Препоръчваме ти да чуеш...

[The Doctor]

"Dehumanizer" е безкомпромисно най-тежкият като звук албум, издаван някога от Блек Сабат. Едно, Тони Айоми и по принцип нестандартните му рифове (само да не се беше отплесвал в онзи Tony Iommi Project), второ - басът на Гийзър Бътлър (който ще звучи подобно и в "Ozzmosis" на Ози някоя година по-късно). И, разбира се, плътният глас на Дио (е, поне по-плътен от всеки друг вокалист на Сабат). Без да омаловажавам ударните на Вини Апис, дори напротив...

--
Автор: Вер Ларк
Прочети тук: http://www.sivosten.com/content.php?review.405

[Waldstein]

То за мене не остана какво да кажа. Освен да почна да повтарям, а? Не, имам по-добра идея - ще се отдам на сантиментални спомени от дивите гимназиални години.
С този албум, на младини, преди около 10 години, прослушах метъл (не знам хеви ли, не е ли). Най-интересното е, че все още го слушам понякога, макар вече (почти) да не слушам такава музика, и като че ли едва сега истински започвам да го оценявам. Едно време Вини Апис ми се виждаше най-великия барабанист, сега виждам, че не само не е най-великия, но не и особено талантлив. За сметка на това обаче останалите трима (Джоф Никълс на клавирите, да ме прощава, но го кръцвам) са в невероятна форма - музика и текст; глас, бас и китара - все фантастично допълващи се комбинации. Когато слушам този албум, си мисля, че той е това, което момчетата са се опитали да направят през 1980 и 1981 г., но тогава просто не са били дорасли за такава музика и особено за такъв текст. Вижте само думите на Computer God! Пророчески! Не че разбирам нещо от компютри, но ми се струва, че през 1992 тези машинки бяха доста далеч от сегашното си ниво, което ни заплашва с какво? Правилно! С дехуманизиране! В заключение на спам-феста: велик албум, който си заслужава да се слуша дори от слушатели лишени от сантиментални пристрастия.
Две думи за статията. То май тая тема е за това всъщност. Вер - кратко, точно, ясно, с неподражаем стил. Симба - кратко, неясно, твърде субективно, без стил. Оценка - 10 за Вер, 1 за Симба. Средноаритметично няма да смятам поради твърде голямото отклонение в отделните стойности и ще дам обща оценка 10. Сантименти много, какво да се прави.

[GraHaz]

Аз мога само да кажа, че за мен това е най-великия албум на Сабат... нечовешки е

[The Doctor]

Tom Jones - Reload (1999)

През последните десетина години на музикалната сцена видимо стана демоде да издаваш нова продукция. Или собствена. Камо ли пък да я издаваш сам. То не бяха кавъри на Куин, Роксет, Бийтълс, Мадона или Майкъл Джексън – наизуст и набързо, така...

--
Прочети тук: http://www.sivosten.com/content.php?review.411

[Waldstein]

Преди време го слушах тоя албум по твоя препоръка. Определено не ми хареса. Каквото съм чул на Том Джоунс след 70-те не може да ми хване ухото и това е. За съжаление (мое поне) днешната поп музика твърде много се различава от тази на 60-те и 70-те години. Никой вече не използва щрайх и медни духови инструменти. Сигурно затова и гласове като Том Джоунс днес просто няма. Ех, тая електроника... За съжаление и гласът на Том (пак според мен, разбира се) сериозно е пострадал с годинките, т. е. почти нищо не е останало. А какъв глас беше едно време?! Един от най-великите за мен. От старите парчета шедьоври колкото щеш - I (who have nothing), Till, She's a lady, Delilah, Help yourself, Love me tonight и т. н., и т. н. Каков съчетание на музика, глас и текст!
Който му харесва, да си го слуша. За мен истинския Том Джоунс са парчетата от 60-те и 70-те.

[oldrocker]

не се карайте
Dehumanizer го бях отрекъл още когато излезна, викам си много тежък е за мен и до скоро не можех да го възприема. Но то няколко месеца насам слушам само него, като от време на време си пускам и някой от мойте по-стари и неизвестни групи, но пак се връщам на него. Тогава ми беше много тежък, но явно не му е било дошло времето, просто ДИО е ненадминат, на някои ни трябват години за да разберем, даже десетки години, това е истината
За тия които не харесват този албум - трябва да си извървят своя път, както казва Тодор Живков

[The Doctor]

Хората, следящи съвременната рок и метъл сцена асоциират Stone Sour предимно като страничното занимание на Джим Руут и Кори Тейлър от Slipknot. Обикновено т. нар. “странични проекти” водят или до наистина значими албуми, или до... да го наречем с по-културната дума изпражнения. За щастие, при Stone Sour крайният резултат попада в първата категория...

