All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 71 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3
Author Message
 Post subject:
PostPosted: Thu Mar 23, 2006 6:39 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

Когато влизаш отново вътре, забелязваш доста по-скупчени стражи точно през вратата, от която влезе и през която те беше извела прислужничката. Някаква дебела тама с много украшения задъхано спори с мъж в сиво облекло, който не я пуска да излезе.

Елмо

Но вместо лорда да се появи, дебелата дама, която те тормозеше преди малко отново се показва в общата картинак и започва да спори с мъжа в тъмносивата униформа, който привика стражите при входа на залата.

Песинджър

Оставяш няколко от гостите със зяпнала уста, миг по късно поне десетина погледа се извръщат към входа и още толкова тръгват натам. Скоро може би суматохата ще бъде достатъчно голяма, за да се измъкнеш незабелязан. Няколко от гостите обаче, между които и здрачници, са запомнили тоста ти и те следят с поглед. Напук на тях с бавна и спокойна походка се отправяш към терасата. Преди да излезеш обаче, чуваш тих плач на момиче и познат ит от преди малко женски глас, който я успокоява:
- О, пак ли забрави как да стигнеш до кухнята? Казвах аз на организатора, че не трябва да те пуска на първия ти работен ден на приема, но Гювиер не поиска и да чуе. - Тя надебели гласа си - "Аз съм организаторът и аз какзвам какво ще стане. Аь съм организаторът, аз съм надут като пуяк" - при тези думи момичето се усмихва през сълзи. - Хайде върви, през жълтата завеса, и гледай да не забравиш пак.
Момичето, което устновяваш е една от прислужничките, изхвръква от терасата и се изгубва между гостите.


Междувременно, стражите покрай стените, които не са до вратата, започват да се движат към отворените тераси и увещават излезлите навън да се върнат в залата. Пред вратата на залата се е скупчила купчина от стражи и гости, през която трудно изобщо може да се провре и котка.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Mar 26, 2006 12:00 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Какво ставаше тук? Запътвам се към един от хората в сиво, като го питам точно кратко и ясно:
- Извинете, но ще благоволите ли да обясните какво става и къде е годеникът ми, лорд Тарн?


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Mar 31, 2006 9:06 am 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Гилдор продължаваше да чака лорда да се появи, подпрял се на стената (незнам дали съм до стена, но предполагам). Бавно отпиваше от върховното си питие и си преставяше. Преставяше си как сега беше със семейството си. Представяше си как сега се смееше заедно с братята си. Представяше си как се разхожда и си говори с сестра си. Но само си представяше... Искаше му се безкрайно много майка му да бъде до него през всичкото това време. А брат му? Къде е той? Жив ли е? Това можеше да разбере само с времето. Трябваше да се види с лорда. Ако ли не - щеше да търси друг път да открие брат си и да отмъсти за майка си. Хайде лорде, ела! - беше мисълта, която постоянно бродеше в главата му.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Mar 31, 2006 9:52 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Чашата на нивото на яката. Крачка, крачка. Спокоен поглед. Пречка. "Извинете." Крачка, крачка. Някакъв си здрачник. Спокоен поглед. Кимване. Крачка, крачка. Терасата.

" - ...и гледай да не забравиш пак." Отстъпвам в страни да мине слугинчето. Отмествам завесите. Огледах се. Пристъпих напред към ръба на терасата. Сложих чашата на парапета. Отново се огледах. Силуетите отвъд завесата се размърдаха наново. Дебел, груб глас зад завесите говореше на някой от другите гости.

" - Моля ви, останете вътре в залата. Моля ви, приберете се вътре."

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 03, 2006 12:20 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Блейд

- Вашият.. годеник? - пита мъжът в сиво и присвива очи, за да те фокусира по-добре. - Вашият годеник бе извикан по спешна работа в друга част на имението. Моля ви, последвайте този страж - той ти посочва един от стражите, който тръгва към вратата.

