езика Петров има малки деца тука! - Извика Шефката. - Я марш тримата да го измъкнете- разпореди тя на Серж, Байчото и Шумата. Никой друг да не излиза.
- Някой да му се намира минерална вода? Че тая захар не ще да се изтупа хич.
- Пенке бре! Мирясай за малко изчадие адово. Ето ти бананче.
- Госпожо директор, какво стана?
- Защо спираме?
- Искам до тоалетнааа.
- Какво какво, уфф. Тръгни с деца на път... Я гледайте как се спасява живот навънка. Така и така гражданската отбрана Байчото и Сийка я водят в окръга.
Отвън суетнята беше тотална.
- Ха така! Хвани го за краката. Дърпай насам бе! Не натам! Не тоя крак! Петров не ритай бе ще спасяваме. ОХХХ, лицето мии. Уф, и човека. Пусни тоя куфар, че се е заклещил, кво толкоз има в него. Дърпайте момциии. Ай руп Ай руп. Даааай!. След малко, измъкнаха Петров който с хладна ярост ги изгледа изтупа непоправимо съсипания сивосин костюм, изгледа ги високомерно и с презрение и се качи в маршрутката.
- Охоо, Петров, от вратата го спипа Лития - Взе ли парички? Взел си ти няма как да не си взел. Колко има в куфара? Тя гопочука с нокът замислено - Хмм, къде двадесет и четири хиляди евро, плюс минус 1.00.
Тримата мъже се мотаха още навън около маршрутката, а Серж навъсен мереше нещо държейки една случайно минаваща жаба в ръката си. Байчото налагаше с парче лед увито в кърпа бузата на Шумата подуваща се след един успешен къч от страна на Петров. Серж въздъхна, върна обратно вида на келешите, проведе кратко затриване на събитията в ума им за последните 15 мин и ги остави облагородени и с празни погледи да седят на тротоара.
- Тъй. Свършихте ли работа в София? - процеди Петров към Шефката. Тя кимна мълчаливо и посочи с глава здраво закрепено сандъче обвито в черно кадифе заемащо седалката зад нея. - Сега Той спи. Ще трябва много да внимаваме докато минем моста, че те са известни с проблемите в тази област. След малко като се стъмни ще го събудя.
- Тури му пепел, тия болни идеи на байчото в какво ни забъркаха. И някакъв гаден Софиянец сега трябва да влачим с нас. Не мога да ги понасям. Освен това тактиката биий огъня с огън никога не е била по вкуса ми, предпочитам си здравия жезъл с пирон.
- Знаеме те тебе? Давайте да минаваме, подготвила съм документите. Ще се водим пътуващ цирк, а ти дай насам парите и да не губим време че всеки миг е ценен - изкомандори Шефката и маршрутката потегли към пункта с намусената вътре компания. Нещата се влошаваха, а тепърва ги чакаше цяла нощ да намерят къде да прекарат...

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Mar 11, 2005 2:06 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
Около час по-късно вече бяха на митницата. Имаше огромна опашка от тирове, рейсове, леки автомобили и микробусчета, чието движение допълнитело се смущаваше от пърхащите наоколо млади момичета (от малцинствени и мнозинствени групи), които предлагаха най-разнообразни услуги.
-Бате! – викна една смугла... хм... девойка на Шумата. – Днеска съм в примоция...
-Къш от тук, чумо такава! – провикна се Хаджикарапопдървеняшка. – Не виждаш ли, че има деца в маршрутката?!
-О, ма, како, що си толко лоша? Ми, тъкмо и децата да сa научат... То си е човещина.
-Ще те науча аз тебе! – директорката се бе изправила в цял ръст и ядосано размахваше пръст през прозореца. – “Како” ще ми вика!!!
-Юуууууухууууууу!!! Как сте момичета? Върви ли бизнесът? – Лития буквално преряза набиращата ярост на Савета.
-Млъкни, пък ти!
-Що, бе? Айшето си беше права...
Директорката присви очи.
-От къде я познаваш?
-А, всичките тука ги знам. Нали им водех един спецкурс по механика на възвратно-постъпателните движения (с квантова обосновка). Голям интерес имаше...
Савета отново я изгледа възможно най-накриво, но дойде ред за паспортната проверка и не каза нищо.
-Документите, моля. – каза дребничък, мазен митничар. Петров му подаде солидната купчинка паспорти.
Малко по-късно митничарят се върна.
-Паспортите са наред, но трябва да проверим багажа. Разтоварвайте.
-Бързаме. – Хаджикарапопдъвеняшка беше все още гневна.
-Бързате, не бързате, това е положението. Карайте колата към онзи гараж.
-Казах, че бързаме. – в очите на директорката вече гореше опасно пламъче, което митничарят фатално пропусна да забележи.
-Е-хе-хе... То, разбирам ви, де... Времето е пари, но и ние трябва да си вършим работата, нали така? – заяви неопределено митничарят.
-Να σκάσεις και να πλαντάξεις!* – кресна му Хаджикарапопдървеняшка.
Неопределената усмивка на лицето на митничаря замръзна. Той се опита да каже нещо, но не можа. Задави се, закашля се и се просна на земята. Директорката излезе от маршрутката с почти светлинна скорост и се разпищя, като че не беше тя.
-Помощ! Хора, помогнете! Човекът му призля!!!
Бързо се притекоха колегите на пострадалия и заразпитваха обляната в сълзи Хаджикарапоподървеняшка за случилото се.
-Ох, не знам какво му стана... хлип-хлип... Дойде усмихнат... хлип-хлип... върна ни документите... подсмрък... каза, че можем да си продължим спокойно... – на това място тя направи ефектна пауза, през време на която шумно си издуха носа в подадената и от Лития кърпичка. – И... хлип-хлип... тъкмо да припалим, и той се закашля и падна в несвяст...
-Добре, вие си продължавайте по пътя, мила госпожо, ние ще се справим... – началникът на смяната потупа състрадателно директорката по рамото.
-Моля ви, нали ще ни държите в течение за състоянието му? – Хаджикарапопдървеняшка бе самото олицетворение на загрижеността.
Маршрутката припали и докато митничарят се сети, че не им бе взел координатите, вече бяха преминали Дунав-мост.
На румънската страна минаха с малък рушвет и кротко забръмчаха по румънските пътища отвъд Дунава.
Хаджикарапопдървеняшка отново наизвади купчините документация, докато децата кротичко спяха на задните седалки, Лития унищожаваше с научно усърдие остатъците от една тенекия халва, а Петров, Серж, Колю и Караиванова играеха карти.

