All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 71 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3  Next
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Wed Jan 25, 2006 10:30 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Следвам слугинчето до моята си стая, където ще извадя някаква пудра и ще започна привидно да си оправям лицето. Когато достигна самата стая ще кажа на слугинчето да ме остави, защото ще мога да се оправя и сама от тук.

Ако слугинчето си тръгне, излизам от стаята и се оглеждам предпазливо навсякъде - ако няма никой, се опитвам да влеза в стаята на Ерика.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jan 26, 2006 5:06 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
- Да му се не види! Какъв късмет само! - помисли си Гилдор, вървейки бавно към шутовете. Поне щеше да се поразсее малко и нямаше да мисли за проклетия господар.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Jan 31, 2006 7:53 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Сребър - Афион. Сребър - Афион. Оставих имената да потънат малко по навътре в мислите ми. Афион! Сребър! За малко да си изпусна чашата от стряскащата мисъл. Ето, пак грешка! А и не се представи, глупако. Уф!

"- Шфилх, приемете най-изскренните ми извинения, името ми е Шфилх. Шфилх здрачника, който си глътна езика при вида на хубостта на прелестите около него. " - По-скоро някакви си кухи порцеланови куклички. Наведох се да целуна ръката на жената, като я гледах в очите. С ръкавица. Копринена. Безвкусна. " - Колко нетактично от моя страна, милейди... ?" оставих да ми я представят или тя сама на мен. После другата. " Полъскан съм от думите ви милейди, но този път наистина господин Афион има право и не бих оспорил думите му. Добър вечер и вас." като подавам да стисна ръката му.

Новата му хрътка Сребър! Е, ще видим ние тая работа! Бях се ядосал. Стиснах ръката му, много по "мъжки", макар без да прекалявам.

" - Казвате ново куче. Страхотно име, но каква порода, ако мога да запитам?"

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Feb 01, 2006 2:08 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

Слугинчето се води напред и нагоре по двойни вити стълби, украсени с орнаменти и свещници. Когато най-после забавя крака пред малко по-украсени покои с подчертано приятни нежни цветове, ти излагаш исканията си. МОмичето те гледа изумено.
- Но господарке, вашата стая още не е готова! Наредиха ми да ви съпроводя до покоите на Господарката, къдетоще можете на спокойствие да се освежите. Вашата стая - тя посочва врата малко по-надолу по коридора - в момента са подготвя, тъй като при неочакваното ви пристигане нямахме подходяща за вашата особа. Ако ме извините - тя свежда глава в поклон и се отдръпва заднешком. Пред теб е вратата на стаята на Ерика.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Last edited by Haos on Fri Feb 03, 2006 2:12 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Feb 01, 2006 11:23 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Уф, издънка. Това никак не ми харесва.
- Разбирам - казвам, придавайки важнота на гласа си. - Как се казваш, момиче? - промърморвам, докато влизам в покоите. След като тя ми казва името си, се усмихвам.
- Ще кажа добра дума за теб. Рядко се срещат такива... талантливи слуги. А сега... ако може бих искала да се приведа във вид... сама.

Влизам в стаята и я оглеждам, търсейки да забележа нещо нередно и ако има огледало (в което не се съмнявам), се запътвам към него с цел да оправя уж прическата и грима си.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Feb 03, 2006 2:29 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Песинджър

Ръкостискането му е крепко и среащате погледите си. Леката усмивка се чете в очите му, и цялото му излъчване ти прави впечатление на мъбж на място.
- Новата ми хрътка, Сребър. Родословното му дърво се простира назад до ловните кучета на самия Авис Нашхазар. Отлично обучено куче, стопанинът му би дал и живота си за него. За негово съжаление и за моя радост сега Сребър е мой. Козината му наистина лъщи като сребро на лунна свелина, захапва вълк за гърлото без да трепне, дори веднъж се хвърлил на греол. Трябвало е да го вържат, защото иначе щеше по-скоро да умре от глад, отколкото да пусне греола. Наистина забележително куче. - той отпива глътка вино от чашата си иправи драматична пауза, за да оцените качествата на кучето. - Вие, Шфилх, ходите ли на лов с хрътки? Бих ви поканил някой път да ловуваме заедно.