Елмо

Лордът все още го няма. Докато наблюдаваш гостите, които все повече се вълнуват и напират към терасите и вратата, осъзнаваш, че доста се различаваш от тях - стоиш си съвсем спокойно, докато става нещо странно. Миг по-късно човекът в сиво махва с ръка и двама стражи хващат дебелата дама и против волята й я съпровождат извън залата. Мъжът се обръща към теб и те посочва,трети страж тръгва към теб.

Песинджър

Навън спокойната вечер е в пълен контрастр с шума вътре. Градът почти затихва тук, в спокойния квартал на богатите, но отдалеч се чува глъчка откъм площада. той не се вижда оттук, обаче светлината над сградите го издава. Градината пред теб е великолепно поддържана. Розите са подредени в строй, като войници, добре поддържани. Цветовете им са разцъфтели и въздухът е напоен с тяхното ухание. По стените вляво и вдясно от теб е плъзнал бръшлян, който обгръща със зелени рамки по-долните прозорци и тераси. През някои от тях се процежда светлина.
Собственикът на дебелия глас скоро се присъединява към теб на терасата.
- Господине, ако обичате, приберете се вътре.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 05, 2006 11:11 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Нямаше на къде да бягам вече, онзи щеше да ме погне и щеше да бъде свършено с мен. То и така и така все едно, че се бях провалил. Все пак бях нервен и останах с гръб към стража за още няколко миг, все едно не съм чул подканата му. В действителност очните ми ябълки се опитваха да се извъртят по такъв неестествен начин, така че да могат да погледнат съответния, през и без това непрозиращият ми тил. Наистина напрегната ситуация. Можех да направя всеки миг по една грешка. Всеки миг! А ако не правех и една точно в този момент?! О бого...

" - Милорд, вие чухте ли ме изобщо!" повишен тон.

О, богове!!! Обръщай се в името, обръщай се веднага!!!

Така и направих, но го посрещнах с неестетсвено усмихната гримаса на лице. Онзи даже се изплаши за момент. Сигурно ако още малко се усмихнех щеше да ми падне горната част на главата. По-добре от колкото да игнорирам де. Плеснах се със свободната ръка по главата, а държащата вино изтърва малко от съдържанието си върху пода.

" - Опа, ех, май малко съм се бил понапил, а?" казах всякаш на себе, дали съм съгласен със собствената си импровизация на случката. Онзи посочи завесата.
" - Вътре милорд." каза сухо.
" - О да, да естествено, вътре отивам, малко чист въздух само това, а защо вътре? Какво е..." инсцинирано преживяне "...с-станало?

Само това ли можа да измислиш! Ха, напиване. Глупак, глупак, глупак, глупак, ...

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 07, 2006 11:28 am 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Показвам горда стойка и надменна физиономия.
- Мисля, че заслужавам да знам какво става тук, войниче. Къде е годеникът ми и къде ще ме водите? - суровият ми глас се извисява, а красивите ми очи приковават стража като че са остри стрели, изстреляни от точна ръка и елфически лък.
"Богове, какво ставаше тук?!"

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 08, 2006 11:02 pm 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Какво пък съм направил сега? Седя си мирно и тихо, без да преча на никой. Не, тези лордове са просто... просто... незнам и аз какви - мисли си Гилдор, докато оставя чашата си. Явно ще си имам разправии с тези стражи.
- Добър вечер, извинете, но май е станала някава грешка. Аз не съм направил нищо, с което да наруша реда в залата. - казва отчасти притеснено магьосникът. Все пак - с какво беше виновен той?


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Apr 13, 2006 10:40 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Песинджър

- Засилени мерки за сигурност, поради непредвиден инцидент. СЕга господине - той леко те подканя с побутване - имате ли нужда от помощ или ще се приберете сам?

Блейд

Човекът в сиво се обръща за момент към теб, изглеждайки те отгоре до долу. После се свъща отново на очите ти... Студеният му поглед те гори с леден огън. И въглен би се смразил пред неговия взор. С крива принудена усмивка той ти отговаря:
- Самият ви годеник, господарят, изисква вашето присъстви далеч от тази суматоха, където ще можете да поговорите спокойно. Тези двама стражи ще ви съпроводят към него, защото мисля, че все още не сте запозната с имението, въпреки малките ви разходки.