Минавайки покрай Турну Магуреле дочуха далечен вълчи вой. После воят стана по-близък... Петров надигна глава.
-Това ще да се вълците на Турну Магуреле. – каза той.
-Появяват се тъкмо навреме. – усмихна се директорката.
В това време глутница вълци почти беше наобиколила маршрутката.
-Ако имаше и малко снежец, щеше да е муцка! – обади се Лития. – За жалост, реалността няма пари да плаща на поетите...
-Може да се уреди... – проточи замислено Петров.
-Стига сте се занасяли. – обобщи Савета. – Шума, намали малко!
-Ама вълците ще ни настигнат...
-Намали, като ти казвам!
Шофьорът се подчини с нежелание. Савета взе кутийката на Пенка и се придвижи внимателно до задната врата на маршрутката.
-Сега, като ти кажа ”Газ!”, отново ще форсираш...
Хаджикарапопдървеняшка отвори вратата. Пред нея един вълк тъкмо се приготви за скок и тя отвори кутията...
-Газ!
Следващите събития трудно се подават на описание. Звукът бе смесица от доволно сумтене и объркан с квичене вълчи вой. Глутница от вълчи скелети продължиха за известно време да тичат по инерция след маршрутката. После са разпаднаха.
-Намали! – изкомандва Савета. – Айде, Пенке... Хоп!
Зверчето скочи в шепите на директорката. Лития извади една от онези мокри кърпички, които бяха в състояние да се справят дори с бебешки задник и нежно забърса окървавената муцунка на земеровката. Макар да си дръпна ръката достатъчно бързо, Пенка захапа кърпичката и я изгълта, след което се оригна тихичко и заспа на кравай в скута на Хаджикарапопдървеняшка.
-Край с вълците на Турну Магуреле... – отбеляза кротко Петров. – Чудя се, кое ги беше накарало да излязат толкова рано?
-Познай от три пъти!...
--------------------------------
* Да млъкнеш и да се задавиш! (гр.)

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Mar 12, 2005 2:48 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Абе биваше ли да пускаш Пенка? ще се разглези тотално недоволстваше нещо Байчото. Наеш ли колко струва една вълча кожа? Моеше да изкараме некое евро.
- Няма време сега. Освен това да не забравяме чия майка сме тръгнали да спасяваме - натърти Шефката и приключи спора. Огледа се, направи едно бързо преброяване и възкликна- Ей, ти там, малката ела тука, не ми приличаш нещо на ученичка. От де се взе тука а? Шума, само ти може да свършиш такава простотия да качваш момичета. - Я казвай коя си. Мургавата девойка ненавела и грам глава и с плам в очите пое дълбоко дъх и се заобяснява:
- Чахкинчесъммакакоо - начена то като скоропоговорка...
- А Фатме, ти ли си била - развали цялата история Лития, пак ли на стоп си тръгнала да миткаш. Спокойно Савета, тя е наш човек? Беше ми асистентка едно време тука като бях в Румъния на специализация.
Момичето се ухили и внезапно проговори на нормален български - А! Како Литка? Как си? Кво правите, още ли си в онази лудница НИИЧАВО.
- Уфф - остави ги да си каканижат двечките с досада Хаджикарапопдървеняшка. Продължаваме с пълна скорост и само да вида още някакой нелегален пътник тука лично ти Шума ще отговаряш пред мене.
- Ама...
- Няма ама! Ще ти връча Пенка иначе.
- Гх.
- Смрачава се вече оповести факта Серж. Не че някой беше останал неосведомен поради здрача отвън. - Дали да не събудим нашия специалист.
- Време си е. Иначе като преспи го боли глава. Добрее, деца съберете се с животните в предната част. Серж, Колю и Петров да застанат между тях и сандъка а ние останалите ще дебнем отстрани. Пенка миличката заспа, и с топ няма да можем да я събудим слава богу до сутринта.
Всички припряно и с голямо мотане и подритване на портокали насам натам се строиха. Сандъчето голямо колкот седалката беше поставено на пътеката по средата и заобиколено от притеснените преподаватели.
- Що ли ни трябваше и туй на главата - измърмори си Петров. - А? на глас ли го казах - огледа той неодобрението по лицата на околните.
- Добре Серж, Колю действайте...
Двамата предпазливо отвиха сандъчето което се оказа малък стилен ковчег с изписани на капака и почти неразчитаеми засукани букви. От ония с много дългите опашки виещи се като пияни китайски дракони. Изписваха едно име... Dachshunde O Nosferati
- Аре бе Добри, ставай - изцепи се Колю.
Изпод капак се процедиха няколко вълма бял дим и капака се отметна и нагоре избуя стълб бяла пара с малък черен силует с крилца вътре.
- Никакво уважение нямаш към мъртвите, непрокопсаник - елегантен и дълбок глас внушаващ асоциации за смокинг и крила се разнесе от вълмото пара.
- Отворете проклетите прозорци. изпоти ми се стъклото и не вижам пътя - провикна се Шумата.
Децата с любопитство и затаен дъх следяха какво става.
Парата се разнесе и прилеповите крилцата всъщност се оказаха ушички. На дакелче. Черно, лъскаво и направо напомадено и с малко по-стърчащи от обичайното за куче кучешки зъби. Дакела се огледа измъкна се плавно от ковчега си като преливаща се в безтегловност струя мазут и се качи на най-близката седалка. От втори опит.
Такаа - огледа той от новата позиция околните. Някой от вас уважаеми дами и господа да има...
В този момент Ненето без да иска настъпи Пешо който се моткаше около краката и по опашкатаи той изхвърча между краката и се метна покрай дакела. След миг маршрутката заподскача на зиг заг/ по слава богу празното шосе/ а отвътре се чуваха шумни проклятия. Стой вампирясал плъх... Махнете тая котка от лицето миии.... Пазете Шофьора... Добрииии, лош дакел лош!...Пешооооо... Ама това е безобразие...Всички ще си платят... Мамоооо... Даживее революциятааа... УУУК... Пазете се от зъбите. Деца залегнетеее...Накрая маршрутката кривна в една канавка и спря рязко. На предното стъкло се появиха няколко тела в разнообразни египетски пози и един черен дакел с прилепови крилца притиснат здраво от ръката на байчото и нечий женски крак. Вътре всички рошави, изпотени и задъхани бяха на спретната камара а Пешо жално мячеше от жабката. Изпод купчината тела се чу глас... Владея ссе напълно, това беше моментно невнимание. Моля да бъда извинен, а сега се махнете ако обичате. Разрошвате ме.
- Знаех си че така ще стане...
- Млъквай Петров.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 15, 2005 8:05 pm 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Леко приглушеното врещене на Пешо режеше като нож чувствителното сърце на Нене, която напразно се опитваше да се измъкне от живата купчина.
- Пешкоооооо – проточи тя, докато ръцете й ровеха в мелето, опитвайки се да достигнат жабката. Един първокурсник изхленчи, когато пръстите й одраха носа му, но протестът му бе заглушен от случайно уцелилия го лакът на Мани. Накрая капакът на жабката отскочи устремно нагоре, изтръгвайки от вцепенение някакъв шашардисан първокурсник.
- Котеееееее – продължаваше да припява Нене някъде иззад мелето. Пешо изскочи от затвора си – настръхнал и сипещ проклятия. Покатери се връз купчината струпани тела, като не пропусна да забива дълбоко нокти и скочи в скута на стопанката си, която радостно изврещя.