Елмо

Шутовете наистина заслужават парите, платени им за приема - зрелището не е от обикновените, представяни на пазара. Облечени в най-красивитеи пищни свои дрехи, украсени с всевъзможни звънчета и дрънкулки, те танцуват и изпълняват акробатични и илюзионистични номера, които удивляват публиката им. Един от тях вече е сложил краката зад врата си и ходи на ръце, докато друг изгълта няколко ножа и премина на вилици. Няколко от тях са се събрали и танцуват странен танц, движейки ръцете и тялото си по невидима повърхност. Известно време се забавляваш, но след това ти става досадно. В сравнение с чудесата на магията, техните номера са направо жалки.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Feb 05, 2006 3:34 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
С усмивка блага отвърнах. Но беше вярно де, макар и отраснал на улиците, не се изключваше Сребър да имаше и нещо "по-диво" в себе си, предвид това, че го бе намерил извън тях. Кимнах в удобрение, стараейки се да не е прекалено престорено. " - С удоволствие сър, предпочитам редкия и труден за хващане дивеч, карам го "по-опасно" така да се каже, тръпката, макар и да не си гонения трябва да се усеща. Времето на годината мисля е подходящо, пък и чух някакви слухове за големи.." айде сега, какво големи, до тук с плавното говорене, целих на посоки "...котки? Или бяха Греоли, сигруно второто, нещо паметта си прави шеги с мен. Сигруно е от виното." нервна и виновна усмивка. Леко отпуснах с пръст стегната яка. Наистина, не можеше да се диша в това ужасно подобие на дреха, пък и тези дантелки, вярно беше слаб и предпочиташе да са по-тесно скронени, но това преминаваше всякаква граница, а и тези дантели!

Постепенно се опитах да се изместя на някоя тераса, както и разговора с него, под предлог, "че чистия въздух в градината избистря ума и зрението, за да виждам по-добре прелестните дами, пък и градината си заслужава."

После изчаках да използвам удобен момент онези двете да се заговорят и да поговоря с Афион, моята връзка, но снижавайки тон. "Говорейки си за цветя и буйни създания, като гледам дъщерята на нашият добър домакин, не може да не сте я видели, не е в много добро настроение, или поне докато не се приближи онзи благородник. Що за пламенна жена е тя?"

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Feb 05, 2006 9:09 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Ако на лорда съм му притрябвал чак толкова много, той сам ще ме потърси. Все пак не съм длъжен да го търся, пък и сам ме повика - помисли си Гилдор и започна бавно да ходи из залата. Така или иначе, лорда щеше да се появи все по някое време.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Feb 13, 2006 1:12 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

Стаята спира дъха ти за няколко момента, които ти изглеждат безкрайни. Сега, когато си сама, можеш да се отдадеш на възхищението си на красотата.

Стаята е просторна, светла, чиста и обзаведена като за принцеса. Леглото ти изглежда голямо колкото самостоятелна стая, застлано е с червен сатен, копринен балдахин се спуска над него и създава впечатлението за море от наслада. В другия край на стаята са пуснати тежки завеси, покриващи цялата стена, която предполагаш е заета от гигантски прозорец. От тавана висят няколко свещника, които осигуряват достатъчно светлина да се чувстваш идеално. Близо до леглото е отделено с украсен параван будоарът на Ерика - който заема около 2 квадратни метра. Различни гримове, кремове и парфюми са строени на масичките покрай теб, а огледалата те заобикалят отвсякъде. Определено момичето знае как да си "оправя" грима.