--
Автор: Double-D
Прочети тук: http://www.sivosten.com/content.php?review.415

--

--> допълнение от мен си, вече: Не се караме, ние Щеше ми се да по-рано, обаче, че все пак не смея да окачества Dehumanizer-а като "най-великият" албум на Сабат, дори може би само заради факта, че не е в оригинален състав (макар че има и друга причина - колкото и да е, Sabbath Bloody Sabbath си е Sabbath Bloody Sabbath) Ама все забравям, пуста черна гъба вместо мозък...

[The Doctor]

Ska-P - Que Corra La Voz

Нека за момент избягаме малко от рокендрола и отрочетата му. За незапознатите със стила, ска най-набързо може да се окачестви като коктейл от пънк и реге. И то сполучлив. Звученето му е веселяшко, текстовете – политически и социално ангажирани, нерядко с анархистичен привкус, често нецензурни...

--
Автор: Вер Ларк
Прочети тук: http://www.sivosten.com/content.php?review.422

[Simba]

За Stone Sour - Come What(ever) May, чак сега се наканих да ги сложа в winamp-а, а отдавна го дръпнах. Изобщо нелош албум се е получил.

[The Doctor]

HammerFall – Legacy Of Kings
1998, Nuclear Blast Records

Hammerfall се радват на достатъчно сериозно име сред метъл обществеността, за да не ви занимавам с дълги и отегчителни описания на групата, стила, с история или анализи на развитието им. Само ще спомена, че свирят типичен power metal и още с първия си албум загатнаха за намерението си да се задържат продължително на сцената. Както се и случи...

--
Автор: Симба
Прочети тук: http://www.sivosten.com/content.php?review.429

[wqwrrr]

^ Мерси да доброто четиво, групата наистина е доволно приятна и беше една от първите хейви метъл банди по които се зарибих.

[Waldstein]

Като прочетох отново статията за Дехуманизатора, намерих си за какво да се заям. В това изречение:

"Възможно е Seventh Star или Headless Cross с великолепният Тони Мартин (жалко, че солово е друга бира) да са същинският късен Сабат – мрачни, тежки като атмосфера, леко митични."

Seventh Star като албум с Тони Мартин ли е посочен или аз нещо съм недоразбрал. Тъй като това е албумът с Глен Хюз. Май беше от 1984 г. и на обложката се мъдреше "featuring Tony Iommi".

Първият албум с Тони, ако не ме лъже паметта от младежките ми години, е The Eternal Ido от 1987 г. След него следват Headless cross (1989) и TYR (1990).

[The Doctor]

Прав си, моя грешка - трябваше да е TYR там, но съм недогледал докато съм го писал. Поправено

[have a look (от сайта)]

Benden Bown is a podiatist who sees abot 500 females somekeywod evey yea with pobems cased by weaing hees mulberry epicas offer s a patfom whee we can get these accessoies at a pice that to pocket can aow, thanks to a the manfactes of the epica accessoies who have made it easie fo s.
have a look http://popewbys.soup.io

[Jessalyn (от сайта)]

Whyyyyy can't I just live in Houstonnn? Nothing like this ever comes to MIr.3we&#.9;.e not classy enough over here. Loved the article. Love Zax Posen and his gold blazer. Can't wait to see your coverage of the event.-Ezi

[Elly (от сайта)]

aoГѓВ»t01 J&surqo;apprГѓВ©cie beaucoup Mauvaise herbe. Les mauvaises herbes ont autant de vertus, bien que diffГѓВ©rentes, que les fines herbes. Elles sont plus goГѓВ»teuse

[Sparky (от сайта)]

Dogbuby / NГѓВЈo pense assim. NГѓВЈo somos o que parecemos. O que importa ГѓВ© o que vocГѓВЄ ГѓВ© e o que sente. Imagine-se de olhos fechados e iniciando um relacionamento, sem ver corpos, sГѓВі sentindo. A Pc2;quГѓВ­mi2a” ГѓВ© muito mais importante. Esses parГѓВўmetros que a (falsa) sociedade impГѓВµe ГѓВ© que acabam criando traumas. AtГѓВ©…Gostei deste comentГѓВЎrio ou nГѓВЈo: 5