Някъде сред разплитащата се купчинка се носеше приглушено мучене. То постепенно прерасна във вик и накрая сред преплетените крайници изскочи Кирето.
- Аааааааа ... – крещеше той.
В този миг още един вик се присъедини към него
- Аааааааа... – хлапе с разрошени коси и килнати очила се стрелна към задната част на буса.
Народът бързо се разпръсна и на пренаселеното допреди малко място остана една малка шаваща торбичка.
- Олеле, Трайчо! – нададе Нене поредния лишен от оригиналност вик и прибра таралежа, преди някой да е решил да се саморазправи с него.
- Само на мен ли ми се струва, – разнесе се хладно-недоволният глас на Петров, който измъкваше няколко иглички от хълбока си – че в този автобус има повече животни, отколкото хора?
- Ти па къде виде хора? – измърмори Кольо, докато разтъркваше прясно одраната си ръка.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Mar 21, 2005 4:24 pm 
User avatar

Joined: Wed Jan 07, 2004 5:46 pm
Posts: 810
-Такаааа - проточи Шумата - Значи, това е положението. Добрата новина е, че имаме автомобил. Само дето нямаме масло, полуоска и амортисьори.
Той ядно ритна гумите на заседналата в канавката маршрутка, която досега беше оглеждал.
-Немаме и задно стъкло, бате. - внесе своя принос в разговора Кирето.
-И сега какво ще правим? - попита малко притеснено Естела.
- Ще изядем пингвина, разбира се, а от маста ще си направим свещи. - ухили се Звяд. Естела му би един шамар, след което превантивно отпра по още един и на най-близките двама за да не им хрумват и на тях глупости.
- АААА, КАКЧЕ, ЗАЩО БЕ, ЛОШО КАКЧЕ... - Кирето докара децибелите на корабна сирена без дори да се напряга особено. Едва след като отчаяният му вик затихна в мъртвите румънски полета, се чу и втори вик.
- ...ице Октагонова, няма да ви се размине така, да знаете, не може да удряте преподавател!
- Господин Петров, аз ви помислих за... ъъъ, ученик. - момичето смутено запристъпя от крак на крак и погледна така, че концентрацията на невинност в маршрутката моментално превиши трикратно допустимите от ХЕИ граници. - Вие така младеете, че ме объркахте... Наистина понякога приличате на палаво момче, а не на учител, особено като се усмихнете. Не биваше да се смеете на Звяд, сам сте си виновен..
Петров изруга полугласно и се спаси с плонж през прозореца от синия поглед, които се беше забил притеснително в него.
-Всички да слизат, ще спим на палатка.
Лития Карбоника се зае да измъква децата едно по едно от колата.
- Хайде, Кире, ела тук, моето момче, имам фафличка за теб... Госпожице Петрова, махнете този таралеж от тубата с боза, знаете ли какво ще стане ако я пробие... Мани, я вземи онази черната чанта, в нея е палатката... Да, именно онази с черепа и костите и надписа "радиоактивно", оригиналната й чанта се скъса... Кольо, излизай и ти, бе, няма да те измъквам като децата... Добре де, добре, дай ръчичка.

Два часа и четиридесет минути по-късно.

- Саветке, какво ще рече "поставете скоба двайсчетири в отвор дубълве и завинтете с ключ 5А"? - Лития се беше зарила във въжета, колчета и всевъзможна друга железария.
- Това не е дабълю, а омега - отговори Хаджикарапопдървеняшка с гробовен тон. - Ти сигурна ли си, че тази инструкция е за разпъване на палатката, а не е от новия рекатор в Белене?
- Ма как бе, Саветке, за толкова ли ме имаш...
- Защото минахме покрай него, може да си объркала нещо...
- Савето! Недей така! И ми остави локумчето, като ще си говорим по тоя начин...
- Е, стига сега... -намеси се Петров - Дайте аз да я оправя, това е мъжка работа. Значи това, влиза тук, това се опъва с това въженце и сега дърпаме тук...
Внезапно палатката подскочи и се разпъна като за изложба, а Петров доволно си потри ръцете.
- Браво бе, братче, даде има да разберат на тея... -Шумата го потупа по гърба. - Жените никакви ги няма с техниката и сглобяването, тъй да знаеш.
- Мълчи си, и аз приложих една магия, правена специално за развързване на Гордиевия възел. - смутено понижи глас Петров.
- Хайде всички вътре, в дясната част са учителите, в лявата - учениците. - викна директорката. - И да не сте посмели да се щипете през нощта, че ще спите при пингвина. А, и таралежа го сложете отвън, че нали видяхте какво стана...
След няколко протестни вика като "А тая маймуна няма ли бълхи?", "Дайте си ми чинчилата, винаги си спя с нея", "Не се завивай с моята лама, гаден крадец!", децата и преподавателите се наредиха в палатката, която отвътре се оказа към тридесет и четири пъти по-голяма, отколкото отвън.