Песинджър

- О, госпожица Ерика. Да, наистина подходящо сравнение - тя е като огнен пламък. Красива, буйна неудържима - и също толкова опасна отблизо. Малко мъже са успели да спечелят вниманието й, по прищявка на съдбата тя е все още свободна и се радва на охолния живот, който я заобикаля. Наистина, тя съчетава в себе си огнен нрав, и спокойствието на цял океан, твърдостта на скала и е способна да изпълни гърдите ти с най-чистия планински въздух, който някога си вдишвал. А мисълта й скача от тема на тема по-бързо отколкото можеш да си представиш - имах късмета веднъж да играя на шах с нея - десет минути след като започнахме, тя ме държеше в ръцете си и го знаеше. След това започна да си играе с мен, предвиждайки всеки мой ход и удължавайки агонията ми. Госпожица Ерика е всичко, което един мъж може да желае и всичко, от което един мъж трябва да се страхува...


Елмо

Около десетина минути по-късно си затиснат между кльощава бабичка в кожено палто, която се стреми да натика острия си маникюр в очите ти, с желанието да й целунеш ръка, и мазен плешив господин с очила, който ти обяснява колко видове котки е отгледал през живота си. Започваш наистина да се отегчаваш.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Last edited by Haos on Sat Mar 04, 2006 6:18 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Feb 15, 2006 3:08 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Отивам до огледалото и сядам на масата, след което се поглеждам за миг в огледалото. "До къде стигна, Кара? Един ден волна и свободна, а другия - стегната под дамски корсет и носеща рокля с голямо деколте." За част от времето, тъй минимална, си представям дърветата и горите; разцъфналите клони на пролетта, носещи се над тайните горски пътеки, където птиците прелитат и чуруликат над главата ти, лете знойното слънце, проникващо през гъстата покривка на зеленикавите листа и животинките, които живеят тъй отдалечени от света; нежната гальовност на капките от дъжда, падащи по лицето ти през есента, когато вятърът полюшва вече потъмнелите листа и ги събаря бавно на земята, където образуват едно дълго и разноцветно наметало... Зиме, преследвайки следите на самотния вълк, отделен от глутницата си.
Представям си вятъра, развяващ косите ми, слънцето прегръщащо тялото ми и цялостния ред, спокойствие и хармония в леса.
Поклащам тъжно глава и се усмихвам, горчиво. Имаше още време. "Братовчедка ми се нуждае от помощ" - казвам, докато се поглеждам в огледалото. "А сега си размърдай фустите, жено, защото те чака работа!"
Взимам една от пудрите и я отварям, в случай че някой влезе през вратата и ме завари да тършувам. След което се заемам да претърсвам стаята, като се услушвам внимателно и гледам при най-малкия особен шум да се върна пред огледалото и да се направя, че се гримирам.

Това, което търся, са евентуално някакви по-съмнителни бумаги, като дневник например, или писмо; естествено, обръщам внимание и на всичко друго, което не е нормално да се появи и буди подозрение.

От Песинджър:

Тежка въздишка се изтръгна от устата ми. Загледах се към въпросната. Май щеше да бъде много по-трудно от колкото си мислех, че може да бъде. Това описание, тези може би изтънчени и преоцветени думи. Имам гадното чувство, че може би бяха по верни от колкото звучаха. Или поне така го приема ума ми сега. Добре, не се спичай, няма да помогне въобще. Ах, шах, какъв ти шах, аз даже не знам на колко квадратчета е разграфена дъската! Кръв и пепел! А може би гледам от грешната страна на проблема. Значи обича да си играе с мъжете, харесва да надделява. Но какво мога да и предложа? Пари, умствени развлечения, друг тип развлечения? Ах, Жас прости ми, да я съблазнявам трябва. Още не, да разпитам повече.

- Хъммм, наистина отговаря сякаш до последната мяра на представата, която имах за нея. Наистина ме заплени и същевременно вледени, направо скова това ваше описание драги. Обича да ни върти на малкия си пръст казвате, някой изобщо впечатлявал ли я е с нещо? Наистина не се сещам друг начин освен да се хвърля в краката й като покорно куче. - разтревожена усмивка - Явно е повече от дама, и следователно, хъм, какви... предизвикателства предпочита? Занимания?...

