All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 71 posts ]  Go to page 1, 2, 3  Next
Author Message
 Post subject: Глава 3: Маскарадът
PostPosted: Mon Jan 09, 2006 10:43 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Условен ред:

1.Разказвач (Haos)
2. Blade
3. Passenger
4. Elmo

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 09, 2006 11:39 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

Само час след като напусна Орденът на Пламъка, стоиш права срещу огледало с човешки ръст и се взираш в жената срещу теб. Роклята ти е разкошна, с кройка, бродерия и украси, каквито не си и сънувала. Косата ти е вдигната в красива прическа, с множество невидими фибички и шнолки. Няколко къдрици се спускат отстрани на лицето ти, подчертавайки лекия грим.
След минута-две взиране спокойствието ти се нарушава от Тарн, който влиза в стаята. Официалната му униформа го прави доста елегантен, а и той си е достатъчно привлекателен и без нея.
- Колко си красива! - казва той с усмивка още от вратата. - В теб наистина се е криела дама. А аз ти нося нещо, което ще те направи още по-красива.
С тези думи той поднася пред теб кутия, облицована с коприна и я отваря. Пред теб заблестяват най-красивите обеци и колие, които си виждала някога през живота си. Ситните им диаманти, колкото кристалче захар блестят като десетки звезди. Без да чака отговора ти, Тарн взима колието, пристъпва зад теб и ти го слага. Не можеш да откъснеш очи от отражението му в огледалото.
- Придналежеше на майка ми. Харесва ли ти?

--------------------------------------------------------

Песинджър

- На първо място, искам няколко комплекта официални дрехи, подходящи за потеклото ми. Искам и пръстен-печат с герба на знатната фамилия, за чийто син ще се представя. Двама души за охрана, двама лакеи и още необходимия брой слуги. Подходяща карета с коне и кочияш. Също така достатъчно кристали в брой и винаги, когато ми потрябват - още. Стая в най-добрия хан в града. И да ми изкъпете кучето.
- Нищо невъзможно - казва с усмивка Алегрия. За час всичко ще ти бъде осигурено. На приема ще присъствам и аз, но поради съображения за сигурност ще сме непознати. Връзката ти ще бъде Афион-ап-Дарсемил, който живее близо до домът на Тариник, и се представя за негов добър приятел. Не се тревожи, той ще те познае. Ще ми предаде всичките ти допълнителни искания. Сега можеш да си починеш и да се изкъпеш. Не се притеснявай за кучето си, за него ще се грижат по най-добрия начин.
След тези думи дамата кимва на останалите и стражът отваря тайна врата, която плътно прилепва към стената. На излизане Алегрия се обръща и с усмивка казва през рамо:
- Работа или забавление - твое решение.
Час по-късно, когато вече си освежен, стражът Джордан се появява и те повежда по дълги кръгли стълби. В стаята, която те води, са прилежно подготвени официални дрехи, а на масичката до тях лежи масивен златен пръстен-печат с герб: хипогриф с разперени крила на фона на фонтан. До него са поставени две издути кесии, едната пълна с карнеоли, а другата с нефрити. Също така забелязваш и малък сребърен ключ, на който с изящен почерк е инктустирано "Гостоприемство 22". Докато се обличаш, чуваш изцвилване и през прозореца забелязваш как пред сградата, в която си спира украсена карета с четири коня. На вратите е същия герб като този на пръстена - белия хипогриф е като жив на фона на мраморния фонтан с спафиреносиня вода. Тъкмо навреме.
--------------------------------------------------------

