All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Последни статии Кратки @ Сивостен Recent articles

Свински бут с бамя

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 14.12.2011

Enslaved - The Sleeping Gods and...

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 08.12.2011

England Medieval Festival

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 01.12.2011

SciFi Series: Grimm

(Ангел Генчев) - 28.11.2011

Band dessinee: Chasseurs de dragons

(Любен Загорчев - LifeJoker) - 28.11.2011

"Синя луна" от Лоръл Хамилтън

"Зигзаг" от Хосе Карлос Сомоса

"Добрият" от Дийн Кунц

"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон

На книжния пазар. Иво Милев: "Случаите ...

На книжния пазар. Джим Марс: "Сестри ...

На книжния пазар. Томас Родригес Мартинес: ...

На книжния пазар. Курбан Саид: "Али ...

На книжния пазар: Хакан Йел - "Ресторант"

Fringe също с нов сезон

Arkan - Hilal (2008)

(Ivan G. Atanasov) - 17.02.2009

Pathology (2008)

(Angel Genchev) - 24.09.2008

Europa Universalis: Rome

(Ivan G. Atanasov) - 22.09.2008

B.B. King - One Kind Favor (2008)

(Angel Genchev) - 17.09.2008

Zavet (2007)

(T. Hristov) - 16.09.2008






Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 32 posts ]  Go to page 1, 2  Next
Author Message
 Post subject: Глава 4: Върколаци
PostPosted: Mon Apr 10, 2006 11:37 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Белег, Голум и Найтмер

Котката продължава да се движи към Арудин, когато на поляната изскача Белег и светкавично преценявайки ситуацията, хвърля по звяра първия предмет, който сграбчва от земята. Отверката се върти във въздушния си танц и полита към главата на животното, разсейвайки го за момент. То се обръща към източника на бойния вик и забелязва летящия предмет. Без да се бави, прави грациозен скок настрани и отверката тупва на земята. С гърлен рев от своя страна, то се обръща и в ролята на ловец, започва да си играе с мишките си. Скача към Арудин, изпотявайки го и видът на котката го разстърсва до мозъка на костите му, обръща се и се затичва към Щерн, минава покрай него плясвайки го с опашка и се насочва към даенлина.

Когато е само на метър от него, от храстите до Белег излита малък предмет, малко по-голям от копче. Нещото се разпръсква на няколко части точно пред звяра, и парчетата оформят идеален куб около него. Стените на куба са ефирновиолетови и цветът прелива, от по-наситен на места към по-светъл. От храстите излизат бързо двама души, в които разпознавате останалите двама ловци. Веднага забелязвате ръцете на единия - с тъмна кожа, космати, дълги дебели възлести пръсти с остри няколкосантиметрови нокти, наподобяват донякъде вълчи лапи... или котешки. Другият се стрелва към затворената котка, която беснее в ефирната си клетка, и издебва точно определен момент. Клетката изчезва с пукот, ръката му се стрелва и докосва челото на котката с ловко обръщане на китката. Тя разтърсва главата си учудено, сякаш не осъзнавайки къде се намира. Ръката на мъжа се стрелва втори път със същото движение, отново към главата на звяра. Този път гренирът се разтърсва, пада на земята и изпада в гърчове. Другият на своя страна свива лапите си в юмруци, прицелва се и нанася силен удар в главата на звяра, изпращайки го в безсъзнание. Гърчовете й спират.

Тримата стоите зяпнали пред координираните им действия, докато двамата се изправят и изтупват ръцете си в панталоните си.


Баал

Продължаваш да се луташ известно време из гората, следвайки следата, докато излизаш на малка полянка. Другите трима от групата ти стоят прави и изглеждат смразени, от тялото на Арудин стърчат две стрели, грамадна котка лежи на земята, а до нея двама мъже се поздравяват един друг.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Last edited by Haos on Wed Apr 19, 2006 12:42 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 10, 2006 11:54 pm 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
Бръквам в раницата и изваждам книгата която бях откраднал от ловците след което им я подавам:
- Принадлежи на вас- казвам все още очуден от начина по който двамата бяха заловили котката, но все пак се стремя да запазя гласа си равен.- На нас вече едва ли би ни трябвала, освен ако в нея не е написано нещо за Черните слонове, но се съмнявам.
"Прекалено са силни, дори и за войн като мен, а и двата мага са прекалено изтощени за битка!"
След което добавям:
- Съжалявам за другаря ви- и махвам, за да посоча чернокосия труп лежащ на земята.- Сражава се като истински войн...
Прикривам леко очите си под качулката и очаквам реакцията на двамата ловци!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 11, 2006 2:07 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Те бяха живи! Но което бе по-важно и Арудин бе жив! В следващият миг Щерн бързо осъзна и останалото - О, боже! И котката бе жива, а Белег се бе появил в последния момент... този път късметът бе в тяхна полза, но не се знаеше до кога това щеше да продължи. Все пак един от техните лежеше разкъсан на земята, а стрелецът сигурно го наблюдаваше скрит някъде. Реши, че не е точно сега момента да се отпуска и се продвижи бавно до Белег без да казва нищо, осъзнал че даенлина явно държеше нещата в свой ръце.