Елмо

- Никаква грешка не е станала. Беше ни наредено да ви повикаме и съпроводим, за да може господарят да разговаря с вас. Това ще стане, със или без вашето съгласие.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 14, 2006 8:43 am 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
Ами сега? Моментът беше дошъл - лорда беше пристигнал, а Гилдор не знаеше как да реагира на думите на стражът. Имаше няколко възможности. Можеше да се съпротивлява с думи, което всъщност не беше много добра тактика, защото магът знаеше за какво става въпрос, така че можеше и да стане грешка ако се дърпаше. Друга възможност беше съвсем спокойно да приеме новината и да реагира положително. Това също не му се струваше много хубаво, но защо? Може би, защото си помисли, че би станал много нахален, ако приеме без изобщо да се замисли:О, да, аз бях забравил, идвам, вярно, че лорда искаше да говорим. Остана единствено третата възможност - да тръгне безмълвно след стража. Така и направи. И все пак продължи да е все така предпазлив, защото това можеше да е една лъжа. Можеше просто да искат да го заведат на някое тихо и безлюдно място и тогава... Гилдор потръпна при тази мисъл и веднага я изкара от главата си, защото не искаше това да се случва. И продължи тихо и спокойно след стражът...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 17, 2006 9:05 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
Оглеждам ги. "Богове, какво ли ставаше тук?!" След което вирвам глава:
- Предполагам, трябва да тръгваме. Колкото по-скоро се премахне всичката тази врява, толкоз по-добре. Току-виж ми се развалил грима - "Ех, бъди тъпа, бъди тъпа, бъди тъпа..." - Водете.

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 18, 2006 12:58 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Май проработи? Как ли пък не... Изправих осанка, то е едната осанка, все едно си разтърквам очите от светлината, яката изправена.

" - Да, да. Естествено, нали казах, влизам, но вие май нещу, ме спряхте." прочистване на гърлото "Влизам де. А какво е станало по-точно?" вече влязъл в суматохата, която цари наоколо. " Надявам се да няма потрадали. Как са нашите домакини?! В безопасност надявам се?" и този път, истниска, разтревожено изражение на лицето. Как щях да завърша задачата, ако не бяха добре. Само щеше да усложни ситуацията до добирането ми до тях. Но от друта страна може и да я улесни... Веднага блокирах подмолните мисли. Чак толкова ниско нямаше да падна, че да използвам подмолно някой в узязвима ситуация, само да постигна някакви... долни или не цели. Някак си ми стана тежко, само като си помислях. Много стрес и напрежение, това е всичко. Стрес и напрежение.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 18, 2006 1:07 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Песинджър

Стражът те поглежда накриво.
- В безопасност е господарят, поне засега. Както и господарката. Тя изяви желание да ви види, направили сте й впечатление с вашите... изпълнения. Ще ви отделим от суматохата, ще бъдете на тихо и спокойно място, където можете спокойно да я очартовате.. или поне да се опитате. - той навежда глава, вдига я и с покровителствено придържане на ръката ви продължава - последвайте ме.

Можеш да се закълнеш, че когато навежда глава за втори път повече прочиташ по устните му, отколкото чуваш думите му " Поредният глупак..."

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 18, 2006 2:09 am 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Стъпсиване. Ужасно, мислех си, че в същия момент ще ме хване за ревера и ще ме полече на някъде да ме пребият от бой. Но, да се видя с нея? Това определено ме накара да замъзна на мястото, издавайки всякакви обноски, които някога съм имал. После се върнах към реалността. Тихо и спокойно място. Как съм и напавил впечатление? Само се един тост?! Брей, трябва да съм много добър значи. Що не съм се пробвал и преди....

"Чакай малко." Параноята се обади отново. "Как така, та тя не ме бе и видяла... може би? Странно и в същотото време, някак си - интригуващо и ... забавно." Пеперудите отлетяха от корема, напрежението стихна. Някак си се съвзах вътрешно и... абе тоя туко що какво каза?

