All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 239 posts ]  Go to page Previous  1 ... 6, 7, 8, 9, 10
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Sun Mar 19, 2006 11:35 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Баал

Продължаваш да следваш следите, оставени от тайнсвените ловци. Започваш да се чудиш дали наистина те са минали оттук, а не са нарочно оставили толкова ясни следи, и ти да бързаш към голямото нищо. Е, надяваш се да не е така.

Пет минути по-късно, след като отплиташ дрехата си от поредната шипка, ти се иска да счупиш проклетите издръжливи крака на тези, минали пред теб. Няма да издържиш още дълго с това темпо, потта започва да се стича в очите ти и да ти люти. Все още мокрите ти дрехи въобще не ти помагат, да не говорим на какво са заприличали...

Белег

След кратък размисъл избираш посоката, в която си видял да изчезва Карастен. Няколко крачки навътре в гората, последен прощален поглед на прохладната река и тръгваш по стъпките на албиноса. Ако се надяваш да го настигнеш скоро, трябва доста да побързаш.

Голум и Найтмер

Бавно пристъпвате извън храстите, опитвайки се да се приближите безшумно до човека до клетката. Младият мъж често сменя инструмента в ръката си с някой от висящите на колана му и видимо се ядосва на скърцащата врата. Когато излизате от храсталаците, пред очите ви се откирва и останалата част от полянката, която досега не можехте да огледате. В далечния й ляв край едно дърво се тресе и ръси листа под напъните и вибрациите на дебело въже. За другия край на въжето, с красив възел са завързани краката и муцуната на едър коткоподобен звяр, който ръмжи и се извива безпомощно. На няколко крачки от него е застанал красив млад мъж с ръце на кръста и се присмива на безпомощното животно. Висок и слаб, с къдрава руса коса, не изглежда дори минимална пречка за звяра, но все пак предимството на грубата сила отстъпва пред предимството на разума.

Когато излизате на метър от храстите, звярът се извърта за пореден път и ви забелязва. Изненаданото му ръмжене сякаш показва появяването ви на русокоското, защото той се извръща по посока на погледа на звяра и е също толкова учуден. Миг по късно от него се чува вик на непознат език, човекът до клетката се извърта изненадано, а в ръката си държи достатъчно остър инструмент, за да не искате да се запознаете с него отблизо.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Mar 20, 2006 12:44 am 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
Нямаше време за мислене - беше време за действие. Усети теченията около себе си, те общуваха с него, даваха му информация, даваха му... мощ.
[ИИ] Използвам Мълния върху онзи с острия инструмент, 20мт[/ИИ]


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Mar 20, 2006 8:36 am 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
"Време е да се поразкърша малко!" казвам си на ум и се връщам малко назад в миналото когато бягах от учителя си в онази гора. Трябваше да се съсредоточа и да напрегна всичките си сетива.
За момент затворих очи и се ослушах като пристъпвах меко и почти безшумно.
Оставих се да бъда погълнат от природата около мен. Продължавах да слушам.
(Ако чуя нещо отварям очи и поемам след стъпките (Ако е Карастен де))!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Mar 20, 2006 12:49 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Щерн усети магията на елфа. Нямаха шанс срещу двамата ако ги оставеха да се окопитят. Горчивата мисъл "Какво направихме?" бе перманентно премахната от съзнанието на здрачника, заместена от идеята му... Той се изправи и затича към мъжа с инструментите. В последния миг му скочи на гърба с едничката цел да успее с дясната си длан да се докопа до лицето и очите му, за да може да го обезвреди поне частично.

Системно: Мълния - 5 МТ (ако успее да стигне до лицето)

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Mar 20, 2006 4:27 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Найтмер

Силата се завихря около теб, просмуква се в тялото ти, консентрира се в теб и изтича през слънчевия ти сплит. Енергията се събира и част от момента по-късно прорязва реалността със заслепяваща стрела. Чернокосият не е достатъчно бърз, за да се отдръпне, и светкавицата го удря в левия крак. От него се чува стон и той се свлича на едно коляно. Вдига очите си към теб и в погледа му прочиташ неизмерима изненада и болка.

Голум

Затичваш се към човека, но мълнията на Арудин те изпреварва. Поразен в крака, човекът се подпира на коляно и на теб ти е още по-лесно да се прицелиш. Пускаш последните капки от моща ти да изтекат през ръката ти, за да го довършиш. В последния момент обаче, той извърта главата си и вместо да засегне очите му, мълнията попада на ухото му и го откъсва. Парчето плът литва на метър разстояние и се залепва с мазен звук за една от решетките на клетката. Чернокосият изкрещява от болка и вдига ръката си да докосне раната. Кръвта му се е спекла от горещината, но от докосването отново потича.

Двамата

Когато нападате чернокосия, другият до котката ви хвърля поглед с погнуса и отвращение, след което сваля лъка си от рамото и мълниеносно поставя стрела на тетивата. Той има намерение да отмъсти за другаря си, и обектът на неговото отмъщение сте вие.

Битката ще се състои в отделна тема
Системно

Белег

Колкото и да се ослушваш, не чуваш звук, издаван от човек. В гората се носят стотици различни звуци, и дори да определиш всичките, това няма да ти помогне да намериш албиноса. Е, не всяка игла в копа сено бива намерена. Вдигаш рамене и потъваш в гората.