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 12, 2006 12:54 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
Арудин реши, че е време да използва малко дипломъция, за да се измъкне от ситуацията - действие, което можеше да има катастрофални последици.
- Е, добър ден, ние щяхме да умрем тук, докато се появиш - насочи обвинително пръст към даенлина. После погледна към двамата новодшли и се опита да "замаже" положението. - Благодаря за навременната намеса, ако не бяхте вие досега със сигурност да сме мъртви.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Apr 13, 2006 11:57 am 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
Карастен излезе изненадващо на полянката, като каза:
- Е, не мога да ви оставя и секунда без да си имате проблеми. Какво стана тук?

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 17, 2006 1:18 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Всички

По-ниският с лапите се обръща към вас, плъзва погледа си по Арудин и Щерн и проговаря:
- Я, Суклис, виж, двамата ни гости са се съвзели и дори са се заиграли с питомеца ни...
- Да бе, наистина. И дори са си викнали другарчетата, Елфчо и Белчо.
Когато чува съболезнованията за чернокосия си съюзник, двамата отмятат глави назад и избухват в гърлен смях.
- Това леке ли? Пияницата пропаднала, дори с едно писе не можа да се оправи. "Животните ме мразят", хленчеше през цялото време, но когато Лорда му обеща награда, нямаше търпение да тръгне.
Приспалият котката, с къса черна брада, остригана под формата на катинар, поема книгата, повъртява я малко в ръцете и я подава на другаря си:
- А това не е ли на Дрипъл? -обръща се към вас - да сте виждали един рус нехранимайко? Трябваше да следи пияндето и да наглежда котката, а е изчезнал вдън-земя.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Last edited by Haos on Wed Apr 19, 2006 12:42 am, edited 1 time in total.

Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 17, 2006 1:32 am 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
Изненадан от реакцията на двамата ловеца, замалко не се засмях гласно, но въпреки това успях да скрия усмивката си под черната качулка. Определено бяха странни хора с леко... пресилено чуство за хумор.
Понечих да оправям дясната си ръкавици и се почуствах... гладен. Проклетата пътна дажба щеше да ме държи на границите на глада и заситата.
- Случайно да ви се намира нещо по- различно от пътна дажба- попитах аз, след което застанах на щрек, защото чак сега успях да навържа думите "двамата ни гости" с отвличането на Щерн и Арудин, но се стараех да не издавам бойната си готовност по начина по който можеха да го правят само Изкованите...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 17, 2006 2:26 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
- Намерихме само пияндето на поляната, онзи, за когото говорите, явно е избягъл. - реши да излъже с лукава усмивка. В момента бе на вълна лъжене, защото предполагаше, че всяка истина щеше да им донесе големи неприятности. Плюс това, тези двамата бяха в добро настроение - защо да им го разваля?

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Apr 17, 2006 3:30 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Въпреки всичко Щерн бе щастлив и най-накрая успя да се поуспокои. През дните си на наемник и шпионин в Академията, той се бе научил винаги да е на щрек и да не позволява простите думи да замъглят съзнанието му, но сега всичко му се струваше като че ли е свършило. Мистериозната молба от работодателя му бе изпълнена, е, не бе помогнал на лорда на града да хване котката, но все пак тя бе в плен... а сега... можеше да си тръгне и да се отдаде на стария си живот в Академията на Пламъка. Май че оставаше само да се довлече "плячката" до двореца.
- Е, какво ще правим с котето? Малко е тежичко...

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Tue Apr 18, 2006 8:14 pm 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
Карастен се почуди. Сякаш приятелите му не го забелязваха.
- Някой ще ми каже ли какво е станало тук или да си остана с догадките?