_________________
Поезията е това, което се губи при превода.

Член на клуб А4.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Mar 24, 2005 11:10 am 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Маршрутката с мелодичен звън беше решила че и стига толкоз и пак се беше превърнала в таксито на Шумата. Добре че багаже баше изнесен. За щастие поне повредите си бяха останали за предишния и вид. Байчото, Серж и Шумата стояха пред палатката и обмисляха трескаво какво да правят.
- Абе ше стигнем до най-близкия сервиз с тая кола пък ше се върнем да ги земем - поколеба се на последните няколко думи Шумата.
- В крайна сметка стига ни толкоз цирк и детски градини, а? - Така или иначе нямаме участие в куидича викам се товариме на таксито и да отпрашваме към Тимишоара, пък там ше видим кой кум кой сват.
- Добриии? - къде си- присети се Серж.
Нещо черно и продълговато се появи иззад едно дърво и ги изгледа презрително.
- Е? Имам си свои нужди драги ми господа. Ще се присъединя към ваща компания след като ги задоволя. След едно тихо "Пуф" дакела се превърна в ... ъъ дакел, но с прилепови крилца и закръжи плющейки с тех и ушички и зачезна в мрака.
- Тръгваме след малко като се върне. И то бързо. Ние четиримата. Другите ще ни настигнат. Някога.
- Наистина. Ще трябва да се разделим. Ех зла съдба - грееше от радост изражението на Серж.
Тримата набързо метнаха малкото си багаж, провериха и под капака отпред за котки, вкараха ковчега внимателно в багажника до кашона с пиене и приседнаха на един дънер подавайки си бутилка докато чакаха завръщането на Спеца. В палатката суматохата затихваше. След малко се чу пърпорене и Добри достолепно се приземни. Е щеше да е достолепно ако не беше с издуто коремче и с форма на дакел. Тримата подтиснаха напиращия хилеж и избутаха колата тохомълком по надалече. Добре че след 50-тина метра пътя се спускаше. Метнаха се и на 'икономик' се отдалечиха от тази палатка събрала поне според байчото есенцията на Вавилон, Содом и Гомор накуп. Не че лоши спомени имаше от там байчото. Даже никак, но всичко си има граници. След малко стоповете на таксито се стопиха в далечината.

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Mar 24, 2005 5:20 pm 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Много корумпираното ченге Ион Петреску клечеше в храстите край пътя и проклинаше късмета си. Жена му не беше доволна от коженото палто и сега мрънкаше за почивка на Хаваите. Затова Ион беше излязъл в тази призрачна мъглива вечер да заработи някоя леа за насъщния, тоест за почивката. Ах, а едно време, като майор от централното антимагическо управление, колко добре му беше! Но после подаде молба да го преместят заради ниски доходи и сега клечеше като обикновен патрул от транспортна полиция... Фарове! Ион заряза спомените и трескаво размаха палка, ето я и първата жертва за вечерта. Охо, български номера, елате ми, мамини златни...
- Здрасти, старши, как я караш? - на чист румънски изцепи Шумата.
Ион преглътна, нямаше да се върже толкоз лесно на номерата на българските тарикати.
- Документи за проверка! - Серж му ги подаде, редовни. Ион заобиколи отзад таксито и с отработен жест фрасна единия стоп с палката си. Палката му жално се счупи на две, а стопът съзаклятнически му намигна. Петреску подскочи изненадан, аха, магически номера значи.
- Покажи пожарогасител, триъгълник, аптечка, дъждобран... - Шумата вадеше едно след друго поисканото и го трупаше на грамадна купчина... - пътеводител на румънския стопаджия, сумо-екип, холова гарнитура... - Ион млъкна задъхан и огледа планината от вещи пред себе си, а после промърмори с надежда. - Труп в багажника?
- Само кажи, старши! - намеси се Байчото с опасен блясък в очите и сграбчи манивелата. Петреску реши да не си насилва късмета и примирено рече:
- Добре де, дайте 50 евро и изчезвайте.
- Няма - опънаха се трима му насреща.
- Ще ви арестувам, 40 евро.
- Чудо голямо, повече от 7 не даваме.
- Ай стига сте се циганили, 30 евро.
- Нямаме бе старши, ей в джобовете ни дупки, 10 евро.
- Аа, искате ли да спите в участъка, 20 евро?
- Е, старши, колеги сме бе, бъди човек - приплака Серж. - Добре последно, 5 Евро и си стискаме ръцете?
- Бива - зарадва се Ион, мислейки си, че ги е прекарал. - Айде давайте.
- Ама имам цяло 10 - обади се Байчото. - Имаш ли да ни върнеш?
На Петреску вече му се виеше свят, това определено излизаше извън границите на обичайния предавателно-приемателен протокол. Бръкна в джоба си и извади 5 евро, докато тримата вече се бяха натоварили в таксито. Байчото му подаде своята банкнотата и издърпа от ръката на Ион 5-те евро, но преди полицаят да успее да си вземе своето, таксито потегли с мръсна газ. Стоповете весело примигнаха и се стопиха в тъмнината. Смаяният Петреску заеквайки напсува тримата на румънски, след това и на български, а за всеки случай вкара и няколко английски ругатни. После звънна на колегите си да ги предупреди за такси с български номера. След кратък размисъл набра и мобифона на графинята...