[Сега и от двамата с Баал искам по малко roleplay, преди да ви пусна натам. Имате цяла гора на разположение]

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 21, 2006 12:18 am 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
Карастен спря. Дишаше тежко. По-дяволите, тези които бяха минали оттук трябва наистина да са били корави. Само от следене на оставените следи, Карастен се бе изморил. Какво оставаше за хора, носещи още двама? Ох, бе изморен. Той се огледа. Търсеше удобно място където да седне да си почине.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 21, 2006 7:45 pm 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
"Цялата тази работа със звяра... има нещо гнило. Досега трябваше да ни е атакувал. Трябва да се храни."
Тичайки бях забравил за всякаква предпазливост и за това какво може да ме очаква напред. Дори бях забравил за какво бях тръгнал в тази посока. Интуиция? Може би...
Усетих как губя равновесие. Изтърсих се на земята и светкавично се изправих, оглеждайки се за капан или нещо подобно. На земята съвсем спокойно бе застанал камък, чиято форма ми напомняше тази на звездите.
"Може би е поличба. Сигурно Риан иска да си почина!" опитах се да се убедя наум... "сигурно е това"
Седнах на земята спокойно и се огледах наоколо. Спокойна, приветлива гора която с нищо не показваше, че в нея може да се крие звяр достатъчно могъщ, че да направи на парчета четирима опитни ловци.
Отворих раницата си и прегледах съдаржанието й.
"Незадоволително!"
Помислих си аз и отместих качулката, така че да усетя вятъра в косите си, който подухваше свежо от там където би трябвало да се намира запад.
Време бе да тръгвам. Станах от земята и оставих това спокойно място. Отново потънах сред гората...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Mar 23, 2006 6:25 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Баал

Паднало дърво, вероятно съборено то някоя буря, ти предлага удобно място за почивка. Наоколо шубраците са достатъчно редки, за да не се притесняваш, че някой ще изскочи изведнъж и няма да го забележиш. [ИИ]ОЩЕ![/ИИ]

Белег

Не след дълго лутане осъзнаваш, че си загубил следата на Карастен. Албиносът е бързал доста, и скоро си нямаш и идея къде е той, къде реката, да не говорим за отвлечените магове или похитителите им.

Изглежда обаче ти е било писано да не оставаш сам, защото излизаш на полянка, където има следи от лагер. Огнището в центъра е студено, вятърът подухва пепелта и я разнася настрани. Това, което ти е по-интересно, са две купчини въжета в противоположния край, чийто краища са почернели и прегорени.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Mar 26, 2006 12:06 am 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
Приклякам до въжетата и до огнището с ясната мисъл да проверя дали са топли.
"Къде се дяна албиноса? И ако тук наистина е имало пленници, били ли са те маговете?"
Ставам от земята... изтупвам прахта от дрехите си и отново се опитвам да чуя звук, който да ми подскаже къде може да е някой от спътниците ми.
Оглеждам се и за следи оставени от някой по- голям от вълк.
"Какво е станало тук?"
Запътвам се натам накъдето мисля, че би трябвало да е някой от спътниците ми...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Mar 29, 2006 11:07 pm 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
"Е какво пък?" помисли си Карастен. "По-дяволите" бе другата мисъл, която изпълни умът му. Ако си беше починал с даенлина сигурно сега щеше да продължи по пътя си. Но нее. Карастен просто смирено вдигна рамене. Отиде при дънера, приклекна и се намести. Уви се в наметалото си, извади двата си кинжала в ръцете си, кръстоса ги пред гърдите си и започна да си почива и може би да дреме.

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 03, 2006 12:06 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Белег

Пресичаш полянката, минаваш покрай почернелите въжета и се запътваш към мястото, където смяташ че са отишли пленниците. Силно дрънчене, идващо от същата посока, показва че си на прав път и те кара да се забързаш малко.

Баал

Когато се разбуждаш от дрямката си, изглежда са минали не по-вече от петнадесет минути. Протягаш ръцете си... и осъзнаваш, че кинжалите ти ги няма! Оглеждаш се внимателно около себе си - не, не са паднали. Няма ги до теб, няма ги около теб... Странно, забелязваш че клончетата около теб са изпочупени и тревата е смачкана... Някой е бил тук и оттова си изгубил само ти.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 03, 2006 10:44 pm 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
"По-дяволите"изруга наум Карастен. Лошо. Той се огледа, колкото му позволяваше положението, в което беше тялото му. После бавно свали ръцете от гърдите си и излезе светкавично изпод дънера и се огледа.
Какво вижда?

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 07, 2006 11:05 am 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
Изскачам на поляната и започвам да оглеждам създалата се ситуация... мислите ми препускат толкова бързо, че чак ми се завива свят... В единия момент виждам Щерн стоящ на едно място, клетката която е счупена, а в другия тичащия звяр към Арудин.
Навеждам се към земята и хващам възможно най- големия камък/пръчка която става за мятане и с лека засилка и боен вик хвърлям нещото в ръката ми към животното с ясната мисъл да го стресна така че да се обърне към мен...
"Дано вика ми го стресне!" минава ми през главата рази мисъл, но после осъзнавам че ако стане така аз бих бил следващата му жертва...
"След търсене на черни слонове едва ли някаква котка би ме уплашила!"
Стискам зъби и оставям времето да продължи своя ход...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 10, 2006 11:03 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Край на Първа глава, действието продължава в Четвърта.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 239 posts ]  Go to page Previous  1 ... 6, 7, 8, 9, 10

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group