Елмо

Получил си информация, че управителят на Дерфенгор има странна връзка с членове на Златния Рог. След индивидуалната си среща с него, на която той ти обръща достатъчно внимание, за да разбереш, че няма да измъкнеш нищо от него. На излизане от имението му, изпълнен с недоволство, старият иконом, който те е посрещнал ти подава покана за приемм, който управителят дава в имението си. Е, очевидно поне малко си го заинтересувал. Когато остава достатъчно време, за да стигнеш до имението, без да закъснееш за приема, излизаш от стаята си в хана, която си наел, и се запътваш към целта си.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 10, 2006 12:10 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- О... не знам какво да кажа, милорд. Това нещо е прекалено... за едно бедно девойче като мен. Не знам дали ще успея да се - погалвам леко колието и тайно от Тарн гледам да се ощипя силно да проверя дали сънувам - "внедря" в едно такова общество... все пак аз съм проста ловджийка, нищо повече, милорд. Не искам да ви разочаровам, но... аз дори нямам някакви особени познания как точно да се държа пред вашето семейство... а и годеница? Няма ли да е малко странно да се появя тъй изведнъж? - Обръщам се и заставам лице в лице с Тарн, усмихвайки се неловко. О, Богове, тази рокля... пречеше. Не и бях свикнала... все още. "Къде сте, дървета?" - запитвам се наум, чудейки се дали това всъщност не бе грешка.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 10, 2006 1:54 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Две думи ме държаха изпънат като върба през това време. Тъмни страни. Повтарях си все. Тъмни страни. В какво се забърках. Нали точно в това не трябваше да се забърквам. Е, едва ли ме бяха проследили преследвачите от фамилията на Жас. Така де, трудно е когато следиш някой по покривите, нали?

"Гостоприемство", това трябва да е най-хубавия Хан, които си поисках. Хубави дрехи. Охрана. Лакеи. Всичко, към което баща ми някога се стремеше. Е сигурно сега трябваше да се гордее с мен, доближавах се опасно към неговата мечта. Дрехите са хубави. И по мярка, малко широки де, но и без това съм си слаб. Кесии пълни с пари, златен пръстен инкустриран с герба на фамилията... Ха, благородници - скучна работа. Семейни интриги и пиене на хубаво вино. Сигруно за това се отказах от тоя живот, но ето че пак се сблъскваме. Важното е сега онзи дъщеря. Имаше ли някакви обожатели? Беше ли много разглезена? Какъв трябваше да съм аз за приема - нахакан и изтънчен? Скромен, но благороден? Елегантен и разговорлив? По-добре нещо средно.

Мислите преминаваха през главата ми докато махах ремъците от ръцете си и дадох на Джордан да ги сложи на сигурно и скрито, но лесно достъпно място. Наистина хубави дрехи. Какво ли са го направили Сребър, хехе, сигруно ги е поуморил. Така като се държат грубо с него, пада им се. Сложих тази с нефритите на колана, другата щях да дам на някой от лакеите да ми носи, когато ми потрябва. Пръстена на ръката, лицето измито, проба за не-толкова фалшива усмивка. Добре. Попитах Джордан за името, с което са известили, че ще пристига на приема и са ме записали в Гостоприемство и влязох в каретата. Колената ми леко се тресяха.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 10, 2006 4:45 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Свиркам си по пътя и внимавам да не ми се случи нещо. Когато стигна, (ако не се е случило нищо) питам стражата:
- Извинете, поканен съм на приема на лорда. Ето и поканата
[ИИ]Показвам поканата[/ИИ]


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 11, 2006 7:13 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

- Семейството ми ли? Те двамата не биха ти обърнали внимание повече от на стайно растение. Поддържат имиджа, че сме сплотено семейство, затова ме оставят да живея живота си свободно, стига да не се бъркам в техните работи. Колкото до държанието във висшето общество - повечето пуяци ще са твърде заети да се надуват, а пуйките им освен за мъже, за друго не говорят. Надявам се, няма да ти е трудно - казва с усмивка той. След което ти подава ръката си и те извежда отвън.
Качвате се в карета с кочияш и лакеи, които ти отварят вратата и затварят след Тарн. Наистина се чувстваш, все едно си в приказка. Седалките са меки и удобни, дори започваш да се чувстваш добре. Каретата потегля и за няколко минути пристигате. Тарн слиза първи, отново подава ръката си и ти помага да слезеш. На стълбите е постлан червена пътека, а отстрани са добре познатите ти розови лехи. Двойки добре облечени личности влизат заедно с вас. Когато наближавате входа, стражите ви се покланят докато прекрачвате прага.

Песинджър

"Шфилх от Асенхи. Шфилх от Асенхи. Шфилх от Асенхи." Това е новото ти име. "Шфилх от Асенхи.". Не трябва да го забравяш. Неусетно каретата ти е пристигнала. Един от лакеите ти отваря вратата и слизаш. Стражите в официални униформи не срещат погледа ти. По богатството посрещат, по богатството изпращат.