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 05, 2005 11:27 am 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Графинята шофираше с една ръка своя джип "Дачия", а другото си крило беше провесила през прозореца, за да го охлади от дългия полет. От "Моторола" доста се бяха озорили да и направят wings-free, за да може тя да говори по своята мобилна Вампорола, докато шофира, но сега усилията на техниците даваха своя резултат - графинята сумтеше в слушалката.
- ... Как е Влад?... Е докога ще го държите в моргата?... Пак болен... Е той все е болен!... Ама аз съм заета, не мога да ръководя... Добре, добре! Аз ще поема отбора по куидич за първенството, добре! До после.
Неясна фигура, която едва-едва се тътреше по банкета, привлече вниманието й. Щеше да я помисли за някоя от обичайните магистрални труженички, ако не мъкнеше пречупена метла зад гърба си. Графинята спря джипа, отвори вратата и се усмихна приветливо (така че острите й зъби лъснаха):
- Накъде така?
Жената отсреща неразбиращо сви рамене, затова дин Теи пробва на няколкото международни езика, от които знаеше предимно псувни. Събеседничката й клатеше само глава, но накрая се затупа в гърдите и гордо рече:
- Булгар! Булгар!
- А, така кажи - успокои се графинята и мина на български. - Май си закъсала, качвай се, ще те откарам до най-близкия град.
Докато жената товареше метлата и малкия си куфар, графинята крадешком огледа привлекателната й фигура и съжали, че не е лесбийка. Затова отвори малкия си тефтер и си го записа в графата "Задачи за следващите 100 години", току под "Да поздравявам възрастните вампири" и "Да посадя дърво". Щом потеглиха, неочакваната спътница се обърна към дин Теи:
- Казвам се Калисто, приятно ми е.
- Графиня дин Теи. Какво те води в Румъния?
- Ох, попаднах на насрещен магичен вятър и ми се счупи метлата... Иначе отдавна да съм настигнала спътниците ми... Отиваме на състезанието по куидич...
- Е то е за деца - засмя се графинята.
- О! - усмихна се и Калисто. - Аз съм учителка. От Българското училище за магия.
Дин Теи накова спирачки и се обърна към спътничката си:
- Директор Хаджикарапопдървеняшка?
- О, да! Познаваш ли я?
- Може да се каже - измърмори графинята и потегли отново свирейки с гуми. После попита с измамно благ глас, докато заточваше ноктите си на миниатюрния шмиргел под кормилото.
- И къде точно са в момента твоите спътници?
- По това шосе трябва да са - отговори нищо неподозиращата Калисто.
- Аха - изкоментира дин Теи и измъкна стария ръждив ятаган, подарък от баща й. Калисто я погледна под око:
- Графиньо, защо са ти толкова големи очите?
- За да виждам по-добре в тъмното, мила моя.
- Графиньо, защо са ти толкова ципести крилете?
- За да пикирам по-добре от високо, мила моя.
- Графиньо, защо са ти толкова остри зъбите?
- За да... си отварям консерви с доматен сок - отвърна дин Теи. - Бих ти препоръчала някой мой зъболекар, но напоследък измират масово от анемия...
Разговорът им секна, щом фаровете осветиха голямата палатка досами пътя. Графинята изръмжа, грабна ятагана и изскочи от колата, но ненаправила и две крачки, се закова на място и изригна в проклятия.
- Пингвин! Сега е докарала и пингвин! Савета мина всякакви граници! Ще се оплача! Ще види тя!
Калисто едва успя да си смъкне багажа от джипа, когато той се отдалечи ровейки асфалта под гумите си. Разбудената директорка се измъкна от палатката и потърка очи:
- А, Калисто, добре дошла. Какъв беше този шум?
- Амии... една мила жена ме докара до тук, каза че те познава. Ама си тръгна много бързо. Някаква графиня беше... с нещо динозавърско в името.. дино... дино...
- Дин Теи? - предположи Савета с леден глас.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 05, 2005 3:14 pm 

Joined: Mon Mar 07, 2005 7:01 pm
Posts: 10
-Именно ! - каза Калисто с голяма , но не особено искрена усмивка .
-Всъщност от къде се познавате?Тя изглеждаше малко особено , напомня за персонаж от една весела приказка , която ми разказваха ... - такова невинно личице показа девойчето , че сега наистина приличаше на малко и наивно дете , неразбиращо нищо.- Разказваше се за две създания ... както и да е ... Та от къде казваш се знаете ?...
Момичето седна на тревата , в доста безцеремонна поза, опъна и без друго разголения си крак и започна да си подръпва ботуша, вадейки от него разни игли и бръсначи.
Директорката я изгледа под вежди и заъка. Калисто я погледна въпросително , забравяйки да се усмихне вежливо и сериозният и поглед не демонстрираше вече нищо детско...
:roll:


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 12, 2005 9:34 am 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Абе идиот, нали каза че си го оправил проклетия радиатор бе! - няколко километра по нататък по пътя Байчото кълнеше по всички нелитературни правила Шумата. - Пак аварии, цялото това пътуване е една голяма авария. - Трябваше аз да си яхна белия кон и да поема, ма не!
- Че кога си можел да яздиш па ти - промърмори Шумата тихо, докато предпазливо повдигаше капака с клон. Облаче пара се издигна при отварянето му, доби форма на череп с веещи се останки от коси и зейнала уста и зачезна.
- Еми трябва да почакаме да изстине, да долеем малко вода и да му ударим пак едно проклятие и кат нов ще стане - весело обясняваше по навик Шумата, пък се сети че апарата вътре не въртеше в случая и се омърлуши. - Стара кола си е, от де да знам че в такива условия ще се набутаме. Тва е машина, а не детска площадка.
Стратегическите следвоенни карти на Серж за съжаление малко неактуализирани от идването на демокрацията насам ги бяха повели по един черен път, който за още едно съжаление се оказа два виещи се на зиг-заг най-обикновени коловоза пълни с камъни и кал и никва тъмна сила чакаща в пещера накрая му. Де и да се виждаше подобен. Бяха отбили на нещо като полянка отстрани. Таксито пъшкаше и струйка пара се вдигаше от отворения радиатор.
- Се се е оправил - надникна и Байчото под капака. - Дървените клинове не винаги заместват заварката от мен да го знаеш - поклати глава той. Провериха ей така от нямане какво да правят и индикатора на магията тип 'Маршрутка', и не може да бъде, той показваше лека надежда за плахата възможност да се възстанови старата форма на колата след известно време и много пари. След кратък и силно разорителен телефонен разговор чрез иридиума до Механика-Хекатонхейр от сервиза той обеща, че веднага че ще изпрати на героите инструментите за оправянето й. Героите се оглеждаха наоколо чакайки. След малко една сова, която явно си беше това което е, чийто очи насред полет бяха уцелени от нечие халогенно фенерче се размаза на предното стъкло стиснала конвулсивно в нокти малък пакет. 'Да се отвори при изгрев слънце' - гласеше бележката към него.
Оставаше доста време до изгрева...
Серж разпъна маскировачната палатка над колата като минихангар и излезе с инструкция в ръка и тежък сак, заемайки се старателно да зарива с борови иглички поредната пехотна мина пълна със сребърни винтове. Тук там творчески опъната по клоните паяжина от струни водещи до капани с 'Чесарин' проблясваше недоловимо. Ако нещо решеше да кацне близо до тях, А само соев сос оставаше да му дотурят. След малко приключи доволен и се върна при другите. Шумата ръчкаше колкото да си намира работа нещо под капака, а Байчото останал без сили да мърмори вече, беше наметкал дебелите спални чували върху меката борова покривка и се успокояваше с бутилка водка и консерва русенско позатоплена на газово котлонче. Добри беше отхвърчал нейде безследно на зигзаг. Героите се доуспокоиха с каквото се намери в кашона с припаси и след малко се разнесе дружното им хъркане отронващо тук там невнни шишарки.
Навред около тях тъмни сенки внимателно се струпваха извън периметъра...