" - Поредният глупак, който успява да се добере до нейната осанка, за разлика от нищо не можещия, освен да стои като стена и да завижда страж. Или беше малко по-сложно това изречение за неб, ще предам на госпожицата, о да."

Наистина дръзка маневра, но пък някак си беше в настроение да се заяжда с големи типове, който не можеха да го пипнат с пръст дори, поради голямата му ваност за момента. Усмихнах му се лицемерно.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 19, 2006 12:30 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Всички

Стражите ви придружават извън залата, по ярко осветените коридори и ви качват по стълби с червени килими. Гоблените, украсяващи стените са живописно бродирани с различни ловни сцени или пиршества. Един от тях е толкова голям, че покрива цялата стена от тавана до пода, и изобразява кръгла маса, около която са насядали богато облечени благородници и пируват. Около тях шутове се опитват да ги разсеят, а изкустни танцьорки сякаш само за секунда са спрели танца си.
След кратката разходка, ви довеждат до широка двойна врата, обкована с железни орнаменти. Стражът, който я пази, отваря вратата и вие влизате вътре. Освен вас, в стаята са се настанили още няколко личности - младият господар Тарн, сестра му Ерика, даенлин с черна коса и красива униформа
[За Песинджър - Афион-ап-Дерсемил], мъжка горгона в бродирани сиви одежди с кръгчета по тях, огромен мъжага в люспеста ризница, която проблясва на оскъдната светлина на огнището и малкото свещи по двете маси, върху които има поставени купи с плодове. Последната особа е внушителна по размерите си дама, чийто очи се нервно се стрелкат между двамата домакини и остналаите в стаята. Капка пот се стича от челото й, но преди да е достигнала средата на бузата й помътнява, отлепя се и пада с необичаен тих звън на лакирания под.

Стражите затварят вратите след вас. Ерика отваря устата си, за да каже нещо, но Тарн я изпреварва:
- Е, всички се събрахме. Навярно се питате какво правим тук? Или някой вече знае?

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 19, 2006 8:41 am 
Griever

Joined: Sun Jul 31, 2005 4:13 pm
Posts: 1842
Location: София
- Извинете, но май наистина е станала някаква грешка. Аз просто искам да говоря с лорд... Тариник. - последната дума Гилдор изговори със закъснение, тъй като беше забравил името на лорда, след което внимателно огледа стаята.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Fri Apr 28, 2006 6:14 pm 
Валхеру

Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
Posts: 3540
Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
"Сшенх?! Какво прави той тук?" Това е първата мисъл, която ми идва наум. "Аман от сплетни, по демоните" - объркването вече е част от моето съзнание, като плете и пуска мрежите си все по-надълбоко и по-надълбоко. "Тарн беше споменал, че баща му и сестра му кроят нещо. Проклятие. Нищо не разбирам. Стига вече лъжи."
Оглеждам всички, по-спецално Тарн.
- Е, милорд, правилно отгатнахте - да, наистина се чудя. Писна ми от разни игрички и наистина ще се радвам да узная какво наистина става тук - обръщам се към Схай. - Приятно ми е да те видя, Сшенх. Къде е кучето ти... Сребър, нали?

_________________
Моят блог


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Apr 29, 2006 8:41 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Зениците се разшириха. Щом произнесе онова име целия се вцепених. Искърцах със зъби преглъщайки името - Снешх! Ах, Скитхе я взела ето от къде ми е била позната, това е онази... госпожичка... как и беше името... Само неприятности ще ми докара. А! Точно така! Опитах се постепенно да се съвзема, но по гласа ми личеше, че все едно имам кинжал до гръкляна.

- И на мен ми е приятно, Кара, нима очакваш да докарам тук моя собствен пе... собствена хрътка на прием? - последва сподавено и неестествено високо "ха", което продължи в нервен смях. Гадни образи на уреди за мъчение прелетяха през взора ми. Едва ли щях да издържа повече на напрежението. - Аз се надявам мъче... ъъъ, мъжа на госпожа Ерика достопочтения лорд Тарн, както и тя разира се, не мога да не пропусна, тоест да пропусна, не ще я пропусна, ерго няма начин, естествено аз се казвам Шфилх, са добре и тяхното състояние е убийс... ъъъ, цветущо?

