Ще те чакам седем пъти по седем годин,
Да се върнеш оттам, дето ти отлетя,
От тази от чужда далечна страна,
От която няма завръщане,
Моля те върни се, от тази , далечна страна.
Седем жениха ще дойдат, седем пъти ще ги отпратя
А на осмата тежка година, ще обявя състезание
Цяла Итака се стича за моята кралска ръка,
Ала този когото желая, го няма, няма сред тях.
Не, няма го сред тях.
Седем обръча трябва с лък да се прострелят от раз.
Само един туй умее, но не виждам вече лика му тук аз,
Не, не виждам вече лика му тук аз.
Изреждат се сто кандидата и още сто пъти по сто,
Нито един на тебе не мяза, нито един не виждам аз
нито един не виждам аз.
Ето един се отделя, с царствени, хубави черти,
Умел, хубав и млад е, но не е това, което бе ти,
Не, не е това което бе ти.
Ще ли да дойдеш да го надбориш?
Чакам с трепет в душата аз.
Живот ми, ръка и кралство, оставам на твое решение в този час.
Моля те, върни се от дългия път, там дето отиде, не може да няма назад.
Не, не може да няма назад
Моля те, върни се от дългия път, там дето отиде, не може да няма назад.
Не, не може да няма назад
Ода за Прометея
Един сред малцина
Сред приятели враг
Той дръзна да превари
своето време в бяг.
И предизвика Съдбата
И Гръмовержеца Зевс,
Той беше Титанът
Прометей.
Човешки приятел,
На тиранията враг,
Радетел за правда,
Що нивга не се показа слаб.
И не благодарност му върна Кронидът,
Загде подкрепи го Прометея в първите дни,
Но затаи в сърцето обида,
Че титанът пред трона му, не се преви.
И пожела духа му той да сломи,
Затуй прати му орела
Да кълве му гърди,
Но Прометея
Срещна нещастието смело.
И не се огъна, макар да бе плувнал в кърви.
О, ти Прометее, който ни дари със свободната воля,
ти който взе за нас огъня,
Къде ли щяхме да бъдем без тебе,
Ти ни даде толкова много.