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Last edited by Xellos on Thu Apr 14, 2005 12:56 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Apr 14, 2005 12:57 am 
Молекулно прост
User avatar

Joined: Wed Mar 10, 2004 11:33 am
Posts: 2083
Location: Nirgendwo in Afrika
Зайчето с карираните уши тъкмо довършваше маникюра на лявата си лапичка, когато долетя графинята.
- Вазаааааап! – поздрави го тя.
- Гими файв! – отвърна то протягайки трипръстия си преден крайник.
- Какво четеш? Четенето пак на мода, а?
- Ох – прозя се зайчето интелигентно-отегчено. – На пазара за кило моркови дават по една книга. – и й показа корицата, “Бягай, зайко”.
- Мръсница! – изкоментира дин Теи и го шляпна гальовно зад врата. - Тоз Ъпдайк да е не роднина на оня Клондайк, дето навремето ми задигна златото в Аляска?
- Ох че си и ти – изкокити се аристократично-превзето зайчето и замаха с уши за да му изсъхне по-бързо лака. – Казвай за какво ти трябвам…

Графинята напрегна очи, единият върколак до нея извади бинокъл за нощно виждане.
… зайченцето бяло…
Зайчето разплете уши и виртуозно изпикира от върха на дървото, избягвайки окачените мрежи.
… цял ден си играло…
Прескочи набързо разните хитрумни примки, въженца и капани.
… в близката горичка…
Изприпка чевръсто по вълчите ями (знайно е че в тях се улавят само вълци, върколаци и кучета-вълкодави и не са предназначени, повтарям, не са предназначени за влъхви).
… зайчето разбрало…
Окичи връзката чесън на врата си, щеше хубави картофки соте да си спретне, като се прибере в дупката си, а сега вече беше време да се погрижи за врага, затова извади дългия си десантен нож и кръвожадно-настървено се запромъква напред.
… че е закъсняло…
БАФ! Графинята и придружителите й се хвърлиха на земята, а около тях засвистяха сребърни осколки, надупчвайки листата на околните дървета. Едно полуобгорено карирано ухо тупна току пред дин Теи.
- Oh, Gott! They’ve killed Bunny! - приплака единият върколак.
- You bastards! – изскимтя другият.
- Хм – скръцна със зъби графинята, репликите надминаваха скромните й познания по чужди езици, които тя усвояваше на един вечерен курс по преквалификация, по разбираеми причини често й се налагаше да пропуска занятия. – Петреску!
- Аз! – отзова се призованият.
- Обади се на нашите хора в Тимишоара. Ще ги пипнем тез български бакшиши, ама… друг път. А тези двамата – и тя посочи върколаците, - като минаваш край Черна вода, вземи ги топни в реактора, малко да се поохладят.
И тя грациозно разпери крила и отлетя. Петреску се почеса зад врата, хвърли нещастен поглед към полянката, на която похъркваха Шумата, Кольо и Серж, а после отново извади мобилния си телефон.

_________________
Всепризнат в световен мащаб!

На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 15, 2005 8:42 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Ну заяц ну... пагади, промърмори насън Серж, докато несъзнателно попипваше дистанционното за мините в джоба на камуфлажния си панталон. Обръщайки се настрани той изпъшка, а някъде далеч избумтя още една мина.
Шумата, и той се поразмърда прекъсвайки за миг хъркането си колкото да измърмори "Дори насън не виждаме покой", а Байчото даже и не отлепи. Изведнъж се разнесе силен вой с лек недостатък на произношението. Байчото и Шумата се понадигнаха вяло.
- Звучи кат вампиярасала немска овчарка тва - навъси се байчото.
- Уф мамка му, тамън сънувах, че съм шофьор на софийски паяк и тъкмо дигах колата на Жоро.
- Жоро ли бе- Онзи вечно небръснатия тип ли?
- Абе да бе, оня мързеливия, дет ме отлага само напоследък. Трътка заспала. Ма тамън ми беше паднал на ремаркето- поклати разочарован глава Шимата.
- Уф и ти с твойте познати, нема се научиш сам да се опраяш.
Серж се надигна и той, измъкна дистанцийонното от джоба позагледа го сънено, ухили се и каза:
- Ех не бях чувал тоя вой отдавна - Добри е спипал някого... Няма грешка в промъкването той, спомням си в случая с Панчаревското Неси...
- Да дааа - всички сме го чували тва - прекъснаха го в един глас Другите - Дай да видим кво е фанал, че тука май нещо се мъти.
Чакайте да направя пътека, че забраих вече кое къде съм монтирал занатиска бутоните Серж, другите не загубиха време и се опитаха се наврат под колата риейки бясно. БАМ БАМ БАМ ФССССТ.
- Опа фанал съм го набратно - не могада оперирам кат съм сънен, тия безпогрешни навици дет ме светна един колега от кгб действат само в РЕМ фаза - заоправдава се СЕРЖ.
- Карай, поне пътека вече има до там царска.
Двамата с байчото тръгнаха км източника на воя, който спрял да вие се бе отдал да псува с лек акцент по повод подозренията си за родителите на Серж, изключващи човешкия им вид, както и съмнителните обстоятелства по тяхната връзка в подробности. и плачевния и обеднен генотип.
- Джентълмен хах, два-трийсе минички и се почва връщане към първобитното - оплака се Серж.
- Тебе от местното горско ако та фанат, ква глоба щи тръснат. Цел декар гора им липсва, дип че за толкоз сребро тука мина мое да отворят - поигра си с думите Байчото - Брех свинщина ти казвам са тия с пикниците, тука парчета карирана покривка фърлили се валят.
- Хм, неще да е било тва покривка - повдигна едно карирано ухо Серж. Кой ми бил алабала а?- Тва работа само на Графинята, нема кой друг.
- Да беше понамалил заряда барем - и без тва русенското свърши - Байчото огризваше опечено заешко бутче дет пътьом откри разпнато за едно дърво.
Серж свали бинокъла за нощно виждане и го информира...
- До тук два отлично простреляни от осколките и доумъртвени надявам се върколака и едно силно стресирано румънско ченге лежащо по лице, а Добри седи отгоре и псува.
- Ммммм- додъвкваше байчото.
- Зе виий сте идхиот - посрешна ги Добри - Дхобре че ти знам "уменията".
Дайте го поразпитаме тва корумпирано ченге.
- Охоооо, кой бил тва - уважаемия сержант Петреску. Яяя ни ела насам - и двамата го повлякога към лагера, докато Добри си зариваше делово за после два върколака...