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Mar 04, 2006 6:27 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

Предметите в стаята са доста разнообразни - всичко, каквото можеш да намериш в една дамска стая, и още нещо. Дрехи, гримове, кутии с бижута, обувки - преравяш всичко, оглеждаш отдолу столовете и проверяваш под леглото, в гардеробите и зад огледалата и картините - нищо. Даже и прах или паяжини няма, прислужниците сигурно чистят всяка сутрин.
Системно

Песинджър

- О, наистна Ерика е трудно да се впечатли. Когато бе виждана за повече от една вечер с някого, всички започваха да говорят. Досега влеченията й бяха трима - красив и атлетичен мъж от стражата й, който сега е назначен за командир, едно младо момче от висшето общество, син на търговеца-монополист на животинския пазар в града и околностите, а също и млад човек, за който се говореше, че е магьосник. Последният беше видян с нея само преди няколко месеца, но след това сякаш потъна вдън земя. Ти наистина се интересуваш от младата ни стопанка, нали?- усмихва се събеседникът ти. - А сега ме извини за момент, но имам да свърша малко работа. Забавлявай се - с тези думи даенлинът се здрависва с теб за довиждане и влиза обратно вътре. Взимаш предложената ти чаша с шампанско от нахален келнер, който изглежда е излязъл да ви обслужи, и се обръщаш към уханния аромат на градината.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Last edited by Haos on Mon Mar 06, 2006 6:28 pm, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Mar 04, 2006 7:01 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Възможно най-учтиво казвам на бабичката и господина:
- Извинете ме, но трябва да вървя. - с тези думи тръгвам през тълпата.
Този лорд няма ли да се появява вече... Омръзна ми да го чакам. Проточвам си врата и се опитвам поне да видя някой от стражите или поне жена му, синът му или който и да е от неговото обкръжение.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Mar 06, 2006 12:12 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Елмо

Оглеждаш се наоколо. Наистина, стражи има - в парадни униформи, но все пак стражи. Разположени са на десетина метра един от друг покрай стените, и дори не примигват. На равно разстояние от всеки е разположен и излъскан до блясък комплект доспехи в най-различна форма и с различно оръжие в ръкавицата.

Колкото до лорда, него все още го няма. Не си имал щастието да се запознаеш с някой от семейството му, така че дори и накой от тях да е тук, не можеш да го рапознаеш.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Mar 08, 2006 9:42 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
По дяволите. Очаквах да намеря тук нещо, поне нещо - нищожно и мъничко, което да ме наведе на някакви следи. И какво се оказа? Че пак гледам на нещата по моя идеалистичен начин. Е, очевидно така ще го бъде - ръката и окото са ми точни при стрелбата с лък, но затова пък в дипломацията не ме бива.
Прокарвам ръце през косата си и тя пада на раменете ми; след това започвам да си я въртя между пръстите. "Какво за бога правих тук? Очаквах да видя надпис "Правим това и това."?"
По-добре щеше да бъде да приема отново ролята на бездарната глезла, която освен за топлене на легло и кърмене на деца за друго не става. "Защо, защо, защо, защо се хванах на това хоро?"
И на всичкото отгоре трябва да играя и ролята на съпруга - да, признавам - Тарн определено е... кхъм, мъжествен и красив. Би бил идеалният мъж за всяка жена - но мен не ме привлича, честно казано. И всичките тия целувки и преструвки...


Поглеждам се в огледалото, след което усмихнато и тихо си казвам.
- Фусто с фусто, докъде стигна - да си говориш сама в стаята на лукава благородничка...

Поклащам глава и взимам една пудричка в ръка, след което се привеждам в някакъв вид, оглеждам отново стаята да няма нещо, което да ме разобличи, след което придобивам гордата и тъповата физиономия - брадичката нагоре, празният поглед и изкуствената усмивка. Голямото деколте и красивата рокля. "Богове, на нищо не приличам!"