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 19, 2006 12:41 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
Суклис, който по необичаен начин обезвреди котката, ви поглежда намусено.
- Дори и да имаме храна, Елфчо, едва ли бихме ви я дали на вас. След като сами сме си я носили, сами ще я ядем. Нали така, Крейг?
Крейг свива и отпуска зверските си юмруци няколко пъти. Чува се леко хращене и изпукване, след което ръцете му приемат нормален човешки вид.
- М-хм. Колкото до котето, не се тревожете. Ние си го хванахме, ние ще си го занесем до управителя, ние ще си получим наградата. И междувременно може и да потърсим онова леке Дрипъл. Идиотът му с идиот, сигурно се плацика в някое езерце. От вас се иска повече да не ни се пречкате, ако щете можете да си останете в гората, ако щете хващайте пътя. Ние печелим, вие губите.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 19, 2006 1:23 am 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
Намусих се под качулката и добавих тихо към другарите си:
- По- добре да се махаме от тук и да се погрижиме за Арудин- макар и с лека нотка на нежеление това бе единственото правдиво извинение, което можех да измисля тогава. След което се спуснах към двата мага и добавих още по- тихо с надеждата да ме чуят.- Няма да се бием тук.
"Просто няма начин да са ме чули или да са видели, че говоря след като качулката закрива почти цялата ми глава!"
Обърнах се внезапно и промълвих с възможно най- сериозния и властен тон който можех да изкарам на показ:
- Не съм елфче...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 19, 2006 3:43 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
След като адреналина премина, Арудин усети невероятната болка и изтощение. Не беше ял, не беше спал, и ако не беше толков изтощен, щеше да изпрати някоя мълния по двамата новодшли, които в момента невероятно го дразнеха. Щели да предадат котката сами, хех, имаше да се надяват... Само да си отпочинеше, щеше да им покаже кой е Арудин!
- Ъм, тогава ние да си тръгваме... - каза с почти заповедна нотка в гласа. Ако ги ядосаха още малко, щяха да си изпатят. Може би двамата бойци можеха да се справят срещу тях, а в това време Арудин щеше да е скрит в някой храст.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed Apr 19, 2006 5:31 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Щерн остана мълчалив... отдавна бе забелязал Карастен в другия край на поляната, но точно този момент не бе удобен да разяснява всичко отначало като че ли... а и настроението не беше много добро. Никой не обича да губи, но затова пък би бил безкрайно щастлив ако бе останал жив като дива котка му се бе хвърлила отгоре. После се обърна към двамата Върколаци:
- А оръжията ни? Когато се събудих на онази полянка ги нямаше, а някак си не беше никак спортсменско от ваша страна въобще да "залавяте" спящ човек. - Последните думи прозвучаха с лек укор в гласа. Все пак те бяха истинските ловци, а използваха подли номерца. - Ако нямате нищо против бихте ли ни ги върнали?

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun May 07, 2006 4:56 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
- Хмм.. Оръжия, оръжия... - почесва се Крейг. - Не съм виждал оръжия. А ти, Сук?
- Тц, и аз не съм.... А, да не говорят за онези карфички, които се търкаляха около тях? Ъ-ъ-ъ.. Май ги хвърлихме в кладенеца, да си ги вземем на връщане. Вървят за старо желязо по дузинка кристала килото, ако е качествен метала. Е, ние си ги намерихме, наши са си.
- Колкото до спорта - взима думата отново Крейг - правилата не бяха уточнени. Можехме и да ви убием един по един, но нямаше особен смисъл.. щеше да се изгуби тръпката. Вие бяхте лесен дивеч - той се усмихва лукаво. Но все пак, ми омръзна да си дърдоря с вас като бабки на седянка. Хващайте гората, 'айде!

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon May 08, 2006 7:46 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Отношението им определено не му харесваше. Можеше да няма сили и магии, с които да си помогне, но небеше от тези, които щяха да зарежат всичко и да хукнат да бягат. Освен това имаше даенлина до себе си и това го радваше.
- Не сте си ги намерили, а ги откраднахте! Върнете ги или ще се наложи да си ги вземем... надали тази котка ще остане така завинаги. Не съм сигурен дали искате проблеми точно сега...