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Last edited by Xellos on Mon Apr 18, 2005 9:52 pm, edited 2 times in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 18, 2005 7:28 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Е, добре дошла при нас, г-це Калисто...- каза Хаджикарапопдървеняшка. В думите и се усещаше съвсем малко чувство за неловкост, което, обаче, бе достатъчно за да накара Петров и Лития да се спогледат.- Та... Как е... баща ви? Надявм се е в добро здраве?
Калисто не даде вид, че се смущава от въпроса.
-А, патер? Ми, добре е.- отговори кратко тя.
-Е, хубаво... Нали си носите документите да ги подпишем още от сега?... Аз ще ида да взема печата...
Думите на Савета отново накараха Лития и Петров да се спогледат. Но, докато в първото им споглеждане имаше по-скоро учудване, то сега се спогледаха с ужас.
-КЪДЕ Е ПРОКЛЕТИЯТ ПЕЧАТ???!!!- чу се от палатката крясъкът директорката.
-Е, сега поне се държи нормално.- подшушна Лития в ухото на замдиректора.
-Петров, да си виждал печата?- Хаджикарапопдървеняшка се бе върнала с почти светлинна скорост.
-Ми, не съм.- вдигна рамене той. И не лъжеше. В действителност, за последен път го видя, когато Пенка го погълна пред безпомощния поглед на него и на Лития...

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 19, 2005 10:25 am 
kaka

Joined: Fri Apr 16, 2004 9:40 am
Posts: 954
Нене седеше самотно на един камък и унило наблюдаваше опитите на Пешо да установи дружеска комуникация с Трайчо. Котаракът вече пет минути обикаляше упорито около малкото тъмно кълбо, свито на тревата край палатката, като от време на време доближаваше любопитния си нос до таралежа, но мъникът упорстваше в бодливата си самоизолация. Поредното ядосано изврещяване на котарака отбеляза край на опитите му да си поиграе. Той изгледа обидено Трайчо, метна един отровен поглед на Нене и се отправи с бавна стъпка към непрогледните сенки на гората.

Внезапно викът на Хаджикарапопдървеняшка раздра съмнителния покой на гората, накара Пешо стреснато да подскочи на поне метър височина, и изтръгна Нене от кроткия й унес. В хаотичен бяг през ума й минаха възможни прегрешения и невъзможни оправдания, докато идеята, че може би не тя е виновна за поредната суматоха, напразно се опитваше да си проправи път в насрещното движение. Момичето усука крайчето на дългата си плитка около пръста си и се отправи към развълнуваната група пред палатката.Трайчо най-после подаде заостреното си носле, кихна леко и пъргаво я последва. Подминаха един пингвин, който с достолепно клатушкане се отправяше към гората загърбвайки хорската врява и суета.

В този миг палатката най-после бе омаломощена от обединените усилия на природните сили, споени от съмнителни закони и некадърността на тези, които я бяха сглобили, и рухна с бавно протяжно скърцане, последвано от приглушени детски викове, протести на полузадушени животни. Внезапно Че изскочи с обезумял поглед изпод прашната дрипа, оживяла от хаотични ритници и размахани ръце, озъби се на Директорката, напразно опитвайки се да обясни нещо и отново се гмурна в хаоса да търси другарчето си революционер.

Лития замислено зарови пръсти в косата си.

- А дали затворихме добре кутията на Пенка?

В същия миг вниманието на Хаджикарапопдървеняшка бе привлечено от елегантна черна сянка, откроила се драматично на фона на звездното небе и скоро една тиха, леко чудновата на вид метла, се приземи край тях и от нея слезе привлекателна жена с леко отнесен поглед и кротка усмивка.

- Добро утро на всички – звънна ведро гласът на Неда Димитрова. – Проблеми ли има? – майчиният поглед веднага откри Нене в тълпата и усмивката внезапно придоби по-строго излъчване, без на практика ъгълчетата на устните да трепнат. – Нене, защо си без пуловер?

Нене прехапа устни:

- Ами... започна тя и в този миг от дърветата зад тях се разнесоха викове и възклицания, абсолютно неподходящи за невинните детски ушенца, които за сметка на това се постараха да доловят всяка дума. Пешо изхвърча от непрогледните сенки, следван от вбесен и шашардисан пингвин. Животните не бяха и преполовили полянката, когато двама идентични на вид мъже на около 30 години (поне на вид) се появиха сред дърветата. Единият леко накуцваше, докато приближаваше, а другият нервно разтрваше навехнатата си ръка. Неда ги изгледа недоволно.

- Е можехте да си тествате новите метли някой друг ...
- Вуйчооооооо - възторженият вик на Нене заглуши последните думи на майка й и тя се спусна към Дончо и Мишо.

_________________
Киви с индулгенция

Ела в Даная


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 19, 2005 3:56 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Е, нема що...- каза Хаджикарапопдървеняшка с досада.- И печатът ми така и не се намери... - И къде по дяволите са Колю и другите?