Връщайки се обратно в залата, поздравявам неколцина, сякаш ги познавам, след което се оглеждам за Тарн и семейството му.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Mar 13, 2006 12:07 am 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Обикаляйки бавно и безцелно из огромната зала, си взимам една чаша вино. Поне дано питиетата са хубави - помислям си. И все пак, с какво съм заинтересовал лорда? И дали изобщо се интересува от моите проблеми? Не вярвам. По-скоро си е наумил нещо. Но какво ли е то? Така или иначе, не мога да разбера. Дори и виното тук е горчиво. По-добре да си ходя. Мисълта блесна като мълния в главата ми. С бавна крачка се запътих към изхода. Но всъщност, направих си труда да дойда до тук, правя това заради семейството си. По-добре да остана. Къде ли да потърся лорда?. Приближавам се до един стражите и с бодър глас казвам:
- Добър вечер, можете ли да ми кажете къде е лорда в момента?


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 14, 2006 11:56 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

За краткото ти отсъствие са станали доста неща, а именно - Тарн се е скоропостижно изнесъл. Колкото и да оглеждаш гостите, той не се забелязва никъде никакъв. Сестра му Ерика като че ли е изчезнала също яко дим. Другите гости изглежда не забелязват това и продължават частните и общите си разговори.

Елмо

Виното наистина слабо нагарча за вкуса ти, но аромата на билки си заслужава. Червеният пелин на Дерфенгор е прочут поне в половината Ендивал. Лозята му се простират на юг от града, и скоро, през есента, гроздоберът ще започне и цели кошове едро грозде ще бъдат изнесени по пазарите. Спомняш си в далечното минало, още когато си бил малък, че си пил веднъж пресния гроздов сок и ти се е струвало божествено питие.

Колкото до стражът, той стои прав до стената и не личи да те е забележил. Дори когато повтаряш въпроса си, той не се обръща към теб. не сменя позата си, не мърда. Само тихото му дишане и премигване от време на време издава, че е наистина жив, а не каменна статуя.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Mar 16, 2006 2:14 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Вино. Всякакви завоевания, но предимно богати от нейната класа, възрастта няма значение, но - магьосник? Много странно, не се връзва никак, а пък и е изчезнал безследно. Това не ми харесва, никак не ми харесва. Но какво мога да направя, трябва онази да накарам да ме хареса. Сигруно един богат ловджия с добро потекло би и се.. осладил. Кой знае. Загледан в отражението си в червената плътна течност вдишах още веднъж уханието от градината преди да се върна в гъмжилото. Трябваше да действам бързо, пък и щях да изполвам онзи трика с правенето на впечатление, дето бях виждал онзи натруфен тъпак брат й на Жас да прави върху момите. Отпих глътка за смелост. Избрах си някое малко по-високо място. Вдигнах чашата към тавана и се опитах да повиша глас.

- Тост! Тост за нашите прекрасни домакини! Тост за семейството на нашия домакин лорд Тариник и неговите прекрасни дъщеря и син, милейди Ерика и лорд Тарн. Нека младостта и мърдостта винаги греят от вашия дом, много години напред, така както прекрасното вино искри от чашите! *продължих на здрaчнически* Благополучие и блага сянка в ярките дни. Тост!

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Mar 18, 2006 4:07 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Песинджър

- За тяхно здраве! - чуват се поне половината гласове. Въпреки това има гости, които само промърморват тоста, или се правят че не са чули и не пият. Е, поне постигаш целта си - всички те забелязват. Към теб бързат най-малко четири девойки, всичките достойни за титлата "Кралица Безвкусна". От друга страна, прасковената рокля на Ерика, не се вижда никаква. Надяваш се да дойде по-късно да ти благодари за тоста.