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed May 10, 2006 9:54 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
Погледа ядосано към Щерн - какво си мислеше, че прави? Да не би да искаше да погуби всички? Приближи се плавно до него и го сръга в ребрата.
- Извинете моя... другар..., но той все още е под влияние на вълнението от битката, простете думите му, ние тъкмо си тръгвахме. - в момента се чувстваше по - мазен от охлюв, а това беше много, по неговите стандарти. Не обичаше да се подмазва на обикновени приключенци, но ситуацията го налагаше - заради Щерн всички щяха да умрат! Хвана го за ръкава и се опита да го завлече до Белег.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Wed May 10, 2006 10:10 pm 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
От цялата група която се бяха събрали най- много му допадаше Щерн, но това което правеше в момента наистина бе безрасъдно. Надяваше се само плана му да проработи, и неговите спътници да знаят накъде е тръгнал другият им нападател.
- Искате да знаете къде е другия нали? 3ия... Е... ще ви кажем ако върнете оръжията на другарите ми.
Искаше му се да изглежда убедителен, но не знаеше как точно да го постигне затова точно преди думите си бе излязъл крачка напред пред неговите другари като се стремеше да застане пред Арудин който с цялата си арогантност си мислеше, че ловците го взимат насериозно с 2 стрели стърчащи от него.
- Наистина... наградата ви ще бъде по- голяма ако го няма, но пък какво ще стане ако някоя вечер сянка се приближи до лагерният ви огън и ви пререже гърлата и тази сянка е спътника ви който сте уставили на милостта на природата?
"Няма да проработи" помисли си Белег и се надяваше да са останали още сили у него и спътниците му, за да надвият двамата ловци...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon May 15, 2006 3:48 pm 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
Карастен прихна от смях в мислите си. Тези тук, наистина му допадаха. Арудин, беше хитър, но пък Щерн и Белег имаха право. На всичко отгоре имаше чувство че не го забелязват. Знаеше че в такива ситуации съвестта му беше последното от което имаше нужда. После щеше да спори с нея, сега просто трябваше да си вземат оръжията и котката. Ако искаха да останат победители. Целта оправдава жертвите, припомни си той. А засега жертви нямаше. Въпреки че онези двамата сигурно бяха върколаци, Карастен вярваше че четирима души могат да ги бият. Той се усмихна подло.
[ИИ]Искам подробно описание къде се намира Карастен, както и останалите, на какво разстояние са един от друг и т.н.[ИИ]

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jun 04, 2006 11:55 pm 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
[Всички]
- Хахаха... Искате си играчките? Ми ходете си ги взимайте бре деца, не са у нас! Наистина, ще е по-добре да се омитате преди да ми е причерняло.
- Котката няма какво да ви тревожи. Колкото време остане в нокаут, наша работа. Не й се случва за пръв път, ще се научи.
Крейг присвива очите си.
- Колкото до нашия приятел, преди момент казахте, че не сте го виждали. А сега ни казвате, че знаете къде е... Или сте излъгали, или сега лъжете. И в двата случая нищо хубаво няма да ви се случи, така че ви предлагам на момента да кажете каквото знаете и после да си обирате крушите.

[Баал]
Полянка, ти в единия край, те всички в другия, двамата върколаци до дърветата, на няколко крачки един от друг, между тях лежи котка. С гръб към теб, на дузина метра са тримата ти съдружници-ловци, на метър един от друг, Белег e по-близо до върколаците от останалите.

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jun 05, 2006 12:28 am 
Самотник

Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Posts: 2118
- Макар и да успяхте да представите едно впечатляващо шоу за нас, това не променя факта, че вие сте двама, а ние четирима- оглежда хората от неговата група.- Попринцип бих желал да разрешим всичко мирно и тихо, но ако не намерите оръжията на другарите ми и продължите да ни заплашвате, няма да имаме друг избор.
Време беше да действа като войн. Беше му писнало да се скатава. Макар и от Изкованите, които се славеха с тихите си атаки посред нощ и с прерязаните гърла рано сутрин, Белег не бе точно като тях. Обичаше предизвикателствата и именно затова се бе сбил с Наила в онази кръчма. Е... вярно, че бе надвит, но това не укроти Тихата ярост, която припламваше от време на време сред Даенлините, само и само да се разгори в подходящият момент и да изпепели всичко наоколо.
Белег само чакаше удобният момент. Бе наострил всичките си сетива както го бяха научили. Изчакваше противникът му да направи първият ход и с това да предопредели съдбата си.
Надяваше се само спътниците му да успеят да реагират достатъчно бързо при евентуална схватка, а самият Белег просто стоеше като черна сянка насред поляната със стиснати юмруци, готова да се нахвърли като гренир върху плячката си...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Jun 05, 2006 8:44 pm 