Елмо

Стражът, който си заговорил, те оглежда от главата до петите, но поканата го убеждава. Пуска те да минеш, но зад гърба си го чуваш:
- Е, сигурно Господарят има нужда от нов шут, след като изхвърли стария.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 11, 2006 7:15 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Прикрито се усмихвам. "Шут, ама друг път. Кой е поканен на приема и кой стои отвън, глупако?!" Продължавам и влизам в сградата.

[ИИ]Оглеждам мястото отвътре, докато вървя към церемониалната зала.[/ИИ]

Когато стигна, ако нищо друго не привлече вниманието ми, се оглеждам за лорда, за да разбера какво точно иска от мен.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Jan 13, 2006 10:28 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Почвам да се чувствам неловко. Както си гледам напред, прошепвам на Тарн.
- Ъъ, милорд, къде са Вашите роднини? - чувствам се напълно объркана. Е, нямаше да дам на някаква глезла и баща и да ме победят. Вирвам брадичка напред и си придавам горда осанка.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 16, 2006 11:32 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

- Сега ще те представя на тях, а по-късно предполагам ако са запазили поне малко семейните традиции, ще те представят и на останалите гости. Годежа на младия лорд не е събитие, което повечето от тук присъстващите блюдолицзци биха пропуснали. И докато сме тук, не ми казвай "Милорд", а "Тарн" или както намериш за добре, слънце мое. Изсмей се тихичко, все едно съм ти казал нещо смешно - последните думи са казани шепнешком и скришом от всички.

Елмо

Коридорите са богато украсени - светлината се излъчва от интересни свещници с формата на зверове, като свещите са закрепени на мястото на рогата или по гърба им. Един привлича вниманието ти - метален паун с горяща восъчна опашка. Е, виждал си и по-помпозни неща.

Когато най-после стигаш до балната зала, тя вече е препълнена с благородници и не-толкова-чистокръвни. Би ти било трудно да откриеш управителя. Къде според теб би се намирал той?

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 17, 2006 10:53 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Влязох в каретата, и се замислих отново дали беше това правилният начен да достигна Жас. Гадни семейни практики. Ех, какво ли не правя в името на... Вратата се затвори зад мен. Шфилх.

"Кочияш, към приема!" казах с надутия тон на благородник. Не беше толкоз сложно, макар и да се отвращавах само като се чуех.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 17, 2006 11:16 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Ще ми бъде приятно да се запозная с родителите ти... - продумвам едва чуто, засмивам се тихичко, както ми е казал и след това леко го целувам по бузата -... миличък. Много си хубав с този костюм!
Може би щеше да е по-добре да играе ролята на тъповата селска благородничка; все пак имаше да изкопчва информация! И май това е само началото...

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 18, 2006 8:33 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Вървейки към някое по-високо място, продължавам да се оглеждам за лорда - да се надявам че ще изпъква сред останалите. Как ли може да изглежда този лорд...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 18, 2006 9:29 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

Тарн се усмихва и те повежда към балната зала. Коридорите, по които вървите са богато украсени - светлината се излъчва от интересни свещници с формата на зверове, като свещите са закрепени на мястото на рогата или по гърба им. Един привлича вниманието ти - метален паун с горяща восъчна опашка. Пламъците на свещите играят и сенките по стените ту изчезват, ту се появяват отново. Още минута и вече сте в балната зала.

Самата зала е с размерите на широка къща. От високия таван се спускат лампиони с хиляди свещи, осигуряващи почти дневна светлина. По стените са окачени гоблени, картини и портрети в златни и сребърни рамки. От цялото това великолепие ти се замайва главата. Доста от погледите за момент се спират върху вас, и по-специално върху теб, но после се извръщат обратно.
- Стигнахме - прошепва Тарн. - Виждаш ли жената в светлоорнажевата рокля на подиума при високия стол? Това е сестра ми, Ерика. Хайде да те запозная с нея. Помниш, че ти казах колко е мила, нали?

Песинджър

- Да, сър! -казва кочияша със смирения тон на кочияш. След това плясва с камшика си по гърбовете на расовите жребци, които покорно потеглят. Каретата трополи по калдаръма, докато те носи към едно от най-противните места, което ще си посещавал през живота си. Само се надяваш някое от влечугите там да не разпознае кой си в действителност...

След няколко минути кочияшът изпюшява:
- Сто-о-о-й! - и спирате.
Един от слугите ти отваря вратата и ти слизаш. Пред теб е целта ти. Алея между розови лехи води до вратата, която е широко отворена, с четирима стражи отстрани.