Блейд и Елмо

Чувате тост за семсейството на Управителя, изказан от млад мъж в достолепна униформа. Когато се вглежда малко по-внимателно в лицето му, Кара разпознава младият здрачник Сшенх, който е срещнала в Бялата Гилдия. Гостите вдигат чашите си и отпиват за здравето на домакините си, след което продължават разговора си, хвърляйки по едно око на интересния здрачник.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Mar 18, 2006 4:49 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Застанал над тълпата сноби очаквах благодарността на съответните домакини от самите тях. Но от тях... и следа нямаше. Ха, сега виж какво си навлече, тея фукли сигурно ще ти пречат само. Грим и натрюфени с всезъможни "ухания" парцали. Ама това наистина действало, хъм, интересно, от какви тъпотии се впечатляват тези. Но къде е Ерика? Много странно, това никак не ми харесва.

Отпъдих с поклон и банални, напоени с цялото лицемерие на сноб извинения насочващите се "дами":

- О, достолепни дами, извинете ме, но прекарсното вино всякаш е замъглило съзнанието ми . Отивам да се освежа, но вие и вашата божествена красотта не се отделяйте от тези места, защото ще се завърна след кратък миг на вашите прекрасни очи.

Лек поклон. Обрънах се. Отърках устата си от погнуса, така че да не ме забележат онези и се запътвам към най-близаката прислужничка или сервитьор, без да оставям възможност да ме заговорят. Трябваше да разбера какво става. Щях да питам за високоуважаемите домакини, естествено. Защо ги нямаше?

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Mar 20, 2006 7:58 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
"Като пърхаща птичка в кафез, това съм аз. Да, една красива и пърхаща птичка, затворена и неспокойна; отделена от родното си място и поставеня някъде, където могат да я използват - дали просто за красота... или за други цели..." Съвсем леко потърквам челото си, и след това се оглеждам за Тарн или някой от семейството му. "Богове, не, не и не! В името на всичко висше в този свят, не ме оставяй сама... съпруже!"
Въздъхвам и продължавам да се оглеждам, запазвайки на лицето си една спокойна и леко тъповата усмивка. "А тъй, крайчето на устата повдигнато леко нагоре... да, пръстите да въртят леко кафеникавите ми къдрици."

Реших да се задвижа нанякъде - нищо нямаше да постигна като стоя на едно място - "Щеше да ми е по-добре да се разходя наоколо и да поразпитам... не, всъщност няма да разпитвам - само ще се разхождам. Ако може и в градината..." Оглеждам се още веднъж за Тарн и ако не го видя, се запътвам към някой от слугите, питайки го за "нашите любезни домакини и скъпият ми съпруг лорд Тарн" - и получавайки отговор продължавам да оглеждам внимателно залата, насочвайки се към някакъв изход (по възможност водещ към градина) и поздравявайки някои от гостите с учтиво кимване... и тъповата усмивка. "О, не... предпочитам дори брането на диви горски ягодки пред всичките тия роли..."

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 21, 2006 9:39 am 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Защо ли си губя времето тук? Защо изобщо потърсих този лорд? - чудеше се Гилдор, докато бавно отпиваше от своето питие, което продължаваше да е все така неприятно на вкус. Ставаше му топло. Дали от ефекта на алкохола, или просто защото в сградата беше топло? Гилдор не се слави с издръжливост към алкохол. Нещо изведнъж го тласна към дръжката на оръжието му. Къде си лорде, къде? - продължаваше да се чуди елфа, като дори през съзнанието му премина мисълта да си помогне с магия. Не. Никога. Трябва да запази самоличността си в тайна. И дано се появи скоро, защото мисля, че няма да мога да чакам още дълго... Най-много скоро да си тръгна...
[ИИ]Пак съм затапен... :unsure: [/ИИ]


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 21, 2006 7:19 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Песинджър и Блейд

Слугинята смутено навежда погледа си в мига, в който я заговаряш.
- Аз.. Аз.. Аз не знам, никой нищо не ми е казал. Видях младият годподар да излиза от залата с уплашен поглед - тук тя понижава гласа си до шепот и минава на здрачнически [при Блейд-човешки] - а сестра му го следваше по петите и изглеждаше направо бясна. Никога не сте говорил с мен! - тя се обръща и със ситни стъпки и сведен поглед отива към близката тераса.