Joined: Sun Oct 05, 2003 2:55 pm
Posts: 540
Location: Варна
Усмивката на Карастен придоби дяволит оттенък. Очите му загатваха нещо опасно и смъртоносно. Леко повдигна единият си крак, за да го премести в страни, към близките дървета и спасителните им сенки.
[ИИ]Промъкване...[ИИ]

_________________
Искаш ли да разбереш какво има в торбата? Бръкни и разбери!


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Sun Jun 11, 2006 7:43 pm 
User avatar

Joined: Wed Feb 16, 2005 8:24 pm
Posts: 1187
Location: Варна
"О... страхотно." помисли си раненият елф. Почваше да губи съзнание, имаше чувството, че тези стрели са стоели в тялото му, докато проклетите им върхове не са ръждясали. И сега Белег с неговите битки. Е, трябваше да си поправи изречението, защото вече бяха трима... ако Щерн изобщо можеше да помогне в неговото състояние. Краката едва го държаха и Арудин реши да се остави на природните сили, които го влечаха към земята. Само след миг лицето му беше заровено сред тревата, толкова и свежа и успокояваща... Отвратително. Е, надяваше се, че щеше да припадне веднага, но очевидно не бе толкова ранен. Засега можеше единствено да се преструва на припаднал, не искаше никой да го кара да стане посредата на яростна битка, в която маговете щяха да победят. Бе видял на какво са способни и... много му здраве на Белег. И на всички останали. Той щеше да си лежи долу, пък кой знае, можеха да го сметнат за мъртъв или просто да го оставят да си лежи. В момента беше в пълно съзнание, болката не му даваше да заспи, а и тревата гъделичкаше носа. "Мамка му, защо е толкова трудно да припаднеш?!"
ядоса се и се заслуша в ставащото наоколо.

_________________
- Didn't you say people always lie?
- I lied.


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Thu Jun 15, 2006 10:24 pm 
User avatar

Joined: Thu May 13, 2004 12:11 pm
Posts: 3408
Location: София/Бургас
Щерн беше от типа здрачници, които лесно се разпалват и надъхват да постигнат дори невъзможното. Високомерното отношение на двамата магьоници го беше изнервило достатъчно, за да покаже ноктите си, а те си нямаха и идея срещу какво се изправят. Можеше да е слаб физически, но компенсираше това с бързина. Даенлин и Здрачник срещу Върколаци - интересна ситуация.
- Приятелят ви е страхливец, който използва мръсни номерца, но като гледам вас и вие не падате по-високо. Нищо чудно някой ден да се върне и да забие стрелите си във вашия гръб. - Играеше си с огъня и го правеше съвсем умишлено. Време беше онези да ги вземат насериозно и да се поизплашат.

_________________
If he falls in love tonight,
it can be assumed...
His carefree days with us are history,
in short our pal is doomed...


Top
 Profile  
 
 Post subject:
PostPosted: Mon Aug 07, 2006 11:05 am 
User avatar

Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Posts: 1057
Location: Монтана
[Всички]

Двамата се споглеждат.
- Ние сме двама, но сме сити, отпочинали и здрави. Вие сте трима, при това не можете да броите, и двама от вас са почти на лютеница. Съжалявам ви. И заплахите ви не струват. Страхливия пикльо си е наш проблем, и не се и съмнявам че ще се справим с него, когато му дойде времето, мамицата му мръсна курв...
Свистене и последната му дума потъна в плякащ гъргорещ звук. Върколакът падна на колене и незъзнаващо вдигна ръце и опипа стрелата, която стърчеше от гърлото му. Беше го пробола и излязла от другата страна, кръвта шуртеше по гърдите му. Той се свлече на земята и зарови лице в тревата, докато другаря му беше вперил празен поглед в нищото.

[Баал]
Пристъпваш внимателно назад, като избираш внимателно пътя си и не изпускаш от поглед групичката на полянката. По всичко личи, че не са те забелязали...

Системно

_________________
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос


Top
 Profile  
 
Display posts from previous:  Sort by  
Post new topic This topic is locked, you cannot edit posts or make further replies.  [ 32 posts ]  Go to page 1, 2  Next

All times are UTC + 2 hours [ DST ]


Who is online

Users browsing this forum: No registered users


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot post attachments in this forum

cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group