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 19, 2005 6:09 pm 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- И така няма доникъде да стигнем - додаде Петров, посръбващ от канчето си кафе с подозрително остър аромат - Мила, родна картинка. После кой ли ще е виновен?
- Е, не виждам и ти да си предприел нещо - сопна се Директорката.
- Пия си кафето - обидено отвърна историкът и се загледа в хаоса на полянката, върху която бе до преди малко скромният им палатков лагер.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 22, 2005 9:34 am 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
- Паднал не се бие, паднал не се бие - Петреску съжаляваше, че е минал и на лещи в последно време. Не че щеше да отърве щангата тоя път. Казваше ми баба от едно време да си неам работа с Българи, ма пусто тая наща Графиня де ме забърка. Къде попаднах божкееее. Даже не го бяха и вързали, а мобифона му лежеше на импровизираната масичка пред него. Един скок и... нееее живееше му се още. Пусто не можеше да рискува, онуй черното изчадие да го погне.
Добри доприпка делово, а Серж му забърса калния нос и двамата си зашепнаха нещо. След миг крилато черно петно изфуча на зигзаг нанякъде.
- Кво става са? - попита Шумата.
- Бе пратих го да види кво става с останалите, дано не са направили големи поразии. Няма начин графинята да не е минала оттам. Че пак ше ни хокат от министерството. То протестни писма то чудеса, що средства отидоха да ги омиротворим предишния път, пък и реномето на училището.
- Хах! - изсумтя байчото на последното.
- Я ела тука ти, сядай се разбереме - изюркаха те притесненото ченге.
След кратко съвещание тримата в запаса брънкаха извадиха квот се намери. Тоест - 5л туба шампанско, две гроздови и една водка, както и пръчки сушеница и полвин питка кашкавал. Делнаха ги на 4 и седнаха да се разберат културно като мъже. Без да изпуска байчото щангата обаче.

Някой и друг километър встрани Добри пърхаше високо и оглеждаше, обдушваше и сканираше обстановката в лагера... А тя беше...

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 22, 2005 10:25 pm 
- Колеги ! - леко намръщена започна Калисто , опитвайки да си отговори на един значително съществен за нея въпрос , а именно - Дали е възможно да ми се изясни ... ъкхъ ... в какво се изразява висенето ни тук ? Ще позволите , надявам се , да отбележа , че трябва да направим нещо... Не че ние не правим достатъчно работи , ама ... знам ли , дайте нещо по-.... така - неизвестно защо Калисто се ухили почти налудничево и някак особено.Надяваше се на внимание , макар да бе изрекла всички тея почти празни приказки тихо,с лека досада,а и някак небрежно.
:D


Top
  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 23, 2005 6:38 pm 
Завършен медик
User avatar

Joined: Sun Jan 11, 2004 3:40 am
Posts: 3400
Location: София
-Ами, изчезнал ни е превозът.- посочи възкисело фактите Хаджикарапопдървеняшка.- Колю сигурно пак се е запил някъде.
-Странна работа...- замисли се Лития.- При всичката пукница, която носим с Петров...
-Е, ясно е, че няма да пътуваме на стоп до Балканиадата.- продължи мисълта си директорката.- Нито смятам да повтарям подвига си от Малта...
Лития изви глава с уста в шепите, за да не види Савета как се изкиска при спомена как директорката бе плувала 90 километра от Гозо до Сицилия, откъдето се бе прибрала в задника на един пощенски гълъб.

_________________
変わらずですねぇぇぇ・・・


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 25, 2005 10:38 pm 
Дубъл
User avatar

Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm
Posts: 3105
Превозът чакаше да изгрее милостивото слънце скоро, а през това време около него тримата си подсилваха организъма и дълбоката вътрешна красота с лека дрямка. Петреско във плаото на алкохолната интоксикация хъркаше благо след като си беше изпял румънски песни, полезна информация и личните проблеми. Добри долетя, елегантно се приземи огледа с елегантна погнуса обстановката и се шмугна в ковчега. Леко започна да се развиделява...

_________________
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 26, 2005 12:11 am 
No, don't do that. No, really don't. Really.
User avatar

Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Posts: 12312
Location: Time and Relative Dimension in Space
- Естествено, че няма! - подхили се подозрително весело Петров и захвърли канчето - Ние магьосници ли сме или к'во?

Директорката погледна неразгадаемо ПРЕЗ него. Петров промърмори нещо и помъкна с въздишка сакчето си към сравнително по-празната част от полянката.
- Да видим, да видим... философска сяра... червеният Меркурий... бял фосфор... това пък какво търси тук?

Няколко от по-неазетите в калабалъка хлапета се присламчиха наоколо.
- Алуминий, йод...
- А те за какво са? - попита детски глас отзад.
- Къде ми е манерката... Виолетови пари. Да, магнезиева лента...
- Ами тя?
- Гори в чудесен бял пламък...
- Ами това? - с пълната си сериозност се забучи пръстче през пространството, посочвайки тумбеста мензура с жълтеникава течност.
- Виж сега, хлапе - изправи се Петров - Девет десети от магьосничеството е показност. Не можеш да направиш хубава магия без достатъчно пукотевица и виолетови пари. А магнезият гори...
- Имах предвид това - сериозно го пресече ученикът, както се оказа, момиченце.

Историкът примигна озадачено.
- Кое това, мойто момиче?
- Ето това, в голямото шише.

Петров пак примигна. Настъпи неловка тишина, изпълнена с очакване.
- Това - прокашля се накрая той - е Реактивът на Петров. Сега няма да го използваме.
- А за какво служи? - настоя момичето.
- За.. най-различни неща - заключи след известно замисляне - С него могат да се правят великолепни тинктури. Освен това е чудесен разтворител. Поради особеностите на основната си съставка, е способен да разтвори неща, които най-малкото водата не успява. Между мономерите му съществува особена връзка...

Момичето извади тефтер, кимайки сериозно.
- ...която точно в момента не ви интересува - довърши на един дъх Петров - А сега да смесим...

Няколко минути по-късно гъсти виолетови пари изпълниха въздуха над полянката.
- Тревата е влажна! - провикна се Лития.
- Благодаря, че ми каза. Хайде да се махаме от тук. Следваща спирка - Букурещ. На Колю няма да му е повече от половин час път.

_________________
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 56 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group