Колената започнаха да треперят, търкайки плата на панталоните глухо един в друг. В настъпилата тишина само това и пръщенето на жарта можеха да се чуят.

- НЕ! Представа си нямам какво става!?! - избълвах изведнъж, уплашен от самия себе си, с уплашена физиономия на лице.

Маскарад. Фарс по-скоро.

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jun 03, 2006 10:52 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
От устата на Ерика се разнася диво кикотене
- Ха-ха-ха-ха... Тарн.. мой мъж? - тя млъква също толкова внезапно, както е започнала, и впива погледа си в очите ти. - Грешка, млади лорде, той ми е брат. И скоро ще стане мъж на красивата лейди Кара, с която се познавате бегло, иначе не виждам как ще бърка името ти.
- Тихо, сестро! - повелително казва Тарн. - Личният ми живот не е предмет за обсъждане, сега имаме проблем. И сме се еъбрали тук да го разрешим.
- Да, сигурно! - дебелата дама скача на краката си и истерично завърта очи. - Всички ние сме тук поради само една единствена причина - лов на вещици!
- Млъквай, Зима! - изсъсква горгоната - Ако наистина беше така, ти отдавна щеше да си го разбрала...
- Тогава какво правип ти, самият Първосвещеник на града, тук в тази стая с капитанът на стражата и..
- Спрете и двамата! - дълбокият глас на мъжът с ризницата прекъсва разразилият се спор. - Да чуем какво имат да ни казват домакините ни.
Даенлинът се взира замечтано в една от ябълките на масата и сякаш не чува какво става около него:
- Наистина, Шфилх, хрътката със сребристата козина е отлично животно. Ще прекара добре времето си в личния ми кучкарник. Моите кучета не са с най-добрия характер що се отнася до чуждите, но не се и съмнявам, че и твоето няма да се предаде толкова лесно.
- Отнасяш се, Афион. - Ерика впива погледа си в него. - Не стига, че не беше поканен тук, ами сега и бръщолевиш глупости. Какво пак ти е объркало главата?
- Остави го, сестро. - шепотът затихва и вниманието на всички е приковано в Тарн. - Събрали сме се тук днес, за съжаление, по лоша причина. Докато е приемът е бил в разгара си, нашият скъп и обичан управител, приятел и баща е бил отвлечен. Удивителното е, че не=икой не е видял похитителите или самия него да влизат или излизат от имението. Събрал съм точно вас, защото всички вие сте излизали по една или друга причина от залата, или сте се интересували постоянно от похитения. Което, веднага ви слага в кръга на заподозрените. Предполагаме, че е имало човек в имението, който е помогнал за похищението, и той е един от вас...
- Един от нас? - възмущава се горгоната - да не забравяме, че точно вие двамата, неговите наследници, бихте имали най-голяма изгода от неговото изчезване.
- И точно на това разчитам - Тарн с е усмихва. - Тук са всички, които по една или друга причина биха могли да са замесени и са имали възможностите да го направят. Един е виновен, а останалите, като най-добрите в своята област, ще го разобличат. Предлагам ви, никой от всички нас да не напуска имението. Всеки, който напусне, ще бъде признат за виновен и съден. И нещо последно - аз знам, че не бих го направил. Сестро?
Ерика врътва отрицателно глава
- Невинна съм! Обичам баща си и не бох позволила нещо да му се случи, камо ли да го отвлека за собствена изгода. А вие?

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sat Jul 22, 2006 7:31 pm 
Богове и демони. Тариник - отвлечен? А толкова се надявах на помощта и на него, и на Тарн. Но не това ме тревожеше. Похитители, изчезнали и въобще съществували като невидими, а също така и предположението някой от... нас да е част от всичко това.
Огледах помещението - една фурия от непознати лица, които впиваха недоверчивите си погледи в мен като стотици игли; игли, напоени в голямата купа на омразата.
В такива моменти човек често забравя ролята, която е поел и се връща към същинската си същност.
Обърнах се към Тарн, а погледът ми не бе на вече на детска парцалена кукличка:
- Къде за последно е бил видян милорд баща ти, Тарн, и защо точно ние сме заподозрените?