Елмо

Въпреки, че почти не откъсна очи от документите, докато беше при него, спомняш си застаряващ мъж със прошарени мустаци и брада.

В единия край на залата, отделена с две високи стъпала е по-високата част на залата, където са масите с храната и напитките. Високият стол в другия край на залата, където би трябвало да седи Управителят, е празен. Сигурно е долу в мелето от благородници.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 19, 2006 9:55 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Излязох от каретата. Леко смръщих вежди, да се направя на малко по-надут и... надут. Леки, бавни крачки към вратата, така че сулгата да ме изпревари и да предаде кой съм, така че да си вляза направо. Когато минавах през съответните стражи, даже и в очите не ги погледнах, стъпих вътре и въздъхнах. Може отстрани изглеждаше като въздишка на оттегчен от безброй такива приеми аристократ, но всъщност въдъхнах, защото не бях свикнал с гадните неудобни обувки, недуобните панталони, риза и други дрехи. Скръстени ръце зад гърба и огледах наоколо. Бях виждал подобни места при имението на Жас, но пак ми бе интересно. Все пак, опитах се да не си личи отлкова.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jan 21, 2006 8:51 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Е, любими, предполагам, че ще ни представиш? - отправям една от най-хубавите си усмивки към масата на семейството му, особено към баща му и сестра му.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jan 21, 2006 9:59 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
-Да се надявам, че от масата с храните се вижда по-добре за този откачалка - си помисля Гилдор, вървейки през мелето. А може и да се появи на онзи трон...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 22, 2006 9:06 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

-Твоето желание е закон за мен, слънце мое. - С усмивка на уста той те повежда към високия стол. Повечето от личностите около вас се отдъпват, за да ви направят път. Когато сестра му забелязва, че идвате към нея, доволното й изражение моментално изчезва.
- Здравей, мила сестрице, от доста време не сме се виждали. Как е ръката ти? Разбрах, че си я наранила при инцидент?
Ледена усмивка пробягва по лицеъто на Ерика.
- Тарн, братко мой, радвам се, че си получил поканата за приема, която ти изпратих в последния момент. При всички тези гости забравих, че никой не те е известил. Все пак благодаря за заинтересоваността ти към моето добруване. Както виждаш - тя поставя нежната си малка ръка на масата - съм в цветущо здраве. Позволи ми да попитам кое е това очарователно момиче с теб?
- О, веднага ще ви представя. Скъпа, това е сестра ми, Ерика. Ерика, запознай се с Кара Мириам Андерс, дъщеря на принц Андерсен от далечния северен човешки град Лириел, моята годеница.

Песинджър

Въпреки неудобството, влизаш с нормална стъпка. Коридорите, по които вървиш са богато украсени - светлината се излъчва от интересни свещници с формата на зверове, като свещите са закрепени на мястото на рогата или по гърба им. Един привлича вниманието ти - метален паун с горяща восъчна опашка. Пламъците на свещите играят и сенките по стените ту изчезват, ту се появяват отново. Още минута и вече си в балната зала.

А тя е малко по-празна от кесията ти. Поне стотина създания се разхождат, говорят, хранят се или наблюдават някой от шутовете в червено и златно, изпълняващи фокуси и номера в единия ъгъл на залата.

По описанието, което са ти дали, скоро забелязваш Ерика - стои права близо до висок незает стол, вероятно този на баща си. Светлооранжевата й рокля подчертава фигурата й, която е съвсем близо до идеалната. Жената с подчертано задоволство плъзга поглед по тълпата гости около себе си... и задоволството бива заменено от ледена гримаса, когато към нея се приближават млад мъж в парадна униформа и младо момиче, което въпреки че гледаш в гръб, ти се струва че си го виждал някъде.