Блейд

Уханният въздух на терасата ти носи спомена за дивите цветя, тучните поля и съвсем скорошен спомен от бодливи рози. След като внимателно отстраняваш крема отсрани лапваш една ягодка от близкия поднос. Дъхът на гората почти е изчезнал от нея, но когато затваряш очи почти можеш да си представиш вековно дърво, на което си се облегнала. От приятния блян те изважда дрънчене на стъкла някъде встрани от теб. Когато поглеждаш натам, виждаш счупен прозорец, който по разстоянието считаш, че принадлежи на стая в края на коридора, по който отиде до покоите на Ерика.

Елмо

Местиш се малко по встрани от тълпата, където въздухът не е толкова тежък от женски парфюм. Оставил си гадното питие и си попийваш доста добра спиртна напитка с аромат на мента. Почти завършваш чашата си, когато до изострения ти елфически слух достига дрънченето на счупено стъкло.

Съвсем невзрачен човек в тъмносива униформа се приближава до всеки от стражите покрай стената на входа. Те напускат постовете си и се нареждат на една ръка разстояние един от друг точно пред вратите на залата.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 21, 2006 8:11 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
"Проклятие. Богове и фусти, какво ставаше тук?!" Бързо запретвам полите на роклята си и заситнявам натам, търсейки начин да проверя какво става точно. "Къде ми е лъкът, когато ми трябва?"

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Mar 21, 2006 9:21 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Това трябва да е лордчетооо... най-сетне! Колко време го чакам! - помисли си Гилдор, отпивайки за пореден път от най-хубавото нещо, което беше вкусвал. Опита се да съзре лорда на входа, като избираше най-подходящата позиция да бъде забелязан от него. Но всъщност, след като го види, какво ще го попита? За какво ще си говорят? Няма значение, ще разбере тогава. Поне да има някаква полза от всичкото това чакане и да пипна тези от Златния Рог. Направо ще ги смачкам... - Гилдор си спомни за брат си... дните му бяха толкова хубави, но само дотогава... Гилдор едновременно се натъжи, но и се обнадежди още повече, че ще може да намери този, който му е причинил мъката и ще си отмъсти за стореното. Но това можеше да остане само една мечта...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Mar 22, 2006 12:59 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Протегна ръка към свилата поли прислужничка: " - Но къде...", после се огледах към обръщащите се с въпросителни изражения лица на останалите гости. По-добре да не. Сам ще ги намеря. Скарали ли са се? Не, невъзможно да е толкова властна, макар че е логично и в семейството си да има влияние. Трябва да разбера защо... В този момент обаче странно подреждащите се стражи ми направиха впечатление, и този в сивкавата униформа. Какво им нарежда? Опитах се да го огледам по-добре, през всичките тези хора беше малко сложно. Защо се подреждат така? Блокират входовете... Онзи е с уплашено лице... Другата разстроена...

Кучи син! Какво искаше да направи?! Да не би да... е разбрал за мен?! Инстиктивно опипах пръстена на десницата си. Там беше. Мамка му, не трябваше да се показвам така на всички! Или пък нещо дурго? Не бързай с такива прибързани решения. И все пак... Да не би да е нещо съвсем друго? Нямаше да се занимавам, за да се разправям с тези, сигурно нямаше да ми кажат нищо и без това. Е, да си пресилим късмета, а? На крадеца шапката гори, както казват. Изправих се и казах на малко по-висок и ясен глас, така че да ме чуят само наобиколилите ме. Слухът бързо трябваше да обиколи сам стаята. "Много старнно, защо ли застанаха стражите край входовете, нима крадец?"

После бързо се извъртях, взех една чаша от вече втръсналото до болка вино и с бърза крачка се засилих към терасата, единственото място от където може би щеше да ми е възможно да избягам ако ме погнат. Пък и щях да доразпитам прислужничката, която избяга натам, ако ми се отдаде възможност.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 71 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group