Само да можех да се откопча от тая гадна рокля, този гаден корсет (о, да, мразя гърдите ми да изскачат така!) и да облека нормални дрехи най-сетне. А и гората почва да ми липсва. Е, поне скоро може да започне Ловът.


Top
  
 
 Post subject: ЧРД :D
PostPosted: Mon Aug 14, 2006 4:06 pm 

Joined: Fri Dec 19, 2003 12:29 pm
Posts: 2170
Location: Quake Kupel
Погледът ми бе отправен в пода. Хубав килим с някакви интересни шарки. Малко прашен, изтъркан от нозете на слуги най-вероятно. Ето някаква мушица прелетя. Отстрани беше тъп, замръзнал поглед сигурно. Сигурно тая изцепка щеше да ми смъкне цената. Сигурно двойно може би...

Както и да е. Лорд Тариник, отвлечен. Така като се замислих, май бях оплел нещата прекалено. Тоя глупав тост несъмнено ме поставяше сред първите редици на заподозрените. Макар че... Тази реакция от страна на Ерика. Той не я питаше дали е похитила баща си. Той имаше предвид, че не би напуснал замъка. Нали? А и това, че е пряка наследница, да не говорим за игричките, които въртеше с любовници и така нататък. Доста вероятно по моите убеждения. Дебелата е много нервна също. Дали някой толкова глупав, че да позволява тялото му да го издава ще посегне на лорда? Май не. Хах, като се замисля така, май и аз отпадам по пътя на собствената си логика. Усмихнах се тъпо на себе си. Колко проницателно, няма що.

Кара можех да изключа от тази схема, поне за сега. Макар да правеше всичко, което може, за да ме изкара някакъв измамник, тя може би просто наистина не знаеше за мисията ми. Но от друга страна, срещата на улицата, доста подозрително. Сега веднага отиде на въпроса за Тарн обаче: може да е искреност, може да е измама. Надигнах уверено глава.

- Простете некомпетентната грешка милейди. А на директният и открит въпрос от Ваша страна... не мога да отговоря. - последва мълчание - Не мога да отговоря, защото каквото и да кажа за себе си, може да бъде разтълкувано грешно.

- Но ако позволите, мога да се поставя на мястото на милейди. И милорд. От тази гледна точка и аз бих постъпил по същия начин. Не бих позволил нещо да се случи на кръвта ми. Семейството е едно от най-важните неща и то трябва да е цяло и непокътнато, като крепостна стена, опасваща всеки неин член. То е кула от карти, всеки вътре - отделна карта. Понечи ли някой да се отдели, да посегне на структурата, баланса се нарушава, всички разбират. Понечи ли да се отцепи от него, кулата рухва и всички други карти затрупват в своето яростно падение виновника, заедно със себе си. Едва ли милейди и милорд биха, били толкова безразсъдни, че да посегнат на баща си, а и с това на себе си. Уверен съм в това, защото аз самият ценя семейството и мога да прочета същото в красивите очи на лейди и загрижения поглед на лорда.

- До колкото моята особа, аз както и всички други, освен Вас, имаме еднакви мотиви, до колкото мога да преценя от тази кратка среща. Вие трябва да ни съдите с пълно право, в собственият Ви дом, в собственият Ви град. Имате пълна власт, на която е смешно да се противопостави някой, тук и сега, че да не приеме изискванията Ви.

Дали не бях прекалил. Изненадващата и за самият мен реч показваше, че мога лесно да сменям настроения. Че не съм може би толкова тъп колкото изглеждам? Обръщението към братът и сестрата можеше да се разтълкува и като... мъдрост, да кажем, както и като ужасно мазнене, опитващо да прикрие истинската ми същност. Дали и това щеше да ми смъкне цената?

... но, чакай, тук цената е собственият ми живот

_________________
...the farther I fall I'm beside you
as lost as I get I will find you
the deeper the wound I'm inside you
for ever and ever I'm a part of...


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 71 posts ]  Go to page Previous  1, 2, 3

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group