Елмо

Достигаш до масата с ордьоврите, където дебела дама с килограми украшения по себе си пухти, докато придържа претрупана чиния с лакомства. Прилича ти на новоизлюпена буржоа, и не изглежда, че има нещо общо с Управителя. Него го няма около масите с храната и все още не е седнал на стола си.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Last edited by Haos on Wed Jan 25, 2006 12:12 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 22, 2006 9:13 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Наистина нямам думи да опиша каква чест е за мен да се запозная с вас, милейди - казвам с възможно най-тъпата физиономия, която мога да направя и която да не е престорена. - Тарн е разказвал много неща за вас, но не е споменавал вашата божествена красота - правя лек реверанс. - За мен ще бъде удоволствие да се поопознаем - все пак, вие сте сестрата на бъдещия ми съпруг, нали така? - прегръщам Тарн и го поглеждам в очите, прошепвайки тихо: "Обичам те". Очите ми обаче казват: "Ще те убия!". След това се усмихвам и дочаквам отговора на Ерика.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 22, 2006 9:15 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
- Уважеаме госпожо, случайно да знаете къде се намира Управителя? - питам мазно и възможно най-мило и учтиво


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jan 22, 2006 10:43 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Ех, такива свещници дори и при Жас нямаше, колко ли щеше да стру... Не се заглеждай. В кесията си имаш повече. Трябваше да спазвам приличието тогава, но пък наистина подобни ценности рядко можеха да не заинтересоват младеж като мен. Ето я и онзи Ерика... Дама наистина, но този цвят. Едвам се здръжах да не направя някаква гремаса, но все пак не успях да не потреперя леко. И както се оказа тя вече си имаше някой, с който да си говори. Замислех се.

Ако отидех веднага при нея щеше да глупаво и много... непрозорливо. Първо да се слея малко с тълпата си казах. Взех си едно питие от един от минаващите прислужници с поднос и започнах да се оглеждам за Алегрия и да оглеждам смеещите се около шутовете контета. Нямаше да отнема много дълго за това, а щях бързо да се спусна към някой около тези аристократи. За да се слея с тълпата първо трябва да оставя този Афион да ме намери. Брадичката високо вдигната, стойката изправена.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 23, 2006 12:05 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

-О, ласкаете ме - казва Ерика, когато се обръщате кън нея и напрежението й почти неуловимо започва да спада. Предполагаш, че се е хванала на номера ти и не те приема за заплаха. - Нямам търпение да разпространим новината, за да разберат всички, но разбира се, първо трябва да кажем на обичния ни баща, който за съжаление в момента не е тук. Докато чакаме да дойде яжте, пийте и се забавлявайте. Само още един въпрос ме интересува - кога ще бъде сватбата?
Тарн те сръчква отзад и те гледа отвеяно, сякаш ти си всичко, което го интересува и въобще не е чул думите на сестра си. Върна ти го тъпкано за онзи поглед, защото ако не искаш да се породят подозрения, трябва да отговориш.

Песинджър

След кратка разходка между масите успяваш да зърнеш Алегрия. Тя е облечена в красива рокля от син атлаз, на която са избродирани символите на Агилията. Погледите ви за миг се срещат, след която тя се обръща и продължава разговора си.

Няколко минути по-късно, след поредния слалом между масите и прехвърчащите келнери и оберкелнери, си се придвижил до що-годе приятна компания на две елфи и даенлин в униформа, малко наподобяваща твоята. Разговорът се върти около необичайно топлото време и липсата на бездобните кучета от улиците.
- Наистина, градската стража добре си върши работата. От месец време не съм виждала някоя от тези противни твари.
- Но госпожо - намесва се даенлина - кучетата не са противни. Противни са стопаните им, които ги захвърлят на улицата. Нали така?

Последния въпрос е отправен към теб.

Елмо

- О, но аз съм госпожица! - избоботва обидено туловището и разтърсва мощно ръцете си и гривните й издрънчават. Напомня ти оковано чудовище. Гръдта й силно се вдига и спуска във възмущение.
- И не, случайно още не съм го видяла. Какви груби хора - канят те на прием и не те посрещат, а и какви хора канят дори! - тя продължава да говори сама на себе си, отдалечавайки се към следващото нещастно блюдо, посрещащо унищожението си.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jan 23, 2006 12:11 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Кога е сватбата ли - казвам усмихната. - О, възможно най-скоро. Все още не сме решили за точна дата, мислихме си да го обсъдим в семейството на Тарн, нали скъпи? - нежно погалвам брадичката му и го целувам - не много страстно, колкото да се отбие номера. А и все пак трябва да сме етични, нали така?
След което питам дискретно.
- Ерика, ако мога да ви наричам така, ще може ли да ме упътите към някоя стая, където да мога да си оправя грима? Мисля, че малко се зацапа от пътуването - усмихвам се леко неловко. - Ще ме извиниш ли, скъпи?

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 24, 2006 7:32 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
"Уместно наблюдение сър, но ако ми позволите да ви опонирам в това становище. Според мен, красивата милейди тук е по-права, поради простичкия факт, че наистина стражата си върши превъзходно работата, а големите градове просто са като магнит за глутниците, който наброяват стотици, "диви" кучета по покрайнините им. Аз самият мога да го потвърдя факта, понеже, често се натъквам на такива, когато тръгвам да ловувам. Главно в предградията са те, но явно тези "противни твари", както много точно се изрази милейди, успяват да се промъкнат в града. А и кой от нормалните хора би посмял да храни толкова още едно, пък даже и заразоносно гърло в къщата си? По-добре да покани направо самата чума, по евтино ще му излезе." и се засмях леко, така че да провокирам у тях ефекта на шегата.

Опасна маневра, да отрека така онзи господинчо, но така поне можех да си направя добро име сред тези натюфрени кранти. Всъщност, мен ми трябваше информация за онази в оранжевото, но дали щях да я взема от клюкарките или пък от интригарите. Май по-добре от мъжете. Значи лош ход. Кръв и пепел! изпсвуах на ум.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 24, 2006 11:47 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
-Сега какво, сега какво - мислеше си Гилдор. Дали беше правилно да попита някой и да рискува пак да сгреши, или пък трябваше да чака. Второто му се струваше по удачно. Започна бавно да се разхожда, като все пак се оглеждаше за този лорд. МОжеше пък все пак да се появи някъде...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 25, 2006 12:44 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

- О, разбира се, че можете. А аз ще ви наричам.. Кара или Кара Мириам? Така, Кара Мириам, веднага ще ти наредя да ти подготвят специална стая. Стаите за гости не са подходящи за теб. А дотогава, в моята стая можеш да намериш всичко неободимо.

Тя привиква един от свободните оберкелнери, и му прошепва нещо в ухото. След минута той се връща с добре облечена прислужница (с по-хубави дрехи, отколкото ти си имала на нейната възраст), която ти се покланя и казва тихо, но достатъчно ясно:
- Смирено моля да ме последвате, господарке.
Ерика се усмихва.
- Наредих стаята ти да бъде близо до моята. Освен, че там е най-хубавата част от имението, ще ни е лесно да прескачаме да си побъбрим за предстоящото събитие. Изключително много се радвам за вас!
След това тя се обръща към една от масите за гости, където дебела дама с много украшения по себе си предизвиква още суматоха с невъзможността си да се побере в предложения й стол. Тарн се усмихва дяволито, докато Ерика не го гледа и ти намигва. Слугинчето ти показва накъде да вървиш.

Песинджър

Елфите се засмяват с нежния си мелодичен глас. Колкото до даенлина, той също се усмихва, но блестящите му очи те изучават от глава до пети.
- Макар и противни твари - продължава той - те вършеха работа, която малко хора се наемат да правят. Освен че прочистваха улиците от повечето хранителни отпадъци, които наистина са развъдник на зарази, за разлика от самите кучета, глутниците от подивели кучета в покрайнините - аз съм виждал не повече от двадесетина на едно място, а също съм ловувал в района - бяха достатъчно мършави, за да нападат само болните и стари животни, по този начин подобрявайки популацията им. Но вече ги няма и в действителност напоследък на трапезите ни дивечът започва да намалява. Аз обаче не съм чул за мащабни операции на стражатата, и това ми направи впечатление.
Едната от елфите го прекъсва:
- О, Афион, вие винаги сте били любител на кучетата. Нали и преди да се присъедини към нас младият господин, вие ни разказвахте за новата си хрътка, която сте нарекли Сребър? Вашето мнение не е обективно, за разлика от това на младия господин...?

Елмо

Господарят все ощене се вижда никъде. Дебелата дама, която преди малко ти се разсърди, сега е навлязла в личното пространство поне на десетина от другите знаменитости, които недоволстват в общата врява. Млада жена до високия стол на Управителя в красива прасковена рокля прекъсва разговора си и се завърта по посока на недоволните. След няколко минути под нейните ръководство и успокоения групичката недоволни се разпръсква. Дебелата дама започва да се храни спокойно на широка пейка с къси дебели крака близо до шутовете, към които от време на време поглежда и се смее на висок глас.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 71 posts ]  Go to page 1, 2